В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд ІІІ граждански състав

На 15 декември 2015 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА ЧАПКЪНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РОСИЦА СТОЕВА

2.КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар П.У.

Прокурор ………………………

Като разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА

Възз. гр.д. № 405 по описа на 2015 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл./ГПК.Образувано е по въззивна жалба на М.И.И. ***, ЕГН-********** *** чрез пълномощник адв.М.Х. против решение №548/13.10.2015 год. постановено по гр.д. № 482/2015 год. на Ямболски районен съд.С посоченото решение съдът: ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между В.Н. К., с ЕГН: ********** ***, Р.Й.Р. с ЕГН: ********** ***, двамата със съдебен адрес:*** - адв. В.К. ***, М.И.И., с ЕГН: ********** *** и И.Б. И., с ЕГН: ********** *** по отношение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 87374.559.78 с площ от 230 кв.м., с административен адрес гр. Я,, ул. „А, К,"№ ***, при граници:имоти с идентификатори №87374.559.1, № 87374.559.77 и № 87374.559.92, ведно с построената в този имот-жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор № 87374.559.78.1, при квоти:1/2 ид.ч. - за Р.Й.Р.,1/4 ид.ч.-за В.Н. К. и 1/8 ид.ч. за М.И.И., и 1/8 за И.Б. И..

Въззивниците обжалват решението, в частта с която е допусната до съдебна делба жилищна сграда с идентификатор № 87374.559.78.1., изградена в поземлен имот с идентификатор № 87374.559.78 с площ от 230 кв.м. и административен адрес:гр.Я,, ул.А.К, № ** при квоти:1/2 ид.ч. за Р.Й.Р., ¼ ид.ч. за В.Н. К. и 1/8 ид.ч. за М.И.И. и 1/8 ид.ч. за И.Б. И. с доводи за неговата неправилност в тази част, незаконосъобразност като се иска същото да бъде отменено в тази обжалвана част и при произнасяне по същество да се приеме, че не е налице съсобственост между страните по отношение на обект А и обект Б от жилищна сграда с идентификатор №87374.559.78.1 и да се отхвърли иска за делба по отношение на жилищната сграда.

Алтернативно, ако съдът приеме, че не се касае за два самостоятелни обекта, с оглед придобиването по давност от ответницата на 67 ид.ч. от жилищната сграда с идентификатор № 87374.559.78.1, да се допусне делба на сградата при квоти: общо 45/112 ид.ч. за ищците и 67/112 ид. ч. за ответниците М.И. и И. И..

В жалбата са развити подробни съображения, като се твърди, че първостепенния съд не е обсъдил всички доказателства по делото, сочещи на правни действия, извършени от ответника, които имат отношение към собствеността на имота.Считат още, че съдът неправилно се е позовал на решение по гр.д. №401/2011 год. на ВКС като незаконосъобразно приема, че в случая не се касае до два реално обособени обекта.

Не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1/ГПК е депозиран отговор вх.№14872/11.11.2015 год. от В.Н. К. и Р.Й.Р. чрез пълномощника им адв.В.К., съд. адрес:***, в който се поддържа становище за правилност на решението в обжалваната му част по подробно изложени съображения.Твърди се, че ответниците не са придобили по давност обект Б, същите не са го декларирали пред данъчните органи.

Иска се постановяване на решение, с което обжалваното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Не са заявени доказателствени искания.

Заявена е претенция за разноски за настоящата инстанция.

В с.з. въззивниците редовно призовани не се явяват.Жалбата се поддържа от процесуалният им представител адв.М.Х. по съображенията изложени в нея.

Въззиваемите страни също са редовно призовани не се явяват в с.з.Жалбата се оспорва от процесуален представител адв.В.К. по съображенията изложени в отговора.

Съдът след преценка на доказателствата и при съобразяване със закона прие следното от:

Фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1/ГПК от легитимирана страна при наличието на правен интерес.

При служебната си проверка по чл.269/ГПК въззивния съд прецени обжалваното решение като валидно и допустимо поради което жалбата се разглежда по същество.

Решението е правилно.Изложените от първостепенния съд съображения се споделят от настоящия съсътав на въззивния съд и не е нужно да бъдат преповтаряни-чл.272/ГПК.Съображенията са следните:

Фактическата обстановка досежно юридическия статут на процесния недвижим имот, предмет на делбата е правилно изяснена от приложените по делото нотариални актове, които не са оспорени от ответната страна.Ищцата В. Н. К. е придобила целия недвижим имот по силата на нот. акт №144/1978 год.С нот. акт №50/1988 год. същата е дарила на сина си Р.Й.Р. ½ ид. част от дворното място заедно с ½ ид.ч. от построената в същото жилищна сграда,1/2 ид.ч. от паянтова салма и клозет.С нот. акт №29/1993 год. ищцата В. К. е продала на Л. и М. М. ¼ ид.ч. от описания по горе имот, ведно описаното по-горе застрояване.Ответницата и нейния съпруг са придобили тази ¼ ид. ч. от процесния имот по силата на нот. акт №88/1995 год.

