Р Е
Ш Е Н И Е
№ 03.12.2014
година гр.Ямбол
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева
гражданско дело № 247 по
описа за 2014 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от
М.Н.Д., Д.К.Д. и П.К.Д., всички чрез пълномощника им адв. С., против Д. *** и Г.С.
***. Ищците претендират съдът да постанови решение на основание чл.135 ЗЗД, с
което да обяви за недействителни действията на ответниците по сключения между
тях договор за доброволна делба, рег. №645, Акт 92, том І, на Нотариус Е. Щ., в
частта му относно прекратяване на СИО и прехвърляне на частта на Д.К.Х. в
размер на ½ ид. ч. от подробно описаните в ИМ 4 бр. недвижими имоти в
дял на Г.С.Х.. Заявена е и претенция за присъждане на сторените по делото
разноски.
Исковата
си претенция ищците основават на следните обстоятелства:
Ищците твърдят, че ответницата Д.Х. е осъдена да им
заплати на основание чл.59 ЗЗД следните суми: с влязло в сила решение по гр.д.№359/2006
г. на ЯОС общо сумата 12094.50 лв., представляваща обезщетение за неоснователно
ползване на недвижим имот за периода 05.09.2003 г. – 05.09.2006 г., сумата 555
лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за същия период, както и
1431.07 лв. – разноски в производството; с влязло в сила решение по гр.д.№1539/2011
г. на ЯРС общо сумата 15996 лв., представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване за периода 05.09.2006 г. – 07.03.2011 г., сумата 3649.23 лв. –
мораторна лихва за забава върху главницата за същия период и 2143.56 лв. –
разноски. За събиране на вземането си ищците образували 2 бр. изпълнителни дела
№163/2014 г. и №815/2012 г. на ЧСИ-И. Х.. В резултат на извършена справка в
Агенцията по вписванията се установило, че ответницата с влязло в сила решение
по гр.д.№351/2009 г. е прекратила брака си с втория ответник Г.Х., а с договор
за доброволна делба рег.№645/2010 г. на Нотариус Е. Щ. са поделили
притежаваните от тях в СИО имоти, като в резултат на делбата ответникът Х. е
получил собствеността върху всички недвижими имоти, придобити от съпрузите по
време на брака им, сред които и: 1.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.538.148.1.17,
представляващ жилище с площ от 29.21 кв.м. – бивше таванско помещение от
апартамент № 40, находящ се в гр. Ямбол,
ул. „Търговска” №26А, ет.3, заедно със съответните ид.части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, при граници, подробно
описани в исковата молба; 2.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №87374.538.148.1.6, находящ се
в гр.Ямбол, ул. „Търговска” №26, вх.Б, ет.0, представляващ жилище-апартамент
№1, с площ от 47 кв.м., състоящ се от: стая с южно изложение, хол, осветен
откъм стаята, кухня с южно изложение и балкон, антре и клозет, заедно с две
избени помещения – северно и южно с обща площ от 10.50 кв.м., както и таванско
помещение със северно изложение, заедно със съответните ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена, при граници, подробно
описани в ИМ; 3. самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 87374.538.148.1.15, представляващ магазин за
промишлени стоки и външно стълбище с козирка, с площ от 122.50 кв.м., находящ
се в гр. Ямбол, ул. „Търговска” №25, вх.Б, който обект е на две нива – първо
ниво етаж 0 – магазин № 2, със застроена площ от 43.50 кв.м., състоящ се от
търговска зала и санитарен възел и второ ниво на етаж – 1 – магазин №1, със
застроена площ от 47 кв.м., състоящ се от търг.зала, покрито стълбище и
козирка, с разгърната застроена площ от 32 кв.м., при граници, подробно описани
в исковата молба; 4. самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № 87374.538.7.4.1, представляващ помещение за
търговска дейност, обособено от бивш апартамент №1, с площ от 51.15 кв.м.,
заедно с мазето към апартамента, заедно със съответните ид.части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, находящ се в
гр.Ямбол, пл. „Освобождение” №1, ет. 1, при граници, подробно описани в
исковата молба.
Ищците твърдят, че горните действия (развод и
последвалата делба) ответниците осъществили единствено с цел да увредят интересите
им, т.к. с обсъжданата делба имуществото на първия ответник се намалява и по
този начин се препятства удовлетворяване вземането на ищците в качеството им на
кредитори, още повече че ответницата Х. не разполага с никакви други имущества,
от които ищците биха могли да се удовлетворят. По отношение на втория ответник,
в частност относно знанието му за целите на сключения договор за доброволна
делба, ищците твърдят, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.135,
ал.2 ЗЗД, предвид обстоятелството, че същият в качеството си на съпруг на
ответницата Х. по време на всички производства между нея и ищците я е
подкрепял, участвал е в тях, които обстоятелства изключват неговото незнание.
