Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 08.10 .2015год.
гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
На 08 септември 2015г.
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЧОКОВА
Секретар Д.С.
Прокурор ………………………
Като разгледа
докладваното от съдия Р.Чокова
т.д. № 29 по описа на
2015 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365
и сл. / ГПК.
Образувано по предявени с искова молба на
„Инфрастроймонтаж-5”ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Ямбол чрез
пълномощника му адв.Н. против „Агро сигма”ООД със седалище и адрес на
управление с.Овчи кладенец, Община Тунджа, област Ямбол искове в общ размер на 62 444.06лв.,
както следва: 1)иск с правно основание чл.240 , вр.с чл.79 от ЗЗД в размер на
43 270лв. -сума, предоставена от ищеца на ответника въз основа на Договор за
финансов заем, сключен на 01.06.2011г. между страните с осем превода по банков
път, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2014г. до датата на
окончателното плащане на главницата; 2)иск
за дължима по същия договор за финансов заем и Анекс №1 от 01.06.2012г.договорна
лихва в размер на 8 484,28лв за целия договорен период, считано от всеки
един от осемте превода по банков път до крайния срок за връщане-30.12.2014г. ;
3) иск с правно основание чл.228 и сл.,
вр.с чл.79 от ГПК за сума в размер на 9 160лв. с ДДС, съставляваща дължим,
но неплатен наем, съгласно Договор за наем на МПС, сключен на 20.05.2011г. и
Анекс №1 към него от м.05.2012г., определен за процесния период върху отделно
дължимите суми, съставляващи дължима наемна цена и 4)акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата по иска по чл.228 и сл.вр.с чл.79 от ЗЗД в
размер на 1529.78лв., считано от датите на отделните падежи на дължимия по
Договора респ.по Анекс №1 към него, до датата на предявяване на иска с исковата
молба-23.06.2015г.
Ищецът твърди, че от
общо предоставената му сума в размер на 43 270лв. от общо договорената от
100 000лв.по договора и анекса, ответникът
не е погасил дори частично задължението си по него въпреки изпратената
му покана за доброволно изпълнение по куриерска служба „Еконт Експрес”, която
отказал да получи. Счита, че същата е
била връчена редовно на осн.чл.10 от ЗТР, чл.12 и 13 от ТЗ и чл.50 от ГПК.
Независимо от изпратената покана за доброволно изпълнение до ответника, счита
че ответникът е изпаднал в забава, считано от датата, следваща деня на
изпълнение на задължението за връщане на заемната сума, а именно от
31.12.2014г., поради което той дължи и договорената с договора и анекса към
него лихва: дължи договорна лихва 2% върху получената в заем сума, считано от
датата на фактическото получаване на отделните суми до 01.06.2012г., както и
лихва в размер на 7% върху заетата сума, считано от 01.06.2012г.до 30.12.2014г.
като е посочил размерите на дължимата лихва за отделните периоди върху всяка
заета сума.
Искът си за
претендирания наем основава на сключен на 20.05.2011г.между страните Договор за
наем на МПС, по силата на който ищецът е предоставил на ответника под наем за временно и възмездно ползване колесен
трактор MASSEY FERGUSON модел 3125, цвят
червен, шаси В 172029, с рег.№ Y 02334 за периода от
20.05.2011г. до 31.12.2012г. с договорена месечна наемна цена от 100лв. без
ДДС. Посочил е, че с Анекс №1 към същия договор месечната наемна цена е била променена
в размер на 200 лв., без ДДС, като е пояснено, че плащането на същата „се
извършва на период от 3 месеца". Посочил е, че за периода от 20.05.2011 г.
до 31.12.2012 г. дължимата наемна цена е в размер общо на сумата 2 200 лв., в
т.ч. ДДС и в размер на 1 833.33 лв., без ДДС, а за периода от 01.01.2013 г. до
30.05.2015 г. общата дължима наемна цена е в размер на 6 960 лв., в т.ч. ДДС и
в размер на 5 800 лв., без ДДС. Посочил е, че за целия период от 20.05.2011 г.
до 30.05.2015 г. (29 месеца) общата дължима наемна цена е в размер на 9 160 лв. с ДДС, тъй като посоченият данък
добавена стойност е дължим към фиска, съгласно ЗДДС и че за част от него е
издал фактури. Посочил е, че срокът на този договор е изтекъл на 20.05.2014г.,
но и към настоящия момент МПС не му е върнато от ответника, поради което
съгл.чл.236 ал.1 от ЗЗД сключеният договор за наем на МПС се счита за продължен
за неопределен срок и за ответника не са отпаднали задълженията по наема. Във
връзка с третия иск е предявил акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД–за мораторна лихва
общо в размер на 1529.78лв.като поотделно е посочил законната лихва за забава
върху всяка от претендираните и неплатени за периода наемни вноски.
Ответникът „Агро
Сигма” ООД в указания му срок не е депозирал писмен отговор, с което двойната
размяна на книжата е приключила, а с определение от 22 юли 2015г. съдът е
приел, че исковете са допустими и е
пристъпил към задълженията си по чл.374 от ГПК, като е приел приложените към
исковата молба писмени доказателства,
като допустими и относими към спора.
В откритото
с.з. ответникът чрез процесуалния си представител заявява, че депозираната искова молба е неоснователна. Сочи, че в счетоводството на
доверителя му посочените в исковата молба като паричен заем по представения
договор суми са отразени, но не е
посочено, че са по този паричен заем и в каква връзка е извършен превода
им. По отношение на дължимия наем за колесния трактор не оспорва
договора, но твърди, че е изпратил покана на г-н П. да си го прибере обратно и
оспорва анекса към договора, т.к. управителят на „Агро сигма” ООД не е
подписвал договорите, приложени към настоящата искова молба и особено анексите
към тях, от които според него е видно, че подписът положен и срещу
„заемополучател” и „заемодател”, както и
„наемател” и „наемодател” са положени
от Л.В.П., а е посочено името на управителя А.Я..
