Р Е Ш Е Н И Е

№ 14.06.2016 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, въззивен граждански състав,

на 17.05.2016 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 150 по описа за 2016 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от ”Фронтекс интернешънъл”ЕАД - гр.София, чрез адв.Б.Г., съдебен адрес:***, срещу решение № 16 от 08.01.2016г., постановено от Районен съд – гр.Ямбол по гр.д. № 1374/2015г. по описа на ЯРС. С обжалваното решение ЯРС отхвърля предявените от ”Фронтекс интернешънъл”ЕАД- гр.София срещу С.Р.С. *** искове – да бъде прието за установено, че дължи въз основа на Договор за потребителски заем № САSH -04273263 от 02.12.2008г., сключен между „БНП Париба Пърсънал файненс” ЕАД и ответника сумите: главница в размер на 371,73 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, 48,27 лв. - договорна лихва за периода 03.12.2008г. - 08.04.2009г. и 251,15 лв. - законна лихва за периода 09.04.2009г. - 24.03.2015г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 488/09.04.2015г. по ч.гр.д. №785/2015г. на ЯРС.

Въззивникът счита решението за неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалния закон. Излага съображения, че процедурата по размяна на книжата е нередовна, че при изготвянето на доклада по чл.146 от ГПК са допуснати съществени процесуални нарушения като неправилно, според въззивника, била разпределена доказателствената тежест и не били дадени указания по чл.146, ал.2 от ГПК. Твърди, че оспорването на договора е преклудирано с оглед липсата на отговор на исковата молба. Възразява срещу извода на ЯРС, че ответникът не е уведомен за извършената цесия. Иска ЯОС да отмени обжалваното решение, да извърши нов доклад по чл.146 от ГПК и постанови друго решение по същество.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от С.Р.С., чрез адв.М.Г. ***. В отговора се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, както и за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и присъдени разноски за въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не изпраща представител, от адв.Б. Г., редовно упълномощен, е постъпила молба, с която се поддържа въззивната жалба и представя списък на разноските.

Въззиваемата страна, също редовно призована, се явява лично и с упълномощения адв.М.Г., излага становище за неоснователност на въззивната жалба и иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№785/2015г. по описа на ЯРС е видно, че по заявление на възивника-ищец е образувано ч.гр.д.№785/2015г. по описа на ЯРС, по което заповедният съд е издал заповед за изпълнение №488/09.04.2015г., с която е разпоредено длъжникът С.Р.С. да заплати на кредитора ”Фронтекс интернешънъл”ЕАД главница в размер на 371,73 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението за издаване на заповедта до окончателното плащане, 48,27 лв.- договорна лихва за периода 03.12.2008г. - 08.04.2009г. и 251,15 лв. -законна лихва за периода 09.04.2009Г.-24.03.2015г. В предвидения в чл.414 от ГПК срок и длъжникът е депозирал възражение против заповедта за изпълнение. Заповедният съд е указал на заявителя едномесечния срок за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането и ”Фронтекс интернешънъл”ЕАД е предявило в срок иска си по чл.422 от ГПК.

По делото е представено заверено от въззивника-ищец копие на Договор за потребителски заем № CASH-04273263 от 02.12.2008г., сключен между „БНП Париба Пърсънал файненс"ЕАД и С.С., за сумата от 1000 лв. Посочена е в договора обща стойност на плащанията 1440 лв. Уговорени са и лихви. Отбелязано е, че сумата от 1000 лв. е получена от заемателя. Ответникът, във връзка с оспорването на сключването на договора, е направил искане съдът да изиска оригинала по реда на чл.183 от ГПК. Въззивникът-ищец не е представил изискания оригинал и този договор не се цени като доказателство.

Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г., сключен между кредитора „БНП Париба Пърсънал файненс"ЕАД и въззивника, в който е посочена общата стойност на прехвърлените вземания като за индивидуализацията им се препраща към списък - Приложение №1 към договора. Списъкът не е представен по делото. ЯРС е дал указания, че ищецът не сочи доказателства за факта, че вземането срещу длъжника е включено в списъка по Договора за продажба и прехвърляне на вземания.

Въззивникът е упълномощен с Пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.№11689/29.07.2014г. от „БНП Париба Пърсънал файненс"ЕАД да уведоми длъжниците за цесията. Представеното Уведомление от въззивника до С. е без дата и няма доказателства да е получено от него.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

ЯОС намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение.

По същество, жалбата е неоснователна.

Решението на ЯРС е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Предявен е в срока по чл.415, ал.1 от ГПК от заявителя в заповедното производство по ч.гр.д.№7855/2015г. по описа на ЯРС и е допустим. Предвид събраните по делото доказателства, искът е неоснователен.

ЯОС намира, че не е доказано, че страните по делото са били във валидни облигационни отношение по цедиран от „БНП Париба Пърсънал файненс"ЕАД на въззивника Договор за потребителски заем № САSH -04273263 от 02.12.2008г., сключен между „БНП Париба Пърсънал файненс” ЕАД и ответника като заемател. В тежест на ищеца, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, с доклада на ЯРС правилно е указано да докаже сключването на договора за кредит чрез постигане на взаимно съглаие по основните му елементи и предаване на заетата сума, сключването на договора за цесия на процесното вземане и уведомяването на длъжника от името на предишния кредитор за прехвърлянето на вземането. В тази връзка напълно неоснователни са възраженията на въззивника относно процедурата по размяна на книжата, извършена от първоинстанционния съд, доклада му по чл.146 от ГПК, разпределянето на доказателствената тежест и липсата на дадени указания. Напротив, ЯРС е направил доклад в първото по делото о.с.з., правилно е квалифицирал иска и разпределил доказателствената тежест, като е дал указания, че ищецът не сочи доказателства за обстоятелството, че вземането срещу длъжника е включено в списъка по Договора за продажба и прехвърляне на вземания.

Настоящият състав намира, че по делото не е доказан спорният факт, че въззиваемият е получил сумата 1000лв. по договор за заем № САSH-04273263 от 02.12.2008г.. Не е проведено пълно доказване на твърдяното в исковата молба сключване на договора за заем, предаването на сумата на заемателя и възникването на задължение на ответника-въззиваем за връщане на заема ведно с възнаградителна лихва, предвид непредставянето от ищеца-въззивник на оригинала на договора за заем и съответно изключването на преписа от него като доказателство по делото, съгласно чл.183 от ГПК.

ЯОС намира за неоснователно възражението на въззивника, че ответникът е оспорил договора за заем несвоевременно, с оглед направеното в срок от ответника възражение срещу заповедта по чл.410 от ГПК, че не дължи, че не вземал заема (“не съм теглил никакви пари и не дължа на банки”).

По делото не са представени доказателства, че процесните вземания са включени в списъка, приложение към договора за цесия. Списъкът не е представен по делото, въпреки дадените от ЯРС указания по реда на чл.146, ал.2 от ГПК. При това по делото не е доказано, че вземанията по договора за заем са прехвърлени на ищеца-въззивник. Не е установено, че въззивникът е кредитор на въззиваемия. Тъй като не е доказано вземането за главницата, неоснователно е и искането за установяване на вземане по чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава на връщането на сумата.

ЯОС намира, че установителният иск по чл.422 от ГПК е неоснователен и недоказан и правилно е бил отхвърлен от ЯРС. Въз основа на горното, въззивният съд намира обжалваното решение на ЯРС за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход от делото, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна разноски по делото в размер на 150 лв., съобразно представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 16 от 08.01.2016г., постановено от Районен съд – гр.Ямбол по гр.д. № 1374/2015г. по описа на ЯРС.

Осъжда "Фронтекс интернешънъл" ЕАД- гр.София, ул."Хенрик Ибсен" № 15, ЕИК 200644029, да заплати на С.Р.С. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 150 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид чл.280, ал.2, т. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.