Р Е Ш Е Н И Е

Гр Ямбол 16.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 14.06.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове:1. Ж.Бозукова

2. Н.И.

при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Бозукова възз. гр. дело №168 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба от И.Д.И. ***,чрез пълном.адв.Ж.Г.-ЯАК против Решение №162/18.03.16г, пост. по гр д №3312/15г по описа на ЯРС, в частта му, с която предявеният на осн. чл 144 СК иск е уважен.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна в обжалваната част, като наст. инстанция постанови ново решение в тази част, с което отхвърли изцяло предявения иск, като присъди на страната направените съдебно-деловодни разноски за първа и втора инстанция.Въззивникът излага доводи, че при постановяване на решението, РС е възприел несъответна на доказателствата фактическа обстановка, което е довело до незаконосъобразни правни изводи, като липсата на правилна и обоснована преценка относно нуждите на исцата и възможностите на ответника е довело до постановяване на необоснован и незаконосъобразен съдебен акт.В жалбата се сочи, че задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно и РС неправилно е преценил материалните възможности на ответника,с оглед влошеното му здравословно състояние и необходимостта от специални лекарства. Според въззивника, исцата е инициирала принудителното изпълнение за предходна издръжка, но производството е било спряно. Страната сочи, че има и договор за заем, който ежемесечно изплаща и исканата издръжка от пълнолетната му дъщеря ще представлява особено затруднение за него.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор от В.И. ***, чрез пълном. адв.Г., в който се твърди, че възз. жалба е допустима,но не е основателна, поради което се иска оставянето й без уважение, ведно със законните последици.

В отговора се навеждат доводи, че е във възможностите на ответника да отделя без особени затруднения издръжка за единственото си дете,в размер по-голям от определения.Според страната, ответникът съзнателно укрива доходите си от наследствени земеделски земи, а липсват и убедителни доказателства за твърдените от него разходи за лекарства и за заплащане на заем.Относно наложения запор върху пенсията на ответника страната сочи, че се касае за еднократно вземане на исцата по предходна издръжка, но изп. производство е спряно и сумата не е взета.

В срока по чл 263 ал 1 ГПК е депозирана жалба от В.И., чрез пълном. адв.М.Г.против Решение №162/18.03.16г, пост. по гр д №3312/15г по описа на ЯРС, в частта му, с която предявеният на осн. чл 144 СК иск е отхвърлен, за разликата над 90лв до размер на 250лв месечно, както и в частта,с която исцата е осъдена да заплати на ответника съдебни разноски от 192лв, съобразно отхвърлената част от иска. В тази връзка се излагат аргументи, че решението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна,като наст. инстанция постанови ново решение в тази част, с което осъди ответника да заплаща месечна издръжка на исцата от 250 лв, считано от 01.10.15г, ведно със зак. лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или погасяване на издръжката, като на страната се заплатят и направените по делото разноски пред двете инстанции в пълен размер.

В жалбата се твърди, че РС е направил необосновани изводи в преценката си относно нуждите на исцата и действителните възможности на ответника, т.к исцата е в първи курс –редовно обучение за учебната 2015/2016г във ВУЗ и има доказателства за разходите й, а тя не притежава недв. имоти и доходи, от които да се издържа и безспорно има нужда от участието на ответника в издръжката й, докато възраженията на ответника не са доказани, а наложеният му запор върху пенсията е еднократен и е остатък от задължение за издръжка за минало време и изп. производство е спряно. Според исцата, ответникът получава не само пенсия, но и доходи от дадена наследствена зем. земя под аренда и може да отделя без затруднение исканата издръжка за дъщеря си.

По повод жалбата на И. е постъпил отговор от И.И., в който се твърди, че от притежаваната зем. земя ответникът дава една нива от 6 дка по договор за аренда.Въззиваемият сочи, че съгл. справка на АВ, той притежава само право на строеж за апартамент, в съсобственост с Т. П. С.и неправилно РС е приел, че той може да реализира доходи от наем за апартамента, а имотът е незаконен, недовършен и неизползуваем. Страната твърди, че няма възможност да отделя от пенсията си суми за издръжка на пълнолетно лице, което е напълно здраво и в работоспособна възраст и може само да се грижи за разходите си, а доходите на ответника не му стигат за него самия.

В с.з. проц. представител на исцата, поддържа жалбата й и иска от наст. инстанция да я уважи, като присъди на страната направените пред двете инстанции съд. разноски. В тази вр. се сочи, че И. е имал само еднократна вноска по ИД и то е прекратено, а за заболяванията си ответникът получава безплатни лекарства по рецептурна книжка, а има и зем. земя, която дава под аренда. Относно жалбата на противната страна се твърди, че е напълно неоснователна и се иска нейното отхвърляне,ведно със законните последици.

Проц. представител на И.И. поддържа жалбата му и иска отмяна на атакуваното решение в обжалваната част, като незаконосъобразно и неправилно и постановяване на ново решение,с което предявеният иск бъде отхвърлен, а на страната се присъдят направените разноски по делото.

По фактите,ЯОС приема следното:

Според у-ние за раждане на Общ.Ямбол от 25.08.08г, исцата В.И.И. е род. на 05.10.96г от майка Т.П. С. и баща И.Д.И., а от Уверение №107/16.08.16г на СУ”Св.Климент Охридски”-„Стопански факултет” се установява, че навършилата пълнолетие И. е записана за учебната 2015/16г в І курс-редовно обучение- висше образование, степен-бакалавър по специалността:”Икономика и финанси с английски език”. Данните по делото сочат, че исцата е със семестриална такса във ВУЗ- 170 лв и ползва карта за градски транспорт от 86лв за 4 месеца/ мес.по 21.50лв/, а според фискален бон за платени с/ки към студентското общежитие, месечният й наем е около 50 лв, като 20-30лв са разходине й за ток и вода.Не се спори , че исцата не разполага с имущество или доходи, от които да се издържа.

Майката на исцата- Т. П. С. е с мес. доход от 550лв, а бащата И.Д.И. е с мес. пенсия от 652.38лв/според у-ние на НОИ-Ямбол/, като върху пенсията му е наложен запор за сумата 232.38лв и страните не спорят, че запора касае задължения на ответника за плащане на издръжка на исцата за минало време, предмет на ИД №20152330401119 на ДСИ при ЯРС, чието производство е спряно на осн. чл 432 т 1 ГПК,видно от приложеното съобщение по делото от 10.03.16г.В тази връзка и у-ние на НОИ от 08.03.16г сочи, че за м. март върху пенсията на ответника е наложена удръжка за ДСИ, в р-р на 232.38лв.

От наличната по делото мед. документация е видно, че ответникът има заболявания и за част от тях е диспансеризиран, съгл. зав. копие от рецептурна книжка по приложеното гр. д №2826/14г на ЯРС, по което е определена предходна издръжка за исцата. По делото липсват доказателства относно твърденията на ответника, че за заболяванията си, месечно разходва средства за животоподдържащи лекарства.

Договор за заем от 17.04.15г сочи, че ответникът е получил от лицето К. Г.. Д. от с.Б., сумата 10 000лв,със задължение да погасява месечно по 250лв.

И т к исцата е оспорила истинността на този частен документ, а в писмено становище от 07.03.16г, ответникът е възразил с твърдението, че документа е истински, то в тази връзка е ангажирал гласни доказателства. Свид. Д.-страна по договора за заем твърди, че през м.април миналата година е дал заем на И.Д. в размер на 10 000лв,т к майка му е била болна и са й трябвали средства за лечение и операция и И. му връща месечно по 250 лв от пенсията си.

От преиложените справки на СлВп –гр.Ямбол и Сливен се установява, че И.Д.И. притежава в съсобственост с майката на исцата- Т. П. С., апартамент на ул „*******” в гр.Я. и суперфиция за строителство на апартамент, гараж и магазин на ул”****”, като ответникът е наследил и зем. земи и от 14.05.15г по партидата му е вписан Договор за аренда на нива от 6 дка в с.Блатец и И.Д. се явява арендодател.

Съгл.извършената справка, данните от НОИ сочат, че за последното тримесечие на 2015г, минималната издръжка за живот на един член от домакинство е била около 560лв.

Пред възз. инстанция проц. представител на исцата е поискал приемане на нови доказателства, които не са визирани във въззивната жалба на страната, поради което съдът, съобразявайки се с разп. на чл.260 т.6 и чл 261 т.3 ГПК е отказал приемането на тези доказателства.

От всичко издложено съдът прави следните правни изводи:

Възз. жалби са процесуално допуситми, като подадени в срок и от правно легитимирани страни.

Въззивните жалби са неоснователни по следните съображения:

Искът е с пр. осн. чл 144 СК. Според разп. на цитирания текст, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебнти заведения за предвидения срок на обучение до навършване на 20-год. при обучение в средно и на 25-год. възраст при обучение във ВУЗ и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без затруднения.

Или , издръжката на пълнолетно дете не се дължи от родителите безусловно така,както издръжката се дължи за малолетни и непълнолетни деца.Съгл. трайната задължителна практика на ВКС,не са налице особени затруднения за осигуряване на издръжка на пълнолетно дете, ако родителят притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за пълнолетното си дете./Р №199 по гр д №944/10г ІІІг.о.ВКС/. Тази преценка е винаги обективна и конкретна,според доказателствата по делото, като в тежест на ищеца е да установи, че ответникът би могъл да осигурява размера на претендираната издръжка, без това да съставлява особени затруднения за него.

Страните не спорят, че исцата е навършила пълнолетие и продължава образованието си във ВУЗ-редовна форма на обучение и че не разполага с доходи и имущество, от които да се издържа. Безспорен е и факта, че обучението на исцата е свързано с необходимостта от средства за осигуряване на нормална издръжка за един студент-семестриална такса-170лв, наем за общежитие-50лв,което исцата ползва,месечни консумативи за вода,ток и пр.,средства за храна, за дрехи, транспортни разходи-по 21.50лв месечно, учебни помагала и пр., а в случая липсват данни, исцата да реализира трудови доходи или да има имущество, от което да се издържа.

Ответникът получава месечна пенсия в размер на 652.38лв, а съобразно данните от НОИ, на същия месечно са необходими 560лв за собствената му издръжка, при минимален страндарт на живот, което навежда на извода, че ответникът разполага месечно със свободни средства в размер на 90 лв.

По делото липсват доказателства за размера на рентата, която исцата твърди, че ответникът получава за съответната стопанска година по арендния договор и съдът намира, наведените от И. аргументи в тази насока за недоказани. Недоказани и голословни са и твърденията на исцата, за наличие на недв. имот-апартамент, собственик на ответника, който същият може да отдава под наем и да реализира доходи,извън пенсията си.

Предвид твърденията си, че му липсват средства за издръжка, ответникът е представил частен документ-Договор за заем от 17.04.15г с трето за процеса лице и от документа извежда своя правен интерес за намаляване на месечните си доходи.

И т к исцата е оспорила частния документ като неистински, а с писмено становище от 07.03.16г ответникът е възразил на това, то съдът приема, че оспорването на процесния частен документ-Договора за заем, следва да бъде извършено при условияата на чл 193 ал 3 изр. 2 ГПК, като задължението да докаже истинността на частния документ е на страната,която го е представила. В случая, ответникът освен гласни доказателства и то показанията на свидетел,който е насрещна страна по договора за заем, не е ангажирал други такива и съдът счита,че с оглед забраната на чл 164, ал 1 т 4 ГПК-истинността на частен документ да се доказва с гласни доказателства, процесния договор за заем, не следва да бъде кредитиран.

По делото има данни за хронични заболявания на ответинка, но липсват доказателства, във вр. с твърдението му, че това налага приемане ежедневно на жизнено важни медикаменти, както и размера на същите и съдът намира, че този факт не следва да бъде обсъждан.

От др. страна съдът приема, че исцата е в работоспособна възраст и би могла при недостиг на средства да работи, макар и по часово и да реализира доходи, а и нейната майка- Т.П. С. е с мес. доход от 550лв и при необходимост също би могла да й помага.

По отношение удържаната за м. март 2016г сума, в размер на 232.38лв. върху пенсията на ответника, за която исцата твръди, че е еднократно удържана и произтича от неплатена издръжка от ответника на исцата за минало време, предмет на ИД №20152330401119 на ДСИ при ЯРС, чието производство е спряно на осн. чл 432 т 1 ГПК, ЯОС препраща към мотивите на първата инстанция,предвид разп. на чл 272 ГПК.

С оглед изложеното съдът намира, че на осн чл 144 СК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплаща на исцата месечна издръжка от 90 лв, без да бъде затруднен за своята издръжка и до този размер иска е основателен и доказан и следва да бъде уважен.Издръжката следва да се присъди, считано от 01.10.15г, ведно със зак. лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на правопогасяващи или правоизменящи обстоятелства.

Искът за разликата над 90лв до размер на 250лв като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

Ответникът следва да заплати ДТ върху уважената част от иска, съгл Тарифа №1 в размер на 129.60лв по с/ка на ЯРС.

С оглед изхода на делото и на осн чл 78 ал 1 ГПК, ответникът дължи на исцата разноски съобразно уважената част от иска в размер на 108лв, а исцата дължи на ответника разноски на осн чл 78 ал 3 ГПК, според отхвърлената част на иска в размер на 192лв.

Предвид изложеното ЯОС намира, че обжалваното решение на ЯРС като правилно, следва да бъде потвърдено.

Претендираните от страните разноски, касаещи възз. производство, следва да се понесат за всяка от тях така ,както са направени, с оглед неуважаването и на двете жалби.

Водим от горното,ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №162/18.03.16г, пост. по гр д №3312/15г по описа на ЯРС, в обжалваните му части.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.