Р
Е Ш Е Н И Е
№ 17.06.2016 год. гр.Ямбол
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като
разгледа докладваното от съдия Росица
Стоева
възз.гражд.дело
№ 175 по описа за 2016 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на С.Р. ***, чрез
пълномощника й адв.Ц.И. *** против Решение №143/11.03.2016 г., постановено по
гр.д.№3017/2015 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение първостепенния съд е постановил
следното:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от С.Р.Р., с ЕГН: ********** ***
против А.С.А., с ЕГН: ********** ***, със
съдебен адрес:***, к.14 - адв.Ж.К. *** иск по чл.59, ал.9 от СК да бъдат
изменени мерките относно децата С.А. А. и
М. А. А.,
постановени по гр.д№3194/2011 г. на ЯРС, като й бъдат предоставени на нея
родителските права върху родените от страните деца С. А. А. и М. А. А.,
като ответникът бъде осъден да заплаща минимална издръжка за децата, считано от
влизане на съдебното решение в сила, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С
въззивната жалба решението
на ЯРС се обжалва изцяло с твърдения за неправилност. Основното оплакване на
въззивника Р. е за необоснованост, тъй като сочи, че ЯРС неправилно е преценил
събраните по делото доказателства, въз основа на което е направил и неправилни
правни изводи за липса на съществена промяна на обстоятелствата, при които е
определено кой да упражнява родителските права по отношение на децата. Сочи се
още, че съдът не е зачел и волята на детето С.. Въз основа на изложените в
жалбата съждения се иска отмяна на решението, като при произнасяне по същество
предявеният в производството иск да бъде уважен. Претенция за присъждане на
разноски не е заявена.
По
делото, в срока по чл.263 ГПК, от А.С.А., чрез пълномощника му адв.Ж.К. от ЯАК,
е постъпил отговор на въззивната жалба, в който е оспорена основателността на
последната, като са изложени подробни съображения за липса на предпоставки за уважаване
на предявения иск. Иска се потвърждаване на решението на ЯРС. Заявена е претенция за присъждане на
разноски.
В с.з. въззивницата Р. се
явява лично, като чрез процесуалния си представител поддържа
въззивната жалба на основанията, изложени в нея. Заявява и претенция за
присъждане на разноски за въззивната инстанция, като представя списък по чл.80
ГПК.
В с.з. въззиваемия А. се
явява лично, като чрез процесуалния си представител поддържа съображенията за
неоснователност на въззивната жалба, изложени в отговора. Поддържа и
претенцията за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
След преценка на
оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата
по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивницата е легитимирана и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.
В
съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо, поради което
жалбата следва да бъде разгледана по същество.
При преценка по същество,
решението на първостепенния съд се прецени за правилно и нестрадащо от пороци.
Фактическата обстановка по
делото е правилно установена от първостепенния съд, въз основа на всички
събрани доказателства и не е спорна между страните, т.е. между тях не
съществува спор относно установените по делото факти. Правния спор между
страните е досежно изводите, които налагат установените по делото факти. В тази
връзка изложените от първостепенния съд мотиви се споделят от настоящата
инстанция, която на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.
По оплакванията във
въззивната жалба Окръжния съд намери следното:
Предявеният
в производството иск е с правно основание чл.59, ал.9 от СК – ищцата, сега
въззивник, е поискала от съда да постанови решение, с което да
бъде изменен режимът на упражняване на родителските права по отношение на
малолетните деца С., родена на *** г. и М.,
родена на *** г. и същите бъдат предоставени на нея, като се определи режим на
лични отношения на децата с баща им, а последния бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в минимален размер.
Съгласно разпоредбата на
чл.59, ал.9 от СК, след развода на съпрузите и при изменение на
обстоятелствата, при които са решени въпросите относно отглеждането и възпитанието
на ненавършилите пълнолетие деца от брака им, по молба на единия родител, на
Дирекция „Социална подпомагане” или служебно съдът може да измени постановените
по-рано мерки и да определи нови. При новата преценка на обстоятелствата
решаващо значение отново има интересът на детето, а така също и родителските и
възпитателски качества на всеки от родителите. Съгласно чл.59, ал.4 СК, съдът
следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като:
възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Според ППВС №1/1974 г. под
"интереси на децата" по смисъла на действащия чл.59, ал.4 от СК
следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и
възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен
труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. В понятието
"интереси на децата" по смисъла на закона се включват необходимостта
от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и
материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия,
управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др.
Решаващо значение за интересите на детето има така изложената съвкупност от
интереси в нейната цялост. Пак според цитираното ППВС решението за предоставяне
упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се
основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните
обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание;
подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални
качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на
децата; привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица
и др.
При
изпълнение на горепосоченото задължение по чл.59, ал.4 от СК, въззивния съд
съобрази, както събраните по делото доказателства, така и изложеното в ППВС
№1/1974 г. След преценка на писмените доказателства, свидетелските показания и
въз основа на изложеното в приложените по делото социални доклади, изготвени от
ДСП-гр.Ямбол и ДСП-гр.Димово, обл.Видин, въззивния съд счита така, както е
преценил и първостепенния съд че
предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Правилен и
обоснован е извода на ЯРС, че по делото не са събрани доказателства,
обосноваващи настъпило трайно изменение в обстоятелствата, при които са били
определени мерките относно отглеждането и възпитанието на децата С. и М.. Напротив доказателства
сочат, че бащата разполага с нужните възпитателски качества, че е грижовен и
отговорен родител и че през годините се е грижил добре и за двете деца.
