РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 11. 02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на девети февруари хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Ж. Бозукова

Н.Иванов

при секретаря. П. У., след като разгледа докладваното от Д.Кючуков в.гр.д.№ 11 за 2016 година, установи следното:

Прокуратурата на РБългария е обжалвала решение № 125 / 27.11.2015 г. по гр.д. № 364 /2015 г. на ЕРС в частта, с която на осн. чл.2 ал.1 т. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на П. Т. Д. *** сумата 4000 лв., представляваща обещетение за причинени и неимуществени вреди от повдигнато незаконосъобразно и необосновано обвинение в извършване на престъпление по чл.198 ал.З пр.1 вр. ал.2 и чл20 НК, както и сумата 250 лв., представляваща обещетение за причинени и от незаконното обвинение имуществени вреди

Представителят на Прокуратурата на РБългария счита решението за неправилно и незаконосъобразно в тази му част. Твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява ищцата Д. да е претърпяла претендираните с иска неимуществени вреди в резултат на повдигнатото и незаконосъобразно и необосновано обвинение. По делото не са събрани безспорни доказателства,че действията на прокуратурата се намират в причинно следствена връзка с твърдените вреди. Иска се отмяна на решението в тази му част и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани. Алтернативно се прави искане обещетението за претърпени неимуществени вреди да бъде намалено по размер, ако твърдението за неоснователността на иска не бъде прието от съда.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата П. Т. Д.

За да се произнесе Окръжният съд взе предвид следното:

С постановление от 20.08.2012 г. на ЕРП е било образувано досъдебно производство № 292/2012 г. срещу В. Н. Д. и П. Т. Д. за извършено престъпление по чл. 194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК. С постановление от 10.10.2012 г. на ЕРП П. Т. Д. е била привлечена, като обвиняема, за извършено престъпление по чл чл. 198 ал.Зпр.1 вр. ал.1 и чл.20 ал.2 НК, като и е била наложена мярка за неотклонение „подписка"

Обвинителният акт срещу П. Т. Д. за извършено престъпление по чл. 194 ал.1 вр. чл.20 НК е внесен в ЕРС за разглеждане на 3.07.2013 г.. Образувано е нохд № 436/2013 г. по описа на ЕРС. С присъда № 603/ 24.06. 2014 г. по нохд № 436/2013 г. по описа на ЕРС подсъдимата П.Д. е била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и обвинение. Присъдата е влязла в законна сила .

Според въззивният съд, безспорно в настоящия случай, се ангажира отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.З ЗОДОВ за вредите, причинени на П. Т. Д. от Прокуратурата на РБългария, следствие незаконното обвинение в престъпление, за което е била призната за невиновна и оправдана.

Въззивният съд напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в резултат на незаконното обвинение ищцата Д. е понесла неимуществени вреди, които са пряка и непоследствена последица от незаконното обвинение, и препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

В резултат на повдигнатото обвинение и воденото срещу нея наказателно производство Д. е изживяла тревоги, притеснения и стрес, както за изхода на делото, така и за отзука му сред близки и приятели, и сред обществеността в града. Затворила се е в себе си.и е ограничила контактите си с други хора. Повдигнатото обвинение се е отразило и на работата и, и на здравословното и състояние. Започнала да страда от безсъние, повишено кръвно налягане и зъбобол.

Въззивният съд намира за напълно доказано по делото, че в резултат на незаконното обвинение пострадалията Д. е преживяла твърдените с исковата молба негативни емоции и стрес, влошаване на здравословното състояние, уронване на престижа и доброто и име.

Отчитайки продължителността на съдебното преследване, негативното отражение върху психиката, здравословното състояние контактите и социалния и живот и професионалната реализация, изхождайки от принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, въззивният съд счита,че размерът на обещетението за претърпените от П.Д. неимуществени вреди от незаконното обвинение, следва да бъде определен в размера, присъден и с решението на първоинстанционния съд, а именно - 4000 лв., която сума ще я възмезди за неблагоприятните неимуществени последици от незаконното наказателно преследване. До този размер искът за присъждане на обещетение за претърпени неимуществени вреди е основателен и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.

Относно претенцията за присъждане на обещетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско вънаграждение за адвокат в съдебното производство в размер на 250 лв., искът се явява основателен и доказан, поради което правилно е бил уважен от районния съд .Решението на първоинстанционния съд и в тази му част е обосновано и законосъобразно.

По изложените до тук съображения, въззивният съд счита,че жалбата срещу решението на Елховския районен съд, с което предявените искове за заплащане на обещетение за претърпени от незаконното обвинение неимуществени и имуществени вреди са уважени до размер на 4000 лв.- за неимуществените и до размер на 250

лв. - за имуществените, е неоснователна и , като такава не следва да бъде уважавана, а решението на ЕРС - потвърдено, като правилно'.

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 125/27.11.2015 г. по гр.д. № 364/ 2015 г. на ЕРС .

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от съобщението му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: