В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 14 юни 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №186 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на А.Ж.С., ЕГН-**********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А.К.Й., род. на ***г., подадена чрез адв.Ж.А., против Решение №191/06.04.2016г., постановено по гр.д.№2913/2015г. по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е отхвърлил исковата претенция на въззивницата против К.Й.Й., с пр. осн. чл.150 СК, за месечна издръжка, в разликата над 105лв. до размера 200лв., както и в частта за присъдените разноски. В жалбата се твърди, че решението в атакуваната му част е незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че първоинстанционния съд, при правилно възприети факти относно нуждата от издръжка на детето и възможностите на бащата да дава такава, е направил погрешен извод, че бащата следва да дава издръжка в минималния определен от СК размер -105лв. Твърди се, че детето е на 12г. и е ученик в 5 клас, а бащата няма задължения към други лица, докато майката е в отпуск по майчинство и се грижи за още едно дете-Я. род. на ***г. Претендира се отмяна на решението в атакуваната му част, и определяне на дължимата месечна издръжка за детето в размер на 200лв. Претендират се и направените по делото разноски в пълен размер.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди се, че въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е извършил точна оценка на релевантните по делото факти- в т.ч. нуждите на детето от издръжка и възможностите на родителите му да осигуряват такава, както и финансовото състояние на бащата. Изложено е становище, че увеличаването на издръжката дължима от бащата на 200лв., е напълно неоправдано. Претендира се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЯРС в обжалваната му част, както и присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивницата, чрез своя пълномощник поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, в писмено становище, претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

Въззиваемият К.Й.Й. е баща на детето А.К.Й., род. на *** г., видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №139/26.04.2004г. на Община Нова Загора

С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. дело №689/2009 год. на РС- Нова Загора, К.Й.Й. е бил осъден да заплаща месечна издръжка от 90лв. за детето А..

За установяване на доходите на бащата, пред първата инстанция по искане на ищцата служебно е била изискана справка относно регистрирани трудови договори на името на ответника, като видно от представените три броя справки от НАП и НОИ, липсват регистрирани на името К.Й.Й. трудови договори. От представените справки – извлечения от АВ-ТР се установява, че на името на ответника няма регистрирани ЕТ или търговски дружества.

Майка е представила удостоверени изх. №28-00030302/27.10.2015., издадено от ТП на НОИ – Ямбол, видно от което за периода 01.11.2014г. – 27.10.2015г.., А.С. е получила парично обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане на дете в общ размер на 3974,28 лв. От изисканата от ЯРС справка от ДСП – Ямбол, е видно, че А.С. получава и помощи по реда на чл.7 ал.1 ЗСПД в размер на от 35 лв. до 42,50 лв.

Пред ЯРС е било представено и удостоверение №861/23.10.2015г., от което е видно, че детето А.Й. е записано в 5 А клас на ГПЧЕ „Васил Карагьозов“ за учебната 2015/2016 г.

Страните не спорят, а и от представеното пред ЯРС удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №2309/18.09.2014г. на Община гр.Сливен е видно, че А.Ж. Д. е майка и на друго малолетно дете – Я.. В.С., род. на ***г.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

ЯОС намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК.

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Решението, в частта в която предявения иск, с пр. осн. чл.150 СК е отхвърлен, за присъждане на месечна издръжка за разликата над 105лв. до 200лв., която К.Й.Й., да заплаща за малолетното дете А., е правилно. Съображенията са следните:

Съгласно нормата на чл.142 ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Следователно, при определяне на размера на издръжката, съдът е длъжен да съобрази както нуждите на детето, които се определят от възрастта, здравословното състояние, интереси и др., така и с възможностите на дължащия издръжка родител. В случая въззивният съд установи, че решението е постановено при напълно изяснена фактическа страна на спора. Детето А. е ученик в 5 клас/ през учебната 2015/2016г./. Липсват доказателства за получавани от ответника доходи и притежавано имущество. Относно доходите на бащата, обоснован и правилен е изводът на ЯРС, че тъй като той е в работоспособна възраст, и липсват доказателства за наличието на обективни пречки, които да препятстват полагането на труд за пълен работен ден, то като база за доходите му, при определяне на издръжката, следва да послужи минималната работна заплата за страната към момента, чийто размер е 420лв.

При наличието на тези безспорни релевантни факти въззивният съд намира, че във възможностите на ответника е да заплаща издръжка в определения от съда размер от 105 лв. за малолетното дете А., като искът за разликата над този размер, до 200лв., правилно е отхвърлен от първостепенния съд. Дори и в случай, че родителите живееха заедно и заедно се грижеха за детето А., то при доходи в размер на МРЗ на ответника, същият отново не би могъл да отделя по-голяма сума за издръжката за детето си. ЯОС споделя извода на първоинстанционния съд, че посочения размер съответства на нуждите на детето, предвид възрастта му, както и факта, че не се доказаха потребности и разходи над обичайните за възрастта.

Ето защо съдът намира жалбата за неоснователна, а решението в отхвърлителната му част за правилно и не страдащо от пороци, обуславящи неговата отмяна. Следва на осн. чл.271 ал.1, пр.1 ГПК решението, в частта в която иска за издръжка е отхвърлен да бъде потвърдено.

При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.

Предвид изложеното, ЯОС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №191/06.04.2016г., постановено по гр.д.№2913/2015г. по описа на ЯРС, в частта, в която е отхвърлен, предявеният от А.Ж.С., ЕГН-**********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А.К.Й., род. на ***г. против К.Й.Й., с ЕГН-**********, иск с пр. осн. чл.150 СК, за месечна издръжка, в разликата над размера от 105лв. до размера от 200лв.

В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА А.Ж.С. да заплати на К.Й.Й. сумата 300лв.- разноски пред въззивната инстанция

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.