Р Е Ш
Е Н И
Е
№
12.02.2016г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
на 02.02.2016година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА
ДИМИТРОВА
2. ИВА КОДЖАБАШЕВА
Секретар
П.У.
Прокурор Лефтерова
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 3 по описа за 2016 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
прокурор при Районна прокуратура - гр.Ямбол, който от името на Прокуратурата на
Република България е обжалвал Решение №285/
05.05.2015г. на ЯРС
по гр.д. №129/2015г. в частта, с която частично е уважен предявеният иск по
чл.2, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ и Прокуратурата на РБ е
осъдена да заплати на ищеца Г.К. сумата 1 500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 25.06.2013г., както и в частта на присъдените на ищеца разноски в размер на 0.60 лева.
Оплакването в жалбата е за
неправилност на решението на ЯРС в оспорените му части. Въззивникът поддържа,
че в първоинстанционното производство не са събрани достатъчно доказателства за
някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно за действително
претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да са пряк резултат от воденото
срещу него наказателно производство. В тази връзка прокуратурата сочи, че по
делото липсват доказателства за възникнали по отношение на ищеца проблеми в
общуването, включително в обществените контакти; за загуба на част от
приятелския му кръг и проявено недоверие от страна на колеги и познати; за
настъпили проблеми в семейството. Поддържа още, че по делото не е установено
органи на прокуратурата да са разпространявали данни от разследването срещу
ищеца и че разследването не е станало публично достояние, напротив, от
показанията на съпругата на ищеца се установило, че именно членове на
семейството на К. са съобщили в населеното му място, че срещу него се води
разследване. Прокуратурата изтъква, че данните по делото не установяват нейни
органи да са посещавали ищеца на адреса му, а от друга страна е установено, че К.
не е бил ограничаван в придвижването си в страната и чужбина, тъй като спрямо
него е била взета най-леката мярка за неотклонение; че по отношение на ищеца не
са прилагани каквито и да е други ограничителни мерки или забрани, а
разследването в досъдебното производство и разглеждането на делото в съдебната
фаза са приключили в разумни срокове. При тези факти въззивникът счита, че по
делото не е доказана причинно-следствената връзка между действията на
прокуратурата и евентуално възникнали за ищеца проблеми и негативни
изживявания, а дадените от съпругата на К. свидетелски показания за претърпени
от него неимуществени вреди, не следва да се кредитират.
По тези съображения, които могат
да се приемат като оплаквания за нарушение на материалния закон и
необоснованост, въззивникът моли ЯОС да отмени решението на първата инстанция в
обжалваните части и да постанови ново решение, с което изцяло да бъде отхвърлен
предявеният иск или алтернативно – да бъде определен по-нисък размер на
обезщетението за неимуществени вреди, като с този размер бъде съобразен и
размерът на евентуално дължимите се на ищеца разноски.
В о.с.з. жалбата се
поддържа от прокурор при Окръжна прокуратура гр.Ямбол.
Въззиваемият Г.К. не
явява лично в о.с.з. и не се представлява от
упълномощения от него адвокат, не е депозирал и отговор на въззивната жалба със
становище за нейната допустимост и основателност.
ЯОС намира, че
въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259 ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе,
въззивният съд установи следното:
С исковата си молба
ищецът Г.К. ***, е предявил против Прокуратурата на Република България иск по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ (ред. ДВ бр.98/2012г.) за присъждане на сумата 25 000лв.
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразили се в изживяни психо-емоционален
стрес и срам от повдигнатото против него незаконно обвинение в престъпление, предизвикало
трайно чувство на дискомфорт, прояви на нервност и раздразнителност; довело до
влошаване на общото му здравословно състояние; причинило обтягане на
отношенията му в семейството; отразило се негативно върху доброто име на ищеца,
който загубил голяма част от приятелския си кръг и били нарушени обществените
му контакти, свързани с работата му. Ищецът е претендирал и законната лихва
върху обезщетението, считано от 25.06.2013 г., както и сторените по делото
разноски.
Ответникът
Прокуратурата на РБ е оспорил иска като неоснователен с основното възражение,
че липсват доказателства за наличието на твърдяните неимуществени вреди като
пряк резултат от воденото срещу ищеца наказателно производство. Прокуратурата е
оспорила и като завишен размера на обезщетението за неимуществени вреди, с
доводи, че този размер не е съобразен с обстоятелствата, че наказателното
производство е протекло в разумен срок; че обвинението срещу К. не е за тежко
престъпление по смисъла на НК и спрямо обвиняемия не е била взета мярка за
процесуална принуда; че прокуратурата е внесла предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност; че вредите не съответстват на
икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи,
както и че по спора намира приложение разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ.
Фактическата
обстановка по делото е изяснена от районния съд въз основа на анализ на
събраните доказателства, същата не е спорна между страните и настоящата
инстанция я възприема изцяло при условията на чл.272 ГПК.
Безспорно установено
е, че с постановление от 28.09.2011г. на прокурор при ЯОП е образувано ДП №87/2011г.
по описа на ОД на МВР – Ямбол, срещу ищеца Г.К. за осъществено от него
престъпление по чл.248а, ал.2, вр. с ал.1 от НК за това, че в заявление за
подпомагане от м.април 2010г. до ДФ”Земеделие” е представил неверни сведения
относно ползването на два парцела в землището на с.Ген.Тошево, за да получи
средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз. С постановление от
14.02.2012г. на разследващия полицай ищецът К. е привлечен като обвиняем за
престъплението, като спрямо него е била взета най - леката мярка за
неотклонение „подписка”. По повдигнатото на К. обвинение прокуратурата е внесла
предложение по реда на чл.375 от НПК, вр. с чл.78а от НК за освобождаването му
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
Предложението е било образувано в НАХД №36/2013г. по описа на ЯОС, по което
ищецът е оправдан с постановеното от съда решение, която е влязла в сила на 25.06.2013г.,
тъй като е потвърдено с решение по ВНАХД №87/2013г. на Апелативен съд - Бургас.
Пред
първоинстанционния съд е изслушана в качеството на свидетел съпругата на ищеца
– М.Г. Според показанията й, след като ищецът бил обвинен в извършване на
престъплението, той се променил, станал нервен, притеснен, раздразнителен, влизал
в конфликти с децата и съпругата си. Влошило се и общото му здравословно
състояние – Г.К. спрял да се храни, отслабнал с 20 кг. и започнал постоянно да
вдига кръвно налягане. Свидетелката е посочила, че делото срещу съпруга й станало
причина хората в селото - приятели и познати, да променят отношението си и да
странят от него, а деловите му партньорите в работата му - търговци на зърно, да
изпитват недоверие в съвместната им работа. След приключване на делото и
понастоящем ищецът станал по-спокоен, чувствал се по-добре,хората от
обкръжението му възстановили позитивното си отношение, но продължавали
проблемите с високото кръвно налягане.
При тези фактически
данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил иска за неимуществени вреди до
размера на сумата 1 500 лева, а за разликата до пълния предявен размер от
25 000 лева го е отхвърлил като неоснователен. За да постанови този резултат,
съдът е приел, че от незаконното обвинение за ищеца са настъпили неимуществени
вреди, изразили се в нарушаване на обичайния му ритъм на живот и на трудовото
му ежедневие във връзка с явяването на разпити, при привличане като обвиняем и
явяването в проведените съдебни заседания, с което е била ограничена личната
свобода на К.. Приемайки, че тези негативни последици от обвинението са
установените по делото от писмените доказателства, съдът е определил по
справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразявайки
още тежестта на обвинението и продължителността на наказателното преследване.
Съдът не е кредитирал показания на св.Г., намирайки ги за заинтересовани и е приел за недоказани твърдяните от
ищеца вреди относно вътрешните му преживявания, уронването на честта и доброто му
име, влошаването на семейните му отношения и промяната в отношението на хората
към него. За отхвърлянето на иска до предявения размер съдът е отчел
обстоятелствата, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за процесуална
принуда и че наказателното производство не е продължило в твърде голям период
от време; отчел е липсата на медийно разгласяване на обвинението; отсъствието
на влошаване на здравословното състояние на ищеца, който не е бил с високо
обществено и социално положение. Върху сумата на присъденото обезщетение съдът
е присъдил законната лихва, считано от 25.06.2013г. – датата на влизане в сила
на оправдателната присъда, както и разноски, изчислени съразмерно с уважената
част от иска.
Решението на първата
инстанция в отхвърлителната част на иска не е обжалвано и е влязло в сила.
ЯОС намира, че в
обжалваната му осъдителна част решението е валидно и допустимо, а преценено с
оглед оплакванията в жалбата същото е правилно като резултат. Съображенията за
този извод са следните:
Съгласно действащата разпоредба на чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено. При определяне размера на
обезщетението за вредите от незаконното обвинение, съдът следва да съобрази
наличието на предпоставките по чл.4 от ЗОДОВ, а именно – настъпването на вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а съгласно препращащата
норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл.52 ЗЗД неимуществените вреди следва
да се обезщетят по справедливост. За критерия „справедливост”, съгласно
Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС на преценка подлежат обстоятелствата –
продължителност на наказателното производство, неговия характер, вида и
тежестта на деянието, тежестта на наложената мярка за неотклонение и периода на
изтърпяването й, както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното
производство върху лицето, което претендира обезщетение. Налице е и
задължителна за съдилищата практика на ВКС, формирана с Решение №388/2013г. по
гр.д. №1030/2012г. на ІV г.о., съгласно което, при търсене на обезщетение за
неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за
подобни случаи. Според ВКС, нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, което е незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено
и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както
и социалното му общуване. На поставения въпрос е даден отговор от ВКС, че
когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв
случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, и личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само
при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.
С оглед тези
разяснения на закона и задължителната съдебна практика на ВКС, окръжният съд
намира за правилен извода на първата инстанция, че предявеният иск за
неимуществени вреди е доказан по своето основание. От събраните по делото
доказателства е безспорно установено, че срещу ищеца Г.К. е повдигнато
обвинение за умишлено престъпление от общ характер по НК, за което предвиденото
от закона наказание е лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до
пет хиляди лева. С влязло в сила решение на наказателния съд ищецът е оправдан
по повдигнатото му обвинение, което обосновава извод за незаконност на
обвинението по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и поражда в полза на К. право
на обезщетение за вредите, претърпени по повод незаконното обвинение. В случая
за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди са изпълнени и останалите
законови условия, а именно настъпили за лицето вреди и причинно-следствена
връзка между незаконното обвинение и вредите. Последните са се проявили в
нормалните, естествени и житейски логични душевни болки и страдания, изразили
се в притеснения и безпокойство от наказателната репресия, страх от наказание,
препятстване на обичайния начин на живот на ищеца и на социалното му общуване. За
нарушеното емоционалното равновесие на ищеца и за компрометирането му в
с.Генерал Тошево като член на обществото и като животновъд е свидетелствала и
съпругата му, чиито показания, преценени при условията на чл.172 ГПК с оглед
евентуалната им заинтересованост, също установяват изпитваните от К. страх и
напрежение, смущение на обичайния му начин на живот и недоверие от страна на
съселяни и партньори. За тези вреди, които са присъщи на всеки човек,
свидетелските показания се преценяват от окръжния съд като логични и
достоверни, поради което се кредитират.
Неоснователно е
оплакването на прокуратурата за липса на доказателства, установяващи причинната
връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и посочените по-горе
претърпени от него вреди. Както вече се посочи, съобразно обвързващата съдебна
практика на ВКС съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи, като за обсъжданите
вреди по делото са събрани и гласни доказателства.
Извън тези вреди
ищецът е поддържал, че е било влошено здравословното му състояние, че са се
обтегнали отношенията със съпругата му до степен на развод, че е била силно
накърнена репутацията му като животновъд и е изгубил приятелския си кръг. По
делото липсват доказателства за разрушаване на брачната връзка на ищеца,
липсват каквито и да е данни за оказвана медицинска помощ на ищеца по повод
оплаквания от високо кръвно налягане или доказателства наказателното
производство да е оказало пагубно влияние на бизнеса на К. като животновъд или
за тотална социална изолация. В тази им част свидетелските показания на
съпругата на ищеца са изолирани и недостатъчни за установяване на обсъжданите
вреди, поради което не се кредитират от окръжния съд.
Досежно размера на
обезщетението, като съобрази, че повдигнатото и поддържано спрямо ищеца
обвинение не е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, че наказателното
преследване е продължило в разумен срок - 1 година и 4 месеца, най-леката
приложена мярка за неотклонение, възрастта и социалното положение на ищеца, естествено
претърпените страх и неудобство, препятстване на обичайния начин на живот и
накърняване на доброто му име като член на обществото и като животновъд, които
не са в размери, надхвърлящи обичайното, настоящият въззивен състав на окръжния
съд приема, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди същият следва да
бъде обезщетен със сумата 1500 лева. Този размер в най-пълна степен съответства
на характера и интензитета на търпените болки и страдания и на вида на
упражнената спрямо него процесуална принуда, и се явява справедлив, съобразно
изискването на чл.52 ЗЗД.
Като е присъдил
обезщетението за неимуществени вреди в посочения размер, районният съд е
постановил правилно решение като краен резултат, което следва да бъде
потвърдено в тази му част.
Що се отнася до
наведените в жалбата доводи, че прокуратурата не е направила публично достояние
воденото срещу ищеца наказателното производство, че органи на прокуратурата не
са посещавали ищеца на адреса му, че К. не е бил ограничаван в придвижването си
в страната и чужбина поради взетата най-лека мярка за процесуална принуда и че
спрямо ищеца не са прилагани каквито и да е други ограничителни мерки и забрани,
това са обстоятелства, част от които са съобразени от първата инстанция, за да отхвърли
ищцовата претенция до пълния предявен размер от 25 000лв., а настоящата
инстанция не приема като основания за намаляване на обезщетението за
неимуществени вреди, определен по-горе в размер на сумата 1 500лв.
Като правилно,
решението на ЯРС следва да бъде потвърдено и в частта на присъдената законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата 25.06.2013г.
– влизане в сила на решението, с което ищецът е оправдан, от който момент
възниква правото на обезщетение и същото става изискуемо (т.4 от ТР №3/2005г.
на ОСГК на ВКС). Правилно е решението и в частта на присъдените на ищеца
разноски, изчислени съразмерно с уважената част от иска.
Във въззивното
производство страните не претендират разноски и такива не се присъждат.
Водим от изложеното
и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Я О С
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №285/05.05.2015г. на ЯРС
по гр.д. №129/2015г. в частта, с
която частично е уважен предявеният иск по чл.2, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, във вр. с
чл. 4 от ЗОДОВ и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
ищеца Г.В.К. сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му от незаконно обвинение, ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 25.06.2013г., както и в частта на присъдените на ищеца разноски
в размер на 0.60 лева.
В останалата му част решението
на ЯРС като необжалвано, е влязло в
сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.