Полаганите от него грижи са адекватни, децата растат спокойни и щастливи, като
са им осигурени всички социално-битови удобства според възрастта и нуждите им.
Нормално е бащата да разчита на подкрепа от страна на родителите си, още повече
че живее с тях в едно жилище – двуетажна къща, като безспорно тази подкрепа е в
интерес на децата и не може да бъде ценена в посока на недостатъчен родителски
капацитет и възможности.
Правилен и
обоснован е и извода на ЯРС, че бащата има по-добри възможности да осигури
нормален живот на децата – работи на постоянна работа, от която реализира
средства, достатъчни за издръжката на домакинството. Изменение в
обстоятелствата, при които са били определени мерките относно отглеждането и
възпитанието на децата след 2011 г. по
отношение на бащата и при това изменението да е трайно, от доказателствата по
делото не се установява. За прецизност следва да бъде отбелязано, че в случая следва да се
вземат предвид фактите и обстоятелствата, настъпили след влизане в сила на Решение
№91/10.02.2014 г., постановено по гр.д.№2252/2013 г. по описа на ЯРС. В
производството по посоченото дело е бил разгледан иск на С.Р. на същото
основание – чл.59, ал.9 СК, който е бил отхвърлен, като неоснователен, поради
което за фактите настъпили преди това е налице влязло в сила решение.
От друга
страна – безспорно установено е по делото, че майката не работи, не разполага
със собствени средства за издръжка, няма собствено жилище и постоянни доходи.
Същата обосновава добри материални и битови възможности, но осигурени единствено
със средства на съжителя си, в чието жилище живее и където няма близки, на
чиято помощ би могла да разчита. Именно тези обстоятелства водят съда до извод
за несигурност на ситуацията, в която живее майката и в която биха били
поставени децата, ако на нея бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на тях.
Неоснователно
е оплакването във въззивната жалба, че неправилно ЯРС при постановяване на
решението си не е зачел желанието на детето С. да живее при майка си. При изслушването
му детето е заявило, че желае да живее при майка си, защото там повече му
харесва, но е посочило, че и при баща й и харесва и няма конкретна причина да
иска да живее при майка си, но там повече неща им купуват и мебелите в къщата
са по-модерни. При внимателно съобразяване на данните по делото, отнесени и към
заявеното от детето желание, въззивния съд не намери причина да зачете това
желание. На първо място възрастта на детето е твърде ниска (род. е на ***
г.), за да може да формира самостоятелна воля, без същата да е повлияна от
по-възрастните около нея. В приложения по делото социален доклад, изготвен от ДСП-гр.Ямбол
е отразено, че детето е объркано, притеснено и раздвоено и споделя, че не знае
как да постъпи. На следващо място – въпреки заявеното от детето и
преповторено във въззивната жалба «мама се грижи по-добре за мен», то по делото
липсват каквито и да било данни в какво се изразяват по-добрите грижи при
положение, че от една страна - констатациите на социалните работници са, че при
бащата детето е добре обгрижвано и нищо не му липсва, а от друга страна – то е
прекарвало при майка си твърде малко време – само 1 месец през ваканциите, а
през останалото време майката рядко е посещавала децата си. Не следва да бъде
отминаван и факта, че при последното посещение на децата при майка им, същата е
нарушила определения от съда режим на лични контакти, като задържала децата при
себе си, което наложило намеса на полиция и съдебен изпълнител.
При изложеното до тук,
въззивния съд счита, така както е приел и ЯРС, че в най-добър интерес на децата
С., родена на *** г. и М., родена на ***
г. е
определените със спогодбата по гр.д№3194/2011 г. на ЯРС мерки относно тяхното
отглеждане и възпитание да не се променят, тъй като това не би било в техен
интерес. Ето защо предявеният иск, като неоснователен, следва да се отхвърли.
По този начин
законосъобразно и правилно се е произнесъл и първостепенния съд, поради което и
на осн. чл.271, ал.1 ГПК решението следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и
на осн. чл.78, ал.3 ГПК, на въззиваемия А.А. следва да бъде присъдена сумата 1000
лв. - разноски за адв.възнаграждение за въззивното производство, предвид
наличието на надлежно искане в тази насока и на доказателства за сторени
разноски. Макар и договореното и заплатено от въззиваемия А. възнаграждение за
адвокат да е прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на делото,
съдът не разполага с правна възможност да го намали, поради липсата на надлежно
направено такова искане (чл.78, ал.5 ГПК).
Водим от изложеното ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №143/11.03.2016 г., постановено
по гр.д.№3017/2015 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА С.Р.Р.,
с ЕГН: ********** *** да заплати на А.С.А., с
ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, к.14 - адв.Ж.К. *** разноски за въззивното производство в размер на 1000 лв.
Решението е окончателно и
на осн. чл.280, ал.2, т.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.