Р Е Ш Е Н И Е

 

                                17.06.2016 год.                    гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,      І-ви въззивен  граждански състав

на       07     юни     2016   година

в публично заседание в следния състав:

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                           2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

 

секретар    П.У.

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.гражд.дело № 175  по описа за 2016 год.,

за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на С.Р. ***, чрез пълномощника й адв.Ц.И. *** против Решение №143/11.03.2016 г., постановено по гр.д.№3017/2015 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Р.Р., с ЕГН: ********** *** против А.С.А., с ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, к.14 - адв.Ж.К. *** иск по чл.59, ал.9 от СК да бъдат изменени мерките относно децата С.А. А. и М. А. А., постановени по гр.д№3194/2011 г. на ЯРС, като й бъдат предоставени на нея родителските права върху родените от страните деца С. А. А. и М. А. А., като ответникът бъде осъден да заплаща минимална издръжка за децата, считано от влизане на съдебното решение в сила, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

С въззивната жалба решението на ЯРС се обжалва изцяло с твърдения за неправилност. Основното оплакване на въззивника Р. е за необоснованост, тъй като сочи, че ЯРС неправилно е преценил събраните по делото доказателства, въз основа на което е направил и неправилни правни изводи за липса на съществена промяна на обстоятелствата, при които е определено кой да упражнява родителските права по отношение на децата. Сочи се още, че съдът не е зачел и волята на детето С.. Въз основа на изложените в жалбата съждения се иска отмяна на решението, като при произнасяне по същество предявеният в производството иск да бъде уважен. Претенция за присъждане на разноски не е заявена.

По делото, в срока по чл.263 ГПК, от А.С.А., чрез пълномощника му адв.Ж.К. от ЯАК, е постъпил отговор на въззивната жалба, в който е оспорена основателността на последната, като са изложени подробни съображения за липса на предпоставки за уважаване на предявения иск. Иска се потвърждаване на решението на ЯРС. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

В с.з. въззивницата Р. се явява лично, като чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба на основанията, изложени в нея. Заявява и претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция, като представя списък по чл.80 ГПК.

В с.з. въззиваемия А. се явява лично, като чрез процесуалния си представител поддържа съображенията за неоснователност на въззивната жалба, изложени в отговора. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивницата е легитимирана и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

При преценка по същество, решението на първостепенния съд се прецени за правилно и нестрадащо от пороци.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първостепенния съд, въз основа на всички събрани доказателства и не е спорна между страните, т.е. между тях не съществува спор относно установените по делото факти. Правния спор между страните е досежно изводите, които налагат установените по делото факти. В тази връзка изложените от първостепенния съд мотиви се споделят от настоящата инстанция, която на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.

По оплакванията във въззивната жалба Окръжния съд намери следното:

Предявеният в производството иск е с правно основание чл.59, ал.9 от СК – ищцата, сега въззивник, е поискала от съда да постанови решение, с което да бъде изменен режимът на упражняване на родителските права по отношение на малолетните деца С., родена на *** г. и М., родена на *** г. и същите бъдат предоставени на нея, като се определи режим на лични отношения на децата с баща им, а последния бъде осъден да заплаща месечна издръжка в минимален размер.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.9 от СК, след развода на съпрузите и при изменение на обстоятелствата, при които са решени въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака им, по молба на единия родител, на Дирекция „Социална подпомагане” или служебно съдът може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. При новата преценка на обстоятелствата решаващо значение отново има интересът на детето, а така също и родителските и възпитателски качества на всеки от родителите. Съгласно чл.59, ал.4 СК, съдът следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.   

Според ППВС №1/1974 г. под "интереси на децата" по смисъла на действащия чл.59, ал.4 от СК следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. В понятието "интереси на децата" по смисъла на закона се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има така изложената съвкупност от интереси в нейната цялост. Пак според цитираното ППВС решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица и др.

При изпълнение на горепосоченото задължение по чл.59, ал.4 от СК, въззивния съд съобрази, както събраните по делото доказателства, така и изложеното в ППВС №1/1974 г. След преценка на писмените доказателства, свидетелските показания и въз основа на изложеното в приложените по делото социални доклади, изготвени от ДСП-гр.Ямбол и ДСП-гр.Димово, обл.Видин, въззивния съд счита така, както е преценил и първостепенния съд  че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Правилен и обоснован е извода на ЯРС, че по делото не са събрани доказателства, обосноваващи настъпило трайно изменение в обстоятелствата, при които са били определени мерките относно отглеждането и възпитанието на децата С. и М.. Напротив доказателства сочат, че бащата разполага с нужните възпитателски качества, че е грижовен и отговорен родител и че през годините се е грижил добре и за двете деца. Полаганите от него грижи са адекватни, децата растат спокойни и щастливи, като са им осигурени всички социално-битови удобства според възрастта и нуждите им. Нормално е бащата да разчита на подкрепа от страна на родителите си, още повече че живее с тях в едно жилище – двуетажна къща, като безспорно тази подкрепа е в интерес на децата и не може да бъде ценена в посока на недостатъчен родителски капацитет и възможности.

Правилен и обоснован е и извода на ЯРС, че бащата има по-добри възможности да осигури нормален живот на децата – работи на постоянна работа, от която реализира средства, достатъчни за издръжката на домакинството. Изменение в обстоятелствата, при които са били определени мерките относно отглеждането и възпитанието на децата  след 2011 г. по отношение на бащата и при това изменението да е трайно, от доказателствата по делото не се установява. За прецизност следва да бъде отбелязано, че в случая следва да се вземат предвид фактите и обстоятелствата, настъпили след влизане в сила на Решение №91/10.02.2014 г., постановено по гр.д.№2252/2013 г. по описа на ЯРС. В производството по посоченото дело е бил разгледан иск на С.Р. на същото основание – чл.59, ал.9 СК, който е бил отхвърлен, като неоснователен, поради което за фактите настъпили преди това е налице влязло в сила решение.

От друга страна – безспорно установено е по делото, че майката не работи, не разполага със собствени средства за издръжка, няма собствено жилище и постоянни доходи. Същата обосновава добри материални и битови възможности, но осигурени единствено със средства на съжителя си, в чието жилище живее и където няма близки, на чиято помощ би могла да разчита. Именно тези обстоятелства водят съда до извод за несигурност на ситуацията, в която живее майката и в която биха били поставени децата, ако на нея бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на тях.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че неправилно ЯРС при постановяване на решението си не е зачел желанието на детето С. да живее при майка си. При изслушването му детето е заявило, че желае да живее при майка си, защото там повече му харесва, но е посочило, че и при баща й и харесва и няма конкретна причина да иска да живее при майка си, но там повече неща им купуват и мебелите в къщата са по-модерни. При внимателно съобразяване на данните по делото, отнесени и към заявеното от детето желание, въззивния съд не намери причина да зачете това желание. На първо място възрастта на детето е твърде ниска (род. е на *** г.), за да може да формира самостоятелна воля, без същата да е повлияна от по-възрастните около нея. В приложения по делото социален доклад, изготвен от ДСП-гр.Ямбол е отразено, че детето е объркано, притеснено и раздвоено и споделя, че не знае как да постъпи. На следващо място – въпреки заявеното от детето и преповторено във въззивната жалба «мама се грижи по-добре за мен», то по делото липсват каквито и да било данни в какво се изразяват по-добрите грижи при положение, че от една страна - констатациите на социалните работници са, че при бащата детето е добре обгрижвано и нищо не му липсва, а от друга страна – то е прекарвало при майка си твърде малко време – само 1 месец през ваканциите, а през останалото време майката рядко е посещавала децата си. Не следва да бъде отминаван и факта, че при последното посещение на децата при майка им, същата е нарушила определения от съда режим на лични контакти, като задържала децата при себе си, което наложило намеса на полиция и съдебен изпълнител.

При изложеното до тук, въззивния съд счита, така както е приел и ЯРС, че в най-добър интерес на децата С., родена на *** г. и М., родена на *** г. е определените със спогодбата по гр.д№3194/2011 г. на ЯРС мерки относно тяхното отглеждане и възпитание да не се променят, тъй като това не би било в техен интерес. Ето защо предявеният иск, като неоснователен, следва да се отхвърли.

По този начин законосъобразно и правилно се е произнесъл и първостепенния съд, поради което и на осн. чл.271, ал.1 ГПК решението следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, на въззиваемия А.А. следва да бъде присъдена сумата 1000 лв. - разноски за адв.възнаграждение за въззивното производство, предвид наличието на надлежно искане в тази насока и на доказателства за сторени разноски. Макар и договореното и заплатено от въззиваемия А. възнаграждение за адвокат да е прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът не разполага с правна възможност да го намали, поради липсата на надлежно направено такова искане (чл.78, ал.5 ГПК).

Водим от изложеното ЯОС

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №143/11.03.2016 г., постановено по гр.д.№3017/2015 г. по описа на ЯРС.

 

ОСЪЖДА С.Р.Р., с ЕГН: ********** *** да заплати на А.С.А., с ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, к.14 - адв.Ж.К. *** разноски за въззивното производство в размер на 1000 лв.

 

Решението е окончателно и на осн. чл.280, ал.2, т.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.