РЕШЕНИЕ

№ "^ 25.11. 2015 година гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, Гражданско отделение

На 19 ноември 2015 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА

Секретар П. У.

Като разгледа докладваното от съд. А. Димитрова

Търг. дело № 76 по описа за 2014 година

За да се произнесе взе предвид:

Делото е образувано по искова молба от „Б. - Транс" ЕООД със седалище с. Плодовитово, област Стара Загора, против „ПСФ Мостинженеринг" АД със седалище гр. Ямбол, с която е предявен иск за заплащане на сумата 27776 лв. - остатък от дължими 42876 лв., представляваща пропуснати ползи от неизпълнено договорно задължение за предаване на 3 броя пътностроителни машини по договор за наем от 20.02.2012 година. Претендира се законна лихва върху главницата от датата на образуване на делото до окончателното й изплащане и направените в настоящето производство разноски.

Ищецът твърди, че въз основа на сключения договор ответникът следвало да му предостави 5 бр.пътностроителни машини, необходими за работа по изграждането на Автомагистрала „Тракия" ( АМТ), лот 4, във връзка със сключен от него договор за наем на строителна механизация на 16.01.2012 год. с един от основните изпълнители на обекта - „Пътища Стара Загора" ЕАД. Предадени били с приемно- предавателни протоколи само две от машините и с такива протоколи същите били иззети на 29.02.2012 год. Поради неизпълнение на договорните си задължения да предостави останалите три машини за ползване, ответникът причинил на ищеца вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между наемната цена по двата договора за наем, и представляващи неполучени от него приходи от положителната разлика в договорената наемната цена по тях. За тези пропуснати ползи е предявил частичен иск пред ЯОС, образувано е търг. дело № 16/2013 год., по което са му присъдени суми както следва: за валяк W 110 комбинативен с инв. № 061 - сумата 5000 лв. от общо дължима такава - 10800 лв., за грейдер ХG 18001 с инв. № 568 е присъдена сумата 5000 лв. от общо дължима в размер на 14904 лв.; за автогрейдер СХМ-125 Б с инв. № 050 е присъдена сумата 5100 лв. от общо дължима в размер на 17172 лв. За остатъка в размер на 27776 лв. ( 5800 лв. + 9904 лв. + 12072 лв.) е предявен настоящият иск.

В писмения отговор на исковата молба искът се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че е изправна страна по договора за наем, т.к. е

предал част от договорените машини, а останалата техника била на разположение в базата му, но не е поискана от наемателя, от което негово виновно поведение той не може да черпи права. Сочи, че в договора е предвидена забрана за преотдаване на наетите вещи на трети лица, и че липсват доказателства за реално изпълнение на договора за наем от 16.01.2012 год. Последния е оспорен като неистински, с твърдение че е формално изготвен за нуждите на съдебното производство и е открито производство по реда на чл. 193/ ГПК. Оспорено е реалното претърпяване на претендирайите пропуснати ползи. Претендира се отхвърляне на иска и направените по делото разноски.

В с.з. страните се представляват от процесуалните си представители, всеки от които развива доводи и аргументи в защита на тезата си.

От доказателствата по делото съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.02.2012 год. страните са сключили договор за наем, с който ответникът като наемодател се задължил да предостави на ищеца като наемател за временно възмездно ползване за срок от 3 месеца собствените си пътностроителни машини и да им осигури водач, както следва: валяк 110 комбинативен, инв. № 061 с цена на машиносмяна ( МСМ) 220 лв.; валяк 110 комбинативен с цена на МСМ 220 лв.; валяк атлас, ивн. № 569 с цена на МСМ 240 лв.; грейдер ХG 18001, ивн. № 568 с цена на МСМ 282 лв. и автогрейдер СМХ - 125 Б ивн. № 050 с цена на МСМ 261 лв. Цените са договорени без ДДС. В договора е записано, че на наемателя е възложено изпълнението на обект АМТ, участък лот 4 от км.292 до км.295 + 20 С, с инвеститор Агенция „Пътна инфраструктура", във връзка с което наемателят има право да ползва наетите машини само по предназначението им и за обслужване на посочения в договора обект. Договорено е предаването и приемането на машините да се удостоверява с приемно- предавателни протоколи, правата и задълженията на страните, начина и срока на плащане на наемната цена, неустойките и обезщетенията, прекратяването и общите условия на договора.

Не е спорно, че ответникът е предал по уговорения начин 2 броя валяци, които са му върнати след три дни, което се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от ответника протоколи, и от разпитаните свидетели Д. и И. - работили в ответното дружество през процесния период. Претенцията на ищеца за пропуснати ползи не включва предадените машини.

По делото е представен договор за наем на строителна механизация, сключен на 16.01.2012 год. между ищцовото дружество и „Пътища Стара Загора" ЕАД, с който страните са договорили ищецът в качеството на наемодател да предаде на наемателя за временно и безвъзмездно ползване строителна механизация описана в приложение № 1, заедно с обслужващия персонал, която да се ползва съобразно общото й предназначение за изграждане на АМТ, лот 4 Ямбол-Карнобат. От приложението се установява, че ищецът се задължил да предаде на наемателя общо 34 машини за строителна механизация, както и че машините по позиции 28, 29, 30 и 31 са идентични с договорените с договора от 20.02.2012 год., 3 от които са процесиите машини. Наемните цени, които са договорени за тях са както следва: за автогрейдер СМХ - 125 Б цена на МСМ 420 лв.; за грейдер ХG 18001 цена на МСМ 420 лв. и за валяк XV 110 цена на МСМ 320 лв. Договорът е сключен със срок до 31.01.2013 год., или до приключване на изпълнението на

обект АМТ, лот 4, което от двете настъпи първо. Договорени са правата и задълженията на страните, предаването и връщането на машините, начина и срока на плащане на наемната цена, неустойките и обезщетенията, прекратяването и общите условия на договора.

От представеното споразумение сключено на 30.11.2012 год. между „Пътища Стара Загора" ЕАД, „Б. Транс" ЕООД и още 5 търговски дружества по повод дължимите помежду им парични суми за изпълнени работи, актувани в сертификат 9А на обект АМ Тракия, лот 4 се установява, че към тази дата „Пътища Стара Загора"ЕАД дължи на „Б. Транс" ЕООД сума в размер на 131024.11 лв., която ще му заплати чрез погасяване на неговите задължения към останалите 5 дружества, посочени в споразумението.

От показанията на свидетеля А.Б. се установява че той е представлявал ищцовото дружество при сключването на процесиите договори по силата на пълномощно; обстоятелствата във връзка със сключването на двата договора за наем; причините поради които договорените машини не са предоставени от ответника на ищеца, а именно - претенцията на ответника за авансово плащане на наемната цена, каквото плащане страните не са договорили и ищецът не е осъществил; обстоятелствата свързани с подписването на споразумението от 30.11.2012 год. и извършеното плащане по него.

От приетото като доказателство търг. дело № 16/2013 год. по описа на ЯОС се установява, че с влязло в сила решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 15100 лв. от общо дължимите 42 876 лв., като обезщетение за пропуснати ползи за неизпълнение на сключения между тях договор за наем от 20.02.2012 год.

При горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 82/ ЗЗД, вр. чл. 79 ал.1/ ЗЗД, вр. чл. 288/ ТЗ. Съгласно чл. 79 ал.1/ 'ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение, какъвто е процесния случай. Съгласно чл. 82/ ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Искът е допустим, т.к. с него се претендира заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, които ищецът е претърпял от неизпълнено от ответника договорно задължение, за разликата над уважения по търг. дело № 16/2013 год. размер 15100 лв. до установения по същото дело пълен размер на обезщетението -42 876 лв. Твърдението на ищеца, че за тази разлика - 27776 лв. решението и мотивите по него имат сила на пресъдено нещо и страните понастоящем са обвързани с правните положения и изводи в него, не се споделя от настоящия съдебен състав, т.к. с ТР № 1/ 17.07.2001 год. ВКС приема, че при уважен частичен иск със СПН се установява само предявената част от спорното право. При предявен иск за горницата от сумата, предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формираната СПН по частичния иск. В т. см. е и т. 18 от ТР № 1/ 04.01.2001 год. на ВКС по т. д. № 1 / 2000 год. на ОСГК.

