Р Е Ш Е Н И Е
№ 41 08.04.2016 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
окръжен съд I-ви Наказателен
състав
На 09 март 2016 година
В открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ФАРФАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ
ИВА КОДЖАБАШЕВА
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 84/01.12.2015г. , постановена по НЧХД № 111/2015г.
Тополовградският районен съд е признал подсъдимия К.А.К. с ЕГН ********** за
виновен в това ¸че на 06.09.2015г. около 21,00ч. в с.О.Д. община
Тополовград на ул.”С.” е причинил на Н.Х.Ж. с ЕГН ********** *** , лека телесна
повреда , изразяваща се в болка и страдание , без разстройство на здравето,
вследствие на нанасяне на два удара с шамари в главата на пострадалата –
престъпление по чл.130 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78А от НК го
е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
„глоба” в размер на 1000лева/хиляда лева/.
Със същата присъда ТРС е осъдил подсъдимия К.А.К. със
снета по делото самоличност да заплати на Н.Х.Ж. *** с ЕГН ********** сумата от
600лв./шестотин лева/- обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на престъплението , както и
направените по делото разноски в размер на 680лева/шестотин и осемдесет лева/
за адвокатско възнаграждение , както и 12 лв./дванадесет лева/ за държавна
такса.
Отхвърлил е като неоснователен и недоказан предявения
граждански иск от тъжителката Н.Х.Ж. против подсъдимия К.А.К. за сумата над
600лв. до 2000лв.
Осъдил е подсъдимия К.А.К. да заплати по сметка на ТРС
държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 50лв.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила
възивна жалба от К.А.К. чрез адвокат А.Г.М. ***.Във въззивната жалба се сочи ,че
атакуваната присъда е неправилна , необоснована и незаконосъобразна ,
постановена в нарушение на чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България и
чл.4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС вр. с чл.24 ал.1 т.6 НПК., поради което се
настоява същата да бъде отменена и наказателното производство да бъде
прекратено.Алтернативно се иска постановяване на нова присъда с която К. да
бъде признат за невиновен по инкриминираното в тъжбата деяние.Излагат се
подробни съображения относно наличието на влязло в сила наказателно
постановление , издадено от Кмета на община Тополовград , с което на подсъдимия
К. е наложено административно наказание за същото деяние , поради което
производството по наказателното дело по същото обвинение , срещу същото лице
трябва да бъде прекратено , поради забраната на императивното правило non bis in idem.Излагат се и доводи по същество за липсата на доказаност
на описаните в тъжбата деяния, с които се твърди подсъдимият да е нанесъл на
тъжителката болки и страдания , като се
изтъква , че не е установено по делото дали описаните в двете СМУ травми на
пострадалата са причинени от ударите нанесени и от подсъдимия.
В съдебно заседание
въззивникът К. участва лично и чрез редовно упълномощен защитник- адвокат.Чрез
защитата си поддържа жалбата си на основанията изложени в същата.Настоява се
атакуваната присъда да бъде отменена и делото прекратено или да бъде
постановена нова с която подсъдимия да бъде признат за невиновен по предявените
му обвинения със законните последици от това.
Въззиваемата Н.Х.Ж. , редовно призована се явява лично
и с повереник – адвокат.Чрез повереника си оспорва
жалбата. Сочи се , че първоинстанционната присъда е постановена в
съответствие със закона , при стриктно спазване на процесуалните правила , а
правните изводи относно виновността на К.
кореспондират с доказателствения материал , което ги прави обосновани.Настоява
се потвърждаване на обжалваната присъда като
обоснована , справедлива и постановена в съответствие със закона.
Съдът след цялостна
проверка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания
съдебен акт в съответствие с
правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:
Жалбата като
подадена в срок от лице имащо право, а и интерес от това е процесуално допустима.Разгледана по
същество се явява неоснователна по следните съображения:
За да постанови присъдата си първоинстанционният
съд е събрал всички възможни и достатъчни за изясняване на фактическите
обстоятелства по осъществяване на деянието доказателства.На базата на анализ на
същите е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи.
Безспорно
установено от първоинстанционният съд е , че на 06.09.2015г. около 21,00ч.
тъжителката Н.Ж. заедно със свидетелките М.С., П.Ч. и П.Ж. са седели на пейката
пред дома на свидетелката М.С. и са разговаряли.В това време там е пристигнал
подсъдимия К.А.К. и е казал , че е ходил до с.С. да си търси рентата, но
тъжителката Ж. му е казала , че тя не си е взела рентата, която двамата е
трябвало да получат от техен общ наследодател.Подсъдимият К. от няколко години
е бил в лоши отношения с тъжителката , която била съпруга на негов първи
братовчед.Враждата между тях била възникнала именно заради рента от земеделски
земи, за които са имали спорове и преди това.Подсъдимият казал на тъжителката: Н.,
веднага да донесеш парите”.Тя му отговорила да не продължава да се яде с тях и
тогава подсъдимият нарекъл тъжителката „Боклук” и и ударил два шамара. След
втория шамар Н. е паднала върху седящите на пейката свидетелки М.С., П.Ч. и П.Ж..След
това свидетелките са започнали да говорят на К. да спре и в този момент е дошла
неговата съпруга – свидетелката М.К. и го е прибрала в къщи.В това време на
мястото на инцидента не е имало никой друг.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост подсъдимият К. е неосъждан.
Изложената и
приета от първоинстанционният съд фактическа обстановка се установява от
разпитаните по делото свидетели М.С. , П.Ч. и П.Ж., които са били преки
очевидци на инцидента и са били единствените свидетели на мястото.Частично тази
обстановка се доказва от обясненията на подсъдимия К. , който заявява „ Блъснах
я по рамото и тя политна върху другите.Щом политна значи , че съм я блъснал
силно”.Правилно и законосъобразно ТРС не е кредитирал показанията на
свидетелите Е.Е. и И.Х. , които твърдят че са наблюдавали инцидента от около 25
– 30 метра, тъй като техните твърдения не кореспондират с останалите
доказателства по делото.Другият свидетел на защитата – свидетелят Ж.Г. е непряк
свидетел , който пресъздава слуховете от селото.Свидетелката М.К. е съпруга на
подсъдимия и правилно ТРС е счел ¸че нейните показания са пристрастни и
необективни.
Настоящият състав
на Окръжния съд счита , че с оглед събраните , проверени и подложени на
внимателен анализ доказателства правилно ТРС е приел ,че подсъдимият К. е
осъществил както от обективна , така и от субективна страна състава на
престъпление по чл.130 ал.2 от НК , тъй като на 06.09.2015г.
около 21,00ч. в с.О.Д. община Тополовград на ул.”С.” е причинил на Н.Х.Ж. с ЕГН
********** *** , лека телесна повреда , изразяваща се в болка и страдание , без
разстройство на здравето, вследствие на нанасяне на два удара с шамари в
главата на пострадалата.
Авторството на престъпното деяние и
причинените от подсъдимия К. на пострадалата Ж. увреждания са безспорно
доказани както правилно е приел ТРС от събраните по делото доказателства в тази
насока.От събраните по делото и кредитирани от ТРС доказателства – писмени и
гласни , както и от заключението на съдебно-медицинските удостоверения
безспорно се установява , че подсъдимия К. чрез нанасяне на два шамара в
областта на главата на пострадалата Ж. и
е причинил болки и страдания.
От субективна
страна подсъдимия е действал с пряк умисъл.Същият е съзнавал , че чрез действията
си пряко засяга телесната неприкосновеност на отделния индивид, причинявайки
телесни увреждания на Ж. и е искал и целял пряко това.К. е разбирал
противоправния характер на извършваното и както и общественоопасните последици
на същото ,но въпреки това е искал настъпването им.
Относно вида и
размера на наложеното наказание:
При определяне на
вида и размера на наказанието по чл.130 ал.2 от НК правилно и законосъобразно ТРС
е взел предвид че подсъдимия К. не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е бил освобождаван от наказателна отговорност , с деянието няма причинени
имуществени вреди , поради което го е освободил от наказателна отговорност и му
е наложил административно наказание по чл.78а от НК – „глоба” в минимален
размер , а именно 1000лева.
Настоящият състав
на ЯОС счита , че с така определеното наказание биха се постигнали целите на
чл.36 от НК.
П отношение на
гражданските искове:
Правилно ТРС е
приел предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди от деянието по
чл.130 ал.2 от НК за основателен и доказан и е уважил същия в размер на 600лв.
, като в останалата му част до размер на
2000лв. е отхвърлил като недоказан.
Правилно и
законосъобразно ТРС е приел гражданския иск за причинени неимуществени вреди от
деянието по чл.146 ал.1 от НК за основателен и доказан и е уважил същия в
размер на 500лв. , като в останалата му част до размер на 1500лв. е отхвърлил
като недоказан.
По отношение
доводите на защитата на подсъдимия посочени във въззивната жалба и в
пледоариите по делото:
По направеното
възражение , че постановяването на присъдата е в грубо противоречие с
разпоредбите на чл.5 ал.4 от Конституцията на РБ и чл.4 от Протокол № 7 към
ЕКЗПЧОС вр. с чл.24 ал.1 т.6 от НПК е неоснователно.
Действително с
Наказателно Постановление № 45/27.10.2015г. на Кмета на община Тополовград за
нарушение на чл.11 от Наредба за опазване на обществения ред ,чистотата ,
безопасността на движението и пожарната и аварийна безопасност в община
Тополовград , приета от ОбСъвет – Тополвград изразяващо се извършване на скандални и
непристойни действия от страна на подсъдимия К.А.К. му е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 50 лева.Административното
нарушение засяга обществени отношения свързани с опазване на обществения ред ,
докато наказателното производство е образувано за престъпление по чл.130 ал.2
от НК , касаещо обществените отношения свързани с престъпления против
личността. Наложеното административно наказание , глоба в размер на 50 лв. на
подсъдимия К. няма наказателен характер по смисъла на теста „Енгел” посочен в Т
Решение № 3/2016г. на ВКС на РБ.Поради това липсва дублиране на наказателни
процедури.Не е нарушен принципа non
bis in idem , поради
което не следва наказателното производство да бъде прекратено.
По изложените
съображения и на основание чл.338 вр. с чл.334 т.6 от НПК ЯОС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 84/01.12..2015г. , постановена по
НЧХД № 111/2015г. по описа на Тополовградски
районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.