Р Е Ш Е Н И Е

Гр Ямбол 22.04.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 14.04.2015г /две хиляди и петнадесета година/ в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове:1.Ж.Бозукова

2.Н.Иванов

при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Бозукова вт. гр. дело №120 по описа за 2015 г.

За да се произнесе съдът взе в пред вид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба от „СИС”ООД-с.Гранитово,обл.Ямбол, чрез пълном.-адв.Х.С.-***, против Решение №157/30.12.14г, пост. по гр д №187/14г по описа на ЕРС , с което иска по чл 422 ГПК,вр. с чл 415,вр с чл. 410 ГПК е уважен.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила,при непълнота на доказателствата и е необосновано, поради което се иска неговата отмяна, като наст. инстанция постанови ново решение, с което отхвърли исцовата претенция, като неоснователна и недоказана.

В тази връзка в жалбата се навеждат доводи, че РС е издал заповед за изпълнение по чл 410 ГПК, въз основа на копие от първичен документ,без оригинал или заверен препис, като и решението на съда в исковото производство е постановено също въз основа на копия от фактури. Според въззивника, РС е отказал и откриването на производство по чл 193 ГПК,във връзка с оспорването на процесните ф-ри въпреки, че върху същите няма подпис на въззивника,респ. негов пълномощник. В жалбата се сочи, че към датата на подаване на заявлението по чл 410 ГПК-19.12.13, давността на исцовата претенция е изтекла и искът е следвало да се отхвърли, а и В.Л.от ССЕ, не дало отговор, какви са задълженията на ответника.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор по жалбата от „Провими-Ситово”ЕАД-в ликвидация, със седалище с.Ситово, предст. от Й. Л.-ликвидатор, чрез мл. адв.Я.К.-САК, в който се твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно,поради което се иска неговото потвърждаване,както и в частта му за разноските в заповедното и исково производство.

Според въззиваемата страна, съдът е указал на ответника, че при оспорване на документ по см. на чл 193 ГПК, следва да се посочи оспорения документ, основанието и мотивите, с които се атакува истинността му, но това не е сторено, а твърденията на въззивника за липса на негов подпис върху фактурите, няма отношение за истинността на същите, т.к във фактурите е положен подписа на лицето, което ги е изготвило-А. Г. В отговора се твърди, че ССЕ е извършила проверка на место в счетоводството на ответника и е установила, че проц. фактури са включени в дневниците за покупки по ДДС за месеците, през които са издадени, а отразяването на ф-рите в счетоводството на ответника –купувач, включването им в дневника за покупки по ДДС и ползването на данъчен кредит, представлява признание на задължението. В отговора се навеждат доводи, че твърденията на ответника за изтекла погасителна давност на паричните задължения е изцяло неоснователна,т.к към датата на подаване на заявлението в зап.произв., петгодишната давност не е изтекла по отношение на вземанията по фактурите и случаят касае отделни доставки, а не периодични плащания по см на чл 111 б”в” ЗЗД.

В с.з. жалбата се поддържа, а в писмена защита страната поддържа твърденията си в жалбата-за непредставен оригинал на проц. ф-ри,за липса на подпис от надлежен представител на ответника,за недължимост на задължението,за неоткрито производство по чл 193 ГПК,досежно истинността на фактурите.Според въззивника, в счетоводствата на страните не съществуват данни, ответника да има задължение по двете ф-ри, а нот. покана до длъжника за извършената цесия, няма характер на уведомление по чл 99 ал 4 ЗЗД и има противоречиво съдържание относно дължимата сума. Въззивникът твърди, че фактурите са резултат от договорни отношения, а договорните задължения се погасяват с 3-год. давност по чл 111 ЗЗД. Въззивникът претендира да му бъдат присъдени съд. разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна,чрез ликвидатора на „Провими Ситово”ЕАД-в ликвидация –Й.Л. твърди, че фактурите се издават в 2 екземпляра и първият, който е с гриф: ”оригинал”- отива при клиента / в случая-противната страна/, а другият от кочана, на който пише: „копие”-остава при доставчика, но и двата документа са оригинали. Страната е депозирала и писмено становище от 09.04.15г, в което сочи, че поддържа отговора по жалбата и изложените в същия съображения и иска потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, вкл. и в частта за разноските в заповедното и исково производства.

След като се запозна с жалбата и отговора, атакуваното решение и доказателствата по делото, ЯОС установи следното по фактите:

Видно от приложеното ч.гр д №633/13г на ЕРС се установява, че въз основа на заявление от 19.12.13г на „Провими Ситово”ЕАД-в ликвидация, срещу „СИС” ЕООД, с.Гранитово е издадена Заповед №1314/21.12.13г за изпълнение на парично задължение по см. на чл 410 ГПК, като длъжниковото дружество е осъдено да заплати на кредитора –заявител, сумата 20 739.27лв-главница,представляваща неизплатена сума по ф-ра №14420/30.09.10г и ф-ра 14526/ 25.11.10г, ведно със зак. лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото с общ размер 1452.54лв/414.79лв – ДТ и 1037.75лв-адв. вънагр./.

И т к длъжникът е направил в законоустановения срок възражение вх. №153/20.01.14г по чл 414, ал 2 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по присъдените със заповедта суми, то с Разпореждане №146 /03.02.14г, съдът е указал предвидената по ГПК възможност за кредитора, да предяви иск за вземането си и ищецът-кредитор е предявил установителен иск по чл 422 ал 1 ГПК,вр с чл. 415,вр с чл 410 ГПК,предмет на гр д №187/14г.

По делото не се спори , че между „Провими”ООД –клон София и „СИС”ЕООД-с.Гранитово е налице Договор за продажба на биоконцентрати за изхранване на прасета от от 30.07.10г, със срок 12 месеца, като са уговорили цени, срокове, начин на плащане, количество, качество на стоката и пр. В чл 20 от договора е прието, всяка отделно доставена стока, да се заплаща в срок от 60 дни, считано от датата на получаването й, а в чл 17 ал 2 от д-ра, страните са предвидили,купувачът да получава доставката на направените от него заявки, без да заплаща цената на заявената стока до кредитен лимит от 20 000лв, който се отпуска за 60 дни, като купувачът дължи цената на отделните доставки и след изтичане на срока на плащането.

От представените по делото нот.зав. копия на 3 бр. фактури-№ 0000014526/25.11.10г за сумата 13 019.76лв, с посочен в нея падеж-25.01.11г, ф-ра №0000014420/30.08.10г за сумата 14 923.78лв, с падеж-30.11.10г и ф-ра №0000014507/11.11.10г за сумата 4 795.73лв, с падеж-11.01.11г е видно, че ищецът е извършил отделни доставки на ответника, с обща стойност на стоките- 32 739.27лв.

В заповедното и исковото производство пред РС, ищецът претендира частично сумата 7 719.51лв по ф-ра №0000014420 от 30.09.10г и 13 019.76лв по ф-ра №0000014526/25.11.10г, или общо 20 739.27лв. В тази връзка съдът констатира, че ф-ра №0000014420/30.09.10г за сумата 14923.78лв с ДДС и падеж 30.11.10г, по която ищецът претендира неизплатен остатък от 7 719.51лв и ф-ра №0000014526/25.11.10г за сумата 13019.76лв с ДДС и падеж 25.01.11г сочат, за извършени доставки от ищеца на ответника, касаещи стоки-биопродекти, като ф-рите съдържат подпис на лицето,което ги е изготвило-А. Г.

От друга страна, на 19.05.11г, с Договор за продажба на вземания /цесия/-„Провими „ООД, клон „КЧН” е прехвърлило на „Провими Ситово”ЕАД, всички свои вземания по отношение на „СИС”ЕООД , като на осн чл 99 ал 4 ЗЗД и с нот. покана-„Провими ООД клон” КЧТ-София е уведомило ”СИС”ЕООД с.Гранитово за извършената цесия, като в поканата се сочи, че считано от 19.05.11г, общо дължимата сума от 32 739.27лв. за доставени комбинирани фуражи в периода от 30.09.10г до 25.11.10г, по ф-ри №№0000014507, 0000014420 и 0000014526 е преминала към „Провими Ситово”ЕАД, което включва и задължението на ответника за плащане на 21 938.44лв /по процесните фактури/, като на длъжника е даден 7-дневен срок за плащане.Нот. покана е връчена на адресата на 14.06.11г,съгл. представената по делото разписка, с подписите на Нотариуса-връчител и Управителя на ЕООД „СИС”-с.Гранитово.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото са допуснати гласни доказателства, които сочат, че едногодишния договор между „Провими Ситово”ЕАД и „СИС” ЕООД от 2010г, касаел периодични доставки/ежемесечни или ежеседмични/ на биоконцентрати,които се изпълнявали от страните, като при всяка конкретна доставка, стоката е пристигала с ф-ра /св.С./. Според свид. показания, практиката за периодичните доставки била, купувачът да заяви желаната стока, поне една седмица преди датата на доставката и ако клиентът не е заплатил издадената ф-ра по предходна доставка, новата заявка се приема, но стоката не се доставя и в тази връзка между двете дружества не е имало проблеми по доставяне и заплащане на стоката, като доставката била „франко клиента” и стоката се е движела с фактурата и товарителницата и се е предавала на клиента при доставянето, а ако стоката не отговаряла по качество и количество на уговореното, клиентът не я получавал/св.П./.

По делото е изслушана ССЕ според чието заключение, задължението на „СИС” ЕООД към ищеца е в размер на 20 739.27лв - 17 282.73лв-данъчна основа и 3 456.54лв-ДДС, като процесните ф-ри са надлежно отразени в счетоводствата и на двете дружества- на ищеца, като вземане от „СИС” ЕООД, а при ответника проц.фактури са включени в дневниците за покупки по ДДС за месеците,през които са издадени- осчетоводени са в дневника на с/ка 401-„доставчици” на СИС”ЕООД- като облагаеми доставки, с пълен данъчен кредит и данъка е отразен по дебита на с/ка 453-11-начислен данък за покупки.Според в.л., в счетоводствата и на 2-те дружества има отразени плащания на ответника по банков път: на 04.08.11г, на 26.08.11г и на 25.10.11г- извършени преводи от „СИС” ЕООД на суми по 2000лв за всеки превод, а на 30.04.13г, превода е 6000лв, от които 1204.27лв са отразени в счетоводството на ищеца, в намаление на задължението на ответника и същата сума е отразена и в счетоводството на ответника, в намаление на задължението му. В.Л.сочи, че след приспадане на сумите по цитираните преводи, задължението на „СИС”ЕООД, остава в размер на 20 739.27лв.В с.з експертът пояснява, че отразената в заключението сума от 3 456.54лв, представлява ДДС върху 20 739.27лв, а сумите постъпили в периода от м.08.11г до м.04.13г, са покривали задължения по други издадени от ищеца фактури. Според в.л., т к при плащанията, ответникът не е посочвал конкретен номер на фактурите,то съгл. счетоводната практика експертът е приел, че при извършване на плащане от страна на ответника, следва да се покрие първо най-старото задължение към ищеца и в тази връзка при проверката в счетоводствата на двете д-ва, не е установена разлика в дължимата сума.

От всичко гореизложено съдът прави следните правни изводи:

Въззишвната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от правно легитимирана страна.Същата, разгледана по същество се преценя за неоснователна, по следните съображения:

Искът е с правно осн. чл 422 ГПК,вр с чл. 410 ГПК,вр с чл 327 ал 1 ТЗ. Същият е допустим, като заведен от надлежна страна-заявител в заповедното производство по ч.гр д №633/13г на ЕРС и в срока по чл 415 ГПК.По същество искът е основателен.

Доказателствата по делото сочат, че въз основа на заявление от „Провими Ситово”ЕАД-в ликвидация срещу длъжника–„СИС”ЕООД е издадена Заповед №1314/21.12.13г за изпълнение на парично задължение по см. на чл 410 ГПК, предмет на ч.гр.д№633/13г, като длъжника е осъден да заплати на кредитора сумата 20 739.27лв-главница, неизплатена по фактури №№ №0000014420/30.09.10г и №0000014526/25.11.10, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-19.12.13г до окончателно изплащане на сумата,както и съдебни разноски, в общ размер на 1452.54лв /414.79лв-ДТ и 1037.75лв-адв. възнаграждение/.И т к в законоустановения срок по чл 415 ал 1 ГПК, длъжникът е направил възражение за недължимост на сумите по заповедта, кредиторът-„Провими Ситово”ЕАД-в ликвидация-гр.София е предявил иск по чл 422ал 1 ГПК, вр с чл 410 ГПК, вр с чл 327 ал 1 ТЗ, предмет на гр. д 187/14г на ЕРС и с атакуваното решение, съдът е уважил изцяло иска за присъдените със заповед №1314/21.12.13г суми.

Данните по делото са красноречиви, че между страните „СИС”ЕООД /купувач/ и „Провими”ООД,клон КЧТ/продавач/ е бил сключени договор от 30.07.10г за продажба на биоконцентрати, със срок-12 месеца и по силата на търговските отношения между дружествата, ответникът е получавал периодични доставки на биоконцентрати за изхранване на животни, като доставката на стоката се извършвала с транспорт на продавача до фермата на купувача, след предварителна писмена заявка и в сроковете уговорени в д-ра. В тази връзка, предавнето на стоката се удостоверявало с подписване на издадена от продавача на купувача фактура, като купувачът заплащал всяка отделна доставена стока в срок от 60дни от датата на получаването /чл 20/, но в чл 17 от д-ра, страните са договорили и възможност за извършване доставки на стоки, с по-дълъг срок на плащане, с отразена дата на падеж в съответната фактура.

Писмените доказателства сочат, че процесните фактури- ф-ра №0000014420/30.09.10г на с-ст 14 923.78лв с падежна дата 30.11.10г, по която се претендира частично сумата 7 719.51лв и ф-ра №0000014526/25.11.10г на с-ст 13 019.76лв с дата на падеж 25.01.11г, като първични счетоводни документи са изготвени в съответствие със ЗСч, отразяват вида и количиството на доставените стоки и тяхната стойност, която се дължи от купувача-ответното дружество.

В тази връзка ЯОС приема за компетентно заключението на ССЕ, че задължението на „СИС” ЕООД към ищеца е в размер на 20 739.27лв,от които 17 282.73лв-данъчна основа и 3 456.54лв-ДДС, т к процесните ф-ри са надлежно отразени в счетоводствата на двете дружества и са включени в дневниците им за покупко-продажби по ДДС за месеците през които са издадени, като в счетоводствата на 2-те дружества има отразени и плащания по банков път: на 04.08.11г-2000лв, 26.08.11г-2000лв и 25.10.11г-2000лв, а на 30.04.13г- 6000лв, от които 1204.27лв са отразени в счетоводството на „Провими Ситово”ЕАД, в намаление на задължението на ответника.

Съдът счита, че осчетоводяването на процесните ф-ри в счетоводството на двете д-ва води на извода, че стоките са доставени от ищеца на ответника, в съответствие с посоченото в документите количество и качество,т.к ф-рата е първичен счетоводен документ, с който доставчикът удостоверява доставката на стоката от получателя й / чл 113 ал 1 ЗДДС- всяко данъчно задължено лице-доставчик е длъжно да издаде ф-ра за извършената от него доставка на стока/.

Гласните доказателства също навеждат на този извод, т к сочат, че практиката за периодичните доставки била, купувачът да заяви желаната стока, поне една седмица преди датата на доставката и ако клиентът не е заплатил издадената ф-ра по предходна доставка, новата заявка се приема, но стоката не се доставя и между двете дружества не е имало проблеми по доставянето и заплащането на стоката, а доставката била „франко клиента” и стоката се е движела с фактурата и се е предавала на клиента при доставянето, но ако не отговаряла по качество и количество, клиентът не я получавал.Свидетелите са категорични, че всяка доставка се е реализирала въз основа на заявка от купувача, като вида на стоката е била задължително конкретизирана, както и нейното количество и срока на доставката, а в договара е била предвидена и изрична възможност за доставка на стоки по предварителна заявка на купувача, без да се заплаща продажната цена до уговорения кредитен лимит и не е имало спор между страните за некачествена или негодна стока.

Ето защо съдът намира, че ответникът не е доказал твърденията си за некачествена и неполучена стока по процесните фактури, т к свид. показания сочат на противното- че не са известни случаи на връщане на доставена стока, като негодна или некачествена,респ. спор между страните в тази насока.

Предвид изложеното съдът счита, че правоотношението по всяка доставка е имало относително самостоятелен характер, в замисимост от предмета и сроковете за изпълнение на доставката, а предаването на стоката по отделните заявки се е извършвало с фактура, издадена от продавача и подписана от купувача,като заплащането е ставало при условията визирани в чл 20 от договора, но в случая, страните са приложили клаузите на чл 17,съобразно въведената практика за доставка на стоките, като тяхната стойност се заплаща при уговорен по-дълъг срок, отразен като падеж в самите фактури, а именно: падеж 30.11.10г- по ф-ра №0000014420/30.09.10г и падеж-25.01.11г,на задължението по ф-ра №0000014526/25.11.10г.

Ето защо,след като ответното дружество не е доказало в процеса извършено плащане на доставките по процесните фактури до момента на отразените в тях падежи, то ответникът е неизправна страна по договора и дължи претендираните суми на ищеца, в размерите установени от ССЕ.

Или, ответното д-во, като неизправна страна по договора от 2010г, дължи на ищеца сумата от 20 739.27лв, която съставлява разликата, между дължимата обща сума от 32 739.27лв /по 3 бр. фактури-№ 0000014526/25.11.10г за 13 019.76лв, с падеж-25.01.11г, ф-ра №0000014420/30.08.10г за 14 923.78лв, с падеж-30.11.10г и ф-ра №0000014507/11.11.10г за 4 795.73лв, с падеж-11.01.11г/ и извършените от ответното д-во плащания, с банкови преводи от 04.08.11г, от 26.08.11г, от 25.10.11г и от 30.04.13г, на сума с общ размер -12 000лв.

Наведеното оплакване на ответника за недействителност на процесните фактури е неоснователно и голословно,т.к. фактурите са отразени в счетоводството на ответното д-во, включени са в дневника за покупко- продажби по ДДС и е ползван данъчен кредит по същите,съгл. закл. на неоспорената ССчЕ, което представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване.В тази насока е и съд. п/ка Р№42/19.04.10г ВКС по т д №593/09г-ІІ т.о.Ето защо съдът приема,

Съдът приема за неоснователни и твърденията на ответника за изтекла 3-год.погасителна давност на задължението по см. на чл 111б”в” ЗЗД, т.к доставките са отделни и самостоятелни,като изпълнението на отделните престации е независимо една от друга и доставките нямат повтарящо се задължение, нито единен правопораждащ факт, чиито падеж да настъпва през предварително определени интервали от време, като и размерите на плащанията не са първоначално определени. Ето защо, вземанията на страните за отделните самостоятелни доставки се погасяват с изтичането на общата 5-год. давност, съгл чл 110 ал 1 ЗЗД, която към деня на подаване на заявлението по реда на чл 410 ГПК-19.12.13г, не е изтекла.

И т к в случая, с договор от 19.05.11г за продажба на вземане, между -„Провими” ООД клон КТЧ и „Провими Ситово”ЕАД, цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си от длъжника -„СИС”ЕООД, възникнало въз основа на извършени доставки, удостоверено с издадени ф-ри на обща стойност от 32 739.27лв от които: по ф-ра №0000014420/30.09.10г на с-ст 14 923.78лв с падежна дата 30.11.10г, по ф-ра №0000014507/11.11.10г на с-ст 4 795.73лв с падеж- 11.01.11г и ф-ра №0000014526/25.11.10г на с-ст 13 019.76лв с дата на падеж 25.01.11г., а съгл чл 4 от договора за цесия, цедентът е съобщил на длъжника за прехвърляне на вземането и то с нот. покана,получена от адресата на 14.06.11г, то съдът намира, че ответника е надлежно уведомен за цесията, както и за преминаване на задължението му от 21 938.44лв към „Провими Ситово” ЕАД, считано от датата на сключавне на договора и наведените в тази насока доводи на противното са неоснователни.

С оглед изложеното съдът приема, че предявеният установителен иск като основателен и доказан следва да бъде уважен.

Досежно разноските в заповедното и исковото производство съдът препраща към мотивите на РС, съгл. разп. на чл. 272 ГПК и приема, че ответника следва да заплати на ищеца разноски в заповедното производство, с общ размер 1452.54лв/414.79лв – ДТ и 1037.75лв-адв. вънагр./ и разноски в исковото производство с общ размер 1572.54лв/ДТ-414.79лв, адв.възнаграждение-1037.75лв и внесен депозит за вещо лице-120лв/.

Водим от горното,ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №157/30.12.14г, пост. по гр д №187/14г по описа на ЕРС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните .

Председател: Членове:1. 2.