При всичко изложено ищците считат, че за тях е налице
правен интерес да потърсят правата си по реда на чл.135 от ЗЗД. В тази връзка
претендират съда да постанови решение, с което да обяви за недействителни
действията на ответниците по сключения между тях договор за доброволна делба,
рег. № 645, Акт 92, том І, на Нотариус Е. Щ., в частта му относно прекратяване
на СИО и прехвърляне на частта на Д.К.Х. в размер на ½ ид. ч. от
подробно описаните в ИМ 4 бр. недвижими имоти в дял на Г.С.Х..
С разпореждане от 16.06.2014 г. съдът е изпълнил
задълженията си по чл.131 от ГПК.
В определения законов срок ответника Г.С.Х. е депозирал писмен отговор, с който е заявил
становище по иска и е направил доказателствени искания. Твърди, че предявения
иск е допустим, но неоснователен. Заявява, че единствените два верни факти,
посочени в ИМ, са че бракът между него и първата ответница е прекратен и че
след прекратяването му са сключили договор за доброволна делба. Оспорва
твърдението, че прекратяването на брака между него и първата ответница е
формално. Сочи, че фактическата раздяла между тях датира от началото на 2006
г., като през 2007 г. завел дело за развод, което обаче е прекратено, но
впоследствие бракът им е прекратен с решение от 11.03.2009 г. по гр.д.№351/2009
г. по описа на ЯРС. Счита, че по отношение на него не е налице хипотезата на
чл.135, ал.2 от ЗЗД, т.к. към датата на сключване на договора за доброволна
делба - 12.02.2010 г. бракът му с първата ответница е бил прекратен. Твърди
още, че не отговаря на истината, че е знаел и активно е участвал в
производствата по делата, по които първата ответница е била осъдена. По
отношение на договора за доброволна делба между него и първата ответница сочи,
че същият бил сключен една година след прекратяване на брака им, а всички имоти
били възложени на него, предвид обстоятелството, че същите макар и формално
придобити в режим на СИО, са придобити с изцяло негови средства, а освен това
част от имотите са му били прехвърлени от неговите родители. Предвид на тези и
останалите изложени в писмения отговор съображения ответникът Х. моли за
отхвърляне на предявения иск.
В определения законов срок ответникът Д.К.Х. е депозирала писмен отговор, с който е заявила
становище по иска и е направила доказателствени искания. Счита предявения иск
за изцяло неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. Оспорва твърдението в
исковата молба, че бракът й с втория ответник бил прекратен формално, както и
твърдението, че последващото уреждане на имуществените отношения между тях е
формално и извършено единствено и изцяло с цел да бъдат увредени интересите на
ищците, като нейни кредитори. Заявява, че макар решението за прекратяване на
брака й с втория ответник да е от 11.03.2009 г., практически са били във
фактическа раздяла и не са съжителствали като съпрузи около пет години преди
това. Твърди, че разводът им не е формален и по никакъв начин не би могъл нито
законово, нито обективно да бъде насочен към увреждане на интересите на нейни
съществуващи или бъдещи кредитори. Заявява, че противно на твърденията в ИМ не
е налице хипотезата на чл.135, ал.2 от ЗЗД , т.к. към датата на сключване на
договора за доброволна делба – 12.02.2010 г. с втория ответник са били
разведени, не са поддържали никакви контакти, а бившият й съпруг не е знаел и
не е информиран за водените против нея различни съдебни производства, тъй като
са живеели разделени. Твърди, че договорът за доброволна делба между нея и
бившият й съпруг бил сключен близо година след прекратяване на брака им, т.к.
следвало да се регламентират законово ангажименти, поети от тях с извънсъдебно
споразумение, като при сключване на това споразумение, а и на договора за
доброволна делба било отчетено, че всички имоти, които формално били СИО, са
придобити изцяло със средства на бившия й съпруг, тъй като Х. по време на брака
почти не е работила, а в периодите когато е работила, е получавала
възнаграждение около минималното. Заявява още, че към момента на сключване на
споразумението и прекратяване на брака й с ответника Х. в нейна банкова сметка ***,
за която се споразумели да остане за нея. Заявява още, че част от вземанията, за събиране на които са
образувани изп.д.№163/2014 г. и изп.д.№815/2012 г. са възникнали след датата на
сключване на договора за доброволна делба, поради което счита, че този договор
не би могъл да ги касае по никакъв начин. Предвид на тези и другите подробно
описани в писмения отговор съображения ответницата Х. моли за отхвърляне на
предявения иск, като неоснователен.
