Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
28.06.2016г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд,
гражданско отделение, І-ви състав,
в открито съдебно
заседание на 07.06.2016 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар П.У.
За да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Банка ДСК” ЕАД
гр.София, подадена от юрисконсулт Б.В., срещу Решение №31/13.01.2016г. на
Ямболски районен съд, постановено по гр. дело №1697/2015г., с което са
отхвърлени като неоснователни исковете по чл.430 от ТЗ, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД,
чл. 138, ал.1 ЗЗД и чл.60, ал.1 ЗН, предявени от въззивната банка против
ответниците И. П., А.А., С.А. и А.А. - за осъждането на ответниците при
условията на солидарна отговорност между И. П. от една страна и А.А., С.А. и А.А.,
от друга страна, за сумите съответно 7 453.28 лв. – главница, 1 903.5лв. –
редовна лихва за периода 25.10.2013г.-15.07.2015г., 200.23лв. – лихвена
надбавка за забава за периода 26.10.2013г.-15.07.2015г., 70 лв. – заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата от 16.07.2015г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за осъждането при условията
на разделност по отношение на ответниците А.А., С.А. и А.А., при равни квоти да
заплатят сумите, съответно от 2 484.43 лв. – главница, 634.52лв. – редовна
лихва за периода 25.10.2013г.-15.07.2015г., 66.74 лв. – лихвена надбавка за
забава за периода 26.10.2013г.-15.07.2015г., 23.33 лв. – заемни такси, ведно
със законната лихва върху главницата от 16.07.2015г. до окончателното изплащане
на вземането. С решението „Банка ДСК” ЕАД е осъдена да заплати и сумата 820 лв.
– разноски, направени от ответницата И. П..
Оплакването в жалбата е за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на решението на ЯРС. Според въззивната
Банка, за да постанови съдебния си акт, районният съд без никаква аргументация
приел, че Банката не е доказала ответниците А.А., С.А. и А.А. да са приели
наследството на наследодателя си и че тримата не отговарят за заплащането на
исковите суми. Твърдението на Банката е, че кредитополучателят С. А. е починал на 23.09.2013г., оставил е за свои
наследници по закон А.А., С.А. и А.А., като по делото е установено от
съдебно-счетоводната експертиза, че след смъртта на наследодателя – на
08.10.2013г. и на 02.12.2013г. наследницата А.А. е извършила две плащания по
кредита на наследодателя. Този факт на извършеното плащане, според въззивната
Банка представлява съгласно чл.49, ал.2 от ЗН мълчаливо приемане на
наследството от страна на наследницата А., но съдът не отчел същия факт.
Неправилно също така, след като определил срок на другите двама наследници да
заявят приемат ли или се отказват от наследството на С.А., районният съд приел единствено, че Банката не е доказала и тримата
наследници да са приели наследството на наследодателя си. Така съдът допуснал нарушение на чл.53 от ЗН, като не се
съобразил с факта, че А.А. и С.А. са загубили правото да приемат наследството
на С..А., при което тяхната част от наследството е уголемила
дела от наследството на А.А.. Също необосновано и в нарушение на закона съдът
приел, че ответниците не отговарят за заплащането на претендираните от тях
суми, тъй като Банката не упражнила спрямо тях правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Съдът не отчел, че на 12.05.2015г. е било връчено
уведомление на поръчителя И..П., с което същата е уведомена, че Банката обявява
кредита за предсрочно изискуем, а по отношение на другите трима ответници
характер на уведомление и покана за настъпване на предсрочната изискуемост по
чл.84 ЗЗД, е самата искова молба. В тази връзка неправилно районният съд приел,
че Банката не е упражнила спрямо ответниците (без поръчителя) правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и че такова изявление не може да се счита
връчването на исковата молба, тъй като същата има функция само на покана за
плащане.
