В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 10 февруари 2015 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №18 по описа на 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Банка ДСК”ЕАД гр.София, ЕИК-121830616, против решение №750/04.12.2014г. по гр. дело №349/2014г. по описа на ЯРС, с което съдът е осъдил „Банка ДСК”ЕАД, да заплати на С.М.С.: сумата 12001,16лв., представляваща надвнесена лихва по договор за ипотечен кредит от 27.02.2008г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2014г. до окончателното изплащане; сумата 3687,32лв.-представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница, и направените по делото разноски в размер на 1837,45 лв. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалноправните норми, а също така е необосновано. Сочи се, че съдът не е разгледал всички доказателства по делото, поради което е стигнал до необоснован и неправилен извод, че клаузата на т.25.3 от Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на ФЛ от банката е нищожна. В жалбата се сочи, че т.25.3 от Общите условия, в която е договорена възможност в полза на банката за едностранна промяна на лихвения процент, не е неравноправна, тъй като не осъществява съставите на чл.143 ЗЗП и попада в изключенията на чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП. Твърди се, че правото на банката за едностранна промяна на договорната лихва, формирана като сбор от базовия лихвен процент и надбавка, е било предвидено в ОУ. Сочи се, че доколкото има клауза, според която базовия лихвен процент се определя периодично от кредитора, основанието за едностранно изменение е изрично посочено в ОУ и договора, а с подписването им кредитополучателят е дал съгласието си за това. Твърди се, че посочената клауза е в съответствие с вътрешното и общностното право, а основанията за промяна на БЛП са били обективни, стоящи извън контрола на банката, поради което изводът на ЯРС за неравноправност, а оттам и за нищожност на т.25.3 от ОУ, са неправилни. Счита се, че посочената разпоредба попада в изключенията на чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП, изключващи приложението на чл.143 т.10 и т.12 ЗЗП. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата, се претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се и направените по делото разноски.

В писмения отговор се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно. Твърди се, че при липса на постигнато съгласие между страните по договора за кредит за увеличаване на договорния лихвен процент, банката няколкократно е завишавала последния, в резултат на което е надвзела суми, невключени в договора. Сочи се, че по делото не са били установени никакви предпоставки за увеличение на БЛП и то при условията на едностранност. Сочи се, че банката не е представила и доказателства, че е уведомявала насрещната страна за увеличаването на лихвата, въпреки изричната клауза за това в ОУ към договора. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемата в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 27.02.2008 г. са сключили договор за ипотечен кредит, по силата на който ответникът в качеството си на кредитор е отпуснал на ищцата, в качеството й на кредитополучател, ипотечен кредит в размер на 180000 лева със срок на издължаване на кредита 360 месеца , считано от датата на неговото усвояване.

С чл.7 от договора е постигнато споразумение между страните, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща първоначална лихва за срок от 3 години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка в размер на 1.4 процентни пункта. За останалия срок на кредита се заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент на този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют”. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4.19 %, стандартната надбавка е в размер на 4,1 процентни пункта или лихвеният процент на кредита е общо 8,29 %.Неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, който ищцата е получила и приела с подписването на договора – чл.11. По силата на чл.12 ищцата – кредитополучател се е задължила да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършени услуги на клиента, която е в сила към деня на съответното плащане. При подписване на договора ищцата е заявила,че желае да ползва след 3-та година, преференциален лихвен процент по ипотечен кредит по програма „ДСК Уют”/Приложение 2 към договора/.

Съобразно чл.9.1 от ОУ за предоставяне на ипотечни кредити, кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора. Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно При промяна на базовия лихвен процент, кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и /или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.

Съобразно чл.25.3 от ОУ цитирани по горе, кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия: при изменение от поне 1% за месец на стойността на LEONIA, EUROBOR, LIBOR, при изменение от поне 1 % за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар, при изменение от поне 0.5% за месец на индекса на потребителските цени за България, въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху Банка ДСК, промени в нормативните актове, както и регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките, при изменение от поне 10 % за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по провлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка, съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.

