Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр
Ямбол 14.04.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд гражданска колегия в
открито заседание на 12.04.2016г /две хиляди и шестнадесета
година/ в състав:
Председател: Д.Кючуков
Членове:1. Ж.Бозукова
2. Н.Иванов
при секретаря П.У. ............ и в присъствието на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Бозукова възз.
гр. дело №113 по описа за 2016 г.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е
образувано по въззивна жалба, вх
№14053/28.10.15г и допълващата я молба, вх №3106/29.02.16г
на Т.М.Ж. ***, в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете И.Н.Н., род. на 10.02.04г,
чрез пълном. –адв. Р.Д.-ЯАК срещу Решение №562/15.10.15г и неговата
неразделна част-Решение №91/12.02.16г, постановени по гр
д №2047/15г по описа на ЯРС, в частта на
решенията, с която иска за издръжка, която ответникът следва да заплаща на
малолетния ищец, чрез неговата майка и законен представител е отхвърлен, за разликата над
100лв до р-р на 190лв. В тази връзка се претендира от наст.
инстанция, постановяване на ново решение
в обжалваната част, с което съдът уважи исцовата
претенция като основателна и доказана за разликата над 100лв до размер на 190лв,считано от 26.08.15г, ведно със зак. лихва за всяка просрочена вноска,както и да присъди на
страната, направените по делото разноски за пред двете инстанции.
В жалбата и молбата към нея се
твърди, че решението на РС в атакуваната
му част, е постановено при нарушение на материалния закон и проц.
правила и е необосновано. В тази
връзка се излагат аргументи, че от предходното определяне на издръжката е
изминал период от 5 години, през който са нараснали нуждите на детето предвид неговата възраст, а в нарушение на
материалния закон, съдът се е позовал само на доходите на майката, които са
несигурни и инцидентни, т к тя временно работи в Италия. Според възз. страна, в чуждата държава майката има големи
разходи-за наем и пр., а преките грижи за детето се полагат само от нея, като съдът
не е направил анализ на доходите на бащата, които са чисто 643.88лв- месечно и
той би могъл без затруднение, да отделя по-голяма сума за издръжка на детето
си. В жалбата се сочи, че съдът не е обсъдил и обстоятелството, че бащата няма
друго семейство и деца, за които да се грижи, а твърденията му, че заплаща
кредит и издържа майка си са без правно
значение и не следва да окажат влияние върху размера на издръжката. Според въззивника, РС не се е съобразил и с нуждите на детето,
които значително са се увеличили за храна, дрехи и обувки, разходи за обучение
и пр., а и заради активното спортуване на детето се налага купуването и на
спортни екипи.
В срока по чл. 263 ал 1 ГПК, не е постъпил отговор от въззиваемия.
В с.з. жалбата се поддържа чрез проц. представител на въззивната
страна.
Въззиваемият възразява срещу претендирания размер на издръжката над
100лв месечно, като заявява, че има заеми и винаги е давал на детето средства
извън издръжката.
ЯОС приема следното по фактите:
Според у-е за раждане от 11.03.10г
на Общ.Ямбол, малолетното дете И.Н.Н., с
ЕГН ***********, род. на .......г е с родители: Т.М.Ж. и Н.И.Н., като за
учебната 2015-2016г детето е редовен ученик в 5а клас, съгл. у-ние,
изх.№228/17.08.15г на Директора на
ОУ”П.Р.Славейков”-Ямбол.
С влязло в сила Решение №
377/09.06.10г, пост. по гр. д. № 806/10 г. на ЯРС, бракът между родителите на
детето е прекратен на осн. чл
50 СК-по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права върху
малолетния И. са предоставени на майката, а бащата се е задължил да заплаща
месечна издръжка за детето в размер на 80лв,считано от 01.06.10г, ведно със зак. лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжкакта.
От декларация за семейно
положение и имотно състояние на Т.М.Ж. е
видно, че същата не притежава имущества и доходи, от които да се издържа, а служ. бележка на Агенция по заетостта Д„БТ”-Ямбол сочи, че
ищцата е регистрирана като безработна от 25.08.15г.
От у-ние изх
№ЧР-14-472/08.10.15г на ЮИДП ДП ДГС”Тунджа” се установява, че ответникът работи по трудов договор като:
„работник Горско стопанство” и за
периода: януари – септември 2015г. има общ нетен доход, в размер на 5794.92лв
/средно месечно по 643.88 лв/.Липсват данни отв.Н. да разполага с други доходи, но от у-е изх № 210-161/28.09.15г на
„Райфайзенбанк”/България/ЕАД-Ямбол е видно, че месечната вноска за ползвания от
ответника потребителски кредит по договор от 18.09.14г е в размер на
161.58лв.
По делото са допуснати и гласни
доказателства.Св.Ж.-дядо на
малолетния И. твърди, че детето живее при него и от момента на определяне на
издръжката през 2010г до наст. момент, същата не е
увеличавана, а детето е пораснало и разходите му са увеличени- за дрехи,
обувки,спортуване, ежедневни пари, учебни помагала. Според свидетеля, детето
ходи и на екскурзии два пъти годишно, които са организирани от училището, а
когато И. боледува и за лекарства са му нужни пари, но баща му не
дава допълнително средства извън издръжката, а майката се принудила да отиде на работа в Италия и изпраща за детето по 300 евро месечно, но в
чужбина тя е на квартира, плаща наем и е работи на различни места-в ресторант,
в пицария, а сега чисти офиси. Според свидетеля, докато е била в България Т. е
търсила работа, но не е намерила и затова се е регистрирала в БТ и после е
заминала отново за Италия.
Предвид изложеното ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от правно
легитимирана страна.Същата, разгледана
по същество се преценя за частично
основателна по следните съображения:
Искът е с пр. осн. чл
139,вр с чл 140 ал 1 т 2 и чл 142 ал 1 и 2 СК.
Задължението на родителя за
издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е
безусловно/чл 143 ал СК/, а
съгл. чл 142
ал.1 СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
В разп.
на чл 150 СК, законодателят е обусловил изменението
на размера на издръжка, в зависимост от доказване наличието на изменение в
обстоятелствата, при които тя е била определена, а именно:нуждите на детето да
са нараснали и възможностите на
родителите да дават издръжка също да са изменени. Нуждите на лицата, които имат
право на издръжка се определят с оглед възрастта, образованието и здравословното
им състояние, а съгл. т 6 ППВС №5/70г,двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и полаганите
грижи от родителя, при който детето
живее.
Съгл. чл
142, ал 2 СК-минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на МРЗ, която към настоящия момент е 420лв- или
минималният размер на издръжката за едно дете по закон към момента е 105лв.И т
к уредбата на цитирания текст не въвежда определен максимален размер на
издръжката, то съобразно данните по конкретния спор, издръжката може да бъде
определена, съобразно интересите на детето и доходите на родителите.
В конкретният случай, от
определяне на издръжката за малолетното
дете И.Н., род. на ........г е изминал период от близо 6 години, през
който детето е пораснало и неговите обичайни нужди от храна, облекло, учебни
помагала, консумативи,медикаменти за лечение, когато боледува и пр. са
нараснали, като детето и спортува, за което са му необходими допълнително
средства /свид.Ж./.
От друга страна,родителите на
детето са в работоспособна възраст, като майката се е регистрирала в БТ в
България, но работи към момента в
чужбина, като няма постоянна работа-работила е
в ресторант и пицария, а в момента почиства офиси и доходите й не са
сигурни/свид.Ж./, но ако същата беше в България и
работеше, би получавала поне МРЗ за страната -420лв.
Бащата на детето –отв. Н. реализира нетно месечно трудово възнаграждение в размер на
643.88 лв,а обстоятелството, че същият
погасява месечно сума по банков кредит е правноирелевантен
факт, т к задължението му за издръжка към
малолетния низходящ се ползва с привилегия. Липсват доказателства бащата
да се грижи за други непълнолетни деца,на които да е задължен да заплаща
издръжка.
В случая, с оглед нуждите на
детето и възможностите на родителите му, съдът приема, че ако родителите
живееха заедно, биха отделяли общо месечно за детето си издръжка в размер на
300лв, от които бащата ще следва да заплаща 150лв, а майката останалата част.
Възраженията от страна на въззивника, че следва да бъде определена издръжка в
минималния размер са неоснователни, т к такава издръжка се определя за дете в
изключително ранна възраст и при нетрудоспособен/болен,инвалид/родител, а по
делото не са налице и не са доказани такива препоставки.
Предвид изложените съображения
съдът приема, че претенцията на въззивната страна е основателна и доказана за разликата над
100лв до размер на 150лв, като решението на РС следва да бъде отменено в тази част като неправилно, а наст. инстанция следва да постанови ново решение,с което
уважи иска за разликата над 100лв до размер на 150лв.
С оглед изложеното, Решение
№562/15.10.15г и неговата неразделна част-Решение №91/12.02.16г, постановени по
гр д №2047/15г по описа на ЯРС, следва да бъдат
отменени в частта им, в която искът за увеличение на присъдената месечна
издръжка е отхвърлен за разликата над 100лв до размер на 150 лв, като иска в тази част бъде уважен, считано от датата на
подаване на ИМ-26.08.15г, ведно със законната лихва за забава на всяка
просрочена вноска до настъпване на предвидените в закона правоизменящи
или правопогасяващи издръжката обстоятелства.
В частта на решенията, в която
искът за увеличение на присъдената месечна издръжка е отхвърлен, за разликата
над 150лв до 190лв, като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Върху определената издръжка ответникът
дължи на осн чл 78 ал 6 ГПК, ДТ в размер на
72лв по сметка на ЯОС, съразмерно
с уважената част от иска.
С оглед искането на пълномощника на въззивника
и на осн. чл 38 ал 2,вр с ал
1 т 1,вр с чл 36 ал 2 ЗАдв, вр
с чл 7 ал 2 т 1 и чл 9 ал 1 от Наредба №1/09.07.04г за МРАВ, ЯОС определя
възнаграждение на пълномощника адв.Р.Д.-ЯАК, в размер на 300лв- за производството пред наст. инстанция и 200лв за производството пред ЯРС, които
възлага в тежест на въззиваемия.
Останалата необжалвана
част на Решение №562/15.10.15г и
неговата неразделна част-Решение №91/12.02.16г, постановени по гр д №2047/15г по описа на ЯРС, е влязла в законна сила.
Водим от горното, ЯОС
Р Е
Ш И :
Отменя Решение №562/15.10.15г и
неговата неразделна част-Решение №91/12.02.16г, постановени по гр д №2047/15г по описа на ЯРС, в частта, в която е отхвърлен
иска за увеличение на присъдената месечна издръжка от 100лв до 150лв и вместо
това постановява:
Изменя размера на присъдената с Решение №562/15.10.15г и
неговата неразделна част-Решение №91/12.02.16г по гр
д №2047/15г на ЯРС месечна издръжка, за разликата над 100лв до размер на 150 лв, като:
Осъжда Н.И.Н., с ЕГН **********,***
к „Г.Б.” №..,вх”....”, ап...
да заплаща на Т.М.Ж., с ЕГН **********,***, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете И.Н.Н.
с ЕГН **********, род. на ...........,
месечна издръжка в размер на още 50лв,
или общо в размер на 150лв, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от 26.08.15г до настъпване на предвидените в закона правоизменящи или правопогасяващи
издръжката обстоятелства.
Потвърждава Решение
№562/15.10.15г и неговата неразделна част-Решение №91/12.02.16г, постановени по
гр д №2047/15г по описа на ЯРС , в частта, в която е
отхвърлен иска за увеличение на присъдената месечна издръжка, за разликата над
150лв до размер на 190 лв.
Осъжда Осъжда Н.И.Н. с ЕГН ********** *** к „Г.Б.....” №.-....,вх”........, ап.....да
заплати по сметката на ЯОС, ДТ в размер
на 72лв, съразмерно с уважената част от
иска.
Осъжда Осъжда
Н.И.Н., с ЕГН ********** *** к „Г.Б.....”
№...,вх”...”, ап..... да
заплати на адвокат Р.Д.-ЯАК, сумата 300
/триста/лв за производството пред ЯОС и 200/двеста/лв за производството пред ЯРС.
Решение №562/15.10.15г и неговата
неразделна част-Решение №91/12.02.16г, постановени по гр
д №2047/15г по описа на ЯРС, в останалата необжалвана
част са влязли в законна сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.