Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр
Ямбол 24 .09.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд гражданска колегия в
открито заседание на 15.09.2015г /две хиляди и петнадесета
година/ в състав:
Председател: Д.Кючуков
Членове:1. Ж.Бозукова
2.
Н.Иванов
при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Бозукова възз.
гр. дело №319 по описа за 2015 г.
За да се произнесе
съдът взе в пред вид следното:
Производството
пред ЯОС е образувано по въззивна жалба вх №
10067/24.07.15г с въззивник Н.С. ***, чрез адв.В.К. -ЯАК против Решение №422/06.07.15г, пост. по гр д №3401/14г по описа на ЯРС, в частта му, с която иска по чл 128 КТ,вр с чл 150 КТ- за разликата над
32.34лв до размер на 3277.58лв, иска по чл 221 ал 1 КТ- за разликата над 38.96лв до размер на 1632.07лв,
иска по чл 224 ал 1 КТ- за
разликата над 48.23лв до размер на 1873.04лв и иска по чл
215 КТ за сумата 9010лв,като неоснователни са отхвърлени.
В жалбата се твърди, че
атакуваното решение в обжалваната му част е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата
отмяна, като наст. инстанция уважи исковете в
обжалваните им части и
присъди на страната разноски по делото за двете инстанции.
Въззивната страна навежда доводи, че РС е
постановил решението си при липса на релевантни за спора доказателства, т к
ответникът не е представил исканите от
ищеца документи, съдържащи пълна информация за фактите по правния спор.В
жалбата се сочи, че съдът необосновано е игнорирал заключението на допълнителната съдебна експертиза, предмет на която е било
не само преизчисляване на ТВ на ищеца за м.август, септември и октомври 2014г-
на база „заработка” от м.юли, но и изчисляване
размера на извънредния труд, положен от ищеца през работните дни от посочените месеци, за което РС
не се е произнесъл.В тази връзка въззивникът
претендира отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваните му части, като предявените искове по чл
128, чл 150, чл 121 и чл 124 КТ- в отхвърлената им част бъдат уважени, съобразно молбата на въззивника
от 29.05.15г. Досежно иска с пр.осн.
чл 215 КТ въззивникът
твърди, че съдът неправилно е приел, недължимост на командировъчни заповеди на ищеца, с оглед допъл. споразумение от 04.03.13г, с което мястото на
изпълнение на трудовите задължения на работника
е определено „на всички обекти на фирмата в страната”, а тази формулировката
е твърде неопределена и за място на работа на ищеца, следва да
се счита гр.Ямбол, където е седалището на работодателя. В жалбата се сочи, че
становището на съда за недължимост на командировъчни
пари /дневни/ на ищеца, за времето преди 04.03.13г, предвид трудовите му функции на различни места из
страната, противоречи на чл 6 ал 1 НКС и не освобождава
работодателя от задължението да
компенсира с обезщетение работника –с
дневни пари, заради неудобствата да пребивава продължително време извън местожителството
си.В тази връзка се претендира уважаавне на иска по чл 215 КТ в
размер, посочен от в.л. в първоначалното заключение на СИЕ- 9020лв, а за
периодите преди сключване на допъл. споразумение- в
размер на 2860лв/ за 2011г-10лв, за 2012г-2750лв и за м. януари и февруари
2013г-100лв/.
В срока за обжалване е депозирана
и допълнителна възз. жалба от 27.07.15г от Н.С.С.
срещу решение №422/06.07.15г, пост. по гр д №3401/14г
по описа на ЯРС, като се твърди, че доклада на РС е непълен, т к съдът е вменил
на ищеца да докаже размера на претенциите си, но не му е указал,че
същият не е посочил доказателства за някои от правно релевантните факти по
спора и в противоречие с доказателствата
по делото е приел, че предявените искове за заплащане на ТВ на ищеца за м.08.,
м.09 и м.10.2014г са недоказани, което е в нарушение на материалния и
процесуалния закон, в т.ч на чл 146 ГПК.
В срока по чл. 263, ал 1 ГПК, не е постъпил отговор от въззиваемата
страна
В с.з. жалбата се поддържа, чрез проц. представител на въззивника,
като се иска уважаване на жалбата и присъждане на разноски по делото,направени
пред двете инстанции.Страната е депозирала и писмена защита, в която твърди ,
че атакувания съдебен акт е неправилен и необоснован, т к РС е основал
решението си досежно
исковете по чл 128, 150, 121 и 124 КТ, позовавайки се на първото
заключение на СИЕ и без да изложи мотиви
е игнорирал допълнителното заключение на експертизата в частта й,
касаеща дължимото ТВ на ищеца за извънреден труд в работни дни, което не е било
предмет на първото заключение. Страната твърди, че РС не е отчел процесуалното
поведение на ответника, който не е представил никакви документи за установените
и прилагани от него критерии за начисляване на заработеното ТВ от ищеца. Досежно иска по чл 215 КТ се
сочи, че съдът е дал твърде разширително тълкуване на чл
66 ал 3 КТ-че от характера на работатата
”багерист”, ищецът следва да изпълнява труд. си задължения в други населени
места, извън седалището на предприятието и да не се счита командирован, като е
неоснователно и обосноваването на характера на работата, с наименованието на длъжността.
В тази връзка се иска уважаване на иска по чл 215 КТ
в размера,установен от първоначалното заключение на СИЕ-9020лв.
Въззиваемата страна, ред.ув.
не изпраща представител, но е изразила писмено становище според което, жалбата
е неоснователна, т.к ищецът е бил с
място на работа- на обекти на фирмата в страната, като в този см. е и
признанието на същия,а командировъчни не са издавани от ответника, защото работникът не е бил командирован и не
е изпълнявал трудовите си функции при условията на командироване. Според
страната в случая няма спор, че обектите на които е работил ищеца са на фирмата
и то въз основа на сключени от нея договори. Относно претенцията за неизплатени възнаграждения и обезщетения
на работника се твърди, че следва да се цени първоначалното заключение на СИЕ, т
к в ИМ не се поддържат искания, ТВ на ищеца да е
неправилно начислено за последните три месеца, респ. ищецът да има претенции за
разлики в дължимото, начислено и изплатено ТВ.
ЯОС установи следното по фактите:
Страните са били в ТПО, като
ищецът е работил в ответното дружество въз основа на ТД №19/01.02.05г на длъжността:”машинист,еднокофов
багер” и място на работа:”Минна
компания-Петров”АД, докато с Доп.споразумение
№9/04.03.13г към ТД №19/01.02.05г е промеН.мястото на
работа на: ”обекти из страната, съгл. сключен договор и ЗБУТ” за неопределен срок
и за пълно работно време от 8 часа и основно месечно ТВ, в размер на 310лв. Със
Заповед №126/20.10.14г и на осн чл
327 ал 1 т 2 КТ, ТД на работника е прекратен, считано
от 20.10.14г и е разпоредено, на лицето да се изплатят обезщетения по чл 221 ал 1 КТ и чл 224 КТ-за 26 дни. Като причини за прекрятяването
на ТПО в заповедта е посочено: „забавяне изплащането на трудовото възнаграждение”
и заповедта е връчена срещу подпис на ищеца на 22.10.14г.Тези обстоятелства са
посочени и в трудовата книжка на работника, като е отразен и периода на
положения труд от него в АД за периода: от 01.02.05г до 20.10.14г.
По делото е приложен фиш за
заплата за м.октомври 2014г, за който
ответната страна твърди, че е изплатеното на ищеца обезщетение за отпуск, в
размер на 448.74лв, като във документа е
отразена сумата 870.04лв. В тази
връзка е представено писмо от 05.02.15г на „Уни
Кредит Булбанк” до ответника за това, че от тех. сметка на
„Минна компания-Петров”АД е извършен превод
на 870.04лв по с/ка с титуляр- Н. С.С..
По делото са допуснати и гласни доказателства. Св.Г. твърди, че работи в ответната „Минна
компания-Петров” като началник- работилница
и ищеца му е бил подчинен и е управлявал „багер „Хюндай-210”,
но е работил и на други багери”Хюндай-360 LC-7”, като всеки
машинист си попълвал сам бланките
за месечното сведение и те се съхранявали във фирмата, но първо бланките се носели в работилницата при Г., той ги
подписвал и предавал на счетоводството.Според
свидетеля, въпреки че подписа и датата
върху бланките са били полагани от него, отразяването на „заработката”
на машинистите върху документа се правело от тях самите и свидетеля не е вземал участие, а това важало и за ищеца.Според свидетеля, ищецът е работил на
различни обекти на фирмата, които са били различни от седалището й.
С оглед изясняване на
фактическата обстановка по делото е изслушана СИЕ, според чието първото заключение
от 07.05.15г, С. е бил назначен в ответното дружество с ТД№19/01.02.05г на длъжността:”багерист”,с
място на работа –дружеството, като с Допъл.
споразумение от 04.03.13 към ТД, мястото на работа е уговорено:на”обекти из
страната”. В.Л.твърди,че в счетоводството на АД-работодател, не са издавани
командировъчни заповеди, когато ищецът е пътувал до обекти из страната, но са представени
пътни листи за служебния лек автомобил, управляван от ищеца, като са налице и
фактури за платени нощувки, но липсват документи за изплатени суми за
командировъчни, чрез ведомости, по банков път или РКО.Експертизата сочи, че в ответното дружество е издадена Заповед №0001/03.01.11г, с която е
разпоредено, на работниците извършващи служебните си задължения на обекти из
страната, да се осигурява транспорт и нощувки за с/ка
на „Минна компания –Петров”АД, като е издадена и втора Заповед
№0002/05.01.11г според която, на работниците, извършващи служебните си
задължения на обекти из страната- да не се изплащат режийни, а да се осигури
транспорт и нощувка за сметка на дружеството. В тази връзка експертът твърди, че на база пътните листи, издадени
за периода от 08.12.11г-20.10.14г, размера на неплатените командировъчни
/дневни/ пари за дните, през които ищецът е изпълнявал служебните си задължения в друго населено
място- с нощуване и през по-голямата част от работното време- без нощуване, е
общо 9 020лв, от които- с
нощуване-373дни по 20лв дневни-7460лв и
без нощуване- 156 дни по 10лв
дневно-1560лв.
Предвид установената и прилагана система на плащане за
положения от ищеца труд през предходни периоди, размерът на неплатеното на
ищеца БТВ за м.08, м.09 и м.10.2014г, в
т ч и възнаграждението за положения от
работника през тези месеци извънреден труд в работни и почивни дни, в.л. е констатирало,че на ищеца не е платено през м.август
2014г-допъл. възнаграждение за извънреден труд в
почивни дни, в размер на 92.09лв, за м.09.14г-в размер на 38.96лв и за м. октомври в размер на 32.34лв, като общият размер на неплатените суми е 163.39лв. В заключението е
прието, че брутния размер на обезщетението
по чл 221 ал 1 КТ е
следвало да бъде 401.40лв,но по данни от ведомост за м.10.14г, на ищеца е
платена сума за обезщетение в размер на 362.44лв и разликата за доплащане от брутния размер на обезщетението е 38.96лв,
а брутния размер на обезщетението за неползван ПГО по чл 224 ал 1 КТ- за 26 дни
е следвало да бъде 496.97лв, но на ищеца видно от ведомостите е
изплатена сума-448.74лв и разликата за
доплащане е 48.23лв, или общият р-р на неплатените суми е 87.19лв. Според експертизата, със сумата
от 870.04лв- приведена на ищеца на 18.12.14г, следва да се погаси задължението
от 131.05лв,съставляващо извънреден труд за работа в почивни дни за м.08 и м.09.14г,
като най-старо, а след него да се погаси начисленото възнаграждение за м.10.14г, -870.04лв, вкл. и начислените и неизплатени суми за извънреден
труд за работа в почивни дни през м.10.14г-32.34лв, 38.96 лв -доплащане от брутния р-р на
обезщетението по чл
221 ал 1 КТ и сумата 48.23лв-доплащане до брутния р-р на обезщетението по чл
224 ал 1 КТ. СИЕ
сочи, че общия размер на претендираните суми от ищеца
по т.1 от заключението- командировъчни /с нощувки и без тях/, по т.2-неплатено
БТВ за процесните три месеца през 2014г и положен
през същия период извънреден труд през работни и почивни дни и по т..3-брутния р-р на обезщетението по чл 221 ал 1 КТ и този по чл.224 ал 1 КТ е 9 270.58лв. Според експерта обаче, разликата за доплащане е общо 250.58лв /131.05лв-задължението
съставляващо извънреден труд за работа в почивни дни за в.08.14г и м.09.14г, 32.34лв- за извънреден труд за работа в
почивни дни за м.10.14г, 38.96лв-доплащане
до брутния р-р на обезщетението по чл 221 ал 1 КТ и 48.23лв- доплащане
до брутния р-р на обезщетението по 224 ал 1 КТ/.
По делото е налице и допълнително заключение на СИЕ- с оглед
преизчисляване на определените суми за ТВ на ищеца на база ”заработката”,
съобразно отработеното от работника през предходните месеци, както и преизчисляване на възнаграждението за извънреден труд в работни и почивни
дни и включване на „заработката” при изчисляване на обезщетенията по КТ.В тази
връзка, предвид данните за „заработка”
на ищеца през последния месец на
заплащане на ТВ-м.юли 2014г, в.л. е определило допъл.
възнаграждение, съобразно „заработката” общо за трите
месеца-бруто 2 936.25лв, от които : за
м.август-1 073.65лв, за м.09.14г-1150.43лв и за м.10.14г-712.17лв.
В заключението се сочи, че р-ра на възнаграждението
за положен от ищеца извънреден труд в работни и почивни дни за трите
месеца 2014г, така както е поискано в ИМ е общо 341.33лв-за м.август-172.59лв, за
м.септември -119.20лв и за м.октомври-49.54лв. Според експертизата,преизчисляването
на ТВ, с перо ”заработка”/на база ТВ за м.юли 2014г/,
както и преизчисляването на извънредния труд, положен от ищеца, налага преизчисляване
и на обезщетенията по чл 221 ал
1 и по чл 224 ал 1 КТ,като
брутния размер на обезщетението по чл 221 ал 1 КТ следва да бъде 1 632.07лв, а брутния р-р на
обезщетението за неползван ПГО по чл
224 ал 1 КТ, следва да бъде-1 873.04лв. В тази връзка експертът твърди, че
отново е приложил разп. на чл
76 ЗЗД, като изплатената на ищеца на 18.12.14г сума от 870.04лв е отнесена към
най-старото задължение за командировка- с общ размер 9020лв, като брутния р-р
на неизплатените суми е общо-14 932.65лв, а по пера: за командировъчни /дневни
пари/-8 149.96лв, допълнително ТВ за „заработка”-за
м.08, 09 и 10.2014г- 2 936.25лв, за извънреден труд в работни и почивни дни
за трите месеца-341.33лв,обезщетение по чл 221 ал 1 КТ- 1 632.07лв и обезщетение за неизползван ПГО
по чл 224 ал 1 КТ-за 26
дни-1 873.04лв.
Предвид данните от допълнителната
СИЕ , с писмена молба от 29.05.15г, ищецът е направил увеличение на исковете и
с проколоно определение от 08.06.15г, РС е приел на осн чл 214 ГПК увеличението на
предявените искове.
С оглед изложената фактическа
обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена в срок и от правно легитимирана страна.Същата, разгледана по същество се преценя за
неоснователна, по следните съображения:
Предявените искове са с пр. осн. чл 215 КТ, чл.128 КТ,вр с чл 150 КТ, чл 221 ал 1 КТ и чл 224 ал 1 КТ.
По иска с пр. осн. чл
215 КТ
По силата на чл
121 КТ, когато нуждите на предприятието
налагат, работодателят може да командирова работника за изпълнение на трудовите
му задължения извън мястото на постоянната му работа, което е заложено и в разп. на чл 6 ал 1 т 2 от Наредба за
командировките, като за командировани се считат лицата, които са изпълнявали
задълженията си извън границите на населенето място,
където е седалището на работодателя. В този смисъл, в чл
66 ал 3 КТ е дадената уредба на понятието „място на
работа” и това е мястото, съвпадащо със седалището на предприятието, освен ако
не е уговорено друго или не следва от характера на работата. Независимо дали има издадена командировачна
заповед и/или др. писмени доказателства за командироване, работодателят дължи
обезщетение по чл 215 КТ-пътни, дневни и квартирни
пари, при условията и в размери определени от МС, ако по делото се установи,
полагане на труд извън мястото на постоянната работа на работника, при наличие на доказателства за това, вкл. и
гласни .
В случая страните по делото са
били в ТПО въз основа на ТД №19/01.02.05г, като ищецът е работил в ответното АД
на длъжността: ”машинист,еднокофов багер”, като с
Допълнително споразумение №9/04.03.13г към ТД е променено мястото на работа на
ищеца-„обекти из страната, съгл. сключен договор и ЗБУТ за неопределено време и за пълно работно време от 8 часа”,докато
със Заповед №126/20.10.14г и на осн чл 327, ал
1 т 2 КТ, ТПО на работника е прекратено, считано от 20.10.14г и е разпоредено,
да му бъдат изплатени обезщетения по чл 221 ал 1 КТ и чл 224 КТ-за 26 дни.
Предвид изложеното съдът приема,
че от момента на сключване на Допълнителното
споразумение от 04.03.13г към ТД на
ищеца /№19/01.02.05г/, мястото на работа на работника е определено:”обекти из
страната, съгл. сключен договор и ЗБУТ” и
това друго място извън седалището на дружеството е уговорено между
страните, предвид разп. на чл
. чл 66 ал 3 КТ.
За периода от 01.02.05г /сключване
на ТД№19/ до 04.03.13г /подписване на допълнителното споразумение между
работник и работодател/,изрично в договора
мястото на работа не е конкретизирано, но гласните доказателства сочат,
че по силата на ТД№19/01.02.05г, ищецът е изпълнявал длъжността:”багерист”, на обекти на фирмата, различни от седалището
й в гр Ямбол /свид.Гечев/, което съвпада с
твърденията в ИМ, че ищецът е работил през 2011, 2012, 2013 и 2014г в ответното
дружество, като е изпълнявал трудовите си задължения на различни обекти на
дружеството-копаел с багер на обекти на фирмата, различни от адреса на
седалището й в гр.Ямбол.
Тези данни се потвърждават и от
заключението на СИЕ по делото, което съдът приема за обективно и което сочи, че
работодателят-ответник, не е издавал командировъчни заповеди на ищеца, който е
извършвал трудовите си функции-работа с багер, извън седалището на дружеството
в гр Ямбол-на различни обекти в страната, но има издадена
Заповед №0001/03.01.11г за това, че
дружеството поема разходите за транспорт и нощувка на работници, извършващи
трудовите си задължения на места, извън седалището на предприятието и втора Заповед №0002/05.01.11г според която,
на работници, извършващи служебните си задължения на обекти из страната- да не
се изплащат режийни, а да се осигури транспорт и нощувка за сметка на
дружеството.
Ето защо съдът счита, че за
периода от 2011г до сключването на допъл.
споразумение от 04.03.13г към ТД на ищеца, последният е изпълнявал служебните
си задължения на място, несъвпадащо със седалището на фирмата, което следва от
характера на работата му като багерист, съгл. чл 66 ал 3 КТ, предвид издадените две заповеди от работодатнеля от 03.01.11г и 05.01.11г.
По изложените съображения наст. инстанция приема,
че в случая няма издадени заповеди за командироване на ищеца, т к по делото
не се установи командироване на работника, предвид характера на извършваната от
него дейност на обекти на фирмата из страната от 2011г до началото на 2013г /свид.Гечев/ и едва с допъл. споразумение от 04.03.13г към ТД на ищеца, между работник
и работодател е договорено, ищецът да
изпълнява служебните си задължения на място, несъвпадащо със седалището
на фирмата.
Предвид горното, съдът счита иска по чл 215 КТ за неоснователен, поради което същият следва да
бъде отхвърлен.
По иска с чл 128 КТ,вр
с чл 150 КТ-този иск се преценя като частично основателен.
Съгл. разп.
на чл 150 КТ, за положения извънреден труд от работника, работодателят му дължи допълнително
трудово възнаграждение, но същото не се изплаща
постоянно, заедно с основното възнаграждение, а съгл. разп.
на чл 20 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, в БТВ /извън случаите на чл 177 и 228 КТ/
се включват основното ТВ и допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, определени с индивидуалния ТД, доколкото друго не е
предвидено в КТ. Разпоредбата на чл 15 от Н-бата регламентира, кои допълнителни труд. възнаграждения са
с постоянен характер и това са тези по чл 11 и 12 от
Н-бата- за образователна и научна степен и за
придобит трудов стаж и професионален опит.
Или за положения от работника
извънреден труд в празнични и почивни дни, безспорно му се дължи допълнително труд. възнаграждение, но същото
не е с постоянен, а с временен,
инцидентен характер и то не се изплаща постоянно на работника, заедно с
основното му възнаграждение, а е с оглед
конкретно отработено време за конкретни празнични и почивни дни, като за следващия работен месец, такова
изобщо може да не се дължи, ако работникът не положи подобен извънреден
труд. Ето защо възнаграждението за извънреден труд, не може да се включи в БТВ
като допълнително възнаграждение с постоянен характер по см. на чл 20 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, т к в БТВ се включват,
основното ТВ и допълнителното труд.
възнаграждения с постоянен характер-предвидими и сигурни, определени в ТД.
Предвид първото заключение на СИЕ, което съдът
приема за компетентно, неплатените на ищеца суми за процесните
три месеца, касаещи допълнително възнаграждение за извънреден труд положен през
работни и почивни дни, без включване на „заработката”
са с общ размер 163.39лв, а по пера-за м.август 2014г - 92.09лв, за
м.септември 2014г-38.96лв и за м.октомври 2014г-32.34лв.
И т к на 18.12.14г работодателят е внесъл по с/ка на ищеца сума в размер на 870.04лв, за което не се спори от страните, съдът приема заключението на
СИЕ в частта му, в която е направено приспадане, съобр.
разп. на чл 76 ЗЗД, като
сумата от 131.05лв-обезщетение за извънреден труд, положен от ищеца за м.август и м.септември 2014г/м.08.14г-92.09
и м.09.14г-38.96лв= 131.05лв/ е погасена, с оглед
извършеното плащане, поради което исцовата претенция в тази
част, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Оставащата за доплащане разлика
над сумата 131.05лв до размер на 163.39лв,съгл. СИЕ,която съдът намира за
обективна, следва да бъде отнесена към
неплатеното на ищеца възнаграждение за извънреден труд за работа в работни
и почивни дни за м.октомври 2014г-бруто 32.34лв и съдът приема, че до този размер иска по чл 128 КТ вр с чл 150 КТ като основателен следва да бъде уважен, а за
разликата над тази сума до размер на 3277.58лв, като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
В случая, за положения от ищеца извънреден
труд се дължи допълнително ТВ, но същото не е с постоянен, а с временен
характер и то не се изплаща постоянно на работника, заедно с основното му възнаграждение, а е с оглед на
конкретно отработено време за конкретните празнични и почивни дни. Ето защо, съдът
приема като обективно първото заключение на СИЕ при което, изплащането на допълнителното възнаграждение за извънреден
труд е определено, според разп. на чл 20 НСОРЗ, като за
база е взето БТВ на ищеца, определено с доп.
споразумение от 04.03.13г- 310лв-основно месечно ТВ. В тази връзка, по делото липсват данни за наличност на допълнителни
възнаграждения на ищеца с „постоянен характер”, а претендираното
възнаграждение като „заработка”, не
притежава характеристиките - предвидимост и
сигурност. СИЕ сочи, че в месеците, в които е начислявано допълнително
възнаграждение на ищеца- „заработка”, последната се е
формирала от наличието на изработени
ефективни часове за месеца, постигнати финансови резултати от съвместна работа на багер, от обема на
свършената работа,отчетни разходи и норми на ГСМ, качеството на извършената
работа, аварии или престой-не по вина на машиниста, докато за м.08, м 09. и м.10.
2014г липсват данни за изпълнение на тези критерии и допълнителното
възнаграждение за положения извънреден труд от ищеца следва да се определи на
база, основното му ТВ, според доп. споразумение от
04.03.13г- 310лв, а не ТВ за последния месец преди прекратяване на ТПО
–м.юли 2014г.
Този извод на съда се подкрепя и от
гласните доказателства, които сочат, че всеки
машинист си попълва сам бланките
за месечното сведение, относно извършената работа и тези бланки се съхраняват
във фирмата и въпреки, че свид. Г. е подписвал и
датирал бланките и ги предавал в счетоводството, отразяването на „заработката”
в бланките е ставало от машинистите,
вкл. и от ищеца, които са заинтерисовани от внесените показатели.
Съдът приема, че т.к
допълнителното заключение на експертизата е изработено на база „заработката” за м.юли 2014г-последния месец преди
прекратяване на ТПО на ищеца, същото е неправилно и не следва да се цени като
доказателство.
Относно иска по чл 221 ал
1 КТ-за заплащане на обезщетение заради прекратяване на ТПО на работника без
предизвестие по см на чл 327 т.2 КТ съдът намира, че при забавяне
плащането на възнаграждението от работодателя, последният дължи на ищеца
обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестието- при безсрочен ТД, а
съобразно първото заключение на СИЕ, това е сумата 38.96лв-която не е била начислена за изплащане като обезщетение на
ищеца и съставлява разликата за доплащане
/ брутния размер на обезщетението е следвало да бъде 401.40лв, а по ведомост за
м.10.14г на ищеца са изплатени 362.44лв/.
Съдът намира за основателен и иска по чл
224 ал 1 КТ, с оглед предвиденото в разпоредбата заплащане на обезщетение при прекратяване
на ТД за неползван годишен отпуск, пропорционално
на времето, което се признава за трудов стаж, като размера на обезщетението, следва да се приеме
според първото заключение на СИЕ- 48.23лв,
което съставлява разликата за доплащане
до точния брутен размер на обезщетението/на ищеца е следвало е да бъдат
изплатени 496.97лв, а са изплатени по ведомост-448.74лв/.
По изложените съображения, иска по чл 221 ал 1 КТ над сумата 38.96лв
до размер на 1632.07лв и иска по чл 224 ал 1 КТ над сумата 48.23лв
до размер на 1873.04лв като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
Съдът
намира за неоснователни наведените от въззивника
доводи, че РС е игнорирал допълнителното заключение на СИЕ в частта, относно
дължимото ТВ за извънреден труд в работни дни, което не е било предмет на
първоначалната експертиза, т к в п.2 от задачата на експертизата изрично е
визирано, да бъде определен какъв е размерът на неплатеното БТВ на ищеца за процесните три месеца, както и възнаграждението за положен
през тези месеци и посочен по часове
извънреден труд в работни и почивни дни и В.Л е отговорило на тези въпроси
подробно и изчерпателнто в първото заключение от 07.05.15г. При второто заключение от 28.05.15г на СИЕ е даден отговор на същия
въпрос, като преизчислението за извънреден труд
положен от ищеца, с включено перо „заработка”, на
база заплатата от м.юли 2014г на
работника, предвид изложените по-горе
съображения, съдът счита за неправилно.
В тази връзка, решението на РС
като правилно и не страдащо от пороците визирани в жалбата, следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
Решението, в необжалваната
му част е влязло в законна сила.
Водим от горното,ЯОС
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение
№422/06.07.15г, пост. по гр д №3401/14г по описа на
ЯРС, в частта му, с която иска по чл 128 КТ,вр с чл 150 КТ- за разликата над 32.34лв до размер на 3277.58лв,
иска по чл 221 ал 1 КТ- за
разликата над 38.96лв до размер на 1632.07лв, иска по чл
224 ал 1 КТ- за разликата над 48.23лв до размер на
1873.04лв, както и иска по чл 215 КТ за сумата
9010лв,като неоснователни са отхвърлени.
Решението в останалата
необжалвана част е влязло в законна сила.
Решението подлежи
на обжалване в едномесечен срок от датата на обявяването му-24.09.15г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.