Разгледан по същество искът се преценява като основателен, предвид следните съображения:

С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати определена цена. Между страните са налице безспорни облигационни отношения, породени от сключения между тях договор за наем, с който те са уговорили предаването на процесните машини да се извърши с приемно- предавателни протоколи, а не след покана от страна на наемателя, каквото е становището на ответника. В тази връзка не се споделя твърдението му, че той е изправна страна по договора, като е предал част от договорените машини, а останалата техника била на разположение в базата му, но не била поискана от наемателя. Предаването на част от договорените машини е ирелевантен факт за спора между страните, т.к. за тях обезщетение за пропуснати ползи ищецът не претендира. За твърдението, че останалата техника се намирала на разположение в базата му доказателства не са събрани, а твърдението, че за да я предаде на наемателя, тя следва да бъде поискана от него не се възприема от съдебния състав, т.к. не се подкрепя от постигнатата между страните договореност. Предвид тези съображения и обстоятелството, че ответникът не твърди да е изпълнил поетото с договора задължение да предаде на ищеца процесните три броя машини за строителна механизация, следва извод, че той е неизправна страна по договора и това неизпълнение е основание за ангажиране на договорната му отговорност на основание чл. 79 ал.1/ ЗЗД, вр. чл. 82/ ЗЗД, поради което ищецът има право на обезщетение в рамките на установените вреди. За да бъде уважен искът за обезщетение за вреди по чл. 82/ЗЗД следва да се установи неизпълнение на основно договорно задължение, настъпили за изправния съконтрахент вреди, респ. пропуснати ползи и причинна връзка между тях.

Съгласно чл. 154 ал.1/ ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и в случая съдът намира, че ищецът е доказал правнорелевантните факти, които са от значение за възникването на вземането му към ответника, което е предмет на исковата молба.

Установено е по делото, че ответникът не е изпълнил задължението си да предаде на ищеца 3 от 5-те договорени машини, предназначени за строителството на АМТ, лот 4 за срока на договора - 90 дни, с което го е лишил от възможността да ги ползва чрез предаването им на „Пътища Стара Загора" ЕАД по сключения с него договор за наем от 16.01.2012 год. Следователно, доказана е и втората предпоставка - причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Претърпяните от него вреди са реално настъпили, т.к. е безспорно установено, че е налице разлика в договорената наемна цена по договора от 16.01.2012 год. и този от 20.02.2012 год., вторият от които ищецът е сключил с ответника, очевидно с оглед поетите вече задължения към „Пътища Стара Загора" ЕАД и с които машини явно не е разполагал. Разликата в наемната цена договорена с ответника и тази договорена с „Пътища Стара Загора" ЕАД за конкретните машини за периода на неизпълнението 90 дни е както следва: за валяк XV 110 комбинативен с инв. № 061 - 10800 лв., представляваща разлика между договорените наемни цени ( 384 лв. -264 лв. с ДДС = 120 лв. х 90дни); за грейдер ХС18001 с инв. № 568 е в размер на 14904 лв.- ( 504 лв. с ДДС - 338.40 лв. = 165.60 лв. х 90дни ); за автогрейдер СХМ-125 Б с инв. № 050 - 17172 лв., ( 504 лв. - 313.20 лв. с ДДС = 190.80 лв.х 90дни), общо в размер на 42876 лв. Това са реално настъпилите пропуснати ползи за ищеца, за които ответникът дължи обезщетение. Предвид частично уважената

претенция по търг. дело № 16/ 2013 год. в размер на 15 100 лв. предявеният иск е основателен и доказан до размера на сумата 27 776 лв. формирана от следните пера: 5800 лв. пропусната печалба за валяк ^110 комбинативен с инв. № 061 ; 9904 лв. за грейдер ХС18001 с инв. № 568; 12072 лв. за автогрейдер СХМ- 125 Б

По оспорването на договора от 16.01.2012 год. съдът приема следното:

Този договор по съществото си е частен диспозитивен документ и като такъв не се ползва с материална доказателствена сила, поради което оспорването му не се извърша по реда на чл. 193/ ГПК, макар съдът да е допуснал откриването на това производство. Съгласно практиката на ВКС съдът преценява доказателствата от този вид по правилата на чл. 178-189/ ГПК, а фактическите изводи гради по вътрешно убеждение и при съвкупна преценка с всички доказателства по делото. (Р № 315/ 09.11.2011г.по гр.д.№ 1216/2010 г.,1 г.о., ВКС).

Имайки предвид гореизложеното, съдът намира направеното оспорване за недоказано, предвид следните съображения:

Ответникът е оспорил договора с твърдението, че той е формално изготвен за и по повод на настоящето съдебно производство, както и на това проведено по търг. д. № 16/2013 год. на ЯОС, във връзка с което е допълнил, че същият е без достоверна дата, с невярно съдържание относно вида и броя на строителната механизация, и договорената наемна цена.

Тези твърдения се преценяват като неоснователни предвид следното:

Съдът взе предвид факта, че процесния договор е представен в производството по търг. дело № 16/2013 год., в което производство не е оспорен от ответника. В настоящето производство е недопустимо да се твърди, че договора е съставен за нуждите на производството по търг. дело № 16/ 2013 год., т.к. единствената процесуална възможност е, това възражение да се направи по същото дело. Липсата на оспорване на договора по търг. дело № 16/2013 год., по което дело той е представен като доказателство от ищеца за доказване на същите правопораждащи факти, от които произтича претенцията му по двете дела, по правилата на логиката прави неоснователно твърдението по настоящето дело, че договора е съставен с цел да обслужи интересите на ищеца в производството по двете дела.

Отделно от гореизложеното, съдът намира оспорването на документа за недоказано, т.к. от събраните доказателства се налага извод, че договора от 16.01.2012 год. е подписан преди подписването на договора от 20.02.1012 год.

От представеното споразумение от 30.11.2012 год. се установява, че по повод строителството на АМТ, лот 4 към тази дата ищецът е бил в облигационни отношения с „Пътища Стара Загора" ЕАД, по повод на което последното търговско дружество му дължи сумата 131 024 лв. От показанията на свид. Б. се установява, че тези облигационни отношения са възникнали от сключения между страните договор за наем от 16.01.2012 год., с които ищецът се задължил да му предаде описаните в приложението 32 вида машини за строителна механизация. Предвид липсата на други твърдения и доказателства, от които да произтичат облигационните отношения, предмет на споразумението от 30.11.2012 год., съдът приема, че то е съставено във връзка с процесния договор от 16.01.2012 год., който е валиден и поражда предвидените с него целени последици.

Неоснователно е и възражението на ответника, че твърдяните от ищеца вреди са предполагаеми, а не са реални и сигурни, чрез установяване възможността да бъде увеличено имуществото му и факта на създадени между него и трети лица правоотношения. В случая факта на създадените между ищеца и трети лица („Пътища Стара Загора" ЕАД) правоотношения е доказан със сключения между тях договор за наем от 16.01.2012 год., а поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът е бил лишен от възможността да ползва процесиите три машини като ги предаде на съконтрахента си по този договор, в резултат на което е бил лишен от възможността да получи договорената наемна цена по него. Пропуснатите ползи са реални и същите се изразяват в разликата между договорените наемни цени по двата договора.

В обобщение следва да се каже че поради неоснователността на възраженията на ответника и установяването на предпоставките на чл. 82/ ЗЗД от ищеца, предявеният иск като основателен и доказан следва да се уважи.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция.

Водим от горните съображения и на осн. чл. 235/ ГПК, Ямболският окръжен съд

РЕШИ:

На осн. чл. 82/ ЗЗД, вр. чл. 79 ал.1/ ЗЗД, вр. чл. 288/ ТЗ ОСЪЖДА "ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ" АД със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Димитър Благоев,, № 16, вписано в ТР с ЕИК 128005374, представлявано от изпълнителния директор П.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на „Б. -ТРАНС" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Плодовитово, община Братя Даскалови, Област Стара Загора, ул. „Бузлуджа" № 7, вписано в ТР с ЕИК 200761420, сумата 27776 лв. (двадесет и седем хиляди седемстотин седемдесет и шест лева), представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради неизпълнени договорни задължения по договор за наем на строителна механизация от 20.02.2012 год., като разлика между присъдения размер по търг. дело № 16/ 2013 год. по описа на ЯОС и установения по същото дело пълен размер на обезщетението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.11.2014 год. до окончателното й изплащане.

На осн. чл. 194/ ГПК, ПРИЗНАВА че оспорването от ответника на договор за наем на строителна механизация от 16.01.2012 год., сключен между „Б.-Транс,, ЕООД със седалище с Плодовитово област Стара Загора и „Пътища Стара Загора" ЕАД със седалище гр. Стара Загора, НЕ Е ДОКАЗАНО.

На осн. чл. 78 ал.1/ ГПК ОСЪЖДА "ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ" АД с посочени данни и адрес ДА ЗАПЛАТИ на „Б. – ТРАНС”ЕООД с посочени данни и адрес сумата 2472 лв. (две хиляди четиристотин седемдесет и два лева) направени разноски по делото за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: