МОТИВИ на Присъда №15/16.02.2016 г.,

постановена по НОХД №9/2016 г. по описа на ЯОС

Съдебното производство е образувано по ОА, с който ЯОП е предявила обвинение, против подсъдимия Д.В.Б., за престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК.

В производството пред настоящата инстанция, подсъдимият Д.В.Б. се възползва от диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК.

В открито съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението, като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Пледира, подсъдимият да бъде признат за виновен и с оглед разпоредбата на чл. 372, ал. 2 НПК, да му се определи наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, а именно лишаване от свобода в размер, след редукцията, от една година, изтърпяването на което на основани чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи за срок от 3 години, както и да му се наложи и наказание глоба в размер на 600 лева.

Подсъдимият Д.В.Б., при съкратеното съдебно следствие, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът адв. Г. ЯАК, като счита, че фактическата обстановка по делото е напълно изяснена, пледира че деянието следва да се квалифицира като опит - по чл. 18, ал. 1 от НК. Взема мотивирано становище относно вида и размера на наказанието и счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55 от НК и на подсъдимия да бъде наложено наказание „Пробация”, а на основание чл. 55, ал. 3 от НК, да не му се налага кумулативно предвиденото по-леко наказание „Глоба”. Алтернативно пледира на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода, което след редукцията с оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, както и наказанието глоба, да бъдат към законовите минимуми. По отношение на веществените доказателства приложени по делото, а именно 4 бр. банкноти от по 50 лева, счита, че същите следва да бъдат отнети в полза на Държавата. Подсъдимият Д.В.Б. поддържа казаното от защитника си и изразява съжаление за извършеното.

Съдът намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, съдът прие за установени фактите, изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт както следва:

На 20.08.2015 г. подс. Д.В.Б. управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес", модел „310 Д" с per. № ********, собственост на „Б.” ЕООД - гр. Ямбол, на път №5308 по маршрут от с. Стефан Караджово, обл. Ямбол по посока към гр. Ямбол. Заедно с него в автомобила се намирали и свидетелите Г. В. *** и Г.И.Х. от гр. Г.О.. По същото време свидетелите И.Д.С. - с.п. в 01 ГОДГ на ГПУ Г., командирован в зоната за отговорност на ГПУ Б. от РДГП К., за времето от 13.08.2015 г. до 27.08.2015 г. със Заповед №УРИ ********/**** г. на Директора на ГДГП, и Д.Е.Г. - с.п. /водач на п. автомобил/ в ГПУ Б. при РДГП Елхово, изпълнявали служебните си задължения като автоп. екипаж.

И двамата п. служители имат качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 1 от НК и п. орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.

Около 16.00 часа на 20.08.2015 г. свидетелите С. и Г. били позиционирани със служебен автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара Пикасо”, с per. № ***** АК, собственост на Р.Г.П. - гр. Елхово, на път №5308, км. 28+5 - до разклона за село Д., обл. Ямбол, за извършване на контрол и наблюдение. Установявайки движещ се в посока от с. Стефан Караджово, обл. Ямбол към гр. Ямбол товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „310Д" с per. № ********, свид. И. С. подал сигнал със стоп палка, с цел да бъде извършена проверка на автомобила и на лицата пътуващи в него. След като автомобила спрял, свидетелите С. и Г. установили, че в кабината на същия, пътували три лица. П.те служители - свидетелите С. и Г., се приближили до водача на автомобила и след като се легитимирали, поискали съответните документи за проверка на водача на автомобила и на придружаващите го лица. Подс. Б. и свид. Г. И. и Т.Х., заявили, че не носят никакви документи за самоличност, като обяснили, че са ги забравили. Двамата п. служители - свидетелите С. и Г., поискали да бъде отворен товарния отсег на автомобила с цел извършване на проверка. След проверката се установило, че в багажното отделение на автомобила има разфасовано трупно месо, както и глава на животно. На въпроса дали превозваното месо е придружено с документи, свързани с произхода му и държавните санитарно-хигиените изисквания за превоз на месо, подс. Б. и свидетелите Г. И. и Т.Х., отговорили на п.те служители, че не притежават такива.

Впоследствие, като водач на автомобила подс. Б. бил поканен от п.я служител Г. до служебния автомобил с цел записване на данни и изготвяне на справки с дежурния п. служител в ГПУ - Б.. Свид. Г. започнал да записва данните на обвиняемия и на придружаващите го лица.

В същото време - около 16,15 часа на 20.08.2015 г. подс. Б., намирайки се до отворената врата на п.я автомобил, в който седял свид. Г., започнал да предлага и подава на свид. Г. парична сума - банкноти, които държал в едната си ръка с думите: „Нека не се вдига много шум, пуснете ни да си тръгнем, почерпете се.” На няколко пъти п.я служител Г. отказвал и отблъсквал ръката на подс. Б., с която той му подавал парите. След това подс. Б. през отворената врата на служебния автомобил поставил предлаганите банкноти - банкнота с номинал 50 лева с № ******, банкнота с номинал 50 лева с № ******, банкнота с номинал 50 лева с № ****** и банкнота с номинал 50 лева с № ****** - всички на обща стойност 200 лв., под стелката на пода на автомобила откъм страната на шофьора - мястото на което стоял свид. Г.. Действията и думите на подс. Б. били възприети от п.я служител - свидетелят И.С. който се намирал в непосредствена близост.

След извършеното деяние от подс. Б., свид. Д. Г. излязъл от автомобила и докладвал случилото се по телефона на преките си ръководители - свид. Х.Н. - командир на отделение в ГПУ - Б. към РДГП Елхово и свид. Е.К. -Н. на ГПУ - Б. към РДГП Елхово.

Чувайки разговора на свид. Г. с преките му ръководители, подс. Б. рязко се навел надолу, избутал свидетеля Г. и се опитал да вземе банкнотите обратно в себе си. Това наложило свид. Г. и С. да пристъпят към използването на помощни средства - поставянето на белезници на обвиняемия, с цел безпрепятствено изпълнение на служебните им задължения като п.те служители и запазване на местопроизшествието до идването на оперативна група от РУ на МВР - гр. Елхово.

Не след дълго на място пристигнала оперативно-следствена група, която с протокол за оглед на местопроизшествие от 20.08.2015 г. извършила оглед на служебния автопатруен автомобил и описала намиращите се на пода на предната седалка под черна гумена стелка на автомобила 4 бр. банкноти с номинал 50 лева.

Съгласно длъжностна характеристика на Д.Е.Г. - „п.-с.п./водач на п. автомобил” в група „ОДГ” на ГПУ - Б. при РДГП - Елхово към ГДГП - МВР, част от длъжностните му права и задължения са - „изучаването на оперативната обстановка в заповядания участък за охрана и откриване, преследване и задържане на лица и транспортни средства, нарушили или опитващи се да нарушат ДГ"; осъществява административно-наказателната дейност съгласно предоставените му правомощия".

Като служител при група „ОДГ” на ГПУ - Б. при РДГП -Елхово към ГДГП - МВР, свидетелят Д. Г. има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, буква „а" от НК и п. орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.

Подсъдимият Д.В.Б. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, б., с б.г., със с.о., ж., н., месторабота: ЕТ „Димитрова – Минчев” - гр. Ямбол, на длъжност „снабдител”, с ЕГН **********. Видно от приетите по съда доказателства: Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от Д.В.Б. от 16.02.2016 г. и Характеристика на Д.В.Б. от СТД „Д.М.” гр. Ямбол, същият е с добри характеристични данни, има съпруга и едно дете, притежава МПС – 1 бр., работи на заплата от 500 лв. и няма други доходи.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдебното следствие се проведе по правилата на Глава 27 от  НПК. След съвкупен анализ на доказателствената съвкупност, съдът намери, че направеното самопризнание от подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, се подкрепят изцяло от събраните на делото доказателства – показанията на свидетелите Г. В. И., Г.И.Х., И.Д.С., Д.Е.Г., Т.Я.Т., Х.Г.Н. и Е.Г.К., приобщените писмените доказателства: Протокол за претърсване и изземване, Фотоалбум, Справка за съдимост на Д.Б., Длъжностна характеристика и Заповед за командироване УРИ ********/****4 г., Справки от ОД на МВР - гр. Ямбол, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от Д.В.Б. от 16.02.2016 г. и Характеристика на Д.В.Б. от СТД „Д.М.” гр. Ямбол, както и веществените доказателства - 4 бр. банкноти с номинал 50 лева - банкнота с номинал 50 лева с №******, банкнота с номинал 50 лева с № ******, банкнота с номинал 50 лева с № ****** и банкнота с номинал 50 лева с № ******.

Всички доказателства са безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин обстоятелства по делото досежно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че подсъдимият Б. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 304а, във вр. чл. 304, ал. 1 от НК, тъй като на 20.08.2015 г. около 16.15 часа на път №5308, км.28+5, до разклона на с. Д., общ. Б., обл. Ямбол, е предложил подкуп - пари в размер на 200 лева /банкнота с номинал 50 лева с № ******, банкнота с номинал 50 лева с № ******, банкнота с номинал 50 лева с № ****** и банкнота с номинал 50 лева с № ******/, на п. орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР - Д.Е.Г. - с.п. ВПА в ГОДГ на ГПУ - гр. Б. при РДГП - гр. Елхово към ГДГП-МВР, за да не извърши действие по служба - да не му бъде извършена полицейска проверка по смисъла на ЗМВР.

Фактът, че е автор на деянието, съдът намери за установен от всички безпротиворечиви кредитирани доказателства.

От обективна страна

Престъплението по чл. 304а от НК, спада към корупционните престъпления и има за обект дейността на държавните органи и обществените организации. В конкретния казус е налице хипотезата на т.нар. активен подкуп, регламентиран в чл. 304, ал. 1 от НК, а поради специалното качество на адресата на подкупа в случая - п. орган, се касае за квалифицирания състав по чл. 304а от НК. Изпълнителното деяние на конкретното престъпление се изразява в предлагане на имотна облага на длъжностно лице – в случая п. служител, срещу негово действие/бездействие по служба, без да се изисква това да е осъществено от адресата и той да е приел дара. Подкупът представлява имотна облага, която е противозаконна поради това, че с оглед изпълняваните задължения по длъжностна характеристика на длъжностното лице - п. орган, тя не му се полага, т.е. за нейното приемане няма законно основание.

Съдът в настоящият си състав намира, че в конкретиката на процесния случай изпълнителното деяние на предлагането на подкупа е било довършено, и не е останало във фазата на опита. Осъществяване на подкупа предполага две насрещни прояви - даване /активен подкуп/ и получаване /пасивен подкуп/, които обаче са две самостоятелни престъпления. За да е налице пълното осъществяване на активния подкуп е необходимо даващият - активната страна да е извършила действията по фактическото разпореждане с предмета на подкупа в желанието си да мотивира другата /пасивната/ страна към определено действие или бездействие В случая с поставянето на банкнотите в п. автомобил, въпреки че не се е стигнало до формалното им вземане от п. служител, в неговото съзнанието е била изградена субективна представа относно мотивирането му за нарушенията на служебните му задължения, поради което съдът приема, че се касае за довършено деяние - предлагане на подкуп, а не за опит към такова и приема възраженията на защитата в тази насока за неоснователни. В конкретиката на казуса подсъдимият е предложил и предал дар, като е поставил банкнотите в служебния автомобил на п. служители, на мястото на свид. с.п. Д.Е.Г., като е завършил изпълнителното деяние по преустановяване на своята фактическа власт върху предмета на подкупа и направил всичко зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия. Това, че формално полицаят не е взел банкнотите не прави деянието недовършено за подсъдимия, тъй като той е извършил всички действия и банкнотите са преминали във владението на полицая – били са налични в купето на п. автомобил – място където имат достъп само п. служители. В този смисъл, настоящият състав споделя съдебната практика която е в тези насока /вж. напр. Решение №354/30.10.2009 г. на ВКС по к.н.д. №361 /2009 г. І н.о./ и намира за твърде крайни част от становищата в съдебната практика за необходимост от осъществяване на пряко приемане, от длъжностното лице – п., на предмета на подкупа - чрез физическото му вземане. Цялата съвкупност от факти по делото /които подсъдимият признава безспорно/, сочи както на действия предлагане на подкупа, така и на съответната негова волева насоченост - да подкупи адресата с цел да го мотивира във връзка с поведението им по служба - в случая да прояви бездействие и да не извърши полицейска проверка по смисъла на ЗМВР. Безспорно, ако тази волева насоченост на подсъдимия беше срещнала ответната такава на п. служител, то би било налице и друго престъпление - пасивен подкуп. Ето защо, в конкретния случай съдът прие, че изпълнителното деяние е довършено и това не се повлиява от отказа на длъжностното лица да приеме предлагания дар.

От субективна страна

Субект на престъплението активен подкуп е всяко наказателно отговорно лице – подсъдимият Б. е пълнолетно вменяемо лице и по време на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия, който като лице с достатъчен житейски опит, логична е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици искал и е целял настъпването на тези последици - действал умишлено, при наличие на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 пр. 1 от НК. В случая, при предлагането на активния подкуп е достатъчно даващият да е наясно, че предлага дара като мотивиращо средство на длъжностното лице и с това субективната страна е осъществена.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи незачитането на установения в страната правов ред, незачитане нравствените устои и законите на обществото, съществуващите в страната обстановка и условия за извършване на подобен род деяния и неуважение към статута на п. органи от страна на подсъдимия.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

Съдът като съобрази нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, определи на подсъдимия Б., на основание на чл. 304а, във вр. чл. 304, ал. 1 от НК, вр. чл. 58а ал. 1 от НК и чл. 54 НК, наказание от десет месеца лишаване от свобода. Разпоредбата на 304а от НК предвижда налагането на наказание лишаване от свобода в размер до десет години и кумулативно глоба до петнадесет хиляди лева. При определяне конкретния размер на наложеното наказание, съдът взе предвид наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: добри данните за личността на подсъдимия, трудовата му ангажиран, факта че е семеен, със с.о., н., всичко налагащо извод за невисока степен на обществена опасност на дееца, сравнително невисока стойност на предложения подкуп, искреното разкаяние и съжаление, инцидентността на деянието, но и отегчаващите отговорността му обстоятелства: висока степен на обществената опасност на деянието, предвид факта, че се касае за корупционно престъпление засягащо едни от най-значимите обществени отношения, а именно - тези свързани с дейността на държавния и обществен апарат, накърняващо в голяма степен интересите на гражданите, към което се появява остра обществена нетърпимост, факта че деянието подсъдимият е извършил с цел да не бъде санкциониран за нарушение на санитарно-хигиените изисквания за превоз на месо, проявил е престъпна настоятелност след като няколко пъти адресата е отказал да приеме подкупа, опитал е да осуети разкриването на деянието, правейки опит да вземе банкнотите обратно в себе си /след като свид. Г. е съобщил на преките си ръководители/, това че не е съдействал на разследването в ДП. Самопризнанието пред настоящият състав не се взе предвид от съда като смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като то се отчита от закона на друго основание, с редукция на определеното наказание.

При това положение ЯОС счита комплексно, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, не са многобройни, а сред тях няма и изключително по своята същност, така че да се стигне до извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко по тези съображения. При това положение, съдът не прие доводите на защитата за налагане на наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК. Така, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното, да наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - лишаване от свобода в размер под средния предвиден от закона, а именно – една година и три месеца лишаване от свобода. Предвид законовата редукция, така определеното наказание се намали с една трета и на подсъдимия се определи наказание „Лишаване от свобода за срок от десет месеца”.

С оглед липсата на основание за приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК /по арг. за противното/ съдът прие, че наред с основното наказание следва да наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „глоба”. Като съобрази правилата на чл. 47 ал. 1 от НК, както и с това, че за тази санкция не се прилагат правилата на чл. 58а от НК, съдът определи това наказание към  минималния размер законов размер - съобразен с месечния доход на подсъдимия и имотното му състояние, но и в по-голям размер от дадения подкуп, а именно - в размер на 500 /петстотин/ лева.

По отношение на така определеното наказание „лишаване от свобода”, съдът, счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК не се налага ефективното му изтърпяване. Налице са всички материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия – той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок до 3 години и ЯОС намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му предвид неговата критичност и осъзнаване на вината, факта че е н., в трудоспособна възраст, работещ, семеен и с добри характеристични данни. Поради това съдът, прие че налагането на ефективно наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, би било ненужна репресия срещу личността му. За това съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание „лишаване от свобода” и като съобрази ниската степен на обществена опасност на личността на дееца, счете че следва това да е за минимално допустимия срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. 

Наложените на подсъдния Б. наказания като комплекс за възмездие, в конкретните им параметри, съдът счита за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност на деянието и дееца и моралната укоримост на престъплението. Същите са подходящи и да повлияят на подсъдимия поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, да му въздействат предупредително и да го възпрат да върши други престъпления, без да му се оказва ненужно тежка наказателна репресия, но и да не се създава у него погрешно усещане за безнаказаност. Наказанията са необходими и достатъчни и за постигане на целите на генералната превенция спрямо другите членове на обществото.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

На основание чл. 307а от НК съдът отне в полза на Държавата предмета на престъплението - паричната сума от 200 лева и разпореди веществените доказателства по делото - 4 бр. банкноти с номинал 50 лева - банкнота с номинал 50 лева с №******, банкнота с номинал 50 лева с №******, банкнота с номинал 50 лева с №****** и банкнота с номинал 50 лева с №******, които след влизане на присъдата в законна сила, следва да бъде предадени на БНБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: