В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, І-ви състав,

в открито съдебно заседание на 07.06.2016 година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело № 182 по описа за 2016г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр.София, подадена от адв.Д., срещу Решение №179/31.03.2016г., постановено по гр.д.№22/2016г. по описа на Ямболски районен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивното застрахователно дружество против Община Ямбол иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.), вр. с чл.49 ЗЗД за разликата над сумата 318,06лв. до предявения размер от 717,04лв.

Според оплакванията на въззивника, решението на ЯРС е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано. В жалбата се сочи, че съдът е изследвал фактическата обстановка по делото, приел е за доказан механизма на произшествието и е направил правни изводи, че щетата е в причинна връзка с процесното ПТП и че е налице отговорност на съответните лица за поддръжката на пътния участък, но немотивирано и само въз основа на заключението на вещото лице е приел, че повредата на кората под двигателя на автомобила не е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Въззивникът твърди, че е представил по делото неоспорени писмени доказателства, с които е установил, че е налице валидно застрахователно правоотношение и че той като застраховател е заплатил дължимото застрахователно обезщетение в пълния му размер, при което има право да му бъде присъден изцяло този размер, дължим от ответната община. По тези съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната му част и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявения иск да бъде уважен изцяло, с присъждане на разноските пред настоящата инстанция

Въззиваемата страна Община Ямбол, чрез кмета Г.С., е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Изложените съображения са, че предявеният от застрахователя иск е основателен и доказан до размера на сумата 318,06лв. и правилно е уважен до този установен размер, като за разликата до пълния предявен размер от 717,04лв. следва да се отхвърли. Поради това искането е за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени от общината пред настоящата инстанция.

В о.с.з. въззивникът не се представлява, а чрез пълномощника си адв.Д. изпраща писмено становище, в което сочи, че поддържа жалбата и моли за уважаването й.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

ЯРС е сезиран с исковата молба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр.София, с която срещу Община Ямбол е предявен иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.49 ЗЗД – суброгационен, с твърдение за встъпване на застрахователя в правата на увредения – застрахован по договор за имуществено застраховане. Отговорността на ответната община е ангажирана за непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД, поради неизпълнение на възложените й със закон задължения по стопанисването на път – общинска собственост. Твърди се от застрахователя, че е обезщетил вреди от ПТП, предизвикано при попадане на застрахования лек автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно от общинския път.

С отговора на исковата молба ответната община е оспорила иска по основание и размер с основното възражение, че не са представени убедителни доказателства, установяващи причинно-следствената връзка между ПТП и уврежданията на МПС.

С постановеното по спора решение ЯРС е уважил предявения иск до размера на сумата 318.06лв., а за разликата над тази сума, до предявения размер от 717.04лв. е отхвърлил иска като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че между ищцовото застрахователно дружество и собственика на увреденото МПС е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско Стандарт” към датата на ПТП; че е настъпило застрахователно събитие – ПТП, причинило материални щети по застрахованото МПС; че застрахователното събитие е настъпило поради бездействието на ответната община, на която съобразно разпоредбата на чл.31 ЗП е възложено изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища, а също и задълженията да сигнализира и обезопаси налична неравност на пътното платно на общинската улица. Съдът е приел, че е налице също причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и несигнализираната и необезопасена неравност на пътя, както и причинно-следствена връзка между преминаването на застрахованото МПС през неравността по пътя и част от щетите по автомобила, изразили се в увреждане на предна броня и спойлери – ляв и десен. За тези щети, остойностени от вещото лице в размер на сумата 318.06 лв., включваща себестойността на новите части, труд и материали, с ДДС, съдът е приел, че предявеният иск е основателен и доказан и е осъдил общината да заплати сумата на ищеца-застраховател, като в тази му осъдителна част решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила.

За да отхвърли иска до пълния предявен размер, ЯРС е приел, че искът е неоснователен, тъй като уврежданията по кората под двигателя на автомобила не отговарят на механизма на настъпване на ПТП – преминаване през „дупка”.

Решението на първата инстанция в обжалваната отхвърлителна част на суброгационния иск, е валидно, допустимо и правилно. Съображенията за този извод са следните:

Спорен въпрос и на етапа на въззивното производство е този за механизма на ПТП, причинило материалните щети, за които ищецът е заплатил застрахователното обезщетение от общо 717.04 лв., чието връщане претендира от ответната община.

Безспорно установени са фактите, че ищецът е застраховател по имуществена застраховка „Каско Стандарт” на л.а. „Тойота Версо 2.2”, с ДК № У 5500 АН, със застрахователно покритие и към 01.06.2015г. Установено е, че на 02.06.2015г. застрахователят е уведомен, че със застрахования автомобил е настъпило ПТП в гр.Ямбол на ул. „Ормана”, срещу „Кумазит Транс”АД, като ПТП е причинено в резултат на преминаване на автомобила през необозначена дупка на пътя, за който Община Ямбол не е повдигнала спор, че е общински път. За ПТП е подаден сигнал на телефон 112, като полицейските служители не са посетили местопроизшествието. Установено е, че по уведомлението застрахователят е образувал пред себе си щета, по която е констатирал, описал и оценил щети, изразили се в облицовка предна броня, кора под двигател, спойлери – преден десен и преден ляв. За отстраняване на тези щети автомобилът е бил предаден на доверен сервиз, на който е била изплатена сумата общо 717.04лв., представляваща застрахователно обезщетение.

Видно от заключението на вещото лице инж. П., извършило назначената пред първата инстанция автотехническа експертиза, не всички изплатени от застрахователя щети по автомобила „Тойото Версо” кореспондират напълно с механизма на настъпилото произшествие – преминаване през неравност на пътното платно (дупка). В причинна връзка се явяват само описаните и впоследствие ремонтирани вреди – облицовка предна броня, спойлер преден десен и спойлер преден ляв. Според заключението, уврежданията по кората под двигателя не отговарят на механизъм преминаване през неравност по платното за движение, с размери на тази неравност, показани на снимката в щетата на застрахователя. Вещото лице е категорично, че за да настъпят увреждания по кората на двигателя, е необходимо ударът върху тази кора да е от предмет, който е издаден нагоре спрямо нивото на платното за движение с около 0.10-0.15 м., тъй като кората се намира на ниво по-високо от това на контактното петно на предните гуми с платното за движение. Или такава деформация може да настъпи, ако автомобилът е преминал над камък, паве, „легнал полицай” или бордюр, но не и през заснетата неравност – дупка. Поради това експертът е възприел становище, че уврежданията по детайла – кора под двигателя, не са от разглежданото застрахователно събитие и не ги е оценил при даване на заключението за размера на обезщетените щети.

При тези факти по делото, правилни са формираните от районния съд изводи, че предявеният иск е неоснователен и недоказан за разликата над сумата 318.06 лв. до пълния предявен размер.

Нормата на чл.125 ЗДвП урежда хипотезите, в които служители на МВР задължително посещават ПТП, сред които не е процесната. След като в случая не е съставен протокол за ПТП, който като официален документ, ползващ се с формална и материална доказателствена сила да удостовери механизма на ПТП, включително вредите от ПТП, за установяването на механизма и вредите е изслушано заключението на вещо лице – автоексперт. Според това заключение, увреждането по кората под двигателя на застрахования автомобил не отговаря на установения от експерта механизъм на ПТП – преминаване през дупка. Експертното заключение не е оспорено от никоя от страните и като обективно, компетентно и вярно се кредитира и от въззивната инстанция. Същото не е оборено нито от останалите събрани по делото писмени доказателства, нито от гласните доказателства. Разпитаният по делото свидетел П.Д. – водачът на лекия автомобил при настъпване на ПТП, е посочил, че в резултат на преминаването през необезопасената дупка е възникнал проблем отдолу на автомобила, където има някаква защита на картера, но не е дал показания за повреда по кората под двигателя, за която вещото лице е категорично, че се намира на ниво по-високо от контактното на предните гуми с платното за движение и че кората под двигателя може да се увреди при преминаване над камък, паве, бордюр и др., за наличието на каквито препятствия водачът не е дал показания, нито е поискал обезщетяване на вреди от такива препятствия. Същевременно, съставените от застрахователя писмени доказателства като част от образуваната при него щета - за констатирана, описана и обезщетена вреда „кора под автомобила”, са частни документи, които нямат материална доказателствена сила, а само посочената в чл.180 ГПК. Съгласно нормата, частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица. Следователно, по делото е недоказано причиняването на вреда по кората под двигателя на автомобила, която вреда да е пряк резултат от навлизането на застрахования автомобил в дупката на общинския път.

При това положение, няма основание за ангажиране отговорността на ответната община за пълния размер на изплатеното застрахователно обезщетение. За да бъде ангажирана отговорността на общината по реда на чл.49 ЗДД, във вр.с чл.213 КЗ (отм.), ищецът следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на предпоставките: противоправно поведение (бездействие) на служител на ответника при и по повод изпълнението на възложената му работа, претърпените вреди и причинната връзка между тях. В случая и въззивният съд прие за недоказано, че вредата на кората под автомобила е причинена от неравност на общинската улица. Ето защо искът, предявен срещу Община Ямбол като собственик на общинските пътища, поради неизпълнение на задължението й за ремонт и поддръжка на пътната настилка, което задължение се извежда от нормите на чл.8, ал.3 и чл.31 ЗП, чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, във вр. с §7, ал.1 т.4 ЗМСМА, е неоснователен и следва да се отхвърли за разликата над сумата 318.06 лв. до размера на сумата 717.04 лв.

Като е отхвърлил суброгационния иск на застрахователя за посочената разлика, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди в тази му част. Решението е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е, като оплакванията на въззивника са неоснователни и жалбата му се оставя без уважение.

С оглед този изход на спора пред въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има въззиваемата страна Община Ямбол, но на същата разноски за юрисконсултско възнаграждение (каквито са поискани), не следва да се присъждат, тъй като такива не са сторени. Писменият отговор на жалбата е подаден и подписан лично от кмета Г.С., а в откритото съдебно заседание общината не е представлявана от юрисконсулт.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №179/31.03.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №22/2016г. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр.София против Община Ямбол иск с правно основание чл.213 КЗ (отм.), във вр.с чл.49 ЗЗД, за разликата над сумата 318.06лв. до предявения размер от 717.04лв.

В останалата му част решението на ЯРС, като необжалвано, е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на ч.280, ал.2, т.1, изр.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.