Р Е Ш Е Н И Е

Гр Ямбол 22.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 14.06.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове:1. Ж.Бозукова

2. Н.Иванов

при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Бозукова възз. гр. дело №178 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба от „АГРО ПЛАМ ЗАВОЙ” ЕООД, със седалище с.Завой, представлявано от Управител П.П.К., чрез адв.Б.Ч.-ЯАК против Решение №108/22.02.16г, пост. по гр д №3022/15г по описа на ЯРС, в частта му,с която ответното дружество е осъдено да заплати на исцата, сумата 1.72лв,съставляваща неплатена част от лихви за забава върху главницата от 748.80лв за периода от 27.11.15г до 10.12.15г, както и в частта за разноските, с която ответника е осъден да заплати на исцата на осн чл 78 ГПК, в размер на 350лв.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска неговата отмяна изцяло и вместо него настоящата инстанция да постанови ново решение, с което отхвърли иска за лихви и разноски като неоснователен, със съответните законни последици.Стпаната претендира направените по делото разноски пред двете инстанции.

В жалбата се навеждат доводи, че съгл. чл 83 ал 2 ЗЗД, длъжникът изпада в забава след получаване покана за плащане, а от др. страна, в първото по делото с.з. ищецът е заявил, че няма претенции към ответната страна за плащане на наем и оттегля иска си и съдът е прекратил производството по делото в тази му част, от което следва,че отпада и поканата за плащане. Според въззивника, решението на РС в частта му, относно иска по чл 86 ал 1 ЗЗД е неоснователно и необосновано, т к размера не е безспорно установен и ответникът е заплатил на ищеца в повече от дължимия наем с 1.20лв, а съдът не се е произнесъл за разликата над присъдената лихва от 1.72лв до р-р на исканите 2.92лв, като и присъдените разноски по делото в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска са неправилно определени.Въззивника сочи, че с процесуалното си поведение не е дал повод на ищеца за завеждане на делото и отговорността за разноски следва да се понесе от ищеца, независимо от изхода на процеса.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор от Р.Д.Р. ***, чрез пълном. адв. М.Д.-ЯАК, в който се твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана, поради което се иска от наст. инстанция да потвърди атакуваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, като се претендират и направените по делото разноски пред ЯОС.

В отговора се излагат доводи за неоснователност на твърденията, че ответникът не е знаел за завеждане на делото, т.к неправомерното отношение на същия е предизвикало правния спор, поради което обжалваното решение не противоречи на материалния закон и е правилно,законосъобразно и обосновано.

В с.з жалбата се поддържа чрез проц. представител на въззивника,като се претендират направените по делото разноски.

Въззиваемата страна също чрез проц. си представител твърди, че решението е правилно и законосъобразно и моли наст. инстанция да го потвърди, като присъди на страната направените пред възз. съд. разноски.

ЯОС приеема следното по фактите:

РС е бил сезиран с иск по чл 79 ЗЗД за сумата 748.80лв, представляваща равностойността на 2 496 кг зърно за наетата площ от ответника,ведно с дължимата законна лихва, считано от завеждане на иска до окончателонто изплащане на сумата.

Исцата се легитимира като собственик на процесните зем. земи в землището на с.Завой, обл. Ямбол, въз основа на Договор за доброволна делба на наследствени зем. земи от 08.08.14г,нот.заверен от същата дата с подписите на съделителите и вписан в Сл Вп-Ямбол от 11.08.14г.

Договор за наем на земеделска земя №58/10.08.14г сочи , че исцата Р., в качеството си на наемодател е предоставила за ползване на отв. „АГРО ПЛАМ ЗАВОЙ” ЕООД, със седалище с.Завой, с управител П.К.- наемател, земеделска земя в землището на с.Завой,обл.Ямбол, ,състав.имоти №010233 от 10. 599дка и № 015041 от 10.201 дка за ползване , за срок от една стопанска година,считано от 01.10.14г,при наем -120 кг зърно за дка, като плащането може да става в натура или в пари.

Не се спори относно факта, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си към ищеца за плащане на наемната цена по договора, а е направил това едва след предявяване на иска, макар и преди получаване на препис от ИМ, като е платил по банков път по сметката на ищеца сумата 750лв, за което по делото е представена вн. бел. от „Пиреус банк” от 12.10.15г , според която, ответникът е превел по с/ка на исцата Р., сумата 750лв.

В с.з. от 04.02.16г е направено оттегляне на иска по чл 79 ЗЗД, досежно претенцията от 748.80лв, поради изплащане на основната сума- главницата след завеждане на делото и с Протоклно определение от 04.02.16г, РС е прекратил производсктвото по делото, поради оттегляне на иска в частта му, касаеща присъждане на сумата от 748.80лв, съставляваща наем за стопанската 2014г-2015г.

В същото с.з. , в което е направено оттегляне на иска досежно главницата, ищецът чрез проц. си представител е поддържал искането си за разноски и РС е уважил претенцията на осн чл.78 ал 1 ГПК, в размер 350лв,с мотиви, че отговорността за разноски следва да се понесе от ответника и в случаи на прекратяване на делото, когато със своето поведение той е станал причина за завеждането му, а в случая, ответникът е станал повод за завеждане на иска, поради неизпълнение на свое падежирано парично задължение,произтичащо от договор за наем между страните и е платил в хода на процеса.

Видно от представените по делото операционна бележка на „Банка ДСК”ЕАД, исцата е внесла на 27.11.15г за завеждане на иска, ДТ в размер на 30лв и с вн. бел.от 12.01.16г на „ЦКБ” АД-к-н Ямбол, доп.ДТ в р-р на 20лв, а видно от приложения по делото Договор за правна помощ и съдействие от 11.11.15г за адв. възнаграждение за адв.М.Д.-ЯАК, исцата е изплатила в брой сумата 300лв.

По делото е налице и Договор за правна защита и съдействие от 04.02.06г,от който е видно че ответното дружество е заплатило адв.възнаграждение в размер на 300лв-в брой в полза на адв.Б.Ч..

От изложената фактическа обстановка ЯОС прави следните правни изводи:

Възз. жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от правно легитимирана страна.По същество, същата се преценя за частично основателна, по следните съображения:

По делото липсват данни да е заведен акцесорен иск за мораторна лихва по см. на чл 86 ЗЗД, за съответен период, по който да е заплатена и ДТ.

В тази връзка, искането за присъждане на зак. лихва след датата на предявяване на ИМ, не е самостоятелен иск и неговата процесуална несамостоятелност и обусловеност личи от множество особености: ищецът не дължи заплащане на ДТ по направеното искане, релевирането му в процеса се издвършва без спазване на проц. изисквания на чл 214 ал 2 ГПК.

Поради посочената процесуална обусловеност, прекратяването на производството по самостоятелно предявената главна претенция, води до десезиране на съда и по отношение искането за присъждане на последващо изтекли лихви и това важи независимо от основанията за десезиране.

Ето защо, предприетото от ищеца оттегляне на иска в първото по делото о.с.з. води до автоматично десезиране на съда, както по отношение на предявения иск, така и по отношение на предявеното искане за присъждане на последващо изтекли лихви.

В тази връзка съдът приема, че законни лихви след датата на предявяване на ИМ, могат да бъдат присъждани единствено, при съществуващо и непогасено проц. правоотношение по основната претенция и разглеждането й по същество с решение.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо на осн чл 270 ГПК, т к за валидността и допустимостта на обжалваните съд. актове, въззивният съд следи служебно, на осн чл 269 ГПК.

Относно претенцията за разноски по чл 78 ГПК ,ЯОС приема следното:

Съгл. разп. на чл 78 ал 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Или, хипотезата на чл 78 ал 4 ГПК е приложима в случаите, когато не се разглежда предявения иск по същество и липсва произнасяне на съда по него със съдебно решение. Именно тази хипотеза е приложима в случая, т к съдът не разглежда спора по същество със съдебно решение, а производството по делото е прекратено с протоколно определение, поради оттегляне на иска в хода на процеса.

И т к единственото, което постановява закона в чл 78 ал 4 ГПК е: дължимостта на разноските на ответника от страна на ищеца,като законът не регламентира изключения от тази разпоредба, съобразно причините довели до оттегляне на претенцията в хода на производството, то след като действието на ищеца е довело до десезиране на съда от търсената съдебна защита на нарушено правоотношение с последиците от това, вкл. и относно разноските по осигуряване на тази защита, то на вниманието на съда остават само разноските на ответника, които вече са неоснователно направени и поради това следва да бъдат понесени от ищеца.

Предвид изложеното ЯОС намира , че първоинстанционното решение съставлява недопустим съдебен акт,който следва да бъде обезсилен и делото прекратено съгл. чл 270 ал 3 ГПК.

В тази връзка и на осн чл 78 ал 4 ГПК, ищецът ще следва да заплати на ответника направените по делото разноски пред първата инстанция, в размер на 300лв за адв. възнаграждение.

Водим от горното,ЯОС

Р Е Ш И :

Обезсилва Решение №108/22.02.16г, пост. по гр д №3022/15г по описа на ЯРС и прекратява производството по делото.

Осъжда Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, ж к „В.Л.”,бл...., вх”..”,ап.00 да заплати на „Агроплам Завой”ЕООД, с ЕИК 202009523, със седалище и адрес на управление:с.Завой, обл.Ямбол,представлявано от законен представител П.П.К. –управител и едноличен собственик на капитала, направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 300/триста/лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.