В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І-ви въззивен граждански състав

На 17 май 2016 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар П.У.

Като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

Въззивно гражданско дело № 145 по описа за 2016 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на К.Д.Б., С.С.В., С.Й.Я., Й.Г.Р. и М.Т.М., всички чрез пълномощника адв.С.Р. от ЯАК против Решение №77/05.02.2016 г., постановено по гр.д.№2353/2014 г. по описа на ЯРС. Описаното решение се атакува В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил, като неоснователни, предявените на основание чл.346 от ГПК, вр. чл.30, ал.3 от ЗС от К.Д.Б., С.С.В., С.Й.Я., Й.Г.Р., М.Т.М. против С.Г.П., искове - претенции по сметки, с които се претендира осъждане на ответника да заплати на ищците съответно сумите от 583,25 лв.; 583,25 лв.; 437,34 лв.; 437,34 лв. и 583,25 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, съставляваща припадащите им се части от реализираните доходи от делбените недвижими имоти под формата на наем/рента за периода, обхващащ стопанските години от 2009/2010 до 2013/2014 стопански години.

Във въззивната жалба са заявени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението на ЯРС в атакуваната част. Изложени са подробни съображения, въз основа на които се претендира отмяна на решението на ЯРС в атакуваната част и уважаване на заявените претенции по сметките. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна С.Г.П., чрез пълномощника адв.Д.А. от ЯАК, в срока по чл.263 ГПК, е депозирала писмен отговор, в който е оспорила основателността на въззивната жалба. Заявено е становище за правилност и законосъобразност на решението на ЯРС, в атакуваната част. Иска се потвърждаването му. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В о.с.з., въззивниците не се явяват, но чрез процесуалния си представител адв.Р. от ЯАК, поддържат жалбата по изложените в нея съображения и молят за уважаването й.

В о.с.з. въззиваемия, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, относими към повдигнатия с въззивната жалба правен спор, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила Решение №113/16.02.2015 г. е допусната делба на недвижимите имоти – земеделски земи, находящи се в землището на с.Сламино, общ. Тунджа между страните, при посочени в решението квоти.

С молба, депозирана на 21.04.2015 г. - в първото по делото о.с.з., след влизане в сила на решението по допускане на делбата (изменена по размер в о.с.з. на 12.06.2015 г. и уточнена по указания на съда с молба от 20.10.2015 г.), съделителите К.Д.Б., С.С.В., М.Т.М., С.Й.Я. и Й.Г.Р. са заявили претенция по чл.346 от ГПК, вр. чл.30, ал.3 ЗС, съделителя С.Г.П. да бъде осъден да им заплати суми в размер на: по 583,25 лв. – за К.Б., С.В. и М.М. и по 437,34 лв. – за С.Я. и Й.Р., които суми представляват полагащата им се част, съответна на квотата в съсобствеността, от получените от ответника наеми по силата на сключени от него договори за наем на делбените зем.земи за стопанските от 2009/2010 г. до 2013/2014 г. вкл.

По описаната молба ответника С.П. е депозирал писмен отговор, в който е заявил, че за стопанските 2012/2013 г. и 2013/2014 г. е изпратил на ищците полагащата им се рента с пощенски записи. По отношение претенцията на ищците за стопанските 2009/2010 г. и 2010/2011 г. е заявил становище за неоснователност на същата, поради погасяването й по давност, позовавайки се на чл.111, б.”в” ЗЗД.

В процесния случай между страните не съществува спор, че имотите са били отдавани под наем за процесния период еднолично от ответника П.. За доказване на този правнорелевантен факт, по делото са представени договори за наем на земеделски земи за стопанските 2009/2010 г.; 2010/2011 г.; 2011/2012 г.; 2012/2013 г. и 2013/2014 год., сключени между С.Г.П., като наемодател и ЕТ „Паком - С.П.", като наемател, по силата на всеки от които наемодателя е отдавал на наемателя за срок от една стопанска година, земеделски земи по опис, срещу годишен наем, чийто размер в договора е определяем съобразно добивите, реализирани от наемателя за съответната стопанска година. От приложените към всеки от договорите описи на зем.земи се установява, че сред отдадените под наем имоти фигурират и трите процесни ниви, предмет на делбата.

Безспорно е установено по делото и че ответника, чрез пощенски запис, е изпращал суми на ищците, които според него съответстват на квотите им в съсобствеността. Ответникът своевременно е релевирал и възражение за погасителна давност, предвид периодичния характер на рентното/наемно плащане.

По делото е назначена и изслушано заключението на комплексна САИЕ, вещите лица по която, след като са направили съответните проучвания, включително при ЕТ на ответника са посочили, че на база средния размер на изплащаната рента за землището на с.Сламино и за исковия период от 5 стопански години и след като са приспаднали изплатените чрез пощенски записи суми, се определя следната съответстваща на квотите на всеки един от ищците сума - за К.Б., С.В. и М.М. сума в размер общо по 583,25 лв. за всеки за целия исков период и за С.Я. и Й.Р. - сума в размер общо по 437,34 лв. за всеки за целия исков период.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на решението в атакуваната част, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Преценено по същество – решението в атакуваната част е неправилно, а въззивната жалба, преценена по същество, е частично основателна по следните съображения:

Заявената от ищците претенция по сметките намира правното си основание в нормата на чл.30, ал.3 ЗС, както правилно е квалифицирана и от първостепенния съд. Съгласно посочената правна норма всеки съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ съобразно на частта си.

С определение от 12.05.2015 г. първостепенния съд, след като приел за разглеждане искането на ищците по сметките, обявил за безспорно между страните, че за исковия период процесните земеделски земи се ползвали от ответника П., а при разпределяне на доказателствената тежест възложил в тежест на ищците да докажат размера на претенцията си, а ответника – възраженията си по отговора.

От заключението на вещите лица по назначената от ЯРС, неоспорена комбинирана САИЕ се установява по несъмнен начин както периода на ползване, така и обема на отдаваните под наем земеделски земи. Опровергаващи доказателства по тези факти по делото не са ангажирани - напротив по делото е безспорно между страните, че за исковия период процесните земеделски земи се ползвали от ответника П. еднолично, като е отдавал под наем не само своята ид.ч., но и тази на ищците. При това положение отношенията между страните следва да се уредят съобразно с нормата на чл.30, ал.3 ЗС, съгласно която всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Претенциите по сметките между съсобствениците се отнасят до техни облигационни отношения във връзка с предмета на делбата и реда за предявяването им е този по чл.346 ГПК, от който са се възползвали ищците.

Пак от заключението на експертизата се установява и размера на съответстваща на квотите на всеки един от ищците сума - за К.Б., С.В. и М.М. сума в размер общо по 583,25 лв. за всеки за целия исков период и за С.Я. и Й.Р. - сума в размер общо по 437,34 лв. за всеки за целия исков период. Извършвайки изчисленията си вещите лица от определената сума за всеки от ищците са приспаднали сумата платена от ответника с пощенски запис.

Въпреки правилно установените факти, за да отхвърли претенцията на ищците, първостепенния съд е извел извод, че те не са доказали, че ответникът и съделител С.П. в личното си качество е реализирал доходи, т.е. реално е получил наем или рента в определен размер и за ид.ч. на ищците от процесиите три ниви.

Този извод на ЯРС въззивната инстанция не споделя. От представените по делото договори за наем за процесните 5 стопански години е безспорно установено, че са сключени между С.Г.П., като наемодател и ЕТ „Паком - С.П.", като наемател, като сред отдадените под наем зем.земи фигурират и процесните. В заключението си вещите лица по изслушаната по делото експертиза са констатирали, че наемателя е раздавал рента за наетите земи в процесния период, като е посочен и размера на рентата. При това положение нелогично, в разрез със събраните по делото доказателства и в противоречие с процесуалното поведение на ответника е направения от ЯРС извод за неоснователност на предявените искове.

По отношение претенцията на ищците за стопанските 2009/2010 г. и 2010/2011 г. ответника П. е заявил възражение за неоснователност на същата, поради погасяването й по давност, позовавайки се на чл.111, б.”в” ЗЗД. Така заявеното възражение се прецени за основателно.

Съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични платежи се погасяват с изтичане на тригодишна погасителна давност. В конкретния случай видно от сключените от ответника П. договори за наем, уговорения срок за получаване на наема е 30 дни след прибиране на реколтата, но не по-късно от изтичането на стопанската година. Именно този момент, в съответствие с чл.114, ал.1 ЗЗД, следва да се приеме за начало на изискуемостта и на претенциите на ищците. Претенциите си по сметките ищците са предявили в о.с.з. на 21.04.2015 г. При това положение за стопанските 2009/2010 г. и 2010/2011 г. претенцията им е погасена, поради изтичане на тригодишна погасителна давност. По делото липсват доказателства, а и твърдения от страна на ищците да са канили ответника да им заплати припадащата им се част от наема за процесните зем.земи, което би довело до прекъсване на давността (чл.116 ЗЗД).

При изложените до тук съображения, въззивния съд счита, че претенцията на въззивниците – ищци пред ЯРС е основателна за следните суми: за К.Б., С.В. и М.М. сума в размер общо за целия исков период по 416,60 лв. за всеки и за С.Я. и Й.Р. - сума в размер общо за целия исков период по 312,39 лв. за всеки. Именно до посочения размер следва да бъдат уважени предявените искове, а за горницата до предявения размер от 583,25 лв. за първите трима и съответно - 437,34 лв. за останалите двама – исковете следва да бъдат отхвърлени.

Предвид на всичко изложено до тук, въззивния съд преценя, че първоинстанционното решение, в обжалваната част, следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по същество, с което претенцията на К.Д.Б., С.С.В., С.Й.Я., Й.Г.Р. и М.Т.М. да бъде частично уважена до размерите посочени в предходния абзац. В останалата обжалвана част за горницата над 416,60 лв. до предявения размер от 583,25 лв. за първите трима и съответно - за горницата над 312,39 лв. до предявения размер от 437,34 лв. за останалите двама, решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззивниците има право да им бъдат присъдени и направените по делото разноски предвид наличието на надлежно искане и на доказателства за сторени разноски. Във въззивното производство въззивниците са сторили разноски в размер общо на 627 лв. (в т.ч. 127 лв. – ДТ за възз.производство и 500 лв. – възнаграждение за адвокат), от които в съответствие с уважената част от претенцията им следва да им се присъди сума в размер на 447,85 лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №77/05.02.2016 г., постановено по гр.д.№2353/2014 г. по описа на ЯРС в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил, като неоснователни, предявените на основание чл.346 от ГПК, вр. чл.30, ал.3 от ЗС от К.Д.Б., С.С.В., М.Т.М., С.Й.Я. и Й.Г.Р., против С.Г.П., искове - претенции по сметки, с които се претендира осъждане на ответника да заплати на ищците съответно сумите до 416,60 лв. – за първите трима и съответно до 312,39 лв. - за останалите двама, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С.Г.П. с ЕГН********** *** да заплати на основание чл.346 от ГПК, вр. чл.30, ал.3 от ЗС на К.Д.Б. сумата 416,60 лв., на С.С.В. сумата 416,60 лв., на М.Т.М. сумата 416,60 лв., на С.Й.Я. сумата 312,39 лв. и на Й.Г.Р. сумата 312,39 лв., ведно със законната лихва от 21.04.2015 г. до окончателно изплащане, които суми съставляват припадащите им се части от реализираните доходи от делбените недвижими имоти под формата на наем/рента за периода, обхващащ стопанските години от 2011/2012 г.; 2012/2013 г.; 2013/2014 г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №77/05.02.2016 г., постановено по гр.д.№2353/2014 г. по описа на ЯРС в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил, като неоснователни, предявените на основание чл.346 от ГПК, вр. чл.30, ал.3 от ЗС от К.Д.Б., С.С.В., М.Т.М., С.Й.Я. и Й.Г.Р., против С.Г.П., искове - претенции по сметки за горницата над 416,60 лв. до предявения размер от 583,25 лв. за първите трима и съответно - за горницата над 312,39 лв. до предявения размер от 437,34 лв. за останалите двама.

ОСЪЖДА С.Г.П. с ЕГН ********** *** да заплати на К.Д.Б. с ЕГН **********, С.С.В. с ЕГН **********, М.Т.М. с ЕГН**********, С.Й.Я. с ЕГН ********** и Й.Г.Р. с ЕГН ********** направените по делото за въззивната инстанция разноски в размер на 447,85 лв.

Решението, на осн. чл.280, ал.2, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.