От заключенията на двете неоспорени и приети от съда СТЕ е безспорно установено, че ПИ с идетификатор 87347.559.78 е с площ от 234 кв.м.Процесната жилищна сграда с идентификатор 87374.559 и 87374.559.78.2 по КК и извършена пристройка е с площ 112 кв.м.От същата са обособени две самостоятелни жилища с отделни входове и няма връзка между тях.Същите отговарят на одобрения от гл.архитект на Община Ямбол „проект за обособяване на две жилища”, могат да се ползват самостоятелно, но по площ не отговарят на площите по документи.В заключението си в.л. инж.М. сочи, че на място не съществува жилищна сграда с идентификатор 87374.559.78.1 по КК с площ от 86 кв.м.Експерта е посочил, че на място съществува разпределение така:част А-жилище, изцяло, всички помещения 45 кв.м. и част Б-жилище, включващо спалня, дрешник, кухня, коридор/41 кв.м. от 67 кв.м./.Вещото лице не е установило наличието на данни за разпределението и от кога са обособени тези две отделни жилища.Не са установени и наличието на данни през коя година бившият навес/сграда с идентификатор 87374.559.78.2 от КК/ е преустроен и заедно с пристрояването по източната граница е бил приобщен към бившата сграда с идентификатор 87374.559.78.1 по КК.Приложен е и графичен материал на процесния недвижим имот.

Още с отговора си на исковата молба вх.№5586/27.04.2015 год. ответника М.И.И. е заявила становище, с което не оспорва наличието на съсобственост по отношение на поземления имот с идентификатор 873674.559.78, но категорично е заявила, че по отношение на жилищната сграда между страните не съществува съсобственост, тъй като фактически е обособена на два самостоятелни обекта и в тази връзка се е позовала на приложения по делото Проект за обособяване на две жилища с дата 14.04.2015 год.Заявила е и възражение за придобивна давност на обект Б от 01.12.1995 год.

Въззивният съд при съвкупна преценка на доказателствата по делото прецени, че ответниците не биха могли да придобият процесната част Б от сградата въз основа на изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност.Съгласно нормата на чл.98/ЗС принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.По делото по никакъв начин не е установено, както да е постановено, така и да е уговорено друго между съсобствениците по см. на закона досежно разпределението на сградата.В Р.№30/07.02.2012 год. по гр.д. №401/2011 год. на ВКС, І г.о., на което се е позовал и първостепенния съд изрично е прието по реда на чл.290/ГПК, че „когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по силата на архитектурен проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособен като самостоятелен имот/жилище, ателие или др.п./В този смисъл са и сега действащите разпоредби на чл.202/ЗУТ.Съответно владението върху реална част от сграда може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, само ако владяната реална част и останалата част от сградата са били разделени на две или повече жилища с одобрен архитектурен проект.”

При съобразяване с така приетото и фактите по делото е установено по категоричен начин, че приложеният Проект за обособяване на две жилища е както се посочи по-горе в мотивите е с дата 14.04.2015 год.Следователно едва от тази евентуално би могло да че приеме началото на придобивна давност в полза на ответниците.Ето защо и оплакванията в жалбата за неправилност на решението се прецениха като неоснователни.

А след като в процеса е установено по несъмнен начин, че съделителите са съсобственици както на дворното място, така и на жилищната сграда и останалите постройки в същото, то делбата правилно е допусната, както по отношение на целия недвижим имот, така и по отношение квотите на съделителите.В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че липсва правен аргумент за претендираните от ответниците/сега въззивници/ квоти-45/112 ид.ч. за ищците и 67/112 ид. части за ответниците М.И. и И. И..

Ето защо съдът прецени обжалваното решение като правилно, поради което същото на осн. чл.271 ал.1, предл.1/ГПК същото следва да бъде потвърдено.

В заключение и с оглед позоваването на въззивниците на ТР.№ 1/06.08.2012 год. на ВКС съдът намира за нужно да посочи, че по делото липсват категорично доказателства същите да са да са афиширали намерението си по отношение на обект Б, отричайки правата на ищците.От анализа на събраните пред първостепенния съд гласни доказателства по никакъв начин не може да се изведе обоснован извод в тази насока.Св.Ш. твърди, че ищцата е живяла дълги години в Гърция.При завръщанията си в имота е правила ремонт на целия имот.Св.Василева твърди, че никога не е чувала и виждала М. да прави ремонт, нито пък да има проблем с ищцата.Св.Т. пък сочи, че не е чувала страните да имат нещо за уреждане.

При този изход на делото следва въззивниците М.И. и И. И. да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите В. К. и Р.Р. сторените пред настоящата инстанция разноски съобразно списъка на разноските по чл.80/ГПК в размер на 400 лв.

При тази мотивация, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 548/13.10.2015 год. постановено по гр.д. № 482/2015 год. на Ямболски районен съд.

ОСЪЖДА М.И.И. ***, ЕГН-********** *** да заплатят на В.Н. К., ЕГН-********** *** и Р.Й.Р., ЕГН-********** *** разноски за настоящата инстанция в размер на 400/четиристотин/лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.