По тези съображения, които могат да се приемат като
оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост,
въззивната Банка моли за отмяна на обжалваното решение на ЯРС изцяло и за
постановяване на ново решение от окръжния съд, с което ответниците И..П., А.А.,
С.А. и А.А. да бъдат осъдени да заплатят дължимите към 03.10.2015г. суми:
7 453,28лв.-главница, 2 140,56лв.- редовна лихва за периода
25.10.2013г.-03.10.2015г., 1 470,83лв.-лихвена надбавка за забава за
периода 26.10.2013г.-03.10.2015г. и 190лв. заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, сумата
1 396,62лв. – такси и разноски, както и всички разноски по делото пред
двете съдебни инстанции по същество.
От въззиваемите страни писмен отговор на жалбата е депозирала
само И. ***, чрез пълномощника си адв.П., която е навела доводи за
неоснователност на въззивната жалба, с искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
В о.с.з въззивната жалба се
поддържа изцяло от пълномощника на „Банка ДСК”ЕАД- юр.к.В..
Въззиваемата И..П., чрез адв.П., оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Особеният представител на
въззиваемата А.А. също оспорва въззивната жалба и настоява решението на ЯРС да
бъде потвърдено, с присъждане на разноски пред настоящата инстанция,
представляващи възнаграждение за особения представител.
Въззиваемият А.А. се явява лично
и счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Въззиваемият С.А., редовно
призован, не се явява в с.з., не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши
преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните
и приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с обективно и субективно съединените искове за реално изпълнение на договорни
задължения – за главница от 2 484.43 лв., възнаградителни лихви от 634.52
лв., лихвени надбавки за забава (неустойки) от 66.74 лв. и заемни такси от
23.33 лв., ведно със законната лихва върху главницата, дължими от всеки един от
ответниците – А.А., А.А. и С.А.,***, по сключен договор за кредит между
банката-ищец и наследодателя на ответниците С. А.. С исковата молба е ангажирана и солидарната отговорност на
поръчителя И. ***, за целия дълг – главница от общо 7 453.28 лв.,
възнаградителни лихви от общо 1 903.56 лв., лихвени надбавки за забава от общо
200.23 лв. и заемни такси от общо 70 лв., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба.
Ищцовата банка - „Банка ДСК” ЕАД
е изложила в исковата молба, че в изпълнение на сключен със С. А. договор за банков кредит за текущо потребление от
06.12.2007г., е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на
13 000лв., като кредитът е бил обезпечен с поръчителството на ответницата И.
П.. На 23.09.2013г. кредитополучателят С. А. починал, като след смъртта му било преустановено плащането на
кредита. Кредитополучателят А. оставил за свои наследници по закон тримата
ответници - А.А., С.А. и А.А., като на 08.10.2013г. и на 02.12.2013г.
наследницата А.А. извършила две плащания по кредита на баща си – същата била
вносител на сумите, съответно 12лв. и 201лв. След тези плащания останА.непогасени
21 месечни вноски по лихва и главница, по отношение на които била налице забава
повече от 90 дни и основание за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. По
отношение на поръчителя банката направила волеизявление, че обявява кредита за
изцяло предсрочно изискуем, като връчила уведомление от 07.05.2015г. В исковата
молба банката и признала, че наследниците на кредитополучателя не са били
уведомени за превръщането на кредита за предсрочно изискуем, поради което е
посочила, че исковата молба следва да се счита за покана по чл.84 ЗЗД до
наследниците със 7-дневен срок за изпълнение, след изтичане на който срок е
налице и уведомяване на наследниците за дължимостта на исковите суми, като
изискуемостта на вземанията на банката по исковата молба спрямо всеки от
наследниците следва да се изчисли 7 дни след датата на получаване на исковата
молба от всеки от наследниците и съобразно с наследствените им квоти.
С постановеното по спора решение
ЯРС е отхвърлил изцяло всички обективно и субективно съединени осъдителни
искове за реално изпълнение, намирайки ги за неоснователни. За да постанови
този резултат, съдът е приел, че ищцовата банка не е доказала тримата
наследници на кредитополучателя – А.А., С.А. и А.А. да са приели наследството
на наследодателя си С..А., като
доказателствената тежест за установяване на тези факти лежи именно върху ищеца.
Съдът е формирал извод, че тримата наследници не отговарят за заплащане на
претендираните от тях суми и поради това, че банката не е упражнила спрямо тях
правото си да направи кредита предсрочно изискуем. За такова изявление съдът е
приел, че не може да се счита връчването на исковата молба, тъй като същата има
само функцията на покана по чл.84, ал.1, изр.2 ЗЗД до наследниците за заплащане
на падежиралите месечни анюитетни вноски – с изтичането на 7-дневен срок от
тази покана. По отношение на поръчителя съдът е приел, че исковете също се
явяват неоснователни, тъй като акцесорният характер на отговорността на
поръчителя спрямо отговорността на главния длъжник не допуска задължението на
поръчителя да стане изискуемо преди главния дълг и че съдържанието на
отговорността на поръчителя е функция от съдържанието на главното задължение,
чийто обем определя и обема на поръчителевата отговорност.
От фактическа страна по делото е
установено, че тримата ответници – А.А., С.А. и А.А. са наследници по закон,
низходящи на С. А. ***, починал на
23.09.2013г. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на
вещото лице-икономист Св.Д. е установено, че между
ищеца „Банка ДСК”ЕАД – ФЦ гр.Ямбол и наследодателя на ответниците е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит от 06.12.2007г., с който Банката
е отпуснала на кредитополучателя С..А. кредит в размер на
сумата 13 000лв., а той се е задължил да погаси кредита на месечни вноски
за срок от 120 месеца, съгласно погасителния план към договора. Договорът за
кредит е бил обезпечен с договор за поръчителство от същата дата –
06.12.2007г., сключен между Банката и поръчителя И. П.. По делото е установено
от съдебно-икономическата експертиза, че Банката е превела сумата по кредита и
същата е била усвоена изцяло от кредитополучателя, като с част от нея е погасен
остатък от друг кредит, част от сумата е получена в брой и с част от сумата са
били погасени първа анюитетна воска (изцяло) и втора вноска (частично) по
погасителния план. От съдебно-икономическата експертиза е установено още, че
дължимите от кредитополучателя вноски са били внасяни редовно на падежната дата
до смъртта на С. А., като от
разплащателната му сметка, по която той е получавал превод на заплатата си, са
постъпвА.вноските по друга кредитна сметка, от която са се погасявА.главница,
лихви и такси. Така от общо постъпилите средства в размер на сумата
14 230.49лв., е погасена главница в размер на 5 546лв., договорна
лихва – 8 497.76лв., санкционна лихва -111.01лв. и такса 175лв. Вещото
лице е установило, че след смъртта на наследодателя См.А., на 25.09.2013г. е било
извършено погасяване на сумата 78.43лв. – главница и на сумата 89.44лв. –
лихва, на 26.09.2013г. – погасяване на главница от 21.12 лв. и на 08.10.2013г.
е извършено погасяване на сумата 10.86лв. – главница. На 02.12.2013г., т.е.
отново след смъртта на кредитополучателя, е била погасена изцяло и погасителна
вноска №71 по кредита с падеж 25.10.2013г., като със сумата общо 201лв. са
погасени: главница от 11.74 лв., лихва от 88.01 лв. и санкция от 1.25 лв. След
датата 02.12.2013г. изпълнението на договора за кредит е преустановено, като с
уведомление до И. П., получено на 12.05.2015г., Банката е уведомила поръчителя,
че прави кредита на См.А. изцяло предсрочно изискуем.
Тъй като по отношение на
наследниците на кредитополучателя Банката не е отправила волеизявление, че
прави кредита изцяло предсрочно изискуем преди подаване на настоящата искова
молба, вещото лице е изчислило задълженията на всеки един от наследниците (за
главница, лихви, неустойки и такси) в два варианта – към датата на подаване на
исковата молба и след изтичане на 7-дневен срок от получаване на исковата
молба, т.е. по отношение на ответниците А. А. и С.А. – към
11.08.2015г. и по отношение на А.А. – към 03.10.2015г. Във втория вариант, при
който задълженията са изчислени след изтичане на 7 дни от връчването на
исковата молба и не е последвало плащане в полза на банката, изчисленията са
следните: всеки от двамата ответници А. А. и С.А. дължат на Банката по 4 164.10лв. общо или по
2 484.43 лв. – главница, по 660.52 лв. договорна лихва, по 490.28 лв.
лихвена надбавка и по 63.33 лв. заемни такси. Ответницата А.А. дължи общо
4 323.09 лв., от която сума – 2 484.43 лв. – главница, 819.52 лв. –
договорна лихва, 490.27 лв. – лихвена надбавка и 63.33лв. – заемни такси.
При тази фактическа обстановка,
въззивният съд прави следните правни изводи:
В предмета на въззивното
обжалване е цялото решение на първата инстанция, с което са отхвърлени
обективно и субективно съединените искове за реално изпълнение, предявени от Банката-ищец
срещу тримата наследници на починалия кредитополучател и срещу поръчителя.
При въззивния контрол съдът е
обвързан от разпоредбата на чл.269 ГПК, като извършва служебна проверка само за
валидност и допустимост на решението, а по отношение на неговата правилност е
ограничено от посоченото с въззивната жалба.
С оглед тези правомощия на
въззивната инстанция, ЯОС намира, че обжалваното решение е допустимо, тъй като
е постановено от съд с правораздавателна власт, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание, както и че решението е
допустимо – съдът е разгледал предявените искове, на които е дал правилна
правна квалификация.
По правилността на решението
наведените в жалбата доводи са, че необосновано районният съд е приел, че Банката
не е доказала приемането на наследството от тримата наследници на
кредитополучателя, без съдът да съобрази, че наследницата А. е извършила две
плащания по кредита след смъртта на баща си, с което тази наследница е приела
наследството. Второто наведено оплакване е за допуснато от ЯРС нарушение на
чл.53 от ЗН предвид факта, че след като двамата наследници А.А. и С.А. са
загубили правото да приемат наследството на баща си, техните части от
наследството са уголемили дела на приелата наследството наследница А.А., която
следва да отговаря за целия дълг на наследодателя си, заедно с поръчителя. Третото
оплакване е също за нарушение на материалния закон при формиране изводите на
съда за възможността с исковата молба да бъде направено волеизявление за
предсрочна изискуемост на договора за кредит.
По тези оплаквания настоящият
въззивен състав приема следното:
Постоянна и непротиворечива е
съдебната практика по въпроса, че за да се ангажира отговорността на наследниците
на починало лице за негови задължения, е необходимо, съгласно чл.60 ЗН те да са
приели наследството. Разпоредбата на чл.48 ЗН изрично постановява, че
наследството се придобива с приемането му, като начините за приемане са
посочени в закона – чл.49 и чл.51 ЗН. Според чл.49, ал.1 и ал.2 ЗН,
наследството се приема изрично с писмено заявление до районния съдия, в района
на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както
и мълчаливо - чрез извършване на действие, което несъмнено предполага
намерението на наследника да приеме наследството. Съгласно разясненията, дадени
в ППВС №4/1964г., т.14, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на
наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Кредиторът,
който претендира, че наследник на негов длъжник отговаря за задълженията на
наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството на
длъжника по някой от предвидените в ЗН начини. Когато е спорен фактът на
приемането на наследството, по реда на чл.51, ал.1, изр.2 ЗН съдът определя
срок на наследника, в който същият да заяви приема или се отказва от
наследството. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото
да приеме наследството.
В случая ответницата А.А., която
е призована по делото по реда на чл.47, ал.1 ГПК, чрез особения си представител
адв.Г. е оспорила предявените искове с възражението, че няма качеството на
наследник на починалия кредитополучател, като е оспорила и фактическите
твърдения по исковата молба за приемане на наследството. Предвид тези
възражения и извършвайки цялостна преценка на доказателствата по делото,
въззивният съд също приема, че Банката-ищец не е изпълнила възложената й с
доклада по чл.146 ГПК на районния съд доказателствена тежест да установи
твърдяния в исковата молба факт на приемане на наследството от страна на
ответницата А. с конклудентни действия. Противно на твърденията в жалбата,
вещото лице-икономист не е установило, че извършените след смъртта на наследодателя
плащания по кредита – на 08.10.2013г. и на 02.12.2013г., са предприети именно
от А.А.. Експертът е констатирал само, че след смъртта на кредитополучателя има
погасяване на анюитетни вноски – на датите 25 и 26.09.2013г., на 08.10.2013г. и
на 02.12.2013г., посочил е и размера на сумите, но не е изследвал въпроса кой е
платецът на тези суми, включително на сумата 10.86 лв., внесена на 08.10.2013г.
и на сумата 201лв. – внесена на 02.12.2013г. Макар да е посочила в исковата
молба, че вносител на обсъжданите суми е именно наследницата А.А., Банката не е
представила намиращите се у нея платежни документи, от които да се установи
вносителят. Същевременно, вещото лице е установило, че погасяването на кредита
е извършвано със средствата от трудовото възнаграждение, които са постъпвали по
разплащателната сметка на кредитополучателя С..А.,
които средства са превеждани по кредитната сметка, обслужваща договора за
кредит. Няма обаче никакви твърдения и доказателства наследницата А.А. или другите
двама наследници да са извършили разпореждания със суми от трудовото
възнаграждение на наследодателя по разплащателната му сметка или да са
превеждали суми по кредитната му сметка, за да може да се направи извод за
приемане на наследството с конклудентни действия, или че по друг начин
наследниците са манифестирали воля за приемане на наследството на С..А..
От друга страна, на наследниците
А. А. и С.А., на основание чл.51, ал.1 изр.2 ЗН
районният съд е дал срок, в който срок да заявят приемат или се отказват от
наследството. В определения срок тези двама наследници не са отговорили, поради
което с изтичането на срока, на основание чл.51, ал.2 ЗН е погасено правото им
да приемат наследството и този факт изрично се признава във въззивната жалба на
Банката. Независимо от това, в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл.53 ЗН, т.е. да се приеме, че дяловете на А.А. и С.А. са уголемили дела на
наследницата А.А., тъй като по отношение на последната не е установено да е
приела наследството на баща си. Следователно, районният съд не е допуснал
нарушение на посочената материално-правна норма.
С оглед изложеното следва да се
заключи, че тримата наследници на кредитополучателя не могат да отговарят по
предявените искове, тъй като не е установено, че те са приели наследството,
оставено им от С..А.. Поради това, не са налице
релевираните основания за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и същото следва
да бъде потвърдено изцяло.
В допълнение може да се каже, че във
въззивната жалба няма развити конкретни оплаквания против решението на първата
инстанция, касаещо предявените искове срещу ответниците А.А. и С.А.. В тази й
част жалбата е бланкетна. С нея не се сочи какво конкретно нарушение на
материално-правни разпоредби на закона Банката счита да е било допуснато от районния
съд, нито се сочи в какво се изразява конкретното недоволство на тази страна от
формирания извод, че липсват доказателства тези двама наследници да са приели
наследството на наследодателя си. С изключение на общото твърдение, че този
извод на ЯРС е необоснован, няма доводи за необсъждане на доказателства, за
игнориране на доказателства или неправилната им преценка, при положение, че
твърдението на въззивника е, че двамата наследници са изгубили правото да
приемат наследството на наследодателя си. С оглед тези твърдения на въззивната банка
по фактите и липсата на конкретни оплаквания относно отговорността на
наследниците А.А. и С.А., въззивната инстанция, като действаща при условията на
ограничен въззив, счита за правилно решението на първата инстанция в частта на
отхвърлените искове по отношение на посочените двама ответници.
По отношение отговорността на
поръчителя също не са развити други оплаквания в жалбата, с изключение на довода,
че при наличие на отговорност за целия дълг у наследницата А.А., чийто дял от
наследството е уголемен с частите на другите двама наследници, следва да се
ангажира солидарната отговорност и на поръчителя. Както се прие обаче, не е
налице изискуемо вземане на Банката срещу наследницата А.А., тъй като не е
установено твърдението на ищеца посочената наследница да е приела наследството,
оставено й от См.А.. При това фактическо положение следва да се съобрази, че
договорът за поръчителство има акцесорен характер и отговорността на поръчителя
е производна на отговорността за главния дълг. Това налага извода, че щом не е
настъпила изискуемостта на вземането на кредитора по отношение на длъжника, е
недопустимо да се ангажира отговорността и на поръчителя.
Що се отнася до въпроса за
възможността с исковата молба кредиторът да направи кредита изцяло предсрочно
изискуем, окръжният съд принципно споделя доводите на въззивната банка, че
исковата молба може да изиграе ролята на такова волеизявление, като във всеки
конкретен случай се изхожда от твърденията в самата искова молба, основанието
на предявените искове и интереса от завеждането им. За разглеждания казус, ако
бе установено приемането на наследството от наследниците на кредитополучателя,
приложение намира разпоредбата на чл.84, ал.1, изр.2 ЗЗД. Правилото е, че за
задълженията, чийто падеж настъпва след смъртта на длъжника, има едно
допълнително условие за поставяне на наследниците в забава – същите да бъдат
поканени от кредитора и да са изтекли седем дни от поканата. В случая
предявяването на осъдителните искове за връщане на всички дължими суми по
договора за кредит, по който не е настъпило плащане до приключване на съдебното
дирене и пред въззивната инстанция, има характер и на покана по смисъла на
чл.84, ал.1, изр.2 ЗЗД, и на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем и същият се обявява на наследниците с връчването на преписи
от исковата молба и изтичане на седем дни след това. Когато наследник признае
задължението с настъпил падеж и изрази готовност за изпълнението му, предсрочна
изискуемост не би настъпила, но в останалите случаи, с връчването на исковата
молба на ответника, по отношение на същия се счита обявена предсрочната
изискуемост на кредита по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ.
С оглед приетото по-горе, неправилни
се явяват формираните от ЯРС изводи, че исковата молба има характер само на
покана до наследниците за падежиралите анюитетни вноски по кредита, но тези
изводи не се отразяват на изхода от делото, предвид решаващият извод и на
първата, и на въззивната инстанция, че в случая не е установено приемането на
наследството от наследниците на кредитополучателя.
При този изход на спора пред
въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има въззиваемата И.
П., на която следва да се присъдят разноски в размер на 1 500 лв.
(изплатено адвокатско възнаграждение на адв. П.).
Основателна е и молбата на адв.Г.Г.,
назначен особен представител на ответницата А.А. на разноски на ищеца, за
определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.47, ал.6 ГПК за
настоящата инстанция. Това възнаграждение следва да бъде определено в размер на
сумата 454,63лв. (при цена на иска 3 209,02лв. и съгласно чл.7,ал.2,т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения), като Банката -
въззивник следва да бъде осъдена да заплати възнаграждението на адв. Г..
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №31/13.01.2016г. на Ямболски районен
съд, постановено по гр.д. №1697/2015г.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.„Московска”№19, представлявано от законните представители В.М.С.– главен изпълнителен директор и Д. Н. Н.– изпълнителен директор,
с ЕИК 121830616, да заплати на
основание чл.78, ал.3 ГПК на И.М. ***, с ЕГН **********, направените от нея
разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 1 500лв.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.„Московска” №19, представлявано от законните представители В.М. С.– главен изпълнителен директор и Д. Н. Н. – изпълнителен директор,
с ЕИК 121830616, да заплати на
основание чл.47, ал.6 ГПК на адвокат Г.И.Г. ***, кантора 305, в качеството му
на особен представител на А.С.А. ***, с ЕГН **********, сумата 454,63лв. – адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване,съгласно разпоредбата
на чл.280, ал.2,т.1, изр.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.