О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 17.02.2016 год. гр.Ямбол
На 17 февруари 2016 година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА
ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РОСИЦА СТОЕВА
2.КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар
П.У.
Прокурор
………………………
Като
разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА
В.ч.гр.д. №
84 по описа на 2016 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл./ГПК.Образувано
е по частна жалба на Г. Я.С. и Т.Д.С. чрез пълномощник адв.М.Х., ЯАК против
Определение №87/18.01.2016 год. постановено по гр.д. №620/2015 год. на Ямболски
районен съд.С посоченото определение съдът: На осн. чл. 229 ал.1, т.4 от ГПК СПИРА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 620 по описа за 2015г. на ЯРС до приключване на
производството по гр.д.№ 423 по описа за 2015г. на ЯОС.
В жалбата се изразява
недоволство срещу така постановения съдебен акт, като се иска неговата
отмяна.Твърди се, че определението е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила и е неправилно по съображения подробно изложени в
жалбата.На първо место се твърди, че от съдържанието на исковата молба,
адресирана до ЯОС се извлича извод за недопустимост на предявения иск с оглед
разпоредбата на чл.240 ал.2/ГПК.На следващо место се сочи, че неприсъственото
решение е постановено при стриктно спазване на процесуалните правила, като
ищецът не е бил лишен от възможност да участва в делото и да организира
защитата си.Фактът на унищожаване на писмения договор е съобщен от него при
разпита му като свидетел по гр.д. №875/2010 год. на ЯРС в с.з. на 05.10.2010
год., поради което този факт не може да се прецени като новооткрит и неизвестен
на ищеца.Ето защо се иска жалбата да бъде уважена като се отмени определението
за спиране на производството.
В срока по чл.275 ал.1/ГПК
е депозиран отговор вх.№1966/08.02.2016 год. от ЕТ”М.С.” чрез пълномощник
адв.Г.Х., съдебен адрес:г*** к.№1 в качеството на трети ответник по гр.д.
№629/2015 год. на ЯРС, в който се възразява срещу частната жалба като се иска
същата да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения подробно
изложени в същия.Счита, че районния съд правилно е спрял производството по
делото тъй като са налице предпоставките на чл.229 ал.1 т.4/ГПК.Твърди се, че в
производството по чл.135/ЗЗД съдът не може да преценява дали съществува
правоотношението, което легитимира ищците като кредитори, в конкретния случай
дали твърдения договор за паричен заем от 10.03.2009 год. валидно обвързва
страните.Поради това счита, че решението по гр.д. №423//2015 год. на ЯОС има
преюдициално значение за правилното решаване на спора.
Съдът след преценка на
доказателствата и при съобразяване със закона прие следното:
Частната жалба е
процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1/ГПК, от
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.При преценка
по същество жалбата се намери за неоснователна.Съображенията
са следните:
За да постанови спиране на
производството по делото до приключване на производството по гр.д. №423/2015
год. на ЯОС първостепенният съд е посочил, че предмет на иска по настоящото
дело е претенция по чл.135 от ЗЗД предявена от Г.Я.С. и Т.Д.С. против С.Д.Д., Е.Х.Д.
и ЕТ „ М.С." за обявяване за недействителни действията на ответниците по
сключен между тях договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №124, том
I, рег.№ 829, н.д.№106/ 02.03.2011г. на нотариус Т. ***. Посочил е, че ищците твърдят,
че първите двама ответници, са техни длъжници по силата на солидарната
отговорност на задължението на втората ответница и неизпълнение на задължение
на първия ответник, за което последния е осъден с влязло в сила решение по
гр.д.№106/2014г. на ЯОС.Съдът е приел, че с атакуването на неприсъственото решение
на ЯОС по реда на чл.240/ГПК, се атакуват правата на ищците като кредитори на
ответниците, което е обуславящо за правният интерес на ищците по иска по
чл.135/ЗЗД, т.к. възникването на правото по чл.135/ЗЗД се предпоставя от
наличието на действително вземане, което да предшества увреждащото действие на
длъжника, т.к. това действие може да увреди само лицата, които имат възникнало
вземане, т.е. вече имат качеството на кредитор.
Първостепенният съд е приел
още, че е налице съотношение на преюдициалност , което се изразява в спорното
материално-правно качество на кредитор на ищците, предмет на атакуваното
неприсъствено решение в производство по гр.д.№423/2015г. на ЯОС.
Определението е правилно.В
нормата на чл.135 ал.1/ЗЗД изрично и ясно е посочено, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването
им е знаел за увреждането.От анализа на текста е ясно, че първата предпоставка
за процеса е ищецът да има качеството на кредитор.Такива доводи са наведени в
исковата молба на ищците Г.Я.С. и Т. Д. С..От друга страна по делото е установено, че по гр.д. №106/2014
год. по описа на ЯОС е постановено неприсъствено решение от 28.05.2014 год. с
което съдът: ОСЪЖДА С.Д.Д. ***,
ЕГН-********** да заплати на Т.Д.С. ЕГН-********** и Г.Я.С., ЕГН-**********
***, понастоящем и двамата живущи в САЩ, съдебен адрес:*** кантора № 507 адв.М.Х.
на осн. чл.240/ЗЗД сумата 24000/двадесет и четири хиляди/лв., ведно със
законната лихва върху същата считано от датата на завеждането на иска
28.02.2014 год. до окончателното изплащане на сумата: на осн. чл.86 ал.1/ЗЗД
сумата 11588.59/ единадесет хиляди петстотин осемдесет и осем и 0.59/ лв.
мораторна лихва за периода 10.07.2009
год. до 01.03.2014 год. както и разноски за настоящата инстанция в размер на
2740/две хиляди седемстотин и четиридесет/лв.
В самата искова молба по настоящето гражданско
дело ищците са се позовали изрично на това влязло в сила неприсъствено решение
и образуваното изп.дело №909/2014 год. на ЧСИ И. Х..Иначе казано, по този начин
са мотивирали качеството си на кредитор по см. на чл.135 ал.1/ЗЗД.От друга
страна по делото е също безспорно установено, че към момента на постановяване
на обжалваното определение пред ЯОС е висящо гр.д. №423/2015 год. по което ищец
е първия ответник С.Д.Д. като производството се основава на чл.240 ал.2 и
3/ГПК.В това висящо производство С.Д.Д. *** е ищец по
делото, образувано по предявения от него отрицателен установителен иск по
чл.240 ал.2/ГПК да се приеме за установено, че не
съществуват вземанията на ищците по гр.д.№106/2014г. по описа на ЯОС-Т.Д.С. и Г.Я.С.,
които вземания са им присъдени с постановеното по това дело неприсъствено
решение №30/28.05.2014г.
При наличието на тези фактически данни съдът в настоящия състав приема
обоснован извод, че решението по гр.д. №423/2015 год. има преюдициално значение
за правилното решаване на делото по предявеният иск по чл.135/ЗЗД, тъй като се
оспорва качеството на кредитори на ищците.Ето защо и правилно първостепенният
съд е спрял производството по иска с пр. осн. чл.135/ЗЗД до приключване на
производството по гр.д. №423/2015 год.Определението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
За пълнота на мотивите съдът намира за нужно да посочи, че първостепенният
съд в случая не е в правото си да прави преценка по дължимостта на процесните
суми, като тази преценка следва да се направи именно във висящото
производство.Предмета на иска по чл.135/ЗЗД е при вече установено вземане на
кредитора да се докаже налице ли са увреждащи действия от страна на длъжника.
Неоснователни са и доводите наведени от жалбоподателите, относими към
твърдението за нередовност на исковата молба по гр.д. №423/2015 год. на ЯОС и
от там изводът им, че не е налице дело.Съгласно разпоредбата на чл.125/ГПК,
искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда.
При тази мотивация, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №
87/18.01.2016 год. постановено по гр.д. №620/2015 год. с което производството
по делото е спряно на осн. чл.229 ал.1 т.4/ГПК до приключване на производството
по гр.д. №423/2015 год. на ЯОС.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.