Така отпуснатия на ищцата заем е обезпечен от нея, чрез учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот в гр.Ямбол, ул.”Ст.Караджа” №27, описан в договора.

От заключението на изслушаната пред ЯРС и неоспорената от страните ССчЕ от 17.11.2014г., извършена от ВЛ-ца Б. и П., се установява, че базовия лихвения процент на банката от 02.04.2008 г. е увеличен от 5,59% на 6,09%, а от 21.10.2008 г. е увеличен от 6,09% на 7,09%. Размерът на надплатените лихви в сравнение с първоначално уговорените в Погасителен план представляващ Приложение №1 към договора за ипотечен кредит, съгласно чл.5 от последния за периода до 31.01.2014г. възлиза на сумата 12001 лв. Върху същата ВЛ-ца са начислили лихва за забава за периода периода от 01.11.2008г. до 01.02.2014г. в размер на 3687,32лв.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Предявените искове са с пр. осн. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и с пр. осн. чл.86 ЗЗД.

По първия от предявените искове: Възникването на спорното материално право за връщането на дадено при начална липса на правно основание се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; тя да е получена от ответника и това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е било възникнало задължение за заплащане на възнаградителна лихва над действително уговорения размер.

За да постанови решението си с което е уважил иска за главница, първоинстанционният съд е приел, че клаузите по общите условия и тези, уговорени в процесния договор за банков кредит, в полза на кредитора даващи му възможност за едностранна промяна на БЛП, са неравноправни, тъй като пораждат право на банката едностранно да променя възнаградителната лихва и таксите по договора при непредвидени в него условия. По този начин тази неиндивидуално определена клауза поставя ищцата в неравноправно положение -неравноправност на клаузите съгласно чл.143 т.10 ЗЗП, в следствие на което ЯРС е приел, че. същите са нищожни по см. на чл.146 ал.1 ЗЗП.

Процесният договор попада в предметния обхват на ЗЗП. Въззиваемата е потребител по смисъла на §13 т.1 ДР от ЗЗП, а банката е търговец по смисъла на §13 т.2 ДР от ЗЗП.

Основанията за изменение на „цената” на банковата услуга- възнаградителната лихва, следва да бъдат уговорени ясно и разбираемо за средния потребител - арг. чл.147 ал.1 ЗЗП.

В клаузата на чл.7 от процесния договор за банков кредит страните са уговорили, че променливата величина от структурата на възнаградителната лихва по договора за банков кредит /т. нар. Базов лихвен процент – БЛП/ се определя периодично от банката, като в клаузите на т.9.1. и т.25.3. от Общите условия, които са част от уговорките от процесния договор за банков кредит, е пояснено предметното съдържание на правото на банката с едностранно волеизявление да изменя т.нар. БЛП - при възникване на някоя от следните обстоятелства: а) при изменение от поне 1% за месец на стойността на Leonia, Euribor, Libor; б) при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; в) при изменение от поне 0,5% за месец на индекса на потребителските цени за България (CPI); г) въвеждане на рестрикции от страна на БНБ върху банковата система и/или върху "Б.ДСК" АД; д) промени в нормативните актове, както и в регулациите на БНБ, засягащи функционирането и изискванията към банките; е) при изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на БНБ и ж) съществена промяна в паричната политика на БНБ като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.

При сключването на договора за ипотечен кредит страните са уговорили определен погасителен план, с оглед на който въззиваемата е взела решение да бъде кредитополучател, т.е. тези уговорки са част от договора и могат да бъдат едностранно изменяни само в предвидените в договора случаи. В този смисъл е и повелителната правна норма, уредена в чл.58 ал.2 ЗКИ, постановяваща, че разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит, включително за случаите на предсрочно погасяване. Следователно, в самия договор за кредит е следвало безусловно и изцяло да се уговорят всички разходи по кредита. Посочената разпоредба представлява частно проявление на основния принцип в гражданското право - забрана на недобросъвестното поведение и в частност на недобросъвестната търговска практика на частноправните субекти.

В задължителното за националните юрисдикции Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело C-472/10, е прието, че „националната юрисдикция следва да прецени с оглед на член 3, параграфи 1 и 3 от Директивата неравноправния характер на клауза, съдържаща се в Общите условия на договора с потребители, с която продавач или доставчик едностранно предвижда промяна в свързаните с предоставяната услуга разходи, без обаче да описва ясно начина на определяне на тези разходи или да посочва основателно съображение за тази промяна. В рамките на тази преценка посочената юрисдикция трябва по-специално да провери дали, предвид всички съдържащи се в ОУД с потребители клаузи, сред които е и спорната, както и предвид националното законодателство, уреждащо правата и задълженията, които биха могли да допълват предвидените в разглежданите ОУД, съображенията или начинът на промяна на свързаните с предоставяната услуга разходи са уточнени по ясен и разбираем начин и евентуално дали потребителите имат право да прекратят договора”.

Всяко „основателно съображение” по смисъла на това решение представлява всяко обективно обстоятелство, извън волята и контрола на страните по договора, което е било уговорено или установено преди или при сключване на потребителския договор, и което обективно води до увеличаване на цената на стоката или услугата.

Макар и част от уговорените в т.25.3. от Общите условия основания за изменение на възнаградителната лихва да са от обективно естество - напр. по б.”а”, б.”б” и б.”в”, те не „представляват основателно съображение за едностранна промяна на възнаградителната лихва”, тъй като не е установен нито размерът на промяната на БЛП при изменение на съответния обективен показател, нито правната възможност да бъде намаляван БЛП при снижаване на нефиксирания индекс, формиращ възнаградителната лихва. Т.е., банката е обезпечила за себе си правото произволно, по самостоятелна преценка да изменя БЛП, като го увеличава със ставка, която тя счете за целесъобразна. По този начин се накърнява принципът на добросъвестност /мярката на честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване на сделки за потребление/, който е основополагащ в частноправните отношения при упражняване на породените от договора субективни права. В противоречие с принципа на добросъвестността е уговореното право на банката едностранно да изменя размера на възнаградителната лихва без да е установено на конкретно обективно обстоятелство, стоящо извън волята на страните, при настъпване на което да се изменя нефиксирания индекс, формиращ възнаградителната лихва - с посочване конкретната стойност на изменението /увеличение или снижаване/, като тази възможност да е в полза както на банката /при увеличаването/, така и на потребителя /при намаляването/. С уговореното в т.25.3. от Общите условия, банката като икономически по-силния субект в породеното търговско правоотношение е установила за себе си в предварително изготвени общи условия изключителното право да изменя БЛП, по своя автономна преценка, без да е уговорен конкретният размер, с който да се увеличи възнаградителната лихва, респ. не е уговорен конкретен размер, при който може съответно БЛП да бъде намален. Индиция за недобросъвестна търговска практика на банката е обстоятелството, че през целия период от действие на процесния договор за банков кредит тя едностранно е увеличавала БЛП, макар и да е обществено известен фактът, че един от съществените за размера на възнаградителната лихва индекси - стойността на Euribor, да намалява значително от над 4% под 1% - напр. към 22.01.2010г. тримесечният Euribor е в размер на 0,670, а към 01.12.2009г. - 0,720 /справка в сайта на БНБ- http://www.bnb.bg/FiscalAgent/FAStatistics/. Представените пред ЯРС: Протокол №13 и Протокол №46, обективиращи Решенията на КУАП при „Банка ДСК”ЕАД от 20.03.2008г. и от 16.10.2008г., като доказателство за осъществяване на условията даващи право на банката едностранно да увеличи лихвата, са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства, и не се ползват с материална доказателствена сила. В тях е удостоверено, че банката е взела решение да увеличи едностранно възнаградителната лихва, тъй като бил изменен с 1% за месец лихвеният процент на Leonia, Euribor, Libor, както и над 0,5% за месец на индекса на потребителските цени за България (CPI) през последното шестмесечие, като увеличението на възнаградителната лихва по първото решение е в размер на 0,5%, а по второто - от 1% /т.е. за период от само 6 месеца- увеличението е с 1,5%/. Видно от заключението на ВЛ-ца по ССЕ, на същите не е било представено и те не са открили индекса на потребителските цени за периода на промените. Тъй като в Общите условия не е уговорено каква е тежестта на всички изброени в т. 25.3. от Общите условия показатели при определяне на действащия към съответния момент лихвен процент, респ. с каква стойност ще бъде изменена /увеличена или намалена/ възнаградителната лихва при промяна на някои от тези обстоятелства, съдът приема, че банката необосновано, в нарушения на принципа на добросъвестността в частноправните правоотношения си е обезпечила правната възможност произволно, само по своя преценка да увеличава БЛП със стойности, които тя счете за целесъобразни за постигане на своите стопански задачи, т.е. за реализиране на търговска печалба. В случай че при определяне размера на БЛП банката е използвала единственият обективен, стабилен критерий, отчитащ ликвидността й и който е уговорен между страните в процесния договор - съответният либор, при неговото снижаване е следвало да се намали БЛП.

Предвид изложеното ЯОС счита, че обезпечаването на възможността банката едностранно да измени стойността на насрещната парична престация - възнаградителната лихва, при неустановени в Общите условия конкретни показатели, поставя въззиваемата С. в неравноправно положение по смисъла на чл.143 т.10 ЗЗП. Процесните клаузи са уговорени във вреда на потребителя и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя - банката може произволно във всеки един момент да увеличи БЛП със стойност, която счита за целесъобразна. Наличието на подобни на процесните уговорки целят не възстановяване на равновесието, а ограничаване на стопанския риск за банката, прехвърляйки го изцяло или отчасти върху потребителя. Ето защо, се преценя като правилен направения от първоинстанционния съд извод за нищожност на тези клаузи, по см. на чл.146 ал.1 ЗЗП.

Като неоснователно се преценя твърдението в жалбата, че разпоредбите на чл. 143 т.10 е неприложима, тъй като възнаградителната лихва /„цената”/ за отпускане на процесния кредит е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги - арг. чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП. Както бе посочено по-горе в мотивите, правната възможност за изменение на БЛП и то само в посока на неговото увеличение е обезпечена само на кредитора, като в неговата власт е да променя лихвения процент със стойност, която той счита, че отговоря на неговия стопански интерес, с цел покриване на счетоводни загуби или реализиране на търговска печалба. В случай, че между страните, в договора или ОУ, бяха установени конкретни обективни критерии, при чието изменение да се достигне до автоматична промяна в БЛП, вкл. и при неговото снижаване, биха били налице уредените в чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП материални предпоставки, като съобразно принципа на добросъвестността БЛП би претърпявал в съответен период от действието на договора за банков кредит изменение, чрез неговото увеличение или намаление с предвидена в договора ставка - при наличие на конкретни обективни критерии. Не може да се сподели довода, че съобразно предвидените в т.25.3. от Общите условия към договора индекси, БЛП се променя обективно. Както бе посочено, процесният договор за кредит не съдържа клаузи, препращащи към метод или методика за определяне на БЛП, или стойностите на компонентите, които го съставят. Нещо повече, дори да се приеме твърдението, че предпоставките за изменение на БЛП са обективни, то не е изяснено кой от предвидените в б.„а-ж” на т. 25.3. от Общите условия индекси по какъв начин въздейства върху стойността на БЛП. Това обстоятелство само по себе си не отговаря на духа на предвидената в ЗЗП защита на икономически по-слабата страна, която влиза в облигационната връзка без нужните знания и възможности за оценка на риска.

Не на последно място следва да се посочи също, че банката не е представила доказателства за уведомяване на ищцата за едностранната промяна в БЛП, каквото изискване е записано в Общите условия. Твърдението, че уведомления за едностранната промяна в БЛП са поставени в касовите салони на банката не означава, че длъжниците на банката, които са страни по жилищни и ипотечни кредити, са уведомени. Уведомяване на страните обикновено става чрез нотариални покани, телеграми, писма с обратни разписки или публично оповестяване в медиите. Нито един от така изброените способи не е приложен от въззивника. Не се установи и банката да е изпълнила вмененото й задължение по т.9.4 от Общите условия за предоставяне на потребителя и на актуализиран погасителен план, във връзка с извършената от нея промяна на БЛП.

В случая от представеното по делото заключение на ССЕ, изготвено от ВЛ-ца П. и Б., неоспорено от страните, което настоящата инстанция възприема, се установява, че за процесния период въззиваемата е заплатила сумата от 12001,16 лв. лихви повече от първоначално уговореното. Тъй като тази сума е заплатена при начална липса на основание /при едностранно увеличаване от банката на лихвения процент в противоречие с действително постигнатото съгласие между страните по договора за банков кредит, респ. при приложение на нищожната клауза, уговорена в т.25.3. от Общите условия/, въззивникът дължи връщане на тази сума. Фактът, че тя е излязла от патримониума на ищцата и е постъпила в имуществения комплекс на ответника, не се оспорва от банката. Тъй като С. е заплатила исковата сума при липса на годен юридически факт - действителна уговорка за заплащане на увеличения размер на възнаградителната лихва, получената от банката материална облага е без правно основание, поради което банката дължи връщане на сумата от 12001,16 лв. Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд, в тази му част следва да бъде потвърдено.

По отношение на претенцията с пр. осн. чл.86 ЗЗД: Първоинстанционният съд е присъдил лихва в размер на 3687,32 лв. за периода от 01.11.2008г. до 01.02.2014г./съгл. заявеното в ИМ и заключението на ССЕ/, в нарушение на разпоредбата на чл.84 вр. с чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора- чл.84 ал.2 ЗЗД. Т.е. в настоящия случай, тъй като се касае за главница- сума получена без основание, лихва следва да се дължи от поканата за връщане. По делото не са направени твърдения от С., а и липсват доказателства по делото, тя да е отправяла покана до банката за връщане на даденото без основание. Ето защо, ролята на покана, в случая има ИМ, с която е предявен иска по чл.55 ЗЗД, респ. лихви следва да се дължат, считано от датата на предявяване на иска в съда. Предвид изложеното първоинстанционното решение, в частта му, с която е уважен иска с пр. осн. чл.86 ЗЗД следва да бъде отменено и претенцията да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени, разноски общо в размер на 567,62лв. /в т.ч. 258,69лв., разноски пред ЯРС, съразмерно с отхвърлената част от исковете и 308,93лв.- разноски пред въззивната инстанция/.

Съобразно резултата, постановен с настоящото решение, следва да се отмени решението на ЯРС и в частта за разноските, присъдени на С., за разликата над 1405,59лв. до размера 1837,45лв. За втората инстанция разноските, които следва да се присъдят в полза на С., съразмерно с отхвърлената част от жалбата на „Банка ДСК”ЕАД гр.София, са в размер на 803,21лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №750/04.12.2014г. по гр. дело №349/2014г. по описа на ЯРС, в частта, в която „Банка ДСК”ЕАД гр.София с ЕИК-121830616 е осъдена на основание чл.86 ЗЗД да заплати на С.М.С. с ЕГН-**********,***, сумата 3687,32лв., представляваща мораторна лихва, както и в частта, в която „Банка ДСК”ЕАД гр.София е осъдена да заплати на С.М.С. разноски в разликата над 1405,59лв. до размера 1837,45лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.М.С. срещу „Банка ДСК”ЕАД гр.София иск с пр. осн. чл.86 ЗЗД за сумата 3687,32лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 01.11.2008г. до 01.02.2014г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №750/04.12.2014г. по гр. дело №349/2014г. по описа на ЯРС, в останалата му част.

ОСЪЖДА „Банка ДСК”ЕАД гр.София да заплати на С.М.С. сумата 803,21лв.- разноски пред възивната инстанция.

ОСЪЖДА С.М.С. да заплати на „Банка ДСК”ЕАД гр.София разноски по делото в размер на 567,62лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.