Във връзка с взетото
отношение по основанието на иска, управителят на ищеца П. е заявил, че на
Договора за финансов заем от 01.06.2011 г. за „заемодател” е подписан той. Не
може да каже подписа за „заемополучател” дали е на А.Я. или не; на Анекс № 1 е
подписал за „заемодател” и с разрешение на А.Я.- той е подписал за
„заемополучател”; на Договора за наем на
МПС от 20.05.2011 г. и на Анекс №1 към
него подписа за „наемодател” и за
„наемател” е подписал той, като за „наемател”
е подписал със запетайка, защото преди това е разговарял с А.Я.. Уточнил
е, че към него момент той и А.Я. са представлявали „Агро сигма” ООД заедно и поотделно и двамата в качеството си
на съдружници и управители.
В о.с. з., на основание чл. 375, ал.
1 от ГПК, съдът предяви на страните доклад относно обстоятелствата, наведени с
ИМ, посочените по-горе правни квалификации на претендираните права и на
възраженията, като в съответствие с това разпредели и доказателствената тежест
между страните.
От събраните в изпълнение на
доказателствената тежест на страните доказателства по делото и след техния
анализ съдът прие за установено следното:
по фактите:
Наличието на процесуална легитимация
на търговските субекти, съдът установи след служебно извършена справка в
търговския регистър по реда на чл. 23, ал.4
от ТЗ, в който страните са вписани с ЕИК : и двете дружества са
регистрирани като търговски и не са прекратени и заличени към днешна дата, като
за управител на дружеството ищец„Инфрастроймонтаж-5”ЕООД гр.Ямбол е вписано
лицето Л.В.П., а на дружеството „Агро Сигма”ООД към дата 01.06.2011 и
01.06.2012г. със съдружници Л.В.П., А.П.Я. и Ж. Д. Ж., като управители са
вписани А.П.Я. и Л.В.П., които представляват
дружеството поотделно.
С договор, сключен на 1.06.2011 г.
между страните по делото, заемодателят „Иффрастоймонтаж-5” ЕООД се е задължил
да предостави на заемополучателя „Агро Сигма” ООД сума в размер на 100 000
лв. за 12 месеца – до 01.06.2012 г., като сумата да се ползва при нужда от
фирмата и заемът да бъде възстановен в срока на договора. В т.3 „Права и
задължения на заемодателя” е уговорено сумата да се предоставя по банков път
или в брой, в рамките на договорения заем. В т. 4, подточка 4 в задължение на
заемополучателя е уговорено да заплати лихва в рамките на 2 % от ползваната
сума в края на срока. Съгласно т. 5, договорът за заем се прекратява след
изтичане на договорения срок, а неуредените отношения се уреждат по ЗЗД. Този
договор е подписан от лицето на Л. П. в качеството му на управител на заемодателя
и като представляващ „Инфрастроймонтаж-5” ЕООД и от Ан. Я.- заемополучател, като представляващ „Агро
Сигма” ООД. върху подписите им са
положени и съответните печати на търговските дружества. Една година по-късно на
01.06.2012г. между същите страни е подписан Анекс №1 към Договора за финансов
заем, като със същия е удължен срока за възстановяване на взетата сума до
момента, която да се счита – 30.12.2014г., а по т. 2 е променена договорната
лихва на 7 % от ползваната сума до края на срока. Заемодателят е подписан от Л.
П., а за „заемополучател”, със запетайка отпред, е посочен за разписал го – А.Я..
От дневните отчети от датите 10.11.2011г.,
09.11.2011г., 28.10.2011г., 12.10.2011г.,
12.07.2011 г. , 13.06.2011 г. и
01.06.2011 г. се установява, че чрез „КТБ” АД
„Инфрастроймонтаж-5” ЕООД е направил на на „Агро Сигма” ООД на посочените дати на двенните отчети кредитни
преводи от: 1 530лв.; 1 230 лв. и 2 660 лв., 7 000 лв., 11 700
лв. , 2 350 лв. , 10 000
лв. и 6 800 лв. като е посочил за основание на
превода – финансов заем по договор. Към всеки от дневните отчети като
доказателство по делото е приложено и платежното нареждане за сумата от ищеца
на ответника и с посочено основание финансов заем или по договор.
Между страните на 20.05.2011 г. е
сключен и втори договор, с който ищецът в качеството си на „наемодател” е отдал
за възмездно ползване на ответника в качеството му „наемател” собственото на
ищеца по делото МПС, а именно трактор: MASSEY
FERGUSON модел 3125, цвят червен, шаси В 172029, с
рег.№ Y 02334. за срок от три години от
датата на сключване на договора. С този договор страните се споразумели
наемателят да заплаща на наемодателя месечна наемна ставка в размер на 100 лв.
до пето число на тримесечно следващ текущия месец. В договора е предвидено, че
срокът на договора може да бъде променен само по взаимно писмено съгласие на
страните, а прекратяването на договора е предвидено в пет случая: с изтичане на
срока, освен ако не бъде продължен; по взаимно съгласие на страните; без
предизвестие от наемателя при неизпълнение на задълженията от страна на
наемодателя; без предизвестие от страна на наемодателя при редовно неплащане от
страна на наемателя на консумативни разходи и на последно място – когато
изпълнението на договора стане невъзможно по независещи от страните причини –
промяна в собствеността на МПС, административни забави и др. Предвидено е
действието на договора да може да бъде прекратено от всяка една от страните с
15-дневно писмено предизвестие. Към този договор между страните е подписан и
Анекс № 1 от м. май 2011 г., с който месечната наемна ставка от 2013 г. е
променена на 200 лв. без ДДС, и е предвидено плащането да се извършва на период
от три месеца. Изрично е отбелязано, че останалите точки от договора остават
непроменени. За „наемодател” е подписан Л. П., а за „наемател”, със запетайка
отпред, е отбелязано, че е подписан А. Я.. В о.с.з. управителят на ищеца П. изрично заяви,
че той с разрешението на другия
управител на АгроСигма”ООД със запетайка
пред името му е подписал Договора за наем и двата анекса към двата цитирани по
горе договора.
Като доказателства в подкрепа на
иска си ищецът е представил и 8 бр. фактури, издадени през периода 29.08.2013
г.-30.03.2015 г., които са подписани от Л.П. като МОЛ на , но не са подписани
от получателя- и конкретно от А.Я., вписан като МОЛ във фактурите.”
С Покана от 14.05.2015 г. ищецът е
поканил ответника да му върне получената, но невърната в уговорения в Договора
за финансов заем и Анекс №1 към него срок, в заем сума от 43 270 лв. в
срок до 30.12.2014 г., ведно с договорната лихва за целия период от 01.06.2011
г. до 30.12.2014 г. в размер на 7 % върху получената сума, чийто размер възлиза
на 10 601 лв., съобразно договора за финансов заем и анекса към него. Поканил
ответника на основание чл. 82 от ЗЗД да му заплати за периода от 20.05.2011 г.
до 31.12.2012 г. и дължимата наемна цена в размер общо на сумата 1 833.33
лв. без ДДС, а за периода от 01.01.2013 г. до 20.05.2015 г. наемна цена в
размер на 5 666.66 лв. без ДДС, като за целия период от 20.05.2011 г. до
20.05.2015 г. посочил и общата дължима наемна цена в размер на 7 500 лв.
без ДДС. За това, че между страните е бил сключен договор за наем на МПС на
20.05.2011 г., с който „Инфрастроймонтаж-5” ЕООД е предоставил на „Агро Сигма”
ООД за временно и възмездно ползване колесен трактор MASSEY
FERGUSON модел 3125, цвят червен, шаси В 172029, с
рег.№ Y 02334. Със същата покана ищецът
е поканил ответника по първия от договорите да му заплати върху претендираната
главница сумата от 530 лв., съставляваща дължима лихва за забава за периода от
01.01.2015 г. до 14.05.2015 г., сумата в размер на 10 601.15 лв., съставляваща
договорена, но неплатена лихва за периода от 01.06.2011 г. до 30.12.2014 г. по
договора за финансов заем от 01.06.2011 г. Тази покана е изпратена по до
офиса на Агро Сигма в гр.Раднево, но видно от отбелязването от куриера в
обратната разписка в офиса на Агро Сигма гр.Раднево е отказано
получаването на пратката.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, назначена по искане на ищеца и изпълнена от вещо
лице Й.К., което след като се е запознало с материалите, приложени по Търг.Д. №
29/2015 г. и проверка на счетоводните документи на ищеца и ответника е дало
отговор на поставените му две задачи, както следва:
По първия въпрос: Осчетоводени ли са посочените в настоящата искова молба
вземания респ. задължения в счетоводствата на ищеца и ответника съобразно
Договор за финансов заем, сключен на 01.06.2011г., Анекс №1/01.06.2012г. към
Договор за финансов заем, Договор за наем на МПС, сключен на 20.05.2011г. и
Анекс №1 към Договор за наем на МПС, вещото лице е отговорило следното: По силата
на Договор за финансов заем от 01.06.2011 г.
и Анекс № 1/01.06.2012 г. към Договор за финансов заем, сключен между
„Инфрастроймонтаж-5” ЕООД – ищец и „Агро Сигма” ООД – ответник, е възникнало
вземане, респ. задължение, в общ размер на
43 270 лв., като сумата е предоставена от ищеца по банков път на
части, както следва: 6 800лв. – на 02.06.2011г.; 10 000лв. – на
13.06.2011г.; 2 350лв. на 11.07.2011г.; 11 700лв. – на 12.10.2011г.;
7 000лв. – на 28.10.2011 г.; 1 230 лв. – на 09.11.2011г.; 2 660лв.
– на 09.11.2011г. и 1 530лв. – на 10.11.2011г. Вещото лице е посочило, че
в счетоводството на ищеца тези суми са коректно осчетоводени като вземане по
дебита на Счетоводна сметка 498/1, „Други дебитори” срещу кредитиране на Сметка
503 „Разплащателна сметка”, с крайно дебитно салдо по Сметка 498/1 в размер на
43 270 лв. В.л. е посочило е, че в счетоводството на ответника същите суми
са коректно осчетоводени, като задължение по дебита на Счетоводна сметка 503
„Разплащателна сметка” срещу кредитиране на Счетоводна сметка 499/1 „Други кредитори” с крайно кредитно
салдо в размер на 43 270 лв.
Посочило е още, че по силата на възникналите и
дължими плащания по Договор за наем на МПС, сключен на 20.05.2011 г. и Анекс №
1 към договор за наем на МПС са възникнали вземания, респ. задължения в размер
на 9 160 лв. Посочило е, че в счетоводството
на ищеца са осчетоводени вземания в
размер на 7 200 лв. на
основание издадени данъчни фактури от ищеца в полза на ответника, както
следва: № 000000420/29.08.2013 г. със стойност 1 440 лв. с ДДС; : №
000000439/28.09.2013 г. със стойност 720 лв. с ДДС; : № 000000510/27.12.2013 г.
