М О Т И В И по Присъда № 81 от 10.09.2015 г., постановена по НОХД № 281/2015 г. по описа на ЯОС:

Окръжна прокуратура – Ямбол е предявила обвинение против подсъдимия Д.Г.Д. *** за извършено от него престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б „Б” от НК, за това, че на 30.05.2015 г. около 23.00 часа в гр. Ямбол, в детският кът на градския парк е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „***” на стойност 840 лева, от владението на Г.М. ***, собственост на „М.И.” ЕООД гр. Ямбол, представлявано от С.В.М. ***, с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това заплашване – опиране в челото и стрелба покрай главата на Г.М. с газов пистолет марка „Е.Ф.К.”, производствен № ***, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

По реда на чл.84 и сл. от НПК ощетеното юридическо лице „М.И.”ЕООД гр.Ямбол, представлявано от управителя свид.С.М., се конституира в качеството на граждански ищец в наказателното производство и встъпи в същото, упражнявайки своите процесуални права, предявявайки против подсъдимия гр.иск за изплащане на обезщетение за претърпените от него в резултат на извършеното от подс. Д. деяние имуществени вреди в размер от 840 /осемстотин и четиридесет/лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 30.05.2015г. до окончателното й изплащане. Представителят на гражданския ищец – св.М. и повереникът-адвокат от АК-Ямбол поддържат предявения гр.иск и правят искане същият да бъде уважен така, както е предявен.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа предявеното обвинение. Счита, че направеното от подсъдимият самопризнание по реда на т.2 на чл.371 от НПК се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, от които от своя страна безспорно се установява фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, поради което следва да бъде признат за виновен по така предявеното му обвинение. Представителят на ОП-Ямбол изразява становище, че на подс. Д. следва да бъде определено наказание при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК, а именно – лишаване от свобода за срок от шест години, което след редукцията му с 1/3 да бъде изтърпяно ефективно, т.к. предишните осъждания на подсъдимия се явяват пречка за приложението на чл.66 от НК. При определяне на наказанието в този размер прокурорът моли съда да бъде взето предвид, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, при наличие на множество предходни осъждания и изтърпяване от страна на подсъдимия на наказания от всички, предвидени в закона видове, които не са въздействали нито възпиращо, нито предупредително върху него. Прокурорът пледира за уважаване на предявеният гр.иск за имуществени вреди в претендирания размер. Относно веществените доказателства счита, че с изключение на газовият пистолет, който следва да бъде върнат на собственика, останалите такива следва да бъдат унищожени като вещи без стойност.

Подсъдимият Д.Д. участва в съдебно заседание лично и с назначеният му служебен защитник - адвокат от АК - Ямбол. Подсъдимият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред настоящият състав на съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. Становището на подс.Д. се подкрепи и от защитника му. Подсъдимият изразява съжаление за извършеното и критично отношение към последното. Защитникът пледира в посока признаване вината на подзащитния му, като моли съда да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК при определяне размера на наказанието. Счита, че при индивидуализацията на наказанието следва да бъдат взети предвид следните многобройни смекчаващи вината на Д. обстоятелства: направеното от него самопризнание още в хода на досъдебното производство, съдействието, което е оказал за разкрИ.е на обективната истина, материалното му положение, в голяма степен младата му възраст, както и обстоятелството, че има дете на 3 години, за което полага грижи. Според защитата, за станалото вина имат и родителите на пострадалия непълнолетен Г.М., т.к. последният е бил в парка на града след 22.00 ч. без придружител. В тази връзка, защитникът моли съда да определи и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода под предвиденият в закона минимален размер, като след редукцията с 1/3 подсъдимият да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 4 месеца.

По отношение на предявения граждански иск защитникът пледира същия да бъде уважен като основателен и доказан.

При дадената от съда на подс.Д. право на лична защита и последна дума, същия заявява, че съжалява за постъпката си, че осъзнава много добре последиците от нея, че иска да се поправи и занапред повече да не извършва престъпления, т.к. от това страда не само той, но и семейството му. Споделя желанието си да възстанови причинените имуществени вреди, но сочи, че само и единствено поради липса на финансови средства, не може да стори това. Моли съда за снизхождение при определяне размера на наказанието.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.05.2015 г. вечерта подс.Д.Д. бил с приятелите си – свидетелите П.М. и И. Д. ***. Там по това време се провеждал концерт по повод празник на града. В детският кът на парка тримата пили ракия. Свидетелят П.М. ожаднял и отишъл заедно с останалите да пие вода от чешмичките в началото на детския кът. На кръста си носел собствения си газов пистолет марка „Е.Ф.К.“, кал.9мм, производствен № ***. Подсъдимият Д. забелязал пистолета и поискал да го види. В пълнителя на оръжието в момента имало 5 газови патрона. Подсъдимият получил пистолета от приятеля си, започнал да го оглежда, заредил го и произвел 2 изстрела. По това време, вече около 23.00ч., в беседка в детския кът се намирали непълнолетните свидетели Г.М., Д.Д. и Р.Р., които си говорили и слушали музика от мобилните си телефони. Виждайки момчетата в беседката, подс.Д.Д. тръгнал към тях с пистолета в ръката си. Той забелязал мобилния телефон, марка „***“ в ръцете на свид.Г.М. и решил да му го отнеме. С приближаването си до беседката се насочил към свид.Г.М. и с груб и заповеднически тон му казал да влезе от телефона си в профила му във Фейсбук. Свидетелят Г.М. отказал, като твърдял, че няма интернет. Подсъдимият извадил и му подал СИМ-картата от своя телефон, за да опита с нея, но свид.Г.М. заявил, че не може да я използва поради големия й размер. Тогава Д.Д. се ядосал и заповядал на свид.Г.М. да влезе в профила му, като го заплашил, че иначе ще го гръмне, размахвайки пистолета пред момчето. Междувременно пристигналите приятели на подс.Д. посъветвали непълнолетния да се подчинява, защото човекът с оръжието е способен наистина да го гръмне. Свид.Г.М. още няколко пъти обяснил, че не може да влезе в профила на подсъдимия, при което последният разгневено заявил, че не се шегува и в потвърждение на думите си произвел изстрел нагоре във въздуха с пистолета. След това опрял пистолета в гърба на свид.Д.Д., който междувременно бил излязъл от беседката и му заповядал да влезе обратно при другите. Свидетелят Д.Д. се подчинил. Момчетата от беседката били изплашени. Докато свид.Г.М. правил опити да влезе в профила на подсъдимия от телефона си, Д.Д. опрял пистолета в челото му, като искал да сплаши момчето, за да успее да му вземе телефона, след което отклонил оръжието леко встрани и произвел изстрел в близост до лявото ухо М.. Свид.Г.М. вече бил наясно с действителните намерения на нападателя си, но бил толкова уплашен, че не бил в състояние да се съпротивлява. Страхувал се подсъдимият да не стреля отново и изпълнявал безмълвно нарежданията на последния. В момента, в който свид.Г.М. уведомил подс.Д.Д., че е влязъл в профила му, последният взел телефона от ръката на момчето. Тогава свид.Г.М. посегнал да си вземе телефона обратно, но Д. блъснал ръката му със своята ръка, с която държал пистолета, обърнал се и побягнал с отнетия телефон в посока ресторанта в парка. Свидетелите П.М. и И. Д. последвали приятеля си. Настигнали го край бл.2 в к –с “Златен рог“, където поради това, че не може да го отвори, за да извади батерията му, подс.Д. разбил телефона в бетонна отливка в междублоковото пространство между бл.3 и бл.2 на жилищния комплекс.

Междувременно свидетелят Г.М. се обадил на тел.112 от телефона на приятеля си – свидетеля Р.Р.. За случилото се били сигнализирани органите на полицията.

От приложеният по делото фискален бон от 13.02.2015г. е видно, че мобилният телефон марка „***“ е закупен и е собственост на „М.И.“ - ЕООД, гр.Ямбол, представлявано от управителя - свид.С.В.М.. От приложеният по делото дубликат от Удостоверение за раждане, издаден на 03.07.2015г. въз основа на Акт за раждане №***/***, се установява, че свидетелката С.М. е майка на свид.Г.М.. От показанията на свидетелите Ст.М. и Г.М. се установява, че на инкриминираната дата Ст.М. била дала на сина си Г.М. телефона за ползване.

При направеният оглед на местопроизшествие на 31.05.2015г. в детския кът на градския парк в гр.Ямбол, са открити и иззети 2бр. гилзи от изстреляните в района на беседката два патрона.