В с.з. по същество ищците не се явяват, с изключение на М.Д., която се
явява лично, като чрез процесуалния си представител – адвокат поддържат иска
така, както е предявен и по съображенията, изложени в исковата молба. Заявена е
и претенция за присъждане на направените по делото разноски, по размер въз
основа на представен списък по чл.80 ГПК. В депозирана писмена защита са
развити подробни съображения, въз основа на които ищците считат предявения иск
за основателен и молят за уважаването му.
В с.з. по същество ответника Д.Х. не се явява, но чрез процесуалния си
представител – адвокат поддържа заявеното становище за неоснователност на иска.
Заявява и претенция за присъждане на направените по делото разноски, по размер
въз основа на представен списък по чл.80 ГПК. В представена писмена защита са
изложени подробни аргументи в подкрепа на заявеното становище.
В с.з. по същество ответника Г.Х. не се явява и не се
представлява. От процесуалния му представител – адвокат са депозирани писмени
бележки, в които са изложени съображения в подкрепа на заявеното становище за
неоснователност на иска. Заявява и претенция за присъждане на направените по
делото разноски, по размер въз основа на представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от приложените гр.д.№359/2006
г. на ЯОС и гр.д.№1539/2011 г. на ЯРС се установява, че ищците са кредитори на
ответницата Д.Х., която е осъдена да им заплати на основание чл.59 ЗЗД следните
суми: с влязло в сила решение по гр.д.№359/2006 г. на ЯОС общо сумата 12094.50
лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на недвижим имот за
периода 05.09.2003 г. – 05.09.2006 г., сумата 555 лв. – мораторна лихва за
забава върху главницата за същия период, както и 1431.07 лв. – разноски в
производството; с влязло в сила решение по гр.д.№1539/2011 г. на ЯРС общо
сумата 15996 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за
периода 05.09.2006 г. – 07.03.2011 г., сумата 3649.23 лв. – мораторна лихва за
забава върху главницата за същия период и 2143.56 лв. – разноски.
Гр.д.№359/2006 г. на ЯОС е образувано въз основа на
искова молба, постъпила в ЯОС на
05.09.2006 г. и е приключило на с влязло в законна сила на 05.03.2012 г.
съдебно решение. Ищците по това дело (ищци и по настоящото) са претендирали
ответницата Х. (ответник и по настоящото) да им заплати на осн. чл.59 ЗЗД, обезщетение за ползване без основание в периода 05.09.2003 г. – 05.09.2006 г. на
следния недвижим имот магазин с площ от
63,25 кв.м., находящ се в гр.Ямбол, на ул.”Търговска” №26. От доказателствата
по цитираното дело и в частност от приложения НА №153, т.ІV, рег.№6556,
д.№639/14.07.2003 г. на нотариус рег.№170 се установява, че описания имот Х. е
придобила чрез покупко - продажба от С. Г. Х., като ЕТ „Стоян Георгиев Х.” и М.
Г. Х., който в последствие е бил отменен с влязло в законна сила решение по
гр.д.№1211/2003 г. на ЯРС, образувано по предявен иск по чл.108 ЗС. От
протокола от о.с.з., проведено на 12.05.2011 г. по гр.д.№359/2006 г. на ЯОС се
установява, че Г.С.Х. (ответник по
настоящото дело) е разпитван в качеството
на свидетел (л.373 от делото).
Гр.д.№1539/2011 г. на ЯРС е образувано въз основа на
искова молба, постъпила в ЯРС на 11.05.2011
г. и е приключило на с влязло в законна сила на 10.02.2014 г. съдебно
решение. Ищците по това дело (ищци и по настоящото) са претендирали ответницата
Х. (ответник и по настоящото) да им заплати на осн. чл.59 ЗЗД, обезщетение за ползване без основание в периода 09.07.2003 г. – 05.09.2003 г. на
следния недвижим имот магазин с площ от
63,25 кв.м., находящ се в гр.Ямбол, на ул.”Търговска” №26. За събиране на
вземанията си ищците образували 2 бр. изпълнителни дела №163/2014 г. и
№815/2012 г. на ЧСИ-И. Х., приложени по делото, отново в потвърждение на
качеството им на кредитори на ответницата Х..
По делото е приложено и гр.д.№1211/2003 г. по описа на
ЯРС, което е образувано въз основа на искова молба, постъпила в ЯРС на 05.09.2003 г. и е приключило на с
влязло в законна сила на 27.01.2012 г. съдебно решение. Ищците по това дело
(ищци и по настоящото) са предявили против ответника ЕТ „Стоян Георгиев Х.” иск по чл.108 ЗС и иск по чл.59 ЗЗД,
които касаят недвижим имот магазин с
площ от 63,25 кв.м., находящ се в гр.Ямбол, на ул.”Търговска” №26. Видно от
данните по делото, в хода на процеса
като ответник е била конституирана и Д.К.Х., наред с първоначалния ответник, на
основание че е придобила процесния имот. Пак от данните по делото се
установява, че С. Г. Х. е починал на 10.08.2009 г., като на негово място, по
повод вече депозирана молба за отмяна на влязло в законна сила решение, вх.№1626/27.03.2009 г., са конституиране
наследниците му М. Г. Х. и Г.С.Х.. По делото е приложена и молба за отмяна със същия входящ номер, но с подател Г.С.Х., от
съдържанието на която се установява, че подателя е наясно за какво се води
делото и какво е постановеното решение по него. Описаната молба за отмяна е
оставена без движение, заради констатирани нередовности, които не са били
отстранени в определения срок, поради което е била върната на подателя.
Индиция, че Г.С.Х. е бил наясно за какво се води делото и какво е постановеното
решение по него е и депозираната от него молба по к.гр.д.№1365/2007 г. на ВКС
(л.101 от делото). Пак от данните по делото се установява, че адвокат на
ответниците почти през цялото време (с
изключение на повторното разглеждане пред ВКС и след това пред ЯОС) е била адв.Д.Д.
***. (разпитана като свидетел по настоящото дело).
По делото не се спори, а и от приложеното
гр.д.№351/2009 г. по описа на ЯРС се установява, че ответниците Г.Х. и Д.Х. са
бивши съпрузи, сключили граждански брак на 24.10.1993 г., който е прекратен, на
осн. чл.100 СК, с Решение №171/11.03.2009 г., постановено по гр.д.№351/2009 г.
по описа на ЯРС, което като необжалваемо е влязло в законна сила на датата на
постановяването му. Не е спорно, че между съпрузите е било образувано по искова
молба на Г.Х. предходно дело за развод – гр.д.№216/2007 г. по описа на ЯРС,
прекратено поради отказ от иска от страна на ищеца.
От приложен по делото Договор за доброволна делба от
12.02.2010 г., надлежно вписан, се установява, че ответниците Г.Х. и Д.Х., в
качеството на съсобственици са извършили доброволна делба на притежаваните от
тях недвижими имоти, описани в 14 пункта, при което всички недвижими имоти (в
т.ч. и тези предмет на настоящото производство – пункт 6, 9, 10 и 11) са обособени в един дял, възложен в
собственост на Г.Х.. Видно от записаното в договора, Д.Х. е заявила, че не
желае да получи дял и е парично обезщетена, като е получила сумата от 5000 лв.
и няма каквито и да било претенции по отношение на другия съделител.
По делото отв.Х., за установяване на твърдението си,
че брака между него и отв.Х. не е прекратен формално, е представил споразумение от 10.05.2008 г., подписано
между него и Д.Х., в кантората на адв.Д.Д. ***, от съдържанието на което е
видно, че споразумелите се са постигнали съгласие за уреждане на
взаимоотношенията си относно прекратяване на брака им по взаимно съгласие и
разделение на придобитото преди и по време на брака имущество.
В подкрепа на твърдението си, че имотите предмет на
Договор за доброволна делба от 12.02.2010 г. са придобити с изцяло негови
средства или преимуществено с негови средства отв.Х. е представил 14 броя
нотариални актове. Тези НА съдът не включва в обсъждането си, тъй като са
писмени доказателства, относно факти и обстоятелства извън предмета на
разглеждания правен спор. Нещо повече – имотите н тези НА независимо от начина
на придобиване, са придобити по време на брака на ответниците.
За установяване на твърдението си, че отв. Г.Х. е
знаел за проведените производства против бившата му съпруга отв.Д.Х. ищците са
представили множество писмени доказателства, а именно: Договор за продажба на
общински нежилищен имот от 10.01.2000 г., от който се установява, че Г.Х. е
участвал като пълномощник на ЕТ „Стоян Георгиев Х.”, собственост на неговия
баща С. Г. Х. при закупуване на имота по отношение, на който възникнали
облигационните отношения между ищците и отв.Х. и породили необходимостта от
завеждане на иска по чл.135 ЗЗД; Пълномощно, заверено на 14.07.2003 г., от
съдържанието на което се установява, че С. Г. Х. е упълномощил сина си Г.С.Х. с
множество права, в т.ч. и да го представлява в качеството му на ЕТ „Стоян
Георгиев Х.”. Ищците са представили и НА №4, т.ІІІ, рег.№1853,
д.№282/27.03.2009 г. на нотариус рег.№487, от съдържанието на който се
установява, че отв. Г.С.Х. е придобил, чрез дарение, от Я. К.Д. 1/6
идеална част от имота в гр.Ямбол, на ул.”Търговска” №26. Представен е и НА №5,
т.ІІІ, рег.№1854, д.№283/27.03.2009 г. на нотариус рег.№487, от който се
установява, че „ЛЕСОТЕКС” ЕООД, чрез
управителя Г.С.Х. е
придобило, чрез покупко - продажба от Д. Я.Д. 1/3 идеална част от имота в
гр.Ямбол, на ул.”Търговска” №26.
По делото отв.Д.Х. е представила 9 броя извлечения от
свои банкови сметки, с които е претендирала доказване на факта, че към датата
на подписаното между нея и Г.Х. споразумение по нейни банкови сметки е имало
значителни суми в лева и валута. Видно от данните по тези извлечения още към
2008 г. салдото по същите е нула.
По делото се събраха и гласни доказателства.
Свид. С. Г. заявява, че познава М., тъй като й е съученичка. От
нея знае за делата, които водят с Г. по повод на магазините, които са срещу
училище „************”. Имало е случаи, когато е придружавала М. до съда, но в
съдебната зала не е влизала. Заявява, че М. се оплаквала пред нея, че Г. искал да
купува имотите, че я заплашвал, като твърди, че успял да вземе имота само на
брата на съпруга на М. и на един от племенниците. Твърди, че не знае точната
бройка на делата между М. и Г., но твърди че над десет години водят дела и те
са за имота, който е срещу училище „************”. Заявява, че познава повече Г.,
Д. и да я е виждала, не я знае. Уточнява, че когато е придружавала М. до съда,
това е било до стълбите, но не е влизала в съдебната зала.
Свид. И.С. заявява, че се познава с Г. от 42 години, били
съученици в строителния техникум. Д. я познава от 1996 г. като съпруга на Г..
Ищцата М. не я познава. Д. и Г. се развели
през 2009 г., но дефакто се разделили през 2005 г. През 2006 г. Г. се изнесъл
от семейното жилище и първоначално живял в „********”, където имат апартамент,
а впоследствие се преместил в една гарсониера на тавански етаж, на същия адрес,
на който е апартамента му. През 2009 г., когато починал баща му, се нанесъл да
живее в неговия апартамент. Оттогава и досега Д. и Г. не са заживявали заедно
като семейство. През 2007 г. Г. направил опит за развод, но по ред причини,
това не станало. През 2008 г. той явно вече решил, че трябва да направи тази
крачка и подписали споразумение да се разведат. Присъствал лично на
подписването на споразумението между съпрузите, което било оформено в писмен
вид в кантората на адвокатка в гр.********. Д. се отказала от имотите си, т.к.
за нея била предвидена една много добра сума пари - около 100 000-150 000
лв. Отделно Г. поел ангажимента да издържа децата до завършване на висшето им
образование. Той предоставил апартамента на Д. за ползване. Децата на Д. и Г.
са в ********, Г. ги издържал, продължавал да спазва този ангажимент. Заявява,
че при подписването на споразумението пред тях пари не са давани, но тази сума,
която следвало да получи Д. била вписана според него в споразумението. Сочи, че
преди развода Д. била счетоводител на фирмите на Г., а след развода, мисли че
пак тя, тъй като било упоменато в споразумението. Знае, че ищците имат дела със
семейството на Г., тъй като в него момент живеел в гр.София и Г. идвал при него,
но не знае, че делата са точно с тази жена (ищцата М.Д.), която присъства в
залата. Твърди, че подробности Г. не му е споделял, само е казвал, че делата са
за имота, който бил офис на МТел. Не знае по време на делата Г. да е изкупил
някакви части от съсобствениците. Сочи, че Д. била в нормални отношения със
свекъра си, но не знае дали той й е прехвърлял някакви имоти.
Свид. Д.Д. сочи, че по професия е адвокат. Г. и Д. ги познава – Г.Х.
- от ученическите години, а Д. - от 2001 г., като съпруга на Г. и оттогава
поддържат приятелски отношения и с двамата. М. познава, доколкото е участвала в
съдебни производства – виждала я по делата. Твърди, че често е посещавала
семейството на Г. и Д., като през 2005-2006 г., когато е идвала в Ямбол, Г. не
живеел с Д. в едно жилище, а сам в гарсониера на таванския етаж, След това, знае
че се преместил да живее в ж.к. „********”, там имаха апартамент, а после се
премести да живее в апартамента, в който
живееше баща му преди да почине. Твърди, че след 2005 г-2006 г., не съм ги е виждала
заедно, включително и по празници, с изключение на бала на детето С.. Тъй като
са били приятели знаела за техните семейни проблеми. През 2008 г. се опитвала
да им помогне като приятел да постигнат
споразумение. Подписали споразумение, за да могат да постигнат развод по
взаимно съгласие. След това се развели. Сочи,
че е участвала в подготовката на споразумението, което било подписано в нейната
кантора в гр.********. За делата по повод офиса на МТел е участвала като
адвокат до 2005-2006 г. и след като си развалили семейните отношения, не се е
занимавала с тези дела. По делата се явявали с Д., като Г. по не се интересувал
от тези дела. Виждала е бащата на Г., но той не се е явявал по делата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Ищците М.Н.Д., Д.К.Д. и П.К.Д., са предявили против Д.К.Х.
и Г.С.Х. иск, с който претендират съдът да постанови решение на основание
чл.135 ЗЗД, с което да обяви за недействителни действията на ответниците по
сключения между тях договор за доброволна делба, рег.№645, Акт 92, том І, на
Нотариус Е. Щ., в частта му относно прекратяване на СИО и прехвърляне на частта
на Д.К.Х. в размер на ½ ид. ч. от подробно описаните в ИМ 4 бр.
недвижими имоти в дял на Г.С.Х..
Така предявеният иск намира правно основание в чл.135 от ЗЗД, преценя
се от съда за ДОПУСТИМ, а разгледан
по същество – за ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл.135, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени
за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е
възмездно лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. От изложеното следва, че за да бъде уважен искът по чл.135, ал.1
ЗЗД е необходимо ищецът да докаже не само качеството си на кредитор, но и че длъжникът
е извършил действия, които го увреждат. Действието е съзнателен, волеви акт,
който длъжникът е извършил, а за да може да бъде отменено действието, то трябва
и да уврежда кредитора. Увреждането от своя страна е обективна предпоставка за
провеждане иска и е налице, както когато длъжникът се лишава изцяло от своето
имущество, така и когато само го намалява. Увреждане е налице и когато с
правните действия на длъжника се създава трудност за удовлетворяване на
кредитора.
Основните спорни въпроси в настоящия случай са именно
дали е налице всяка една от горепосочените предпоставки, както и всичките тези
предпоставки заедно, за да бъде уважен предявения иск.
Съдът с доклада си по чл.146 ГПК, при определяне на
подлежащите на доказване факти и тежестта за доказване на всеки един от тях е
приел, че на доказване в хода процеса подлежат следните правнорелевантни факти:
качеството на кредитор на ищците; действията, с които длъжникът ги уврежда,
знание на длъжника за увреждането и знание на лицето, с което длъжникът е
договарял за увреждането, когато действието е възмездно, както и че действието
е предназначено от длъжника и лицето с което той договаря да увреди кредитора,
като доказването на описаните факти е в тежест на ищеца. Тъй като увреждането
на кредитора е елемент от фактическия състав на иска и е от категорията на
обективните предпоставки, то предполага, че чрез извършеното правно действие
длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си, предвид на което
тежестта на доказване на факта, че няма увреждане и в частност, че ответницата Д.Х.
разполага с друго имущество, от което кредиторите й биха могли да се
удовлетворят, е на ответниците по делото.
В случая по делото е безспорно установено наличието на
първата предпоставка, а именно - качеството на ищците на кредитор по парично
вземане по отношение на първия ответник Д.Х., която е осъдена да им заплати на
основание чл.59 ЗЗД следните суми: с влязло в сила решение по гр.д.№359/2006 г.
на ЯОС общо сумата 12094.50 лв., представляваща обезщетение за неоснователно
ползване на недвижим имот за периода 05.09.2003
г. – 05.09.2006 г., сумата 555 лв. – мораторна лихва за забава върху
главницата за същия период, както и 1431.07 лв. – разноски в производството; с
влязло в сила решение по гр.д.№1539/2011 г. на ЯРС общо сумата 15996 лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода 05.09.2006 г. – 07.03.2011 г., сумата
3649.23 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за същия период и
2143.56 лв. – разноски.
Установено е също така, че бракът между ответниците е
прекратен на 11.03.2009 г.с влязло в законна сила.
Не се спори и че с Договор за доброволна делба от
12.02.2010 г., надлежно вписан, ответниците Г.Х. и Д.Х., в качеството на
съсобственици, са извършили доброволна делба на притежаваните от тях недвижими
имоти, описани в 14 пункта, при което всички недвижими имоти (в т.ч. и тези
предмет на настоящото производство – пункт 6, 9, 10 и 11) са обособени в един дял, възложен в
собственост на Г.Х., като Д.Х. е заявила, че не желае да получи дял и е парично
обезщетена, като е получила сумата от 5000 лв. и няма каквито и да било
претенции по отношение на другия съделител.
Както вече се посочи, за да възникне правото на
кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го сделки/действия
на длъжника е необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав на
чл. 135 ЗЗД.
На първо място следва да бъде установено, че ищецът
има вземане по отношение на един от ответниците, който е негов кредитор. В
случая е установено, че ищците имат това качество по отношение на първия
ответник. На второ място следва да се установи извършването на сделка/действие,
което уврежда кредитора. В конкретния случай е установено, че с доброволна
делба, първият ответник е намалила имуществото си (в частност се е лишила от
имущество, с оглед липсата на доказателства да разполага с друго такова), с
което ищците биха могли да се удовлетворят, което обективно води до увреждане
на кредитора.
На трето място, законът изисква знание за увреждането
както на длъжника, така и на третите лица приобретатели. Това е и основния
спорен между страните по делото въпрос, а именно знаел ли е втория ответник за
увреждането.
В конкретния случай, по отношение знанието на
ответниците за увреждането, съдът счита че приложение следва да намери
презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД, която предполага недобросъвестност на третото
лице, придобило права по сделката, когато то е съпруг, възходящ, низходящ, брат
или сестра на длъжника. За да достигне до този извод, решаващия съд съобрази
обстоятелството, че вземането на ищците е възникнало към момент, когато
ответниците са били в брак. Вярно е, че същото е съдебно установено в по-късен
момент, но това не би могло да промени крайния извод на съда, тъй като е
известно, че със защита по реда на чл.135 ЗЗД е възможно да се ползват и
кредитори с неликвидни и неизискуеми вземания.
Дори да се приеме, че разпоредбата на чл.135, ал.2
ЗЗД, не е приложима, предвид обстоятелството, че към момента на сключване на договора
за доброволна делба ответника Г.Х. не е бил съпруг на длъжника Д.Х., макар, че
вземането на ищците е възникнало преди това, когато са били в брак, то от
събраните по делото доказателства се установява, че към момента на извършване
на увреждащата сделка ответника Х. е знаел за задълженията на бившата си
съпруга Д.Х. към ищците.
За да достигне до този извод решаващия съд съобрази
следните доказателства: НА №4, т.ІІІ, рег.№1853, д.№282/27.03.2009 г. на
нотариус рег.№487, от съдържанието на който се установява, че отв. Г.С.Х. е придобил, чрез дарение, от Я. К.Д. 1/6 идеална част от имота в
гр.Ямбол, на ул.”Търговска” №26. Представен е и НА №5, т.ІІІ, рег.№1854,
д.№283/27.03.2009 г. на нотариус рег.№487, от който се установява, че „ЛЕСОТЕКС” ЕООД, чрез управителя Г.С.Х.
е придобило, чрез покупко -
продажба от Д. Я. Д. 1/3 идеална част от имота в гр.Ямбол, на
ул.”Търговска” №26, т.е. още към 2009 г. Х.
е бил съсобственик в имота по
отношение, на който са възникнали облигационните отношения между ищците и отв.Х.;
от НА №153, т.ІV, рег.№6556, д.№639/14.07.2003 г. на нотариус рег.№170 се
установява, че имота - магазин с площ от
63,25 кв.м., находящ се в гр.Ямбол, на ул.”Търговска” №26 отв.Х. е придобила
чрез покупко - продажба от С. Г. Х., като ЕТ „Стоян Георгиев Х.” и М. Г. Х. –
нейни свекър и свекърва към момента на придобиването, който НА в последствие е
бил отменен с влязло в законна сила решение по гр.д.№1211/2003 г. на ЯРС,
образувано по предявен от настоящите ищци иск по чл.108 ЗС; На следващо място
ответника Х. е разпитван в качеството на
свидетел по гр.д.№359/2006 г. на ЯОС (едно от делата, въз основа на
решението по което ищците са придобили качеството кредитор на отв.Х.). Пак
доводи в подкрепа знанието на отв.Х. могат да се изведат и от приложеното гр.д.№1211/2003 г. по описа на ЯРС, което е
образувано въз основа на искова молба, постъпила в ЯРС на 05.09.2003 г. и е приключило на с влязло в законна сила на
27.01.2012 г. съдебно решение. Ищците по това дело (ищци и по настоящото) са
предявили против ответника ЕТ „Стоян Георгиев Х.” иск по чл.108 ЗС и иск по чл.59 ЗЗД, които касаят недвижимия имот
магазин с площ от 63,25 кв.м., находящ
се в гр.Ямбол, на ул.”Търговска” №26. Видно от данните по делото, в хода на процеса като ответник е била
конституирана и Д.К.Х., наред с първоначалния ответник, на основание че е
придобила процесния имот. Пак от данните по делото се установява, че С. Г. Х. е
починал на 10.08.2009 г., като на негово място, по повод вече депозирана молба
за отмяна на влязло в законна сила решение, вх.№1626/27.03.2009
г., са конституирани наследниците му - М. Г.Х. и настоящия ответник Г.С.Х..
По делото е приложена и молба за отмяна
със същия входящ номер, но с подател Г.С.Х., от съдържанието на която се
установява, че подателя е наясно за какво се води делото и какво е
постановеното решение по него. Индиция, че Г.С.Х. е бил наясно за какво се води
делото и какво е постановеното решение по него е и депозираната от него молба
по к.гр.д.№1365/2007 г. на ВКС (л.101 от делото).
Всичко изложено до тук води съда на категоричния извод,
че към момента на извършване на увреждащата сделка ответника Х. е знаел за
задълженията на бившата си съпруга Д.Х. към ищците, т.е налице е и третата, субективната
предпоставка за уважаване на предявения иск - знание
за увреждането.
При всичко изложено до тук, предявеният иск с правно основание чл.135
от ЗЗД се прецени за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски,
предвид наличието на надлежно искане за това и на доказателства за направени
разноски. Ето защо съдът присъжда на ищците разноски за настоящата инстанция в
размер на 1664,72 лв.
Водим от горното, ЯОС
Р
Е Ш И :
УВАЖАВА иска на М.Н.Д.
с ЕГН **********, Д.К.Д. с ЕГН ********** и П.К.Д. с ЕГН**********, всички чрез
пълномощника им адв. В.С. ***, против Д. ***, с ЕГН ********** и Г.С.Х. от
с.гр. с ЕГН **********, като ОБЯВЯВА, че действията на ответниците Д.К.Х.
и Г.С.Х. по сключения между тях Договор за доброволна делбаот 12.02.2010 г.,
рег. №645, Акт 92, том І, на Нотариус Е. Щ., вписан в АВп на 15.02.2010 г.,
вх.рег.№607, том 1, парт.№185, в частта
му относно прекратяване на СИО и прехвърляне
на частта на Д.К.Х. в размер на ½ ид.ч. в дял на Г.С.Х. от следните недвижими
имоти: 1. самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 87374.538.148.1.17, представляващ жилище с площ от
29.21 кв.м. – бивше таванско помещение от апартамент № 40, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Търговска”
№26А, ет.3, заедно със съответните ид.части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху терена; 2.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №87374.538.148.1.6, находящ се
в гр.Ямбол, ул. „Търговска” №26, вх.Б, ет.0, представляващ жилище-апартамент
№1, с площ от 47 кв.м., състоящ се от: стая с южно изложение, хол, осветен
откъм стаята, кухня с южно изложение и балкон, антре и клозет, заедно с две
избени помещения – северно и южно с обща площ от 10.50 кв.м., както и таванско
помещение със северно изложение, заедно със съответните ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена; 3. самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.538.148.1.15,
представляващ магазин за промишлени стоки и външно стълбище с козирка, с площ
от 122.50 кв.м., находящ се в гр. Ямбол, ул. „Търговска” №25, вх.Б, който обект
е на две нива – първо ниво етаж 0 – магазин № 2, със застроена площ от 43.50
кв.м., състоящ се от търговска зала и санитарен възел и второ ниво на етаж – 1
– магазин №1, със застроена площ от 47 кв.м., състоящ се от търг.зала, покрито
стълбище и козирка, с разгърната застроена площ от 32 кв.м; 4. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 87374.538.7.4.1, представляващ помещение за търговска
дейност, обособено от бивш апартамент №1, с площ от 51.15 кв.м., заедно с
мазето към апартамента, заедно със съответните ид.части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, находящ се в гр.Ямбол,
пл. „Освобождение” №1, ет. 1, на основание чл.135 от ЗЗД са НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по
отношение на ищците М.Н.Д. с ЕГН **********, Д.К.Д. с ЕГН ********** и П.К.Д.
с ЕГН**********.
ОСЪЖДА Д. ***, с ЕГН ********** и Г.С.Х. от с.гр. с ЕГН ********** да заплатят на М.Н.Д. с ЕГН **********, Д.К.Д. с ЕГН ********** и П.К.Д. с ЕГН********** разноски по делото в размер на 1664,72 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: