Р Е Ш Е Н И Е

Гр Ямбол 21.01.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 12.01.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове:1. Ж.Бозукова

2. Н.Иванов

при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Бозукова възз. гр. дело №418 по описа за 2015 г.

За да се произнесе съдът взе в пред вид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба от П.И.Ч. ***, чрез пълном. адв.Ж.А.-ЯАК против Решение №105/26.10.15г, пост. по гр д №44/15г по описа на ЕРС, в частта му, с която въззивникът е осъден да пзплати на исцата Р.А.Ч. сумата 521.78лв, представляваща ½ част от платените от същата суми за консумативни разходи-ел.енергия и вода в процесното жилище за периода от м.октомври 2013г до м.октомври 2014г, както и в частта на решението, с която П.И.Ч. е осъден да заплати по с/ката на ЕРС, 50 лв –ДТ върху уважения размер на искането по сметките, по см. на чл 346 ГПК и 5 лв ДТ-при служебно издаване на ИЛ.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, поради което се иска неговата отмяна в обжалваната му част, като настоящата инстанция постанови ново решение в тази част, с което отхвърли предявената претенция по сметките като неоснователна и в полза на въззивника Ч. се присъдят направените разноски по делото пред ЯОС.

В тази връзка се навеждат доводи, че никъде в атакуваното решение съдът не е посочил правното основание на исцовата претенция по сметките, а посочената норма –чл 346 ГПК е процесуална и предоставя възможност на съделителите, в определена фаза на делото и в срок да предявят претенции по сметките по отношение на делбения недвижим имот.Според въззивника, отсъствието на правно основание на заявената от Р.Ч. претенция по сметките, ограничава възможността на другия съделител- П.Ч., да организира защитата си, което съставлява нарушение на процесуалните му права.В жалбата се сочи още, че РС неправилно е интерпретирал събраните доказателства във вр. с откритото производство по сметките, предвид обстоятелството, че съделителката Ч. държи платежните документи за погасените задължения по консумативните разходи, направени от страните при ползването на процесния имот, но това обстоятелство не е годно доказателство, установяващо, с чии средства са заплащани тези разходи. Според въззивника, в нарушение на чл 172 ГПК, съдът е дал вяра на показанията на св.- Г.-баща на Ч., който е заинтерисован от изхода на процеса, а е игнорирал показанията на св.Д., приемайки ги за косвени и не установяващи по категоричен начин участието на ответника в заплащането на консумативните разходи за имота. Според въззивника, от анализа на доказателствата следва и извода, че претенцията на Ч. е недоказана, а направеният от РС извод на противното е необоснован, незаконосъобразен и е в нарушение на процесуалните правила по см. на чл 172 ГПК.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК, не е постъпил отговор от въззиваемата страна

В с.з. жалбата се поддържа, чрез проц. представител на въззивника, като се иска постановяване на решение от наст. инстанция, с което бъде прието, че възз. жалба е основателна.Претендират се още и направените по делото разноски

Въззиваемата страна, също чрез проц. си представител иска от ЯОС, да потвърди първоинстанционното решение, като присъди на страната направените съдебни разноски,съгл. представения списък по делото.

От фактическа страна съдът прие следното:

Предвид изявленията на страните и с оглед приложеното по делото заверено копие от влязло в сила решение №94/08.10.13г,пост. по гр.д №355/13г на ЕРС се установява, че гражданският брак между същите е бил прекратен по взаимно съгласие, като е утвърдено от съда и споразумението между бившите съпрузи, касаещо ползването на семейното жилище придобито по време на брака им в режим на СИО, находящо се в гр Ямбол, ул”Ал.Стамболийски” №126, ап.50- да се ползва от П.И.Ч. и от Р.А.Ч. .

С влязло в сила Решение №48/20.05.15г, пост. по гр д №44/15г по описа на ЕРС и на осн. чл.34 ЗС, вр с чл.28СК е допуснат до съдебна делба между съделителите : Р.А.Ч. и П.И.Ч. процесния недвижим имот, находящ се в гр.Елхово, представляващ апартамент №50 ,със застроена площ от 61.07 кв м, в сграда с идентификатор №27382.500.414.1.50, находяща се на ул.”Ал.Стамболийски”№126,вх „Г”,ведно с избено помещение №3 с площ от 8.50кв м, както и 1,734 % ид ч от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, при квоти за съделителите: по ½ ид.част за всеки.

Във втората фаза на делбата, с Решение №105/26.10.15г по гр д №44/15г на ЕРС, искането на ответника П.И.Ч., направено по см. на чл 349 ал 1 ГПК-за възлагане на процесния имот, като неоснователно и недоказано е отхвърлено и процесният имот е изнесен на публичвна продан,като е постановено, при извършване на продажба, получаната сума да се раздели по равно между съделителите, а при цена по-висока от първоначалвнната, събраната сума да се раздели според квотите на страните.

С цитираното решение РС е осъдил П.И.Ч. да заплати на Р.А.Ч. на осн. чл 346 ГПК, сумата 521.78лв,представляващи ½ част от платените от исцата Ч. суми, за консумативни разходи-ел.енергия и вода за процесното жилище, касаещи периода от м.10.13г до м.10.14г и в тази връзка отв. Ч. е осъден да заплати 50лв ДТ върху уважения размер на искането по сметките по чл 346 ГПК, както и 5 лв ДТ-при служебно издаване на ИЛ,вносими по с/ка на ЕРС.

В тази връзка по делото са представени фактури с №№ 0004554487 от 31.10.2013 г., 0004602802 от 28.11.2013 г., 0004650421 от 31.12.2013 г., 0004697587 от 31.01.2014 г., 0004744067 от 28.2.2014 г., 0004789310 от 31.03.2014 г., 0004834721/29.04.2014 г., 0004881560 от 30.05.2014 г., 0004929159 от 30.06.2014 г. , 0004977267 от 31.07.2014 г., 0005074224 от 30.09.2014 г. и 0005122485 от 29.10.2014 г. – издадени от „В и К „ЕООД, както и фактури, издадени от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с №№ : 1101791855 от 25.10.2013 г., 1103394164 от 25.11.2013 г., 1104994967/20.12.2013 г., 1106957637 от 24.01.2014 г.,1108276986 от 25.02.2014 г., 1109879159 от 25.03.2014 г., 1111767188 от 25.04.2014 г., 1113064978 от 25.05.2014 г., 1114709426 от 25.06.2014 г., 1116298327 от 25.07.2014 г., 1117919394 от 25.08.2014 г., 1119504959 от 25.09.2014 г. и 1121172892 от 25.10.2014г сочещи, че за процесния период от м.октомври 2013 г. до м. октомври 2014 г, консумираната в жилището на страните ел. енергия е на стойност 803.32 лева, а заплатените „В и К” услуги за консумирана вода в апартамента са на стойност 240.83 лева.

Или общия размер на платените по фактурите за доставената до обекта ел. енергия и консумирана вода, общо ползвана от страните за процесния период е на стойност 1044.15 лв, като няма спор,че исцата е заплатила тези фактури.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът е допуснал и гласни доказателства.Свид. Г. – баща на ищцата твърди, че дъщеря му и ответника, въпреки развода си са продължили да живеят съвместно в семейното жилище в гр. Елхово на ул.”Стамболийски” 126 ал.50, но единствено Р. е заплащала сметките за вода и ток и от нея свидетеля знае, че ответника не е давал средства за сметките. Според този свидетел, исцата ходила при него да иска пари за да може да плати консумативите на жилището и свидетеля й давал средства,т к от м. октомври 2013 г. до м. октомври 2014 г. дъщеря му и зет му живеели в процеснияу апартамент и докато Р. била там, ответникът не плащал сметки.Св. Д.-колега на Ч. твърди, че познава страните по делото и знае, че са разведени, но са продължили да живеят заедно в жилището си. Свидетелят не може да каже колко време е продължило това но заявява, че до м. октгомври 2014 г- докато Р. напуснала апартамента, бившите съпрузи са живели съвместно в жилището. Свидетелят заявява,че исцата е заплащала сметките за ток и вода, но страните са си делили тези разходи и П. давнал пари. В тази насока св. Д. признава, че той не е очевидец и знае този факт от ответника, като не може да цитира и каква сума П. е давал на Р. за консумативите, защото е научил това, докато пиел кафе с Ч..

Предвид гореизложеното, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от правно легитимирана страна.Същата, разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните съображения:

Претенциите по сметки, предявени по реда на чл 346 ГПК имат облигационен характер и представляват осъдителни искове за предявяването на които законът не изисква специално искова молба и предварително заплащане на ДТ, но е определил преклузивен срок-първото по делото заседание след допускане на делбата, за предявяването им в делбеното производство, като по тези претенции, съдът се произнася с решението по извършване на делбата.

В случая, претенцията на исцата по см. на чл 346 ГПК, по своята правна същност представлява иск,който може да бъде предявен в делбеното производство, но за да бъде основателен този иск, страната следва да докаже претенцията си, като представи надлежни доказателства по делото.

Страните не спорят, че заплатените суми за консумативи / за Ел. енергия и В и К услуги/ в процесното жилище за съответния период са с общ размер 1044.15лв,предвид представените фактури, нито че сумите са заплатени на кредиторите именно от исцата и ЯОС приема тези факти за доказани.

Спорът в настоящия казус се свежда до това, дали отв.Ч. е давал на исцата, половината от паричните средства за ползваните от страните и заплатени от исцата консумативи в апартамента.

Относно факта, че ответникът е давал средства на исцата за заплащане на консумативите, липсват годни доказателства по делото. Св. Д. няма лични впечатления за даване на парични средства от ответника на исцата, за направените общи от тях консумативни разходи за Ел енергия и В и К услуги в общо ползваното жилище, като не сочи и какви по размер парични средства и кога са предадени от ответника на исцата заради платените от нея сметки, докато св. Г. твърди, че той лично е давал пари на дъщеря си за заплащане на консумативите в апартамента през процесния период, т к ответникът „цяла година не е плащал сметките за водата и тока”.

Съдът приема показанията на св.Г. независимо от роднинските му връзки по права линия с исцата, т к неговите показания, кореспондират с останалите данни по делото и предвид разп. на чл 172 ГПК, следва да се ценят.

По изложените съображения, наст. инстанци намира иска за основателен и доказан.

Досежно неговия размер ЯОС приема, че иска следва да бъде уважен изцяло до претендираната от исцата сума-521.78лв независимо, че половината от платените суми по фактурите възлиза на 522.08лв /1044.15лв : 2= 522.08лв/. След като няма направено искане от исцата, за разликата над 521.78лв до размер на 522.08лв, то съдът следва да уважи иска в размера,в който същият е предявен.

Съгл. чл 355 ГПК,по присъединените искове в делбеното производство, какъвто е иска по чл 346 ГПК, разноските се определят по чл 78 ГПК. Ето защо в случая, на осн чл 78 ал 1 ГПК, ответникът дължи на исцата, направените разноски във връзка с иска по чл 346 ГПК, в размер на 50 лв за ДТ по делото, както и 5 лв ДТ-при служебно издаване на ИЛ, като ДТ се определя съобразно разп. на чл.1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и чл 69 ал 1 т 1 ГПК.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение като правилно и не страдащо от пороците визирани в жалбата, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на осн чл 78 ГПК, въззивникът следва да заплати на въззиваемата, направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лв, съобразно представения Договор за правна помощ и съдействие от 11.01.16г и Списък на разноските от 12.01.16г.

Водим от горонто,ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №105/26.10.15г, пост. по гр д №44/15г по описа на ЕРС, в частта му, с която П.И.Ч. с ЕГН ********** *** е осъден да заплати на Р.А.Ч. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***-адв.В.К.-ЯАК, сумата 521.78лв, представляваща ½ част от платените от исцата суми, за консумативни разходи-ел.енергия и вода, произтичащи от ползването на процесното жилище за периода от м.октомври 2013г до м.октомври 2014г, както и в частта на решението, с която П.И.Ч. е осъден да заплати по сметката на ЕРС- 50 лв –ДТ върху уважения размер на искането по сметките, по см. на чл 346 ГПК и 5 лв ДТ-при служебно издаване на ИЛ.

Осъжда П.И.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.А.Ч. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***-адв.В.К.-ЯАК, направените по делото разноски пред ЯОС, в размер на 300/триста/лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.-