При направеният оглед на местопроизшествие на 31.05.2015г. в междублоковото пространство между бл.3 и бл.2 на к-с “Златен рог“ в гр.Ямбол, на дъното на бетонна отливка са намерени счупени части от телефона на свид.Г.М..

С протокол за доброволно предаване от 31.05.2015 г., свид.П.М. предал доброволно газовия си пистолет марка „Е.Ф.К.“, кал.9мм, производствен № ***, ведно с пълнителя и 1бр. патрон в него. От приложеното по делото Удостоверение за уведомление №400/22.05.2015г. /л.108 от ДП/ се установява, че на 22.05.2015г. от ОД на МВР –Ямбол е удостоверено, че св.П.М. е уведомил РУП”Тунджа” – Ямбол за притежаваното от него оръжие – газов пистолет „Е.Ф.К.”, кал.9мм, сер.№ ***

От заключението на назначената по делото оценителна експертиза се установява, че стойността на мобилния телефон марка „***“ възлиза на 840лв.

От изготвеното по делото заключение по назначената балистическа експертиза се установява, че процесният пистолет марка „Е.Ф.К.“, кал.9мм, производствен № ***, представлява газово-сигнално оръжие, изправен е и е способен да произведе изстрел; не е преправян за стрелба с нещатен патрон. Патронът, предаден с оръжието от свид.П.М., е кал.9мм, представлява боеприпас за газово-сигнално оръжие и е годен за стрелба. Иззетите с протокола за оглед в детски кът два броя гилзи от газови патрони са изстреляни с пистолета марка „Е.Ф.К.“, кал.9мм, производствен № ***.

От приложената по делото Справка за съдимост рег.№820/01.06.2015 г. на БС при РС-Ямбол, се установява, че подс.Д. е осъждан многократно за осъществени в основната си част престъпления против собствеността – кражби и грабежи. При осъществяване на деянието подс.Д.Д. е действал в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, бук.„б“ от НК, тъй като е осъден с определение № 844/03.07.2014 г. по НЧД № 2703//2014 г. по описа на РС - Бургас, влязло в сила на 19.07.2014 г. на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК на общо наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца при първоначален строг режим по НОХД №№ 272/2013 г. на РС-Елхово, НОХД№647/2013 г. на РС-Елхово и НОХД№2574/2014 г. на РС-Бургас, като на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение общото наказание от единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, наложено с определение по НЧД № 1372/2010 г. на РС-Ямбол, изменено с решение от 15.12.2010 г. на ОС-Ямбол, влязло в сила на 22.12.2010 г. Видно от отбелязаното в справката и в писмо изх.№ИП-3/2014г. от 26.06.2015г. на РП-Елхово, наказанията са изтърпени от подс.Д. на 06.03.2015г., респ. към датата на извършване на деянието – предмет на обвинението, не е изтекъл срока по чл.30, ал.1 от НК.

Производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК. За да приеме за установени изложените фактически обстоятелства съдът в съответствие с разпоредбата на ал.3 на чл.373 от НПК взе предвид направените от подсъдимия самопризнания, дадени от него на основание т.2 на чл.371 от НПК и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които потвърждават тези самопризнания, при изразено от подсъдимия съгласие да не се събират доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По-конкретно, събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимия са следните: обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Г.М., С.М., Д.Д., Р.Р., П.М. и И. Д., заключенията по назначените по делото оценъчна и балистическа експертизи; приложените по делото и приобщени към доказателственият материал чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК писмени доказателства – 2 броя Протоколи за оглед на местопроизшествие от 31.05.2015 г. с приложени фотоалбуми към тях, писмо изх.№ИП-3/2014г. от 25.06.2015г. на РП-Ямбол, Удостоверение за раждане, издадено на 03.07.2015г. въз основа на Акт за раждане №***/***, Протокол за доброволно предаване от 31.05.2015г., фискален бон от 13.02.2015г./л.99 от ДП/, извлечение от търговския регистър /л.102 от ДП/, Удостоверение за уведомление №400/22.05.2015г., справка за съдимост рег.№820/01.06.2015 г. на БС при РС-Ямбол.

Съдът кредитира обясненията на подс.Д., дадени в хода на ДП и показанията на свидетелите Г.М., С.М., Д.Д., Р.Р., П.М. и И. Д., дадени от тях в хода на досъдебното производство, т.к. същите са логични, последователни и непротиворечиви както вътрешно, така и с останалите събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка.

Съдът кредитира заключенията по назначените по делото оценъчна и балистическа експертизи, като пълни, обективни, ясни и обосновани, а и изготвени в съответствие с изискванията за това.

Съдът кредитира и горепосочените писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, т.к. същите са изготвени по съответния ред и не противоречат на останалия събран по делото и кредитиран от съда доказателствен материал.

Съдът констатира, че депозираните от подсъдимия самопризнания и направеното от него изявление за приемане на фактите и обстоятелствата в обстоятелствената част на обвинителния акт, с всички свързани с тях законови последици, са съответни и се подкрепят от всички визирани по-горе доказателства по делото, събрани по предвидения в НПК процесуален ред.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че подс.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б”б” от НК, тъй като на 30.05.2015 г. около 23.00 часа в гр. Ямбол, в детският кът на градския парк е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „***” на стойност 840 лева, от владението на Г.М. ***, собственост на „М.И.” ЕООД гр. Ямбол, представлявано от С.В.М. ***, с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това заплашване – опиране в челото и стрелба покрай главата на Г.М. с газов пистолет марка „Е.Ф.К.”, производствен № ***, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

Авторството на престъпното деяние се установява безспорно както от самопризнанията на подсъдимия, дадени по реда на т.2 на чл.371 от НПК, така и от показанията на разпитаните по делото в хода на досъдебното производство свидетели Г.М., С.М., Д.Д., Р.Р., П.М. и И. Д., от писмените доказателства – 2 броя Протоколи за оглед на местопроизшествие от 31.05.2015 г. с приложени фотоалбуми към тях, Протокол за доброволно предаване от 31.05.2015 г., всички преценени в тяхната цялост и взаимовръзка.

От обективна страна предмет на деянието – предмет на обвинителният акт, е чужда движима вещ, посочена по-горе - мобилен телефон марка „***”. Същата е годен предмет на престъплението извършено от подсъдимия, тъй като към момента на отнемането й е имала стойност (арг. – заключението на вещото лице по стоково-оценъчната експертиза), като същата възлиза на сумата от 840 лв. Другият предмет на престъплението е самият владелец на отнетата вещ, а именно – св.Г.М., върху когото подсъдимият е упражнил принудата.

Както вече бе посочено, вещта - предмет на посегателството е била чужда собственост, което обстоятелство ясно е било съзнавано от подс.Д.. При извършване на деянието е налице и вторият елемент от състава на престъплението грабеж, визиран в чл. 198, ал. 1 от НК, а именно - отнемането на вещта от владението на другиго. Същото е осъществено от подсъдимия чрез заплашване, изразяващо се в опиране в челото и стрелба покрай главата на непълнолетния св.Г.М. с газов пистолет марка „Е.Ф.К.”, производствен № ***. Освен това, подсъдимият взел вещта, като я отнесъл на място, различно от мястото на инцидента и по този начин е била прекратена от една страна фактическата власт върху вещите, която до този момент се е упражнявала от св.М., а от друга страна - подсъдимият е установил трайно своя фактическа власт върху нея. Налице е и престъпния акт изразяващ се в промяна на фактическата власт върху предмета на престъплението, настъпила в следствие на осъщественото деяние, с което и самото престъпление се счита за довършено. Елемент от обективната страна на грабежа /което престъпление е съставно и включва два акта, които са взаимно свързани, осъществени въз основа на едно решение и насочени към една и съща цел, а именно – кражба и принуда/ е и липсата на съгласие от страна на собственика, респ. владелеца на вещта – предмет на престъплението, за отнемането й. Видно от показанията на пострадалият Г.М., от показанията на управителя на ощетеното юридическо лице „М.И.”ЕООД – гр.Ямбол – собственик на отнетата вещ – св.С.М., а и от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, такова съгласие не е било искано, респ. давано.

Така също, за отнемането на вещта – предмет на престъплението, е употребена психическа принуда, изразяваща се в заплашване на пострадалия свидетел Г.М. чрез опиране в челото му и стрелба покрай главата му с газов пистолет марка „Е.Ф.К.”, производствен № ***. В конкретният случай е безспорно, че употребената психическа принуда е от естество да сломи съпротивата на пострадалия непълнолетен свидетел и да пречупи неговата воля, като го насочва към пасивност по отношение съпротивата му. Макар да не е отразено в обвинението, следва да се посочи и това, че психическата принуда е била съпроводена и от физическа такава, изразяваща се в издърпване на телефона от ръката на свид.М. и след това в блъскане на ръката му от подсъдимия, с цел установяване на трайна фактическа власт върху вещта. Употребената в случая сила е пряко физическо въздействие върху жертвата, което е от естество да сломи съпротивата й, както и препятства възможността да попречи на подсъдимия да установи своя фактическа власт върху тази вещ. Използваната от подсъдимия психическа принуда /заплаха/ и физическа такава /сила/ съставляват метод за парализиране съпротивата на пострадалия, като по този начин подсъдимият е създал условия за отнемането на вещта и за установяване на трайна фактическа власт върху нея. С това е изградена функционалната връзка между двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на грабежа.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият ясно е съзнавал, че инкриминираната вещ се намира във владението на другиго, че е чужда, че владелецът не е съгласен тя да му бъде отнета и че това несъгласие се преодолява чрез упражнена принуда. Подсъдимият е разбирал противоправния характер на извършваното, както и неговите общественоопасни последици, но въпреки това е искал настъпването им. Същият още при използването на принудата е действал с намерението и с целта да установи своя фактическа власт върху вещта – предмет на престъплението.

От така констатираните от съда осъждания на подс.Д. се установява, че същият при осъществяване на деянието - предмет на обвинителния акт е действал при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б”б” от НК, т.к. го е извършил след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, а именно: осъден с определение № 844/03.07.2014 г. по НЧД № ***/2014 г. по описа на РС - Бургас, влязло в сила на 19.07.2014 г., с което на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК му е определено общо наказание лишаване от свобод***/2013 г. на РС-Елхово и НОХД№***/2014 г. на РС-Бургас, като на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение общото наказание от единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, наложено му с определение по НЧД № ***/2010 г. на РС-Ямбол, изменено с решение от 15.12.2010 г. на ОС-Ямбол, влязло в сила на 22.12.2010 г. Видно от приложеното по делото писмо изх.№ ИП -3/2014г. от 26.06.2015г. на РП-Елхово, двете общи наказания лишаване от свобода, са изтърпени от подс.Д. на 06.03.2015г., т.е. не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30, ал.1 от НК към момента на осъществяване на деянието – предмет на настоящото обвинение.

С оглед гореизложеното съдът счита, че подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б ”б” от НК, поради което го призна за виновен по така предявеното му обвинение.

Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:

За осъщественото от подс.Д. престъпление, законът предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния. Осъщественото от подсъдимият престъпление е с висока степен на обществена опасност, обуславяща се както от обстоятелството, че с него се засягат пряко обществените отношения свързани с правото на собственост, така и от динамиката на този вид престъпления в страната към настоящия момент. При определяне на наказанието съдът взе предвид и високата степен на обществена опасност на личността на подс. Д., аргументирана от обстоятелството, че е извършил настоящото престъпно деяние едва два месеца след като е изтърпял определените му две общи наказания лишаване от свобода по ЧНД № ***/2014 г. по описа на РС - Бургас и по ЧНД № ***/2010 г. на РС-Ямбол. Подсъдимият е личност с трайно утвърдени престъпни навици, на която упражнената досега наказателна репресия очевидно не е оказала необходимото предупредително и възпиращо въздействие. Освен това, видно от обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетелите П.М. и И. Д., дадени от тях в досъдебното производство пред съдия, процесното деяние не е било единственото, извършено от Д. в инкриминираната вечер. Същият е счупил странични огледала на няколко автомобила, като макар да не е повдигнато обвинение в тази насока, съдът намира, че тази проява на подсъдимия не следва да бъде пренебрегната при отчитане степента на обществена опасност на неговата личност. За високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия говори и механизма на извършване на престъплението, а именно – чрез използване както на физическа, така и на психическа принуда, последната изразила се в опиране в челото и стрелба покрай главата на непълнолетен с газов пистолет. Още повече, че това е осъществил в момент, когато в парка на града е имало множество хора, включително и деца, посетили концерт по повод празника на града. Начинът, времето, мястото на извършване на деянието, води до извод за незачитане и в най-малка степен от страна на подс.Д. на законовия ред в страната, както и за упорита престъпна воля, постигането на чийто резултат е в основата на поведението на подсъдимия.

От друга страна, при индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид и смекчаващите вината на подс.Д. обстоятелства, а именно - съдействал е за разкриване на обективната истина по делото още в хода на досъдебното производство и е направил самопризнания, изказва съжаление и критично отношение към извършеното, има добро процесуално поведение и е на млада възраст, както и това, че има малолетно дете, за което полага грижи. Съдът отчете и заявеното от него желание да се поправи.

Поради изложеното съдът определи на подс.Д. наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под средния предвиден в закона размер, а именно такова от осем години лишаване от свобода. Предвид всичко изложено дотук и с оглед императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК относно приложението на разпоредбата на чл.58а от НК, съдът редуцира съгласно чл.58а, ал.1 от НК така определено наказание лишаване от свобода с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 5 години и 4 месеца. Наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като не е налице нито едно от условията, визирани в разпоредбата на чл.66 от НК за отлагане на изпълнението му. При определяне режима на изтърпяване на наложеното наказание, съдът, ръководейки се от нормата на чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС определи първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Предвиденото наказание „конфискация”, съдът не наложи, т. к. по делото липсват доказателства, удостоверяващи наличие на движимо или недвижимо имущество, собственост на подсъдимия.

Съдът не приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК т.к. в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, така, че и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко спрямо дееца.

Съдът счита, че така наложеното наказание е необходимо и достатъчно за постигане целите на наказателната репресия, визирани в чл.36 НК и преди всичко намира, че ще окажат предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът приспадна времето през което подсъдимият Д. е бил задържан по делото, считано от 31.05.2015 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

Съдът намира за неоснователен довода на защитата, че за резултата от извършеното от подсъдимия вина имат и родителите на непълнолетния пострадал свидетел, предвид това, че в късния час последният не е бил придружен от тях. Отговорността на родителите е от административно естество и по никакъв начин не кореспондира в случая с мотивирането на подсъдимия за извършване на престъпното посегателство. Тази им отговорност не може и не следва да рефлектира при определяне размера и вида на наказанието в полза на подсъдимия. Тъкмо обратното, осъществяване на деянието по отношение на непълнолетен през тъмната част на денонощието е обстоятелство обективно съзнавано от подсъдимия и подчертава в още по-голяма степен тежестта на извършеното.

Относно предявеният граждански иск:

Съдът намира предявеният от ощетеното юридическо лице „М.И.” ЕООД - гр.Ямбол граждански иск за репариране на претърпените от него имуществени вреди за основателен, тъй като подсъдимият бе признат за виновен, както и за доказан в пълният предявен размер от 840лв., каквато е стойността на вещта – предмет на извършеното престъпление. Предвид това, съдът осъди подсъдимия да заплати на дружеството обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на сумата от 840лв. /осемстотин и четиридесет лева /, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 30.05.2015г. до окончателното й изплащане.

По отношение на вещественото доказателство - газов пистолет марка „Е.Ф.К.”, производствен № ***, кал. 9 мм, ведно с пълнител към него, съдът постанови след влизане на присъдата в сила, да се върне на законно притежаващият го собственик – свидетелят П.М.М..

По отношение на останалите веществени доказателства – два броя гилзи от газов патрон, иззети с протокол за оглед на местопроизшествието на детския кът от 31.05.2015 г.; един брой гилза след изстрелване на газовия патрон в него при балистическата експертиза, предадена с протокол за доброволно предаване от 31.05.2015 г.; счупени части от мобилен телефон марка „***”, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие в к-с „Златен рог” от 31.05.2015 г., съдът постанови като вещи без стойност да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

При този изход на делото, тъй като подсъдимият е признат за виновен, на основание разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати направените от гражданския ищец „М.И.” ЕООД гр. Ямбол с управител С.М. разноски по делото в размер на 400 лева; да заплати направените по делото разноски в размер на 115.78 лева, които да внесе по сметка на РУ – МВР – Ямбол, в полза на държавния бюджет, както и 50 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Причина за извършване на инкриминираното деяние е стремежа на подсъдимия за противоправно лично облагодетелстване.

Предвид гореизложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ: