В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 14 юни 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №181 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Е.И.М., подадена чрез адв. В.К., срещу Решение №148/14.03.2016г., постановено по гр.д.№3163/2015г. по описа на ЯРС, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от въззивника срещу „ЕЙ ЕС ПИ"ЕООД гр.София, с ЕИК-121078722, иск с пр. осн. чл.344 ал.1 т.3 КТ в разликата над 1733,84 лв. до размера 2362,08 лв. Сочи се, че неправилно решаващия съд е определил дължимото обезщетение за срока от незаконното уволнение за 4 месеца т.е. от 16.11.2015г. до 16.03.2016г., независимо, че и до момента въззивникът е незает по ТПО. Въззивникът счита, че дължимото му на това основание обезщетение следва да се определи на сума в размер на 2362,08 лв., в т.ч. и за периода 16.03.2016г. до 16.05.2016г. Предвид на подробните съображения в жалбата моли за отмяна на решението, в атакуваната част и уважаване на предявения иск с пр.осн. чл.344 ал.1 т.3 КТ изцяло до пълния претендиран размер от 2362,08лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на ИМ в съда до окончателно изплащане на сумата. Заявена е и претенция за присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.

По жалбата не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

В о.с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, не изпраща представител в о.с.з. и не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимна страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Страните по делото са били в ТПО, видно от трудов договор №188/28.04.2009г. и приложеното ЛТД на въззивника, по силата на което Е.И.М. е бил назначен на длъжност „охранител" с място на работа магазин „Кауфланд” гр.Ямбол.

Не е спорно, че ТПО е било прекратено със Заповед № НС-У046/13.11.2015г., считано от 16.11.2015 г., на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ.

Видно от приложения фиш за получено БТВ за м. октомври 2015г. за отработени 22 работни дни – БТВ получено от М. е 393,68лв.: в т.ч. 380лв.- основно трудово възнаграждение и 13,68лв.- % доплащане професионален опит.

С Решение №148/14.03.2016г., постановено по гр.д.№3163/2015г. по описа на ЯРС, първоинстанционният съд е уважил предявения М. против „ЕЙ ЕС ПИ"ЕООД гр.София иск, като на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е признал за незаконно уволнението извършено със заповед № НС-У046/13.11.2015 г. и е отменил същото, възстановил е на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, в М. на заеманата преди уволнението длъжност „охранител /невъоръжена охрана/" в магазин „Кауфланд" гр.Ямбол и е осъдил „ЕЙ ЕС ПИ" ЕООД гр.София на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ да заплати на въззивника обезщетение за времето, през което е останал без работа за четири месеца в размер 1733,84 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.12.2015г. до окончателното изплащане, като искът за максималния шест месечен срок и до размера на 2362,08 лв., като неоснователен е бил отхвърлен. Решението на ЯРС, в частта му, касаеща исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2, като необжалвано в тази част е влязло в законна сила.

Пред въззивната инстанция, Е.М. е представил писмени доказателства Регистрационна карта №10035355/20.11.2015г. от Д”БТ” –Ямбол и Служебна бележка изх.№ ПУ-02-167/13.06.2016г. на Д”БТ” –Ямбол, от които е видно, че през периода 20.11.2015г.-18.05.2016г. той е бил регистриран като безработен. Видно от Заповед №ЦО-ЧР-02/11.05.2016г. / връчена на въззивника на 18.05.2016г./, считано от 19.05.2016г., М. е бил възстановен на заеманата до уволнението му длъжност в магазин „Кауфланд" гр.Ямбол.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл.225 ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Както бе посочено по-горе в мотивите, решението на ЯРС, с което уволнението на М. е било отменено като незаконно, към настоящия момент е влязло в законна сила. Тъй като до уволнението въззивникът е полагал труд по перфектен трудов договор сключен за неопределено време е налице причинна връзка между уволнението на ищеца и оставането му без работа, както правилно е приел първоинстанционния съд. В решението си ЯРС е присъдил обезщетение само за четири месеца, тъй като това е бил периода на оставане без работа от ищеца към датата на постановяване на съдебното решение.

Искът за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ е обусловен от този по чл.344 ал.1 т.1 КТ. При обективното им съединяване за общо разглеждане, обаче предвид краткия давностен срок за главния иск и разглеждането на трудовия спор в бързо производство, следва да се има предвид, че при предявяването на претенцията за обезщетението за посочения в чл.225 ал.1 КТ период от 6 месеца не са се осъществили всички свързани с основанието на този иск обстоятелства. Когато съдебното дирене в първоинстанционния съд е приключило преди изтичането на заявения с иска 6-месечен исков период на претенцията за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ /какъвто е настоящия случай/, е допустимо във въззивното производство да се събират нови доказателства за новонастъпилото обстоятелство, а именно оставането на ищеца без работа за целия исков период / Решение №148 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 125/2013 г., III г. о.; Решение № 326 от 3.08.2010 г. на ВКС по гр. д. №1498/2009 г., III г. о. / .

С оглед новопредставените пред въззивната инстанция писмени доказателства за оставането на М. без работа и за периода от постановяване на съд. решение от ЯРС до 16.05.2016г. / Регистрационна карта №10035355/20.11.2015г. от Д”БТ” –Ямбол и Служебна бележка изх.№ ПУ-02-167/13.06.2016г. на Д”БТ” –Ямбол/, ЯОС счита, че претенцията на въззивника е основателна и обезщетението следва да му бъде присъдено и за последните два месеца от максимално посочения в закона шест месечен период, т.е. обезщетение се дължи до 16.05.2016г. За шест месеца, при брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец октомври 2015г. за отработени 22 работни дни – БТВ получено от М. е 393,68лв.: в т.ч. 380лв.- основно трудово възнаграждение и 13,68лв.- % доплащане професионален опит /в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл.228 вр. с чл.225 ал.1 КТ не се включват доплащанията за извънреден и нощен труд и извънредните работни заплати. БТВ се формира от основното трудово възнаграждение - „основната работна заплата” според чл.3 т.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и добавките към него, които имат постоянен характер. Основната работна заплата се определя от трудовия договор или в споразумението по чл. 107 КТ, според прилаганата система на заплащане на труда. Допълнителните възнаграждения са определени в КТ, НСОРЗ, в друг нормативен акт, в колективен или инидивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя /, работникът е следвало да получи 2362,08лв. Това е и размерът на дължимото на въззивника обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, за максималния шест месечен срок. С решението си ЯРС е присъдил 1733,84лв. и е отхвърлил претенцията до размера 2362,08лв. В отхвърлителната част решението следва да бъде отменено, и на Е.М., на осн. чл.344 ал.1 т.3 КТ, следва да се доприсъдят още 628,24лв./ представляващи разликата над 1733,84лв. до размера 2362,08 лв./.

При този изход на делото, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени, направените пред въззивната инстанция разноски, в размер на 300 лв.

Въззиваената страна следва да бъде осъдена на осн. чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметката на ЯОС, дължимата ДТ за жалбата в размер на 12,57лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №148/14.03.2016г., постановено по гр.д.№3163/2015г. по описа на ЯРС, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от Е.И.М. срещу „ЕЙ ЕС ПИ"ЕООД гр.София, с ЕИК-121078722, иск с пр. осн. чл.344 ал.1 т.3 КТ в разликата над 1733,84 лв. до размера 2362,08 лв., и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА „ЕЙ ЕС ПИ"ЕООД гр.София, с ЕИК-121078722 на осн. чл.344 ал.1 т.3 КТ да заплати на Е.И.М., с ЕГН **********,***, сумата 628,24 лв. - обезщетение за времето, през което е останал без работа до 16.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 10.12.2015г. до окончателното изплащане.

В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „ЕЙ ЕС ПИ"ЕООД гр.София, с ЕИК-121078722 да заплати на Е.И.М. сумата 300лв.- разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 ГПК„ЕЙ ЕС ПИ"ЕООД гр.София, с ЕИК-121078722 да ЗАПЛАТИ по сметка Ямболски окръжен съд ДТ в размер на 12,57лв., както и ДТ в размер на 5 лв. при издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.