Р
Е Ш Е Н И Е
№
187 30.11.2015 год. гр.Ямбол
На
17 ноември 2015 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РОСИЦА СТОЕВА
2.ИВА КОДЖАБАШЕВА
Секретар П.У.
Прокурор ………………………
Като разгледа докладваното от съдия
Л.ЧАПКЪНОВА
В.гр.д. № 343 по описа на 2015 година
за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл./ГПК.Образувано е по въззивни жалби на М.Д.Х.
и Х.М.Х. *** чрез пълномощник адв.С.,*** кант.*** и В.С.В., ЕГН-********** и Ж.М.В.,
ЕГН-********** *** пълномощник адв.М.К., адрес за кореспонденция:*****, гр.С., ул.***
№* ап.** против решение №426/08.07.2015 год. постановено по гр.д. №289/2008
год. на Ямболски районен съд.С посоченото решение съдът:ПРЕДОСТАВЯ в дял на М.Д.Х., ЕГН **********
и Х.М.Х., ЕГН **********, двамата от гр.С. З.,
кв."К.
Г.'1,
ул."Л.'"
№**.
построените в ПИ с идентификатор 87374.543.100, с площ от
220 кв.м. по кадастралната скица, а по нотариален акт -230 кв.м., с граници на имота:имоти с идентификатори 87374.543.91, 87374.543.99, 87374.543.102 и 87374.543.101 сгради: масивна
жилищна сграда с площ от 64 кв.м. с идентификатор
87374.543.100.3, друг вид сграда за обитаване с площ от 13 кв.м. с идентификатор 87374.543.100.4 (представляваща гараж), друг вид сграда за
обитаване с площ от 15 кв.м. с идентификатор
87374.543.100.5 (представляваща гараж), дворна тоалетна, разположена в
югозападния ъгъл на имота и постройка, разположена северно от жилищната сграда и южно от сграда с идентификатор 87374.543.100.2., представляваща склад, заедно с 5/6 идеални части от дворното място, на
обща стойност 46328 лева:ПРЕДОСТАВЯ в дял на В.С.В., ЕГН **********
и Ж.М.В., ЕГН **********,***, построените в
ПИ с идентификатор 87374.543.100, с
граници: имоти с идентификатори 87374.543.91, 87374.543.99, 87374.543.98,
87374.543.102 и 87374.543.101, сгради: жилищна сграда с идентификатор 87374.543.100.1 (представляващ
западната част от лятната кухня) с площ
от 19 кв.м. и жилищна сграда с идентификатор 87374.543.100.2 (представляващ източната част от лятната кухня) с площ от 15
кв.м., заедно с 1/6 ид.ч. от дворното място,
на обща стойност 10200 лева:ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН ********** и Ж.М.В., ЕГН **********,***, да заплатят на М.Д.Х.,
ЕГН ********** и Х.М.Х., ЕГН **********, двамата от гр.С. З., кв."К. Г.", ул."Л." №**, за уравнение на дела от допуснатите до делба вещи сумата от 4672 лв.:ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.С.В. срещу М.Д.Х. и Х.М.Х. иск по сметките -да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата от 6000 лв., представляваща
стойността на направените подобрения в делбения имот
-построяване на гараж с идентификатор 87374.543.100.5.:ОТХВЪРЛЯ предявените от В.С.В. и Ж.М.В. срещу
М.Д.Х. и Х.М.Х. искове по сметките -да бъдат осъдени
ответниците да заплатят на ищците стойността на направените подобрения в делбения имот -за построяване на гараж с идентификатор 87374.543.100.4 -4800 лв., за стая за живеене в западната част на
лятната кухня-5500 лв., тоалетна към лятната кухня-800
лв., складово помещение, построено през 1990 г. във
вид на стая-6000 лв., за смяна на дограма в масивната жилищна сграда -600 лв., измазване
на всички сгради -3000 лв., за смяна на плочките в двора -1000 лв., за изграждане на баня в масивната жилищна сграда-1000
лв.
ОСЪЖДА М.Д.Х. и Х.М.Х. да заплатят по
сметка на ЯРС държавна такса за делбата в размер на 2040 лв., а В.С.В. и Ж.М.В. да заплатят държавна такса -408 лв.
ОСЪЖДА В.С.В. да заплати ДТ за иска по сметките за гаража, построен през 1972 г., в размер на 240 лв.
ОСЪЖДА В.С.В. и Ж.М.В. да заплатят ДТ за исковете
по сметките в общ размер на 972 лв.
Въззивниците М.Д.Х. и Х.М.Х. обжалват решението само в частта на същото досежно разпределението на делбения имот между
съделителите на осн. чл.353/ГПК, относно сградите и запазване на
съсобствеността по отношение на дворното място, като се иска отмяна на
решението в тази му част и на база събраните по делото доказателства да се
постанови ново, с което да се изнесе на публична продан процесния недвижим
имот, като е заявена претенция за разноски.Въведени са доводи за постановяване
на решението в тази му част в противоречие с материалния закон и съдебната
практика по съображения подробно изложени в отговора.Сочи се, че тези страни
нямат претенция за възлагане на недвижимия имот, като по време на
производството са направили предложение за спогодба на ответниците за възлагане
на имота в техен дял и изплащане на парично уравнение в съответствие със
заключението на вещото лице.При наличие на депозиран отказ от страна на
ответниците за сключване на спогодба са заявили, че считат, че имотът следва да
бъде изнесен на публична продан, поради липса на изискуемите законови
предпоставки за възлагане на същия в дял на някого от съделителите.Сочи се още,
че при постановяване на разпределение на сградите и запазване на
съсобствеността по отношение на дворното място съдът е отказал ликвидиране на
правото на съсобственост на страните върху имота и окончателното му поделяне.
Въззивниците В.С.В. и Ж.М.В. обжалват решението изцяло, с доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност,
постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, както и необосновано по съображения подробно
изложени в жалбата.На първо место се твърди, че съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение, което се изразява в неточен доклад по чл.146/ГПК,
неизвършване на съвкупна преценка на всички доказателства и доводи на
страните.Считат още, че първостепенния съд погрешно е приел за установен факта,
че В.С.В. е недобросъвестен владелец.Твърди се още,че съдът е допуснал
противоречие с разпоредбата на чл.74 ал.2/ЗС като е квалифицирал иска на В.С.В.
по чл.74/ЗС.Неправилно според въззивниците е допуснато извършването на делба на
имоти-лятна кухня с площ от 19 кв.м., гараж с площ от 13 кв.м., склад с площ от
19.8 кв. м и дворна тоалетна построени с лични средства.
Иска се постановяване на решение, с което решението на първостепенния съд
да бъде отменено изцяло като при произнасяне по същество се постанови друго
съобразно подробно формулираното искане в жалбата.
Не са заявени доказателствени искания.
Заявена е претенция за разноски.
В срока по чл.263 ал.1/ГПК е депозиран отговор вх.№11627/04.09.2015 год. от
М.Д.Х. и Х.М.Х. чрез пълномощник адв.С., в който се поддържа становище за
неоснователност на жалбата, по съображения подробно изложени в същия.Сочи се,
че единствената възможност с която съдът разполага за изключване на имот от
делбата е предвидена в чл.345/ГПК, но предпоставките в тази норма не се
твърдят, нито са налице в разглеждания случай.
В с.з. въззивниците М.Д.Х. и Х.М.Х., редовно призовани не се явяват.Жалбата
им се поддържа от процесуален представител адв.С., редовно упълномощена по
съображенията изложени в нея.Оспорва се жалбата на противната страна.
Въззивниците В.С.В. и Ж.М.В., редовно призовани се явяват лично в с.з. като
поддържат своята жалба и оспорват жалбата на противната страна.Допълнителни
съображения се излагат в писмена защита вх.№ 6383/24.11.2015 год.
Съдът след преценка на доказателствата и при съобразяване на закона прие за
установено следното от:
Фактическа страна:
Производството е във втора фаза на делбата,
допусната с влязлото в сила Решение № 382/02.06.2014
г. наЯРС.В първото с.з. след допускане на делбата,
проведено на 15.04.2015 г., насрещните страни
са заявили, че желаят да се предостави общ дял на ищците, съответно -на ответниците от делбените имоти. Ответниците са изразили желание да им се предостави жилището, тъй като нямат друго. Предявили са искове по
сметките -искат да бъдат осъдени ищците да им заплатят
стойността на направените в имота подобрения, като в
случай, че срещу предоставения в дял на ответниците имот дължат парично уравнение, от стойността му да се приспадне стойността на
подобренията. В молба от 20.04.2015 г. са
конкретизирали стойността на всяко от изброените в с.з. подобрения: за построения гараж през 1972 г.- сумата от 6000 лв., за
гаража, построен през 1991 Г.-4800 лв., за стая за живеене в западната част на
лятната кухня-5500 лв., тоалетна към лятната
кухня-800 лв., складово помещение, построено през 1990 г. във вид на стая-6000 лв., за смяна на дограма в масивната жилищна сграда
-600 лв., измазване на всички сгради през 1991 г.-3000
лв., смяна на плочките в двора през 1997-1998
г.-1000 лв., изграждане на баня в масивната жилищна сграда-1000 лв.. В с.з. уточняват още, че стаята за живеене в западната част на лятната кухня са
построили през 1989 г., заедно с тоалетната към лятната
кухня. Смяната на дограмата са правили през
1992 г., а банята в жилищната сграда - в периода след 1989 г. до 1992 г. Твърди
се, че подобренията са направени от ответниците като
владеещи имота за себе си- със съзнанието на
изключителен собственик, в период от време, когато са били собственици въз основа на разпоредителната сделка в тяхна полза.
Допълнително уточняват, че претенцията за гаража, построен
през 1972 г., изхожда само от ответника, тъй като е
посторен преди брака му с ответницата, сключен на 19.12.1976 г.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че от поземления имот 87374.543.100, отреден за ниско
застрояване, който е с лице от 7,50 м и площ от 220 кв.м.
(по КК, а по НА от 230 кв.м.), не е
възможно обособяване на по-малки имоти, които
да отговорят на условията на ЗУТ.Сградите са поделяеми-
възможно е да се образуват два общи дяла съобразно квотите на съделителите. За жилищни цели може да се използват основната сграда 87374.543.100.3 със застроена площ 64 кв.м., както и лятната кухня,
включваща сградите с идентификатори 87374.543.100.1 и
87384.543.100.2, с обща застроена площ 34
кв.м.Сграда 87374.543.100.1 -еднофамилна жилищна
сграда по кадастралната карта-включва коридор, една
стая с изложение на юг, тоалетна. Тя не е нанесена на плана от 1988 г.,а в плана от 1995 г.В същия вид фигурира и в кадастралният план и
затова вещото лице приема, че сградата е строена до
1995 г., между 1989 г. и 1995 г. Сграда 87374.543.100.2-еднофамилна
жилищна сграда по кадастралната карта- включва едно помещение,
с достъп от коридора на сграда 87374.543.100.1. Отговаря на описаната в нот.акт № 68/1982 г. в т.4 масивна лятна кухня, строена през 1960 г. Тъй
като в лятната кухня са обособени две жилищни
помещения и санитарен възел, това позволява самостоятелното й функциониране за
жилищни цели. Кухня може да се обособи в една от стаите. В северозападния ъгъл
на източната стая има изграден комин, който може да се
използва за включване на аспиратор, т.е. в този ъгъл на стаята е удачно да се монтира готварска печка, след която може да се монтира кухненски шкаф с
мивка или да се изгради лята мивка, т.е. на 60 см от ъгъла на стаята. В този
случай, разстоянието от сега съществуващия водопровод до новомонтираната
канелка ще бъде 1,80 м. На същото разстояние следва
да се отведе водата от мивката до съществуващия канал. Санитарният
възел представлява тоалетна с фаянсова облицовка на стените и монолитна мозайка, в която има мивка и тоалетно гърне, с достатъчна площ
да бъде монтиран и бойлер, и душ. За да се оформи
тоалетната и като баня, не е необходимо специално преустройство на сградата. На
пода има подов сифон. Няма изискване, при промяна
на вътрешните инсталации, да се изготвя проект. Стойността на СМР по изграждане на кухня в стаята на сграда № 2 по актуални цени възлизат на
108,02 лв. Стойността на разходите към момента на
извършването им (около 1990-1991 г.) за построяване на сграда №1 и тоалетната,
част от площта й, е 9310 лв.Сграда 87374.543.100.3-еднофамилна жилищна сграда
по кадастралната карта- е разположена в източната
част на ПИ. Включва един надземен етаж и полуподземен (сутеренен)
етаж.Фасадите й са измазани с пръскана вароциментова мазилка, с цокъл от мита бучарда в зоната на сутеренния етаж.Сграда
87374.543.100.4-друг вид сграда за обитаване по кадастралната карта-включва едно помещение за гараж за лек автомобил с площ от 13 кв.м., с
вход от юг от ул."Силиврия" и врата за излаз от север към двора.
Според вещото лице годината на построяване на гаража е изписана на стъпало при
вратата към двора - 1 .IX. 1991 г. (приложена е
снимка към допълнителното заключение). Стойността на разходите към момента на
извършването им за построяване на гаража е 6370 лв.Сграда
87374.543.100.5-друг вид сграда за обитаване по кадастралната карта- с площ от 15 кв.м. включва едно помещение за гараж за лек автомобил, който
е строен около 1972 г.- с вход от юг от
ул."Силиврия" и врата за излаз през гараж 4. Сградата е масивна, с носещи тухлени стени и стоманобетонова покривна плоча. Стените
и таванът са измазани. Настилката е бетонова. В
пода на гаража е изграден канал за обслужване на автомобила.
По делото е представено Строително разрешение
№ 836/09.11.1972 г. от отдел „Строителство, архитектура и благоустройство"
при ГНС-Ямбол за строеж на масивен гараж от 15 кв.м.,
издадено на името на С. В..В плана от 1971 г., извадка от който представя вещото лице към
заключението си, гаражите не са нанесени. Нанесен е (гараж №5) в скицата от
1988 г., издадена за строителство на другия
гараж, както и в плана от 1995 г. Стойността на разходите към момента на извършването им за построяване на гаража през 1972 г. е
600,60 лв.
При огледа в.л. е констатирало, че в имота
попадат също: дворна тоалетна, разположена в
югозападния ъгъл на имота и постройка, разположена северно от жилищната сграда и южно от сграда с идентификатор 87374.543.100.2.,
представляваща склад (стая) — пристроен към
северната фасада на сграда 3. Изграден е на мястото на съществувал
по-рано навес, който е означен на скицата от 1991 г., но е по-широк от него (очертанието на покрива на стария навес е видим върху северната
фасада на жилищната сграда). Включва едно помещение
(стая) с изложение на запад и складово помещение
в северната част. Площта на сградата е 19,8 кв.м. Стойността на разходите към
момента на извършването им за построяването й е 9702 лв.
Пазарната стойност на имота е 61200 лв., в
която делът на земята е 21580 лв., а на сградите
общо 39620 лв., в т.ч.: лятната кухня с идентификатор 87374.543.100.1 -8753 лв., лятна кухня с идентификатор 87384.543.100.2- 2522 лв., жилищна
сграда 87374.543.100.3 - 17217 лв., гараж 87374.543.100.4-2573 лв., гараж
87374.543.100.5-1915 лв., дворна
тоалетна-393 лв., склад 19,8 кв.м.- 6247 лв.
На определената пазарна стойност
съответстват дялове на страните както следва: 51000
лв. за ищците и 10200 лв. за ответниците.
Относно дограмата в жилищната сграда вещото лице заявява, че е
монтирана трикрила дървена врата между дневната и спалнята в жилищната сграда с
размери 2,20/2 м. Изработена е от масивна
дървесина. В трапезарията са монтирани два прозореца с размери 1,80/1,40 м, всеки от тях. Единият е монтиран на
южната стена, вторият е на западната
стена на стаята. И двата са трикрили, двукатни. Стойността на разходите към момента на извършването им- около
1991 г. е 706,86 лв.
Относно измазването на всички сгради през 1991
г. вещото лице сочи, че с пръскана бяла
вароциментова мазилка са измазани западната фасада на жилищната сграда, незастроената част от северната фасада, частта на южната фасада
от покривните плочи на двата гаража до стрехата.
Височината на мазилката е 2,90 м. По западната фасада,
по незастроената част от северната фасада на жилищната сграда, е изпълнена мита бучарда, с височина 1,40 м. Стойността на разходите за
това подобрение към момента на извършването им е
351,04 лв. Ако е имало основа от стара мазилка,
стойността на разходите не би била тази, а - само част от нея. Според експерта също с мита бучарда е оформена западната фасада на сграда-
склад и южнана фасада на сграда № 1.
За смяната на плочките в двора през
1997-1998 г. в.л. сочи, че част от двора между западната
фасада на жилищната сграда и западната граница на имота е с подменени плочки - шестоъгълни тротоарни плочи, като ширината е от 1,20 м в югната
част на имота и достига до 1,50 м до северната фасада
на жилищната сграда. Стойността на разходите за това
подобрение към момента на извършването им е 63312 лв.
За изграждане на баня в масивната жилищна
сграда сочи, че е оформена в мазето на жилищната
сграда.Изградена е водопроводна инсталация от поцинковани тръби, канализация от РУС, стените са облицовани с фаянс, с настилка от
мозайка, изградена е лята мивка, монтиран е ел.бойлер
80 л, смесителна батерия на мивката и душ-батерия. В
складовото помещение вещото лице е открило фаянсови плочки, съвпадащи с
използваните за направата на банята. На гърба на плочките е маркирана година
на производство 1989 г.Цената на бойлера е изписана на табелка върху кожуха - 135 лв. Стойността на разходите за това подобрение -изграждане на баня
към момента на извършването им е 511,60 лв.
Според вещото лице е налице увеличение на
стойността на имота вследствие на подобренията, тъй като без тях би била
по-ниска-38820 лв..Заявява, че стойностите на разходите
за подобрения са в неденоминирани лева.
Ответникът признава в с.з., че гаражът,
построен през 1972 г., е ползван първоначално от сестра
му-св. Д. Д. -до 1975 г., докато си е купил свой автомобил.
Свид.
Я. съсед на ответниците
(чийто имот е на ул. „С." № **)-сочи, че когато е бил ученик, е бил направен
единият гараж, който е от страната на неговия имот.Виждал
е, че В.В. е строил гаража с участието на негови приятели, през 1971-1972 г.След
демократичните промени, са правени ремонти в задната
част на имота. Майката на свидетеля е дала разрешение на ответника да строи стаи. Родителите му са живеели в една стара стая, а той е направил
останалата постройка. Старите стаи са били от кирпич, а
той е построил стаи от тухли и е сложил плочи. Родителите му са си дошли към
1994 - 1995 г. и В. е направил тоалетна в стаичките
за тях. В самата къща е направил в приземния етаж баня през 1991 или 1992 г.. През 1991 г. е измазал къщата и е сменил прозорците. До стария гараж
през 1991-1992 г. е направил още един, хванат за стената на стария. Мазилката
по фасадите е пръскал по това време. Плочките е сменил
по-късно, някъде около 1997 г. За извършване на
зидарията е извикал приятели, а и за слагане на плочките. За изкопаване на основите са помагали съседи от махалата.Използвал е нови тухли-четворки,
които свидетелят е доставил с камион.
Свидетелят твърди, че на него В. не
е плащал, а за приятелите му не знае.
Бащата на В. се е разболял през 1985 г.,
докогато е работел в строителството и се е занимавал с тази дейност. Не е
правил нищо по стаичките. Към 1972 г. сестрата на
В. е живеела в приземния етаж на къщата със семейството си.В. и баща му са работели към момента, когато са строили гаража.Преди В. да измаже
къщата, тя е била измазана. Той й е направил
пръскана мазилка.
Свид.
Г. дава показания, че през 1989 г.- есента В.В. го е извикал и
свидетелят е построил стая със салонче и тоалетна. Иззидали са стени и плоча на навеса за въглища. На следващата година
са измазали тези стаи. В. му е заплащал
възнаграждение за строителството - надник от 30 лв. Около един месец е траело строителството, като не са работили всеки
ден.По-късно, през 1998 г., свидетелят
му е уредил базалтови плочки за дворчето, за които ответникът му е платил. Цената им е била около 40 000 лева Докато
свидетелят е измазвал иззиданите от него стени и тези на старата къща, заедно с
В. са сменили два прозореца в сутеренния
етаж на къщата с дървена дограма.На горния етаж не е сменял дограмата.След това с метличка са направили пръскана мазилка
Стените на къщата са били от тухли и
са ги измазали с варов разтров и цимент.Т.е. направили са хастар от цимент, варов разтвор и пясък и след това свидетелят е
сложил мозайката. Това е било през следващата
на 1989 година.Бащата на В. е бил
болен и не е помагал.Не е можел да вижда.Бил е с очила със силни диоптри В. е
давал парите за труда и той е снабдявал материалите за сторителството.
Свид.
П. -съсед на имота (през 5-6 къщи) сочи, че след като през 1971 г. се е уволнил от казармата, през 1972 г.- есента със своя вуйчо са пренесли на
В.В. цимент, пясък, вар и едър чакъл за строежите
му - за правене на гараж.Построил е с тях гараж с помощта на свидетеля и вуйчо
му, за което им е заплатил.Св. сочи, че бащата на ответника е
бил болен от диабет и е бил зле с очите (очилата му са били 10-12 диоптъра),
след като се е пенсионирал и тогава е отишъл да живее на село.През 1991 г. В. е направил втория гараж, в което лично
е участвал свидетелят. Майстор е залял
плочата на този гараж. Според свидетеля плочките в двора са редени от В.В. преди това. Той е направил баня и тоалетна
на баща си. Тоалетната е извън къщата-до
входната (пътна) врата.В къщата е направил ремонт.Измазал я е през 1991 г. с помощта на свидетеля Г. (когото св. П. нарича бай М.) и още един майстор (Н.).Свидетелят П. също е помагал.Сложили
са хастар и са напръскали стените. Свидетелят не е
сигурен, дали къщата е била замазана преди да се постави
мазилката от В..Същият твърди, че бащата
на В. не е давал пари, но и заявява „не мога да участвам в домашните им отношения
и не мога да знам кой е осигурявал парите за строежа.”
Свид.
Д. - майка на ищцата и сестра на ответника-
сочи, че баща им след като е построил къщата,
лично я е измазал цялата.Чужди хора не са работили, а тъй като баща
им е строител, сам е правил всичко по имота. Той според нея е направил през 1972 г. законния гараж за автомобила на
дъщеря си и зет си, тъй като към този момент
ответникът не е имал такъв. По -късно му е закупил „Москвич 412'' и е направил другия гараж. Същите показания дава и свид.
Ш.-братовчедка
на св.Д. Д. и ответника В., според която
вуйчо й е направил втория гараж за автомобила на дъщеря си, преустройвайки един навес, на който е направил стена, сложил е врата и е направил
плоча.Съпругът на свидетелката Д. е помагал на баща и
да изкопае канала на гаража.Към този момент баща и не е
бил болен.По-късно се е разболял.Когато се е върнал от казармата
през 1970 г., В.В. е живеел в едно домакинство с родителите си.През 1976 г. се е оженил и със съпругата си са заживели в горния етаж на къщата, а родителите му-в лятната кухня.Според свидетелката брат й не е помагал
нито при строителството на първия, нито при строителството на втория гараж.Баща
им е осигурявал парите за строежите.Свидетелката
заявява, че не е виждала никога останалите
свидетели да строят в имота.Кухнята в приземния етаж е приспособена за баня по-късно-след 1980 година, когато
свидетелката е напуснала дома си. Твърди, че е ходила там всеки ден и е видяла, че баща й прави баня в приземния етаж.Същото
обстоятелство сочи и св.Ш.Двете сочат, че ответникът си
е купил дворно място в с.Окоп и 1994 - 1995
година е започнал да строи вила, а през 1990 година е купил апартамента си в ж.к. „Златен рог", поради което свидетелката Д.
счита, че не е имал интерес към процесния имот.В началото
на м. юни 2002 г. баща им е напуснал имота. Според св.Д. и Ш.а в момента в двора има
вързано от ответниците голямо куче и никой не
може да влезе там.
Според св.
Ш. вуйчо и е имал проблеми със зрението, но е заболял, чак след като ответниците са го пребили.Всичките пари, които е получавал,
са влагали в строителството.След връщането си от работа той е работил и на
частно.Не е допускал никой да му „пипне нещо" в имота.Всичко сам е строял.Свидетелката
твърди, че не е виждала свидетелите, доведени от ответниците, да работят в
имота.Според нея родителите на ответника са
хранели него и цялото му семейство.По времето, когато ответниците са живели в
процесния имот сами, докато родителите им са били на село в периода след
1990 -1991г. до завръщането им след 7-8 г., свидетелката е
посещавала имота много рядко.Твърди,
че има сменени плочки само на тясната пътечка (около 1,20 м), но преди 1979 г.Нови плочки след това не
са поставяни На пътеката са шестоъгълни
или осмоъгълни.Извън тях има още по-стари квадратни плочки, които са пред малките стаички.Когато са се върнали
възрастните, е направена тоалетната в стаичките.Външната тоалетна е построена заедно с къщата.
Пред настоящата инстанция е
представено писмо изх.№2801-12557/28.07.2015 год. от Община-Ямбол в което В.С.В.
е уведомен, че двете удостоверения за данъчни оценки за имот в гр.Ямбол,
ул.Силиврия № 21 са с вярно съдържание.
Правна страна:
Въззивните
жалби са процесуално допустими като подадени в преклузивния срок по чл.259
ал.1/ГПК, от легитимирани страни при наличието на правен интерес от обжалване.При служебната си проверка по
чл.269/ГПК въззивния съд прецени обжалваното решение като валидно и допустимо,
поради което жалбите се разглеждат по същество.
Решението е правилно.Изложените от първостепенния
съд подробни съображения се споделят изцяло от настоящия състав на въззивния
съд и не е нужно да бъдат преповтаряни-чл.272/ГПК.
Съображенията
са следните:
С решение №
382/02.06.2014 год., влязло в сила по първата фаза на делбата съдът е
конкретизирал имотите, допуснати до делба, участниците в делбата и квотите при
които е допусната делбата.Тези въпроси с оглед силата на присъдено нещо не
подлежат на преразглеждане във втората фаза на делбата.Веднага е нужно да се
посочи, че квотите са определени както следва:5/6 общо за М.Д.Х. и Х.М.Х. при условията на СИО и 1/6 общо за В.С.В. и Ж.М.В. при условияна
на СИО.Тоест участниците в делбата макар и да са 4 на брой физически лица са
групирани в две групи, което обстоятелство е от значение за способа на
извършване на делбата.Това е така, тъй като целта на делбата е да прекрати
съсобствеността само между тези съделители, които желаят това и то по
възможност чрез предоставяне на реален дял от съсобствените имоти на всеки от
съдебителите или на всяка група от тах.В тази връзка съдът се позовава на Р.
№826/22.11.2010 год. постановено по гр.д. №257/2009 год. І г.о. на ВКС
постановено по реда на чл.290/ГПК.
В допълнение
следва да се посочи, че в първото по делото с.з. пред първостепенния съд всяка
група съделители е поискала предоставяне на общ дял.Горните обстоятелства имат
пряко отношение към правилното извършване на делбата във втората фаза на процеса,
както и да се припомни, че същата се извършва по реда на чл.34/ЗС.
По жалбата на
М. и Х. Х.:
Както се
посочи в по-горе в мотивите същите обжалват решението само в частта досежно
разпределението на делбения имот между съделителите на осн. чл.353/ГПК относно
сградите и запазване съсобствеността на дворното място, като същите считат, че
имота следва да бъде възложен в цялост
на ответниците при заплащане на парично уравнение или да бъде изнесен на публична
продан, поради обстоятелството че дворното место е неподеляемо.Жалбата е
неоснователна.За да избере способа за извършване на делбата по реда на
чл.353/ГПК, първостепенния съд е изложил подробни съображения, като в
допълнение е нужно да се посочи, че е съобразил с исканията на групите съделители за получаване на реален дял от
имотите допуснати до делба, както и с данните от заключението на първоначалната
и допълнителна съдебно-технически експертизи, неоспорени от страните в
процеса.В първоначалното си заключение експерта е посочил категорично, че
поземления имот 87374.543.100, който е с лице 7.50 м. и площ от 220 кв.м. не е
възможно да се обособят по-малки имоти, които да отговарят на изискванията на
ЗУТ.Но що се касае до вариантите за разпределение на сградите между страните
изрично е посочил, че тези варианти се определят основно от функцията на
сградите като за жилищини цели може да се използват основната сграда
87374.543.100.3, както и лятната кухня, включваща сградите с идентификатори 87374.543.100.1
и 87384.543.100.2-означени на скицата от 2008 год. като жилищна
сграда-еднофамилна.В лятната кухня са обособени две жилищни помещения и
санитарен възел, което позволява
самостоятелното й функциониране за жилищни цели, като по този начин е
възможно обособяване на два дяла, толкова колкото са групите съделители.
При наличието
на това обективно, компетентно и неоспорено заключение на СТЕ и направеното
искане на всяка група съделители правилно съдът е разпределил имотите между
тях, като по този начин се постига една от целите на делбата - всеки от
съделителите да получи реален дял съответстващ на квотите в съсобствеността.Ето
защо правилно съдът не е възложил целия имот на ответниците В. и Ж. В. и не е
изнесъл имота на публична продан-именно с оглед заявеното искане на
съделителите М. и Х. Х.Противното би означавало решението да се постанови в
противоречие с ППВС 4/64, както и с трайната практика на ВКС на която се е
позовал първостепенния съд.За пълнота на мотивите настоящия състав на намира за
нужно да се позове и на Р. №145/11.07.2013 год. по гр.д. №1986/2013 год. и
Р.№162/01.10.2015 год. по гр.д. №183/2015 год. І г.о. на ВКС, в които е прието,
че се налага третирането на дворното място като обща част по предназначение,
като принадлежност към двата обекта на основно застрояване, респ. двете жилищни
сгради.
За пълнота на
мотивите и с оглед твърдението на тези въззивници, че съделителите са четири на
брой, съдът намира за нужно да допълни, че в конкретния случай поради наличието
на СИО и в двете групи съделители правно недопустимо би било да се говори за
четири дяла, тъй като браковете на страните не са прекратени за да се обсъжда
евентуално прекратяване на СИО.Ето защо жалбата се прецени като неоснователна.
По жалбата на
В. и Ж. В.:
Същата е неоснователна.Не се констатира
наличието на нито едно от твърдяните нарушения на процесуалните правила, както
и на материалния закон.Ангажираните от страните доказателства са обсъдени в
тяхната съвкупност в резултат на което съдът е извел обосновани правни изводи.
Първото наведено
от въззивниците оплакване касае непълнота на докалада по чл.146
ал.1/ГПК.Веднага следва да се посочи, че производството по делбата е образувано
на 22.02.2008 год. видно от отбелязването върху исковата молба като дата на
постъпването й в районния съд.При това положение и с оглед факта, че новия ГПК
е в сила от 01.03.2008 год. първостепентият съд не е имал задълженията по чл.
146 ал.1/ГПК.Това е така по аргумент от разпоредбата на пар.2 ал.1/ПЗР на ГПК, в която изрично е
казано-първоинстанционните дела образувани по искови молби постъпили до
влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред ред за
разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция.
На следващо
место въззивния съд намира за нужно да посочи, че е напълно неоснователно
оплакването на въззивниците, относно
допуснато извършване на делбата за следните имоти:жилищна сграда с
идентификатор 8374.543.100.1/ представляващ западна част от лятна кухня с площ
от 19 кв.м., гараж с идентификато 87374.543.100.4 с площ от 13 кв. м., склад с
площ от 19.8 кв.м., дворна тоалетна, за които се твърди, че са индивидуална
собственост на В.С.В..Както се посочи по-горе в мотивите тези въпроси са вече
решени в първата фаза на делбата и не могат да бъдат предмет на производството
във втората фаза по арг. от разпоредбата на чл.344 ал.1/ГПК, която е
императивна по своя характер и не подлежи на разширителна тълкуване.Същата
гласи следното:в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по
въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки сънаследник.Само за пълнота на мотивите съдът намира за нужно
да посочи, че решението по първата фаза на делбата е минало през инстанционен
контрол и е влязло в сила, поради което и производството е навлязло във втората
си фаза.Ето защо не следва да се обсъждат доводи относими към въпроси разрешени
в първата фаза на производството.
Напълно
голословно е и оплакването на въззивниците за наличието на неяснота по въпроса
дали първостепенният съд е кредитирал заключението на вещото лице по СТЕ.Видно
от протокола в с.з. на 27.05.2015 год. с протоколно определение същото е прието
от съда.Аналогично е положението и с допълнителната задача на СТЕ, която е
приета с протоколно определение от 22.06.2015 год.Данните от заключението са
обсъдени в констативната част на решението, а така също и в частта на правните
изводи на съда/стр.129 и сл./.
По исковете
по сметките:
Решението е
правилно и в тази част.Исковете са квалифицирани като такива с пр. осн. чл.74
ал.1/ЗС, т.е. като предявени от недобросъвестен владелец.По въведения спорен
въпрос дали В.С.В. е недобросъвестен или добросъвестен владелец първостепенния
съд е изложил подробно мотивирани съображения съобразно закона и практиката на
ВКС които се споделят от настоящия състав на въззивния съд.По делото е
безспорно установено, че с решение № 441/11.05.2006 год. постановено по гр.д.
№1444/2002 год. е развален сключения алеаторен договор за издръжка и гледане,
обективиран в нот. акт. № 143, том ІІІ, дело №1071/89 год. до размера на 1/6
ид.ч.При това положение не би могло въззивника В.С.В. да се ползва от правата
на добросъвестен владелец, тъй като договора е развален поради неипълнение от
негова страна на поетите задължения.Съгласно чл.70 ал.1 изр.1/ЗС владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание годно да го направи
собственик.Той обаче може да се превърне в недобросъвестен/какъвто е настоящия
случай/ при настъпването на определени последващи обстоятелства, каквото се
явява развалянето на договора за издръжка и гледане.В тази връзка съдът се
позовава допълнително на практиката на ВКС, извън визираната от първостепенния
съд на Р. №127/17.08.2011 год. по гр.д. №2014/2009 год. І г.о. постановено по
реда на чл.290/ГПК.Ето защо и тази част от възраженията на въззивниците Вълкови
се прецениха като неоснователни.
По
основателността на претенцията по сметките:
Решението е
правилно и в тази си част.Въззвиниците В. не са провели пълно главно доказване
на релевантния факт, че подобренията са извършени от тях, както и какъв е
размера на вложените от тях средства, което е пречка за уважаването на
искането.При внимателната и добросъвестна преценка на данните от гласните
доказателства, съдът не може да изведе обоснован извод, на първо место към кой
момент са направени и с чии средства.В тази насока свидетелските показания са
противоречиви.Така напр. св.Я. твърди, че гаража е направен от В. през 1971-72
год., но не може да каже дали баща му С. е присъствал при стоежа на гаража през
1972 год.В същото време заявява, че „В. на мене не е плащал, а за приятелите му
не знам.”Св.П. пък дава вътрешно противоречиви показания като твърди:”Баща му
не е давал пари.Немога да участвам в
домашните им отношения и не мога да знам кой е осигурявал парите за строежа.”
Другата група
свидетели пък сочат на напълно противоположни факти, а именно, че всички
допълнителни работи в имота са извършени от бащата на В..Ето защо и претенцията по сметките като недоказана
правилно е отхвърлена от първостепенния съд.
Предвид
изложеното обжалваното решение като правилно следва на осн. чл.271 ал.1,
предл.1/ГПК да бъде потвърдено изцяло.
При този
изход на делото/неоснователност на двете въззивни жалби/ съдът не присъжда
разноски за настоящата инстанция и всеки от въззивниците следва да понесе
сторените от него разноски.
При тази
мотивация, ЯОС
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
426/08.07.2015 год. постановено по гр.д. №289/2008 год. на Ямболски районен съд.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.