Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.11.2015 год. гр.Ямбол
На 17
ноември 2015 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА
ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РОСИЦА СТОЕВА
2.ИВА КОДЖАБАШЕВА
Секретар П.У.
Прокурор
………………………
Като
разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА
В.гр.д. № 366
по описа на 2015 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл./ГПК.Образувано е по въззивна жалба на ЕООД „РОНИ М 91”, София, ул.Искър № 46 чрез
управителя Г.Г. против Решение № 367/16.06.2015 год. по гр.д. №531/2014 год. на
Ямболски районен съд.С посоченото решение съдът:ОТХВЪРЛЯ
предявения от „РОНИ - М - 91"ЕООД, ЕИК
040120559, със седалище и адрес на управление гр. София иск с правно
основание чл. 108 ЗС за осъждане на „Инертни материали"АД , със седалище и
адрес на управление гр. Ямбол, ЕИК
128046677 да предаде владението на движима вещ - смесител за строителни смеси,
произведен в Западна Германия:ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД от „РОНИ - М - 91"ЕООД ЕИК
040120559, със седалище и адрес на управление гр. София против „Инертни материали"АД , със седалище и адрес на
управление гр. Ямбол, ЕИК 128046677
за присъждане на сумата от 3500 лв.,
представляваща равностойността на движима вещ - смесител за строителни смеси,
произведен в Западна Германия:ОСЪЖДА „РОНИ - М -
91"ЕООД, ЕИК 040120559, със седалище и адрес на управление гр. София да
заплати на Инертни материали"АД , със седалище и адрес на управление гр.
Ямбол, ЕИК 128046677 сумата от 300 лв. - разноски за настоящата инстанция.
Въззивникът
обжалва решението изцяло с доводи за допуснати в хода на делото значителен брой
процесуални нарушения на изисквания на ГПК за обективен и безпристрастен
съдебен процес и защита на правото на собственост, като първостепенният съд е
допуснал изцяло промяна и изопачаване на фактическата обстановка между
страните, което в резултат е довело
до правен абсурд.Твърди се още, че изготвеният проекто-доклад на ЯРС е неясен и
непълен, че съда е пренебрегнал съзнателно преклузивните срокове по
чл.131/ГПК.Счита още, че неправилно съдът е приел, че давностните срокове за
движими вещи са единствено 5 години по ЗС, като безспорно има доказано
добросъвестно владение на обекта по делото-смесител от ищеца.Изложени са
съображения в подкрепа на горните доводи.
Иска се
отмяна на обжалваното решение и при произнасяне по същество да се постанови
решение, с което иска да бъде уважен съобразно заключението на СТЕ.
Заявена е
претенция за разноски за двете инстанции.
В срока по
чл.263 ал.1 е депозиран отговор вх.№ 11544/03.09.2015 год. от „ИНЕРТНИ
МАТЕРИАЛИ”, Ямбол, в който се иска оставяне на жалбата без уважение.Страната счита,
че съдът е анализирал пълно и точно фактическата обстановка и е извел правилни
и законосъобразни изводи.Излагат се конкретни съображения.
Иска се
постановяване на решение, с което решението на първостепенния съд да бъде
потвърдено.
Не са заявени
доказателствени искания, както и претенция за разноски за настоящата инстанция.
В с.з.
въззивникът редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата
страна, редовно призована не изпраща представител.Жалбата се оспорва от
пълномощник юрисконсулт Я. по съображенията изложени в отговора.
Съдът след
преценка на доказателствата по делото и при съблюдаване на закона прие следното
от:
Фактическа страна:
Към
исковата молба ищецът е приложил заверено копие от декларация, подписана от Р. С. П., с
получател „РОНИ - М - 91"ЕООД на стока, транспортирана от Германия с
камион, а именно - смесителна машина за асфалтова настилка - втора употреба,
състояща се от дозатор-втора
употреба и транспортна лента-втора
употреба.
Ищецът е приложил още в
заверено копие превод на международна товарителница, в която е записан
изпращач-ЕХТ
Хуберт Шипел и получател-Инертни материали, Ямбол АД.В позиция 5
„приложени документи” е записано-„частична фактура №11/20 към фактура №1023989.В документа е посочено
място на товаренето-Германия, с посочени знаци и номера: части за
демонтиран асфалтосмесител, година на производство 1972 г.
Приложено
е още писмо до СИС при ЯРС по изп.д. №22/07 год. и копие от приемо-предавателен протокол от 02.06.2001 год. Представен е и протокол от
06.12.2005 год. за предаване на лента транспортна част от асфалтова база, подписан от лица-трети за настоящия правен спор, в който протокол очевидно
личи дописване с почерка на представителя на ищцовото дружество наименованието „Рони М 91".
Към отговора на исковата молба е приложен превод на фактура от немски език,
издадена на 12.12.2001 год., касаеща стоки-резервни части за съоръжение за
асфалтова смес - използвано - лента, сушилен барабан, бъркачка, смесител, филтър, битумни резервоари,
топлоцентрала. Посочена е и сума - 84 363, 16 евро.В документа е записано „сметка 1023989”. Представен е още превод
от немски език на частична фактура от 18.12.2001 год.
към горепосочената, с наименование на стоката-термонагревател и дозатор,
натоварени на товарен автомобил и ремарке. И двата документа са с посочен получател - ответника и издател Хуберт
Шипел.В представения сертификат за инспекция от 07.12.2005 год. е
посочено, че на 06.12.2005 год. на открита
площадка, собственост на превозвача
„РОНИ-М 91"ЕООД е извършен оглед на съоръжение за асфалтова
смес.Металната конструкция, респ. това което е установено от нея е
натоварено и транспортирано до гр. Ямбол.
С влязла в сила присъда, потвърдена с приложените решения на ОС -Ямбол и ВКС
на Р България, Р. С. П.-едноличен
собственик на капитала на ищеца, е признат за
виновен в това, че на 28.05.2002 год. в гр. София противозаконно е присвоил
чужда движима вещ - дозатор, собственост на „Инертни материали"АД, която владеел на основание заявка -
договор за извършване на транспортни услуги и за невиновен в това да е обсебил
чужда движима вещ-маслен термонагревател.
С постановление за отстраняване на самоуправство от 31.10.2005 год. ЯРП
е постановила да се възстанови по-раншното фактическо положение във връзка с правото на
собственост на „Инертни материали"АД върху подробно описани в
постановлението вещи-части от асфалтова база- дозатор с транспортна лента, филтър, парапети и др. и се окаже съдействие на
собственика за придобиване владение
върху същите.
С решение на ЯРС по гр. д. №761/2009 год. е отхвърлен предявен от Попадиин
срещу „Инертни материали"АД иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 439 ГПК , за признавана за установено по
отношение на ответника, че ищеца не
му дължи сумите по изпълнително дело, образувано по издадения от ЯРС по горепосоченото наказателно дело изпълнителен
лист, касаещ имуществени вреди от
престъплението. Решението е обезсилено като недопустимо с
решение на ВКС на Р България.
По делото е
изслушано заключението на СТЕ, вещото лице по която след като се е запознало с
материалите по делото и направило оглед при ответника е посочило, че на площадката при ответника се съхраняват конструктивни елементи, които не представляват
машина, а техническото им състояние не позволява да се монтират и ползват за
експлоатация на една транспортна лента. Изчислена е и цената
на наличните конструктивни елементи.При изслушването си в с.з. вещото лице е посочило още, че така, както е описана машината
предмет на иска не подлежи на застрахователна оценка, т.к. се сочи, че е
закупена втора употреба, 15 години
след производството й, както и че пазарната стойност определена от ищеца-3500 лв. кореспондира с
действителната пазарна цена на машината,
съобразно параметрите, с които е описана.
Горната фактическа обстановка е правилно възприета от
първостепенния съд, което налага извод, че решението е постановено при изяснена
фактическа страна на спора.
Правна страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в
преклузивния срок по чл.259 ал.1/ГПК, от легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване.
При служебната си проверка по чл.262/ГПК въззивния съд
намери обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което жалбата се
разглежда по същество.
Жалбата е неоснователна.Решението
е правилно и постановено в съответствие с доказателствата по делото и
закона.Изложените от първостепенния съд съображения се споделят изцяло от
настоящия състав на въззивния съд и не е нужно да бъдат
преповтаряни-чл.272/ГПК.Съображенията са следните:
Предвид обстоятелствата наведени в исковата молба и
допълнително уточняващите молби първостепенния съд в доклада си по чл.146
ал.1/ГПК е квалифицирал предявените искове като иск с пр. осн. чл.108/ЗС,
евентуално съединен с искове с пр. осн. чл.57 ал.2/ЗЗД и чл.86 ал.1/ЗЗД.С оглед
задълженията си по чл.146 ал.2/ГПК е дал конкретни указания на ищеца/сега
въззивник, а именно:в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
главно доказване, че е собственик на движимата вещ, подробно описана в исковата
молба и молба-уточнение от 18.12.2014 год. на твърдяно от него основание, че
вещта се намира във владение на ответника и че последния я владее без
основание.В резултат на дадените от съда указания ищецът не е ангажирал
допълнително нито едно годно доказателство, от преценката на което съдът да
изведе категоричен и обоснован извод, че същият е собственик на процесната
движима вещ.Напротив при съвкупната преценка на доказателствата се налага
извод, че ищецът не е доказал твърдението си, че именно той е собственик на веща.Както
се посочи в констативната част на решението самия ищец е приложил в подкрепа на
заявените твърдения митническа декларация и международна товарителница.При
внимателната и добросъвестна преценка на тези доказателства се установява, че
митническата декларация като изхождащ от ищеца документ не може да обоснове
правото му на собственост върху веща, поради обстоятелството, че по делото няма
спор, че към момента „Рони-М-91”ЕООД е попълнил
документа в качеството на превозвач.В международната товарителница, обаче
от който документ също се домогва да черпи права ищеца изрично е записано, че
получател е фирма ИНЕРТНИ МАТЕРИАЛИ ЯМБОЛ АД, а в позиция 5 „приложени
документи” е записано:частична фактура №11/20 към фактура №1023989.В същото
време ответникът е представил в заверен превод документ изхождащ от немския
доставчик в който отново изрично фигурира името на купувача на процесната
движима вещ „Инертни материали-Ямбол” АД, с посочен адрес и данъчен номер и
номер на сметка 1023989-идентичен с номера посочен в международната
товарителница.При наличието на тези категорични доказателства правилно
първостепенният съд е отхвърлил иска по чл.108/ЗС и съединените с него
евентуални искове като неоснователни и недоказани.
Като неоснователни се преценят твърденията на ищеца/въззивник
за постановяване на решението при грубо нарушаване на процесуалните норми и
права на ищеца.Както се посочи по-горе в мотивите първостепенния съд е
постановил решението си при съблюдаване на процесуалните норми и правата на
страните.В тази връзка въззивния съд намира за нужно да посочи, че
първостепенния съд е взел становище по всички депозирани молби от страна на
ищеца, който от своя страна е бездействал, ставал е причина за отлагане на
делото и не е изпратил представител в нито едно от проведените съдебни
заседания пред първата инстанция/протокола от с.з. на 06.03.2015 год./Поради
създадените от него затруднения по хода на производството първостепенния съд с
протоколно определение от 28.04.2015 год. на осн. чл.91 ал.2/ГПК му е наложил
глоба в размер на 200 лв. и отново му е дал указания да организира защитата си.Следва
да се посочи, че първостепенния съд по това дело е насрочил общо 9 открити
съдебни заседания.Ето защо и оплакванията за нарушаване на правата на ищеца се
прецениха като неоснователни.
Неоснователни са и доводите относими към
доказателствената стойност на писмените доказателства представени от ответника
при положение, че ищецът не е ангажирал нито едно годно доказателство в
подкрепа на твърдяното си право на собственост върху процесната движима
вещ.Това въззивния съд намира за нужно да посочи с оглед изискванията на
нормата на чл.154 ал.1/ГПК която вменява в тежест на всяка от страните в
процеса да докаже фактите на които основава своите искания или възражения.
В заключение и с оглед оплакванията наведени в жалбата,
съдът прецени, че ищецът не би могъл да придобие процесната движима вещ по
давност, поради пълното отсъствие на доказателства, че е владял същата в
продължение на пет години.
Ето защо обжалваното решение като правилно следва на осн.
чл.271 ал.1, предл.1/ГПК да бъде потвърдено изцяло.
Съдът не присъжда разноски в полза на въззиваемата страна
„Инертни материали”АД, Ямбол поради липса на заявена претенция в тази насока.
При тази мотивация, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 367/16.06.2015 год. постановено по гр.д.
№531/2014 год. на Ямболски районен съд.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.