със стойност 720 лв. с ДДС; № 000000519/29.03.2014 г. със стойност 720 лв. с
ДДС; № 000000557/30.06.2014 г. със стойност 720 лв. с ДДС; №
000000619/30.09.2014 г. със стойност 720 лв. с ДДС; № 000000650/23.12.2014 г.
със стойност 720 лв. с ДДС; № 000000704/30.03.2015 г. със стойност 720 лв. с
ДДС; № 000000575/29.06.2015 г. със стойност 720 лв. с ДДС. Тези вземания в
счетоводството на ищеца вещото лице е констатирало, че са осчетоводени по Д-т
сметка 411 „Вземания от клиенти” срещу К-т сметка 703 – „Приходи от продажба на
услуги”, като данъчните фактури са включени в дневници за продажбите и е
начислен данък по сметка 453/2 – „Начислен ДДС за продажбите”, съгласно изискванията
на ЗДДС.
Вещото лице е установило
още, че в счетоводството на ответника са
осчетоводени задължения в размер на 6 480 лв. на основание издадени
данъчни фактури в полза на ответника, както следва: № 000000420/29.08.2013
г. със стойност 1 440 лв. с ДДС; : № 000000439/28.09.2013 г. със стойност
720 лв. с ДДС; : № 000000510/27.12.2013 г. със стойност 720 лв. с ДДС; №
000000519/29.03.2014 г. със стойност 720 лв. с ДДС; № 000000557/30.06.2014 г.
със стойност 720 лв. с ДДС; № 000000619/30.09.2014 г. със стойност 720 лв. с
ДДС; № 000000650/23.12.2014 г. със стойност 720 лв. с ДДС; №
000000704/30.03.2015 г. със стойност 720 лв. с ДДС. Вещото лице е установило,
че в счетоводството на ответника възникналите задължения към доставчика на
услугите на обща стойност от 6 480 лв. са осчетоводени по Д-т сметка 602 –
„Разходи за външни услуги” срещу К-т сметка 401 – „Доставчици” в начислен данък
за покупките по Сметка 453/1 „Начислен ДДС за покупките”, съгласно изискванията
на ЗДДС.
По втория въпрос: какъв е размерът на законната лихва
върху претендираните парични суми – главници, съобразно изрично заявените в ИМ
периоди, включващи начална и крайна дата на дължимите обезщетения, вещото лице
е дало следните отговори: 1. по договора
за финансов заем, сключен на 01.06.2011 г. и Анекс № 1/01.06.2012 г., е
дало заключение, че договорената лихва
възлиза в размер на 8 490.31 лв. , от които: 135,99 лв., дължима
лихва в размер на 2 % върху сумата 6 800 лв., считано от 03.06.2011 г. до
01.06.2012 г.; 193,97 лв., дължима лихва в размер на 2 % върху сумата 10 000 лв.,
считано от 14.06.2011 г. до 01.06.2012 г.; 41,97 лв., дължима
лихва в размер на 2 % върху сумата 2 350 лв., считано от 12.07.2011 г. до
01.06.2012 г.; 149,37 лв., дължима
лихва в размер на 2 % върху сумата 11 700 лв., считано от 13.10.2011 г. до
01.06.2012 г.; 83.23 лв., дължима
лихва в размер на 2 % върху сумата 7 000 лв., считано от 29.10.2011 г.
до 01.06.2012 г.; 13.81лв.,
дължима лихва в размер на 2 %
върху сумата 1 230 лв., считано от 10.11.2011
г. до 01.06.2012
г.; 29.87 лв., дължима
лихва в размер на 2 % върху сумата 2 660 лв., считано от 10.11.2011 г. до
01.06.2012 г.; 17,10 лв., дължима
лихва в размер на 2 % върху сумата 1 530 лв., считано от 11.11.2011 г. до
01.06.2012 г. и 7 825,00 лв., дължима
лихва в размер на 7 % върху сумата 43 270.00 лв., считано от 01.06.2012 г.
до 30.12.2014 г.; 2. По договора за наем
на МПС, сключен на 20.05.2011 г., и
Анекс № 1 към него, вещото лице е дало заключение, че законната лихва възлиза в размер на 1 529.78лв., от които: 139,76лв., дължима
върху сумата 360 лв., за наем за м. 06, 07 и 08.2011г., дължими за периода от 06.09.2011г.
до 23.06.2015г.;130,46лв., дължима върху сумата 360лв., за наем за м. 09, 10 и
11.2011г., дължими за периода от 06.12.2011г. до 23.06.2015г.;121,17лв.,
дължима върху сумата 360 лв., за
наем за м. 12,2011г. и за м. 01 и м. 02.2012г., дължими за периода от 06.03.2012г.
до 23.06.2015г.;111,84лв., дължима върху сумата 360лв., за наем за м. 03, 04 и
05,2012г., дължими за периода от 06.06.2012г. до 23.06.2015г.;102,50лв.,
дължима върху сумата 360лв., за
наем за м. 06, 07 и 08.2012г., дължими за периода от 06.09.2012г. до 23.06.2015г.;93,25лв., дължима
върху сумата 360лв., за наем за м. 09,10
и 11.2012г., дължими за периода от 06.12.2012г. до 23.06.2015г.;140,29лв., дължима
върху сумата 360 лв., за наем за м. 12.2012г. - 120лв. с ДДС, за м. 01 и
02.2013г., дължими за периода от 06.03.2013г. до 23.06.2015г.;149,89лв., дължима
върху сумата 720лв., за наем за м. 03, 04 и 05.2013г., дължими за периода от
06.06.2013г. до 23.06.2015г.;131,46лв., дължима
върху сумата 720 лв., за наем за м. 06, 07 и 08.2013г., дължими за периода от
06.09.2013г. до 23.06.2015г.;113,22лв., дължима
върху сумата 720лв., за наем за м. 09,10 и 11.2013г., дължими за периода от 06.12.2013г.
