Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.05.2015 год. гр.Ямбол
На 19 май 2015 година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РОСИЦА
СТОЕВА
2.КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар П.У.
Прокурор
………………………
Като
разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА
В.гр.д. №
160 по описа на 2015 година
за да се произнесе взе в предвид следното
Производството е по чл.258 и
сл./ГПК.Образувано е по въззивна жалба на
УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.Цариградско шосе №40, ЕИК121887948, представлявано от А. К. К. и Д. Н. Л.,
чрез адв.Г.П.-С.,*** офис 9 против Решение № 131/20.02.2015 год. постановено по
гр.д. №2199/2014 год. на Ямболски районен съд.С посоченото решение съдът:ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от
„УниКредит лизинг" ЕАД, ЕИК № 121887948, със седалище и адрес на
управление : гр.София, бул."Цариградско шосе"
№ 40, представлявано от законните си представители А. К. К. и Д. Н. Л. и от пълномощника си
адв.Г.И.П. - С. *** против И.И. *** и И.Г.П. ***, пасивно субективно
съединени искове с правно основание по
чл.135, ал.1 от Закон за задълженията и договорите, с които се претендира
обявяване на относителна
недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.06.2010
г., обективиран в н.а. № 132, т.1У, рег.№ 2999, дело № 466/2010 г. на Нотариус с рег.№ 487 по регистъра на НК и район
на действие при ЯРС, вписан в СлВп -Ямбол
на 28.06.2010 г. под акт № 131, т.Ю, дело № 2004/2010 год:ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.З от Гражданския процесуален кодекс „УниКредит
лизинг" ЕАД, ЕИК № 121887948, със седалище и адрес на управление:гр.София, бул."Цариградско шосе" № 40,
представлявано от законните си представители
А. К.К. и Д.Н. Л. и от пълномощника си адв.Г.И.П. - С. *** да заплати на
И.И.Т., ЕГН-**********о*** сумата от 830 лв.
/осемстотин и тридесет лева/ - съдебно- деловодни разноски
пред настоящата съдебна инстанция:ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.З от
Гражданския процесуален кодекс „УниКредит лизинг" ЕАД, ЕИК № 121887948,
със седалище и адрес на управление : гр.София,
бул."Цариградско шосе" № 40, представлявано от законните си представители А. К.. К. и Д. Н. Л. и от пълномощника си адв.Г.И.П. - С. *** да заплати на И.Г.П., ЕГН-**********
*** сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ - съдебно- деловодни
разноски пред настоящата съдебна инстанция:ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
„УниКредит лизинг" ЕАД, ЕИК № 121887948,
със седалище и адрес на управление:гр.София, бул."Цариградско шосе" № 40, представлявано от законните си
представители А. К.К. и Д. Н. Л. и от пълномощника си адв.Г.И.П.
-С. *** за присъждане в полза на ответниците
на разноски за платено адвокатско възнаграждение в
по-нисък размер.
Въззивникът обжалва решението изцяло,като моли същото да бъде отменено и
при произнасяне по същество на спора да обяви за относително недействителни на
осн. чл.135/ЗЗД спрямо УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД, действията с които И.И.Т. умишлено
е увредила ищеца-кредитор, извършени с нот. акт №132 ,т.ІV, дело
№466/28.06.2010 год. на нотариус Е.Щ., с който ответницата е продала на своя
баща процесния недвижим имот до размера на вземанията на ищеца в общ размер на
217542 лв. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт по съображения подробно развити в
същата.Не се споделя приетото от първостепенния съд, че към момента на сделката
просрочени задължения има само по два от договорите за финансов
лизинг/№81194/24.01.2008 год. и №82386/01.04.2008 год./, а не по всички, както
и че по първия договор И.Т. не е поръчител.Не се споделят и мотивите с който е
прието, че за да бъде налице основание за обявяване на относителната
недействителност на действията на И.Т., следва с атакуваното действие същата да
уврежда кредитора и да съзнава за увреждащия характер на извършеното действие.
Не са заявени доказателствени искания.
Заявена е претенция за разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1/ГПК е депозиран отговор вх.№5134/16.04.2015 год. от
Иска И.Т. и И.Г.П. чрез пълномощник адв.Пл.С., в който се поддържа становище за
неоснователност на жалбата.Иска се постановяване на решение, с което да се
остави в сила като законосъобразно, обосновано и правилно решението на районния
съд.Излагат се подробни съображения.Сочи се, че от събраните по делото
доказателства, се установява, че посочените седем договора за финансов лизинг
сключени между УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД, София и АКЦЕНТ ЕООД, гр.Ямбол, като по
всички договори с изключение на първия договор №81194/24.01.2008 год. първия
ответник се е задължила лично в качеството си на поръчител, както и се
установява от представените 7 бр. записи на заповед, издадени от АКЦЕНТ ЕООД за
обезпечаване на изпълнението на задълженията по договорите за финансов лизинг,
с който първия ответник се е задължила в качеството й на авалист.Твърди се, че
първостепенният съд се е произнесъл съобразно задължителната практика на ВКС,
както и че първия ответник не следва да се счита за длъжник и в двете си
качества-като поръчител и като авалист.
Не са заявени
доказателствени искания.
Заявена е
претенция за разноски пред настоящата инстанция.
В с.з.
въззивникът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемите
страни И.И.Т. и И.Г.П., също редовно призовани не се явяват.Жалбата се оспорва
от процесуалният им представител адв.Пл.С., редовно упълномощена по
съображенията изложени в отговора.
Съдът след
преценка на доказателствата и при съблюдаване на закона прие за установено
следното от:
Фактическа страна:
Видно от представените с
исковата молба писмени доказателства и приложените частни граждански дела и копие на изпълнително дело се установява, че на 24.01.2008 г. между ищеца, в качеството му на лизингодател и „Акцент" ООД, в качеството
му на лизингополучател, е бил сключен Договор за
финансов лизинг № 81194 за предоставяне при
условията на финансов лизинг на движима вещ, представляваща Полуремарке
- ново, 2ОК21, САУМАИ 378 075 РК, 2АХ378О75РК014444, с лизингова цена 41236.46 евро, платима, съгласно погасителен
план, съставляващ приложение към договора.
За обезпечаване изпълнението на задълженията по договора, лизингополучателят издал Запис на заповед № 81194
от 24.01.2008 г., с който се задължил безусловно да заплати на ищцовото
дружество или на негова заповед при предявяването на същия сумата от 25 897.71
евро в същата валута или в левовата й равностойност,
определена по централния курс на БНБ за деня на плащането й. Записът на заповед
е бил авалиран от И.И.Т. .
На 01.04.2008 г. между ищеца,
в качеството му на лизингодател и „Акцент" ООД,
в качеството му на лизингополучател, е бил сключен Договор за финансов лизинг №
82386/01.04.2008 г. за предоставяне при условията на финансов лизинг на движима
вещ, представляваща Полуремарке - ново,
20К21, САУМАИ 378 075 РК, Рама 2АХ378О75РК014702, с лизингова цена
43960.75 евро, платима, съгласно погасителен план,
съставляващ приложение към договора. За обезпечаване изпълнението на задълженията
по договора, като поръчител по него са е задължила и И.И.Т.. За обезпечаване на изпълнението на задълженията
по договора, лизингополучателят е
издал и Запис на заповед № 82386/01.04.2008 г., с който се е задължил
безусловно да заплати на ищцовото дружество или на негова заповед при предявяването
на същия сумата от 40 279.22 евро в същата валута или в левовата й равностойност, определена по централния курс на
БНБ за деня на плащането й. Записът на заповед е бил авалиран от И.И.Т..
На 01.04.2008 г. между ищеца,
в качеството му на лизингодател и „Акцент" ООД,
в качеството му на лизингополучател е бил сключен Договор за финансов лизинг № 82384 от 01.04.2008 г. за предоставяне при условията на финансов лизинг
на движима вещ, представляваща Тежкотоварен
автомобил - седлови влекач-нов Марка БАР Модел ХР 105
460 8С, рама Х1ЛТЕ47М80Е790836, с лизингова цена 114 786.46 евро, платима, съгласно погасителен план, съставляващ към договора. За
обезпечаване изпълнението на задълженията по договора,
като поръчител по него са е задължила и И.И.Т.. За
обезпечаване изпълнението на задълженията по договора, лизингополучателят е издал Запис на заповед № 82384 от 01.04.2008 г., с
който се е задължил безусловно да заплати на ищцовото дружество или на
негова заповед при предявяването на същия
сумата от 126 209.01 евро в същата валута или в левовата й равностойност, определена по централния курс на
БНБ за деня на плащането й. Записът на заповед е бил авалиран от И.И.Т..
На 24.01.2008 г. между ищеца,
в качеството му на лизингодател и „Акцент" ООД,
в качеството му на лизингополучател е бил сключен Договор за финансов лизинг № 82385 от 01.04.2008 г. за предоставяне при условията на финансов
лизинг на движим вещ, представляваща тежкотоварен
автомобил - седлови влекач - нов Марка ВАР, модел
ХР 105 460 8С, Рама Х1ЛТЕ47М80Е791039, с лизингова цена 114 786.46 евро, платима, съгласно погасителен план, съставляващ приложение към договора.
За обезпечаване изпълнението на задълженията по договора, като
поръчител по него се е задължила и И.И.Т.. За обезпечаване изпълнението на
задълженията по договора, лизингополучателят е издал Запис на заповед № 82385
от 01.04.2008 г., с който се е задължил
безусловно да заплати на ищцовото дружество или на негова заповед при
предявяването на същия сумата от 126 209.01 евро в същата валута или в левовата й равностойност, определена по
централния курс на БНБ за деня на плащането й. Записът на заповед е бил
авалиран от И.И.Т..
На 01.04.2008 г. между ищеца,
в качеството му на лизингодател и „Акцент" ООД,
в качеството му на лизингополучател е бил сключен Договор за финансов лизинг № 82387 от 01.04.2008 г. за предоставяне при условията на финансов лизинг
на движима вещ, представляваща циментовозно полуремарке-ново Марка:
ОМЕР8 Рама: 2А9835А46ВАН0383, с лизингова цена 64 323.14 евро, платима,
съгласно погасителен план, съставляващо приложение към договора. За
обезпечаване изпълнението на задълженията по договора, като поръчител по него
са е задължила и И.И.Т.. За обезпечаване
изпълнението на задълженията по договора, лизингополучателят издал Запис на заповед № 82387 от 01.04.2008 г., с
която се задължил безусловно да заплати на ищцовото дружество или на
негова заповед при предявяването на същия
сумата от 70 724.14 евро в същата валута или в левовата й равностойност, определена по централния курс на
БНБ за деня на плащането й. Записът на заповед е бил авалиран от И.И.Т..
На 13.10.2008 г. между ищеца,
в качеството му на лизингодател и „Акцент" ООД,
в качеството му на лизингополучател е бил сключен Договор за финансов лизинг № 85767 от 01.04.2008 г. за предоставяне при условията на финансов лизинг
на движима вещ, представляваща нов влекач Марка
БАР модел ХР 105.460 с рама Х1Л1ТЕ47М80Е816865, с
лизингова цена 111 590.80 евро, платима, съгласно погасителен план, съставляващ приложение към договора. За
обезпечаване изпълнението на задълженията по договора, като поръчител по
него се е задължила и И.И.Т.. За обезпечаване
изпълнението на задълженията по договора, лизингополучателят е издал Запис на заповед № 85767 от 01.04.2008 г., с
който се е задължил безусловно да заплати на ищцовото дружество или на
негова заповед при предявяването на същия сумата от 122 662.59 евро в същата
валута или в левовата й равностойност,
определена по централния курс на БНБ за деня на плащането й. Записът на заповед
е бил авалиран от И.И.Т..
На 13.10.2008 г. между ищеца,
в качеството му на лизингодател и „Акцент" ООД,
в качеството му на лизингополучател е бил сключен Договор за финансов лизинг № 85771 от 13.10.2008 г. за предоставяне при условията на финансов лизинг
на движима вещ, представляваща Полуремарке-ново Марка: ОМЕПС, Рама 2А9835А46ВАН02453, с лизингова цена 60878.80 евро, платими, съгласно
погасителен план, съставляващ приложение към договора. За
обезпечаване изпълнението на задълженията по договора, като поръчител по
него се е задължила и И.И.Т.. За обезпечаване
изпълнението на задълженията по договора, лизингополучателят е издал
Запис на заповед № 85771 от 13.10.2008 г., с който се е задължил безусловно да
заплати на ищцовото дружество или на негова заповед при предявяването на същия сумата от 66 918.82 евро в същата валута или в
левовата й равностойност, определена
по централния курс на БНБ за деня на плащането й. Записът на заповед е бил
авалиран от И.И.Т..
Не се спори между страните, че лизингодателят е изпълнил задълженията
си по договорите за лизинг да придобие вещите и да ги предаде на
лизингополучателя, който ги приел, а от своя страна лизингополучателят не
изпълнявал точно задълженията си за плащане,
произтичащи от всички договори, поради което с нотариални покани, връчени на „Акцент" ООД на 28.10.2010 г., договорите за лизинг били
развалени с изтичането на предоставения
седмодневен срок за изпълнение.
Всички записи на заповед са били издадени като платими на предявяване
със срок за предявяване за плащане до 61 месеца
от издаването им.
С
Нотариална покана, рег. № 5949, том II, № 34 от 27.12.2011 г. по описа на
Нотариус с рег. № 322 по регистъра на НК и район на действие Районен съд
- Ямбол Запис на заповед № 81194/24.01.2008 г., Запис на заповед №
82386/01.04.2008 г., Запис на заповед 82384 от 01.04.2008 г., Запис на заповед
№ 82385 от 01.04.2008 г., Запис на заповед
№ 82387 от 01.04.2008 г., Запис на заповед № 85767 от 01.04.2008 г. и Запис на
заповед № 85771 от 13.10.2008 г. са били предявени за плащане на „Акцент"
ООД, като нотариалната покана е връчена на 13.01.2012 г.
С
Нотариална покана, рег. № 5946, том II, № 33 от 27.12.2011 г. по описа на Нотариус с рег. № 322 по регистъра на НК и район
на действие Районен съд - Ямбол Запис на заповед № 81194/24.01.2008 г.,
Запис на заповед № 82386/01.04.2008 г., Запис на заповед 82384 от 01.04.2008
г., Запис на заповед № 82385 от 01.04.2008 г., Запис на заповед № 82387 от
01.04.2008 г., Запис на заповед № 85767 от 01.04.2008 г. и Запис на заповед № 85771 от 13.10.2008 г. са били предявени
за плащане на И.И.Т., като
нотариалната покана й е била връчена на 28.12.2011 год.
Между страните не е спорен факта, че въз основа на
издадените записи на заповед, описани по-горе в констативната част на решението
са образувани от страна на ищеца ч. гр. дела №№ 148/2012 год., 151/2012
год.147/2012 год. 164/2012 год., 152/2012 год. 145/2012 год.,149/2012 год. като
по тези дела е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по реда на чл.417/ГПК и изп. листи от Ямболски районен съд срещу
длъжниците „АКЦЕНТ”ООД, И. А. Т. и И.И.Т..Не е спорно също, че въз основа на
така издадените изп. листи ищецът/кредитор/ е образувал изп.д. №20127900400308,
за което е издадено съдебно удостоверение изх.№16961/09.06.2014 год. на ЧСИ Р.
М. рег.№790.
В първоначалното заключение на съдебно-икономическата
експертиза вх.№17329/03.12.2014 год. вещото лице е посочило какъв е размерът на
задълженията по процесните 7 бр. договори за финансов лизинг към 28.06.2010 год.В т.3 същите задължения са
конкретизирани по размер към датата на завеждането на иска и към датата на
прехвърлителната сделка.В тази връзка е записано, че към горната дата са
възникнали задължения на ответното дружество в размер на 7334.40 лв. по
догорова от 24.01.2008 год. и в размер на 14959.96 лв. по въприя договор от
01.04.2008 год.По останалите договори за
финансов лизинг към датата 28.06.2010 год. няма непогасени задължения.
В с.з. вещото
лице поддържа така изготвеното заключение.Същото е прието от съда и не е
оспорено от страните в процеса.Експертът е конкретизирал, че от счетоводните
данни при ищцовото дружество като титуляр на задълженията фигурира „АКЦЕНТ”ООД
и не е е контатирано като длъжник да фигурира И.Т..
В
допълнителното заключение вх.№35/05.01.2015 год. се сочи, че до 28.06.2010 год.
и след тази дата в счетоводството на ищцовото дружество не се води задължение с
титуляр и длъжник първата ответница И.И.Т..В счетоводния софтуер се води само
една партида на името на основния длъжник лизингополучател „АКЦЕНТ”ООД.
С нот. акт
№156, дело 6630/1997 год. родителите на първия ответник И.И.Т./към този момент
непълнолетна с фамилия П./ са дарили на дъщеря си процесния недвижим
имот-апартамент №75 ет.2 вх.Г бл.10 като дарителят И.Г.П. си е запазил правото
да ползва имота пожизнено и безвъзмездно.
С нот. акт №
132, дело №455/28.06.2010 год. първия ответник И.И.Т. е продала на втория
ответник/нейн баща/ И.Г.П. недвижим имот-апартамент №75, находящ се в гр.Ямбол,
ж.к.Златен рог №10 вх.Г ет.2, ведно с прилежащото избено помещение подробво
индивидуализиран в акта.
Разпитаният
пред първостепенния съд свидетел Т.-без родствена връзка със страните твърди,
че познава И. от 2002-2003 год., а И.П. от 2006 год. като с него са се
запознали на морето.Знае че са баща и дъщеря.Сочи, че И.П. е в Лондон от 2007
год., след което си е идвал за малко.Свидетелят заявява, че знае че бащата и
дъщерята не са в много добри контакти, тъй като родителите на И. са разведени и
тя е привързана повече към майка си.Преди 4-5 години И. е споменал за
намерението си да си купи жилище в Ямбол, тъй като няма собствентост и
свидетелят му е съобщил , че И. желае да продаде апартамента си, тъй като не
живее в него.Сделката е станала през 2010 год.Свидетелят отново заявава, че
отношенията между бащата и дъщерята не са много добри и не се виждат много
често.Свидителят твърди още, че и понастоящем втория ответник се намира в
Лондон.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена на база преценка на всички
ангажирани от страните доказателства.До същите фактически констатации е
достигнал и районния съд, което налага извод, че решението е постановено при
напълно изяснена фактическа страна на спора.
Правна страна:
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.259
ал.1/ГПК от легитимирана страна при наличието на правен интерес от обжалване.
При
служебната си проверка по чл.269/ГПК въззивния съд намери обжалваното решение
за валидно и допустимо, поради което жалбата се разглежда по същество.
Решението е правилно, като в една част мотивите
изложени от първостепенния съд се нуждаят от корекция.Съображенията са
следните:
Съобразно обстоятелствата
наведени в исковата молба, заявеният и поддържан петитум в производството е
предявен иск правилно квалифициран от първостепенния съд по чл.135 ал.1/ЗЗД.
В мотивите на
решението правилно и в съответствие със задължителната практика на ВКС по
чл.290/ГПК районният съд е приел, че ответника И.Т. няма качеството на
„длъжник” по каузалното правоотношение, а е само поръчител по 6 от 7-те
договора за финансов лизинг.В тази връзка ВКС застава на становището, че
„длъжник” по см. на чл.135/ЗЗД следва да се разбира само лицето, което е насрещна страна по правоотношението, породило
вземането на кредитора, т.е носителят на главното задължение, но не и лицето,
което е поръчителствало за неговото изпълнение.Действително, поръчителят
отговаря за същия дълг заедно с длъжника и то при условията на солидарност/освен
ако не е уговорено друго/.Неговата отговорност обаче е аксесорна и има
обезпечителна функция.Поръчителството е един от предвидените в чл.133 и сл./ЗЗД
способи за гарантиране изпълнението на главното задължение, какъвто
представлява и отменителния иск/Р. №199/30.12.2010 год. на ВКС по т.д.
№966/2009 год. ІІ т.о., О. №344/27.05.2013 год. по т.д. № 1429/2013 год. ІІ
т.о./Ето защо по отношение на И.Т. искът по чл.135 ал.1/ЗЗД не може да бъде
уважен на това основание, а именно че същата е поръчител по процесните 6 бр.
договори за финансов лицинг.
Правилни са
изложените съображения на районния съд досежно качеството на И.Т. като
длъжник/авалист/ по записите на заповед.По своята правна характеристика авалът
е едностранна правна сделка, по силата на коята едно лице/авалист/ поема
задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице.Авалът има
обезпечителна функция и цели да създаде по-голяма сигурност за изпълнение на
задължението на лицето, за което се дава.Авалистът е солидарно отговорен с
издадетеля на ефекта.В този смисъл пасивната легитимация на И.Т., подписала
записите на заповед като авалист по предявения срещу нея иск по чл.135 ал.1/ЗЗД
се определя от едностраннанта абстрактна сделка-авал, а не от каузалната
сделка, страна по която е само издателя на
записа на заповед/Р. №207/13.12.2013 год. по т.д. №771/2011 год. ТК, на
което се е позовал и първостепенния съд./Следователно по отношение на И.Т. е доказан
релевантния факт, че е длъжник по
абстрактната сделка.
В подкрепа на
този извод е и обстоятелството, че
нейното задължение като авалист е възникнало към момента на подписването
на описаните по-горе записи на заповед, т.е. преди разпоредителната сделка на
28.06.2010 год.-през 2008 год.
За да бъде
уважен иска по чл.135 ал.1/ЗЗД е нужно и установяването на релевантния факт на
знанието за увреждането, както на длъжника, така и на третото лице с което
длъжникът е договарял.В конкретния случай първата ответница и втория ответник са дъщеря и
баща/факт, който не е спорен между страните в процеса/.А след като това е така,
съдът следва да разгледа спора в хипотезата на ал.2 на чл.135/ЗЗД, съобразно
която знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.Презумпцията е оборима
и доказателствената тежест лежи изцяло на ответната страна.Оборването може да
стане с всички допустими от закона доказателства вкл. и гласни такива.
По отношение знанието
за увреждане от страна на ответника И.Т. въззивния съд в настоящия съдебен
състав не споделя изложеното на стр.10 от мотивите на обжалваното решение.Както
е прието в правната доктрина, във всички случаи длъжникът следва да знае,че с
извършването на правно действие уврежда интересите на кредитора, независимо
дали то е възмездно или безвъзмездно.Вярно е, че Т. узнава за предприетите от
ищеца действия по принудително събиране на вземанията си в по-късен момент, но
с оглед нейното качество на длъжник по ЗЗ този факт е правно ирелевантен.
Съдът, обаче
приема че в случая е оборена прузмпцията за знание по отношение на втория
ответник И.Г.П., а за да бъде уважен иска по чл.135 ал.1/ЗЗД е необходимо
категорично доказване на знанието за увреждане както у длъжника, така и у
третото лице, с което той е договарял когато сделката е възмездна.Знанието за
увреждане се изразява в знание за
възможността такова увреждане да настъпи в резултат на извършеното правно
действие, но не и наличие на някаква форма на вина.В Р.№13/19.12.2015 год.
на ВКС по гр.д. №4606/2014 год. ІV г.о.постановено по реда на чл.290/ГПК е
прието, че обстоятелствата от които произтича вземането винаги са известни на
по-тесен или по-широк кръг от обкръжението на длъжника, но то се предполага до
доказване на противното само по отношение на посочените в закона лица.Презумпцията
по чл.135 ал.2/ЗЗД не може да се прилага разширително.На база на така приетото
настоящия състав обсъди данните от показанията на разпитания пред първата
инстанция св.Т., който твърди, че родителите на ответницата И.Т. са разведени отдавна
и поради тази причина тя е по-привързана към майка си като с баща си не
поддържа много добри контакти.Сочи още, че бащата от 2007 год. живее и работи в
Лондон и се прибира веднъж годишно, за около месец и половина, понякога и за
по-голям период.Категоричен е, че той е съобщил на П. за това, че дъщеря му
иска да си продаде апартамента, както и че П. му е споделил намеренията си да
си закупи жилище, тъй като няма такова.
От анализа на
това гласно доказателство, съдът може да изведе обоснован извод, че втория
ответник към момента на разпоредителната сделка 28.06.2010 год. не е знаел за
задълженията на дъщеря си възникнали в много по-ранен момент, поради това, че
от 2007 год. живее и работи в Лондон.Вън от това по делото липсват
доказателства опровергаващи показанията на св.Т., досежно факта, че поради
развода на родителите Т. е по-привързана към майка си, контактите с баща й са
по-редки, респ. и споделянето на евентуалните й проблеми.Ето защо и следва да
се приеме, че в процесната разпоредителна сделка П. е участвал като
приобретател на имота без да има
намерение да увреди кредитора
УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД, София.Както се посочи по-горе в мотивите
презумпцията по чл.135 ал.2/ЗЗД не може да се прилага разширително, а
оборването й става с допустими доказателства, вкл. и гласни.По делото липсват
доказателства, след преценката на които съда да е във възможност да изведе
категоричен и обоснован извод за знанието за увреждане на кредитора по отношение
на ответника И.П., независимо от факта че последния е баща на Т..
Предвид
изложеното жалбата се прецени като неоснователна.Решението като краен резултат
е правилно поради което следва на осн. чл.271 ал.1, предл.1/ГПК да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед
изхода на делоло следва да бъде уважена и заявената претенция на въззиваемата
страна И.Т. и И.П. за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер
на 1500 лв., съгласно списъка на разноските за която сума възивникът бъде
осъден да им заплати.
При тази
мотивация, ЯОС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
131/20.02.2015 год. постановено по гр.д. №2199/2014 год. на Ямболски районен
съд.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ
ЛИЗИНГ" ЕАД, ЕИК 121887948, със
седалище и адрес на управление:гр.София,бул."Цариградско
шосе" №40, представлявано от законните си представители А. К.
К.
и Д.
Н.
Л. чрез пълномощник адв.Г.И.П.-С. от САК, да заплати на И.И.Т.,
ЕГН-********** и И.Г.П., ЕГН-********** ***, съдебен адрес:***
О... №..... ет.1, адв.Пл.С., разноски за настоящата инстанция в размер на 1500/хиляда
и петстотин/ лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.