до 23.06.2015г.; 95,21лв., дължима върху сумата 720лв., за наем за м. 12, 01 и
02.2014г., дължими за периода от 06.03.2014г. до 23.06.2015 г.;76,76лв., дължима
върху сумата 720 лв., за наем за м. 03, 04 и 05.2014г., дължими за периода от
06.06.2014г. до 23.06.2015г.;58,30лв., дължима
върху сумата 720 лв., за наем за м. за м. 06, 07 и 08.2014г., дължими за
периода от 06.09.2014г. до 23.06.2015г.;40,05лв., дължима
върху сумата 720лв., за наем за м. за м. 09,10 и 11.2014г., дължими за периода
от 06.12.2014г. до 23.06.2015г.;22,02лв., дължима
върху сумата 720лв., за наем за 12.2014г., м. 01 и 02.2015г ., дължими за
периода от 06.03.2014г. до 23.06.2015г.;3,60лв., дължима
върху сумата 720лв., за наем за м. 03, 04 и 05.2015г., дължими за периода от
06.06.2015г. до 23.06.2015г.;
В открито съдебно заседание вещото
лице е посочило на поставения му въпрос от страна на процесуалния представител
на ответника, че не може да направи извод, че наредените и преведените от ищеца
на ответника суми по платежни нареждания към делото касаят този финансов
договор, както и че в двете счетоводства задълженията по договора за финансов
заем и по договора за МПС са осчетоводени като вземания от други дебитори.
Съдът приема заключението на вещото
лице като обективно и компетентно. Същото не е оспорено и от страните по
делото.
При горната фактическа обстановка, съдът стигна до
следните изводи
по правото:
При така изложените факти, съдът приема, че спорът е
търговски по смисъла на чл. 365,
ал.1, т.1 от ГПК и е сезиран от ищеца с четири осъдителни иска, предявени в обективно
и субективно съединение, както следва:1)
иск по чл.240, вр.с чл.79 от ЗЗД вр. с 288 от ТЗ в размер на сумата от 43
270лв. ведно със законната лихва върху него, считано от 31.12.2014г. до датата
на окончателното и плащане; 2) иск
за дължима договорна лихва по чл.294 от ТЗ вр.с раздел 4 т.4 от Договора за
финансов заем и т.2 от Анекс към него от 01.06.2012г. за целия договорен период
в общ размер на 8 484,28лв, считано от всеки един от преводите по банков
път до крайния срок за връщане-30.12.2014г.;3) Предявен е трети иск с
правно основание с правно основание чл.228 вр.с чл.232 ал.2вр. и чл.236 от ЗЗД ,
вр.с чл.79 от ЗЗД вр.с чл.288 ал.1 от ТЗ
за сума в размер на 9 160лв. с ДДС, съставляваща дължим, но неплатен наем,
съгласно Договор за наем на МПС, сключен на 20.05.2011г. и Анекс №1 към него,
определен за процесния период върху отделно дължимите суми, съставляващи
дължима наемна цена; 4) акцесорен
иск по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата по втория иск в размер
на 1529.78лв., считано от датите на отделните падежи, до датата на предявяване
на иска с исковата молба-23.06.2015г. Общият размер на предявените искове е
62 444.06лв.
Съгласно чл. 154, ал.1
от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения.
Съдът намира по така предявените
искове следното:
Чл.288 от ТЗ е предвидил, че за неуредените с него положения за търговските сделки се прилагат
разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него –
търговските обичаи. Поради това в конкретните два случая на сключените между
страните търговски сделки за паричен заем и за наем на движима вещ-колесен
трактор, приложими са нормите на чл.240, респ. на чл.228 и сл. от ЗЗД.
Разпоредбата на 294 от ТЗ предвижда, че между търговци лихва се дължи, освен
ако не е уговорено друго.
По първия от предявените искове с правно основание чл.240, вр.с чл.79 от ЗЗД вр. с 288 от
ТЗ в размер на 43 270лв.-съдът намира иска за изцяло и доказан по
основание и размер.Съображения:
С договора за заем съгласно чл.240
ал.1 /ЗЗД заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. От тази
законова норма следва извода, че заемът
е двустранен, неформален и реален договор, който се счита за сключен в момента,
когато въз основа на постигнатото между страните съгласие едната страна даде, а
другата получи в заем пари. Когато се твърди, че договор за заем е сключен в
писмена форма той следва да съдържа две насрещни покриващи се волеизявления
относно съгласието на страните едната страна - заемодател, да предаде на
другата страна - заемател парична сума, срещу задължение на заемателя да я
върне на заемодателя .
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че
между ищеца като заемодател и ответника като заемател са възникнали валидни
договорни отношения по смисъла на чл. 240 ЗЗД
на основание сключен на
01.06.2011г. писмен Договор за финансов заем, с който страните са се договорили
ищецът да заеме на ответника сума в размер на 100 000лв. за 12 месеца – до
01.06.2012 г., като сумата да се ползва при нужда от фирмата и заемът да бъде
възстановен в срока на договора, а в т.3 „Права и задължения на заемодателя” е
уговорено сумата да се предоставя по банков път или в брой, в рамките на
договорения заем. В т. 4, подточка 4 в задължение на заемополучателя е
уговорено да заплати лихва в рамките на 2 % от ползваната сума в края на срока.
Съгласно т. 5, договорът за заем се прекратява след изтичане на договорения
срок, а неуредените отношения се уреждат по ЗЗД. Този договор е подписан от
лицето на Л. П. в качеството му на управител на заемодателя и като
представляващ „Инфрастроймонтаж-5” ЕООД и от
Ан. Я.- заемополучател, като представляващ „Агро Сигма” ООД и върху подписите им са положени и съответните печати
на търговските дружества. Една година по-късно на 01.06.2012г. между същите
страни е подписан Анекс №1 към Договора за финансов заем, като със същия е
удължен срока за възстановяване на взетата сума до момента, която да се счита –
30.12.2014г., а по т. 2 е променена договорната лихва на 7 % от ползваната сума
до края на срока. Двата подписа в Анекс
№1 са положени от управителя на търговското дружество - ищеца, който видно
от справката в Търговския регистър е
управител и на търговското дружество-ответник и двамата с А.Я. поотделно го представляват,
което му дава право да подписва договори и от името на ответника. Подписът за
„заемодател” е положен от Л. П. и за „заемополучател” съгласно направеното в
о.с.з. от Л. П. признание- също, със
запетайка отпред вместо посочения за разписал го – А. Я., което обстоятелство
налага извода, че Договорът за финансов заем е подписан от лице, което представлява
ответното дружество. Затова се явява
неоснователно оспорването на Договора за заем от страна на процесуалния
представител на ответното дружество в о.с.з., че не е подписан от управителя А.Я..
С предоставянето на сумите чрез банков превод по банковата сметка на ответника между страните е възникнало правоотношение по Договора за финансов заем, като останалите клаузи относно поемането на задължение за връщане на сумата на посочената дата и договорната лихва са обективирани в писмения договор и анекса към него. А с изтичането на срока за предоставяне на паричен заем, уговорен с Анекса-30.12.2014г. вземането е станало изискуемо, поради което не е необходима изрична покана за връщане на заема.
Съдът намира, че и договорът и анексът са
породили действие, т.к.видно от
счетоводната експертиза, претендираните от ищеца суми в общ размер на
43 270лв., преведени с осем броя платежни нареждания по повод сключения
заем между страните са осчетоводени и в
счетоводството на ищеца и в счетоводството на ответника. Нещо повече: в
платежните нареждания, приложени към делото, както и в дневните отчети на КТБ
АД, обслужвала счетоводството на ищеца,
като основание на осемте превода, посочени в ИМ и предмет на претенцията по
първия иск, е записано- финансов заем по Договор. На следващо място: превода на
сумите е извършен след подписване на договора и в рамките на договорения
едногодишен срок в него като ищецът е избрал преводът да става по банков път. Фактът,
че при осчетоводяване на получените суми ответникът не е записал основанието за
получаването им, не означава, че сумите не са получени по повод процесния заем.
Не на последно място следва да се отбележи, че ответникът в срока за отговор, не
е направил възражения срещу него и не е представил доказателства за
съществуващи евентуално други каквито и
да е облигационни отношения между страните, а и при направеното оспорване в
открито с.з. не се позова на конкретни други такива .
С оглед изложеното съдът намира за
неоснователно и неподкрепено с доказателства твърдението на ответната страна за неоснователност на
този иск, поради това че сумите, посочени в исковата молба са отразени в
счетоводството на ответника, но не е посочено, че са по този заем и изобщо в
каква връзка е превода им.
От друга страна действието на
договора за заем изисква от заемателя да върне получената парична сума, до
изтичане на уговорения срок- 31.12.2014г.. Предварително установения между
страните по Договора и с Анекса към него
срок за изпълнение на задължението на заемателя е изтекъл, поради което
ответното дружество дължи изпълнение на задължението си.
Положителният факт на изпълнение обаче
на това парично задължение в лазмер на 43 270лв. не е доказан в хода на
съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения,
съдът приема крайния извод, че ответникът следва да бъде осъден да (върне)
заплати на ищеца получената в заем сума от 43 270 лева, представляваща негово
изискуемо парично задължение по процесния договор за заем. Върху същата сума,
ответникът дължи и законна лихва, за периода от датата на предявяване на иска
до окончателното плащане, която сума също следва да бъде осъден да заплати.
По втория от предявените искове, квалифициран от съда като иск за дължима договорна лихва по
чл.294 от ТЗ във вр.с раздел 4 т.4 от Договора за финансов заем и т.2 от Анекс №1 към него за целия договорен
период в общ размер на 8 484,28лв, считано от всеки един от преводите по
банков път до крайния срок за връщане-30.12.2014г.:
Съгласно нормата на
чл. 294 от ТЗ между търговци лихва се дължи, освен ако не е уговорено друго. В
конкретния случай договорът е сключен в
писмена форма, анексът към него-също. В т.4 подточка 4 от Договора за финансов
заем е предвидено като задължение на заемополучателя заплащането на лихва в
рамките на 2% върху ползваната сума в края на срока, т.е. По сключения между
страните договор за заем договорната лихва в размер на 2% е за периода от
01.06.2011г.до 01.06.2012г. върху всяка от преведените на ответника суми в заем.
С Анекс №1 от 1.06.2012г. между страните по договора е договорено изменение на договора, изразяващо
се в удължаване на срока за възстановяване на взетата сума до 31.12.2014г.и в
промяна на размера на тази лихва на 7% от ползваната сума в края на срока. Иначе казано договорната лихва в размер на 7%
е за периода от 01.06.2012г.до 31.12.2014г.върху общия сбор на преведените в
изпълнение на договора за заем суми-43 270лв.
С оглед изложеното по-горе за
Договора за финансов заем и Анекс №1 към него, изцяло основателен се явява и
вторият от предявените искове по отношение на договорната лихва върху
главницата по предоставения заем съобразно лихвения процент по т.4 подточка 4 от Договора за Финансов заем-2%
за периода от 03.06.2011г. до 01.06.2012г. изчислена върху, всеки от
извършените преводи и съобразно договорната
лихва върху главницата по
предоставения заем съобразно лихвения процент-7%, уговорен с Анекс №1 за
периода от 01.06.2012г.до 30.12.2014г. в общ размер на 8 484.28лв. Съобразно заключението на
вещото лице , изчислена дължимата договорна лихва за посочените периоди върху
всеки от осемте превода е в общ размер на 8 490.321лв, но при липса на направено увеличение на иска за
разликата от 6.03лв.от страна на ищеца, съдът не дължи произнасяне за разликата
над претендираната договорна лихва от 8 484.28лв. и изчислената от в.л. в
размер на 8 490.321лв
По третия от предявените искове- който съдът квалифицира като иск с правно основание чл.228 вр.с чл.232
ал.2 и чл.236 от ЗЗД , вр.с чл.79 от ЗЗД
вр.с чл.288 ал.1 от ТЗ за сума в размер
на 9 160лв. с ДДС, представляваща сбора от дължим, но неплатен наем,
съгласно Договор за наем на МПС, сключен на 20.05.2011г. и Анекс №1 към него:
Искът е допустим, а разгледан по
същество след преценка на становищата на страните и събраните доказателствата
по делото, поотделно и в тяхната съвкупност се преценява като изцяло основателен,
предвид следните съображения:
С договора за наем, какъвто е процесния договор от 20.05.2011, наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати определена
цена. Задължението за плащане на наемната цена от наемателя е закрепено в
нормата на чл. 232,
ал.2/ЗЗД, която намира приложение с оглед препращащата норма на чл. 288/ ТЗ,
и раздел 3, т.1. от Договора за наем, подписан между страните. С постигнатите
договорености ответникът е поел задължение да плаща наемната цена от 100лв. без ДДС по ред и условия посочени в
договора-до пето число на текущия месец. Следователно на задължението на ищеца
- наемодател да предостави под наем колесния трактор, съответства задължението
на ответника - наемател да плати договорената в раздел 3т.1наемна цена по реда
и условията посочени в него. С анекс №1 от м.май 2012г. размерът на наема е бил променен на 200лв.без ДДС, считано от
2013г., като е пояснено, че плащането на
наемната цена става на тримесечие. Съдът приема , че подписите и в Договора за
наем от 20.05.2011г. и Анекса към него са положени от управителя на търговското
дружество – ищец- Л.П., тъй като, както се посочи и по-горе по отношение на
Договора за заем и анекса към него, видно от
справката в ТР към датата на подписването им той е управител и на търговското
дружество-ответник и двамата с А.Я. поотделно го представляват, което му дава
право да подписва договори и от името на ответника. Подписът за „наемодател” е
положен от Л. П. и за „наемополучател” съгласно направеното в о.с.з. от Л. П. признание- също, със запетайка
отпред вместо посочения за разписал го – А. Я., което обстоятелство налага
извода, че Договорът за финансов заем е подписан от лице, което има право да представлява
ответното дружество. С предоставянето на колесния трактор на дружеството на ответника
между страните е възникнало правоотношение по Договора за наем, като останалите
клаузи относно поемането на задължение за начина на плащане на наема и неговия
размер са обективирани в писмения договор
и анекса към него.
Съгласно ССчЕ въз основа на Договора за наем на МПС и
Анекса към него са възникнали вземания на ищеца, респ. задължения на ответника
в размер на 9 160 лв. Като
парично задължение с определен тримесечен срок за плащане- то става изискуемо
след изтичането на всеки три месеца от сключването на договора и последващият
анекс към него.
По делото липсват
твърдения от страна на ответника и доказателства да е заплатен пълния размер на
уговорения наем, респ.част от него. Поради това същият следва да бъде осъден да
заплати по този договор претендираната сума от 9 160лв. определена за
процесния период от 20.05.2011г. до 30.03.2015г. върху отделно дължимите суми,
съставляващи дължима наемна цена за наем за периода
По четвъртия от предявените искове, който е акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД за
мораторна лихва(лихва за забава) върху главницата от 9 160лв.по третия иск
в размер на 1529.78лв., считано от датите на отделните падежи, в случая от
06.09.2011г.до датата на предявяване на иска с исковата молба-23.06.2015г., съдът го намира за изцяло доказан по основание
и размер, поради което следва да бъде уважен.
Съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.86 от ЗЗД изр.първо при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Предмет на предявената претенция по
този иск е вземането за мораторна лихва, което по силата на чл. 86 от ЗЗД
дължи на ищеца неизправния длъжник, поради забавата - да изпълни своето
изискуемо и ликвидно парично задължение. При изложените по- горе изводи относно
настъпването на редовната изискуемост на вземането за главницата, съдът приема,
че ответникът дължи на ищеца и мораторна лихва, за периода след изпадането в
забава (установения падеж на задължението за плащане на наема с Договора и
анекса към него е до 5-то число на месеца , следващ тримесечието), до датата на
предявяването на иска т.е. за периода от 06.09.2011 г. до датата на
предявяването на иска на 23.06.2015г. Лихвата в конкретния случай се дължи в
претендирания размер, защото до 5-то число на месеца, следващ тримесечието е
уговореният падеж на задължението. Аргументите в тази насока произтичат от
разпоредбата на чл. 84, ал.1
ЗЗД (...когато падежът на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, т.е. считано от следващия ден).
От назначената и
изслушана в о.с.з. ССчЕ, неоспорена от ответника и приета като компетентна и
обективна от съда, по безспорен начин се установява задължението на ответното дружество за лихвата за забава в
размер на 1529.78лв., изчислена от датите на отделните падежи по дължимия
наем на съответните тримесечия за
периода от 06.09.2011г.до датата на предявяване на исковата молба-23.06.2015г.във
връзка със забавата.
По разноските:
И ищецът и ответникът
претендират за присъждане на разноски по делото като съответно всеки от тях е
представил и списък на разноските по чл.80 от ГПК в о.с.з.
С оглед изхода на
делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят всички
направени по делото разноски в размер на 5048 лв., представляващи ДТ в размер на
2 498лв. , адв.възнаграждение в размер на 2 450лв. и внесен депозит
за в.л. в размер на 100лв. за които по
делото са представени писмени доказателства.
Пак с оглед изхода на
делото, на ответното дружество разноски
не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното,
ЯОС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
осн. чл.240, вр.с чл.79 от ЗЗД вр. с 288 от ТЗ
„АГРО СИГМА”ООД със седалище и адрес на управление с.Овчи кладенец,
Община Тунджа, област Ямбол , ул.”Девети септември”№23 с ЕИК201534952,
представлявано от управителя А.П.Я. да
заплати на”ИНФРАСТРОЙМОНТАЖ-5”ЕООД
със седалище и адрес на управление на дейността-гр.Ямбол,
ж.к.”Зорница”бл.6,вх.З, ет.3, ап.127, с ЕИК128597584, представлявано от
управителя Л.В.П. сумата от 43 270(четиридесет
и три хиляди, двеста и седемдесет)лева, представляваща предоставена от ”ИНФРАСТРОЙМОНТАЖ-5”ЕООД
гр.Ямбол с осем банкови превода от 02.06.2011г., 13.06.2011г., 11.07.2011г.,
12.10.2011г., 28.10.2011г., 09.11.2011г. и втори от 9.11.2011г. и 10.11.2011г.
и получена от „АГРО СИГМА”ООД по банковата
му сметка, но невърната парична сума по съгласно Договор за финансов заем от
01.06.2015г. и Анекс №1 от 01.06.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата от 43 270лв., считано от
31.12.2014г. до датата на окончателното и плащане
ОСЪЖДА на
осн. чл.294 от ТЗ вр.с раздел 4 т.4 от Договора за финансов заем и т.2 от Анекс №1 към него от 01.06.2012г., „АГРО
СИГМА”ООД със седалище и адрес на управление с.Овчи кладенец, Община Тунджа,
област Ямбол , ул.”Девети септември”№23 с ЕИК201534952, представлявано от
управителя А.П.Я. да заплати на”ИНФРАСТРОЙМОНТАЖ-5”ЕООД
със седалище и адрес на управление на дейността-гр.Ямбол,
ж.к.”Зорница”бл.6,вх.З, ет.3, ап.127, с ЕИК128597584, представлявано от
управителя Л.В.П. сумата от 8 484,28лв.(осем хиляди, четиристотин
осемдесет и четири лева и 28стотинки)лева, представляващи дължимата договорна лихва
за целия договорен период, считано от отделните дати на всеки един от преводите
на сумите по предоставения заем по Договора за финансов заем от 01.06.2011г. и
Анекс №1 от 01.06.2012г.по банков път до крайния срок за връщане-30.12.2014г..
ОСЪЖДА на
осн. чл.228 вр.с чл.232 ал.2вр. и чл.236 от ЗЗД , вр.с чл.79 от ЗЗД вр.с чл.288 ал.1 от ТЗ „АГРО СИГМА”ООД със седалище
и адрес на управление с.Овчи кладенец, Община Тунджа, област Ямбол , ул.”Девети
септември”№23 с ЕИК201534952, представлявано от управителя А.П.Я. да заплати на”ИНФРАСТРОЙМОНТАЖ-5”ЕООД
със седалище и адрес на управление на дейността-гр.Ямбол,
ж.к.”Зорница”бл.6,вх.З, ет.3, ап.127, с ЕИК128597584, представлявано от
управителя Л.В.П. сумата от 9 160(девет
хиляди, сто и шестдесет)лв. с ДДС,
представляваща дължим, но неплатен наем, съгласно Договор за наем на МПС,
сключен на 20.05.2011г. и Анекс №1 към него през периода от 20.05.2011г.до
23.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 9 160лв.., считано от 23.06.2015г.. до
датата на окончателното и плащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 86 от ЗЗД „АГРО СИГМА”ООД
със седалище и адрес на управление с.Овчи кладенец, Община Тунджа, област Ямбол
, ул.”Девети септември”№23 с ЕИК201534952, представлявано от управителя А.П.Я. да заплати на”ИНФРАСТРОЙМОНТАЖ-5”ЕООД
със седалище и адрес на управление на дейността-гр.Ямбол,
ж.к.”Зорница”бл.6,вх.З, ет.3, ап.127, с ЕИК128597584, представлявано от
управителя Л.В.П. сумата от 1 529.78(хиляда
петстотин двадесет и девет лева и 78 стотинки)лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 9 160лв.,
за периода на забавата в плащането й, считано от датите на отделните падежи на
дължимите суми за наем, до датата на предявяване на иска -23.06.2015г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1/
ГПК „АГРО СИГМА”ООД с посочени данни и адрес да заплати на”ИНФРАСТРОЙМОНТАЖ-5”ЕООД
сумата 5048 (пет хиляди, четиридесет и осем) лева, направени от него разноски по делото за тази
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: