Р Е Ш Е Н И Е

№......... 20.10.2015г. гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

На 06.10. 2015 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧОКОВА

КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

секретар Д.С.

Като разгледа докладваното от съдия Р.Чокова

гр.д. №322 по описа за 2015 година

За да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.от ГПК .

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Р.Й.К. против решение №9/06.04.2015г, постановено по гр.д.№145/2015г.на ТРС, с което последният е ОБЯВил ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „СКЛАД" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Южен, ул. „Павел Калпакчиев" № 68, представлявано от управителя Е.П.И., ЕИК 115553794, Р.Й.К. ***, с ЕГН ********** и С.Д.К. ***, с ЕГН **********, договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 20, том III, рег. № 488, нот. дело № 118/2012 г. на Службата по вписванията при Районен съд - Тополовград, по силата на който „Склад" ЕООД, представлявано от управителя С.Д.К., продава на Р.Й.К. следния недвижим имот: триетажна масивна сграда - шивашки цех, с площ по документи 375 кв.м., заедно с дворното място, в което е построена сградата, с площ от 2868 кв.м., представляващо УПИ И-1790 в кв. 2А по плана на гр. Тополовград, за сумата 40 000 лв. и осъдил ответниците – физически лица на разноски пред първата инстанция. С жалбата не са направени доказателствени искания.

В жалбата си жалбоподателка твърди, че решението е неправилно и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закони, поради което иска отмяната му и постановяване на ново, по силата на което съдът да отхвърли предявения иск. Намира за неправилни изводите на съда, че ищецът е кредитор на „Склад”ЕООД, че е налице увреждаща сделка, както и знание от нейна страна като купувач и е приложил презумпцията за знание при извършване на сделка между съпрузи. Изложила е съображение, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗЗД, т.к.сделката е извършена между юридическо и физическо лице и тя като физическо лице няма как да е съпруг, брат или сестра на длъжника „Склад”ЕООД , а други доказателства за доказване на знание, за да се приеме, че същото е оборено , не са ангажирани.

От тримата въззиваеми „Склад”ЕООД, Р.Й.К. и С.Д.К. в законоустановения срок по ГПК не са постъпили становища за неоснователност респ.основателност на жалбата и съответно законосъобразност респ.незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и не са направени доказателствени искания.

Съдът констатира, че жалбата е допустима съгласно нормата на чл.262 от ГПК, като подадена в законоустановения срок, от легитимна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна от външна страна, поради което съдът намира, че следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество въззивният съд я намира за основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства,съдът прие за установено следното

по фактите:

Всъщност спор по фактите няма. Те са такива, каквито са възприети и от ТРС, поради което съдът на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе в предвид и изявленията на страните, при което приема за установено следното:

На 13.07.2007 г. в гр. Пловдив е бил сключен договор за заем между ищеца Н.И.Г. и първият ответник „Склад" ЕООД - с. Брестник, област Пловдив за сумата от 16000 лв., която е следвало да бъде върната в срок до шест месеца, считано от датата на подписване на договора.

Безспорно установено по делото е, че с влязло в сила на 18.12.2014г. решение от 01.07.2013г., постановено по гр.д.№ 7356/ 2012г. по описа на РС-Пловдив, последният със сила на пресъдено нещо РС-Пловдив е осъдил ответника „Склад" ЕООД – с.Брестник, обл.Пловдив да заплати на Н.И.Г. сумата от 16000 лв., представляваща неиздължена главница, дължима по сключен между страните Договор за паричен заем , сключен между страните на 23.07.2007г. заедно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2012г. до окончателното и плащане, както и направените по делото разноски в размер на 2000лв.. Няма спор, че производството по делото , висящо пред ТРС е било спряно до постановяване на посоченото решение на РС-Пловдив, т.к.съдът е счел, че спорът е преюдициален и че след влизането му в сила на производството по делото е било възобновено от ТРС, разгледано по същество и постановен съдебния акт, предмет на въззивната проверка.

Няма спор, че на 03.04.2012 г., с нотариален акт № 20, том III, вх.рег. № 488, по нот.дело № 118/2012 г. по описа на Службата по вписванията - гр. Тополовград, ответното дружество „Склад" ЕООД - гр. Пловдив е продало на Р.Й.К., съпруга на С.К. и едноличен собственик на капитала на същото, собственият си недвижим имот, а именно: сграда с предназначение - друг вид производствена складова инфраструктурна сграда - шивашки цех, с площ по документи 375 кв.м., заедно с дворното място, в което е построена сградата, с площ от 2868 кв.м., представляващо УПИ II-1790 в кв. 2А по плана на гр. Тополовград, за сумата 40 000 лв., която сума ще бъде изплатена по банков път в едногодишен срок от датата, на която актът е съставен, както и че този имот е бил придобит от „Склад”ЕООД, представляван от управителя Н.И.Г. чрез покупка нот. акт №190 т.І,рег.231 дело №194 .

Няма спор, че дружествата „Склад”ООД и „Склад”ЕООД” са идентични видно от представената разпечатка от ТР, касаеща правната форма на юридическото лице и от която е видно че същото е учредено като ЕООД на 29.08.2008г., на 04.05.20012г. се е преобразувало в ООД, а на 30.08.2012г.отново е променило правната си форма на дружеството и е станало ЕООД.

Няма спор, че впоследствие е сменен управителят на дружеството и то се представлява от Е.П.И., а не от С.К., както и че „Склад" ООД, посочено като ответник в настоящата искова молба, и дружеството „Склад" ЕООД, посочено като ответник в исковата молба до Пловдивския районен съд, са едно и също дружество.

Няма спор между страните по делото и с оглед признанието на ответната страна в о.с.з., че Р.К. и С.К. са съпрузи.

Единственият спор между страните пред първата инстанция е касаел датата на сключване на договора за заем, която ответничката Р.К. е оспорила и възразила, че същият е нищожен, тъй като липсва съгласие, но възражението и е било опровергано от влязлото в сила решение на Пловдивския районен съд, където преюдициалният спор е бил с предмет на именно този договор за заем, поради което спорът е решен със сила на присъдено нещо.

При така установената фактическа обстановка, ТРС е постановил атакувания съдебен акт, с който е обявил за недействителен по отношение на търговското дружество „СКЛАД”ЕООД гр.Пловдив, Р.К. и С.К. Договора за покупко-продажба на недвижимия имот, сключен с нот.акт №20,т.ІІІ, рег.№488, нот.дело №118/2012г. на Службата по вписванията по ТРС по отношение на описания в същия недвижим имот. За да постанови съдебния си акт, ТРС е приел, че са налице предпоставките по чл.135 от ЗЗД :че ищецът е кредитор на длъжника на първия ответник поради сключен договор за заем и осъден впоследствие да заплати дължимата сума на ищеца с влязло в сила решение, че необходимият другар С.К.-тогава в качеството си на управител на дружеството –длъжник, е извършил действие-сделка за покупко-продажба на съпругата си –отв. Р.К. на недвижим имот на дружеството-ответник, след като вече е знаел, че е длъжвик и с това се намалява имуществото му и се увреждат интересите на кредитора-ищеца по делото, т.к.се поставя в опасност удовлетворяване на вземането му и е приелб за доказана и третата предпоставка за знанието на третото лице-отв.Р.К. като приложил презумпцията за знание за увреждането по чл. 135, ал. 2 ЗЗД по отношение на нея като е счел, че същата не е оборена от ангажираните от тях по делото гласни доказателства.

При така приетата фактическа установеност, съдът стига до следните изводи

по правото:

ЯОС намира, че въззивната жалба е подадена срещу валидно и допустимо решение на ТРС , същата е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.

И тъй като въззивния съд е ограничен при проверката си единствено и само до оплакванията във въззивната жалба, то той следва да се произнесе по въпроса: нарушил ли е първоинстанционният съд материалния закон като е приложил презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД след като сделката е извършена между юридическо и физическо лице, при което няма как купувачът да е съпруг на длъжника „Склад”ЕООД и не са ангажирани доказателства от ищеца за доказване на знание.

Разгледана по същество, съдът преценява жалбата като неоснователна с оглед релевираното в нея отменително основание.

Предявеният иск според обстоятелствата, изложени в исковата молба, е с правно основание чл.135 от ЗЗД и правилно е квалифициран от ТРС.

Въззивната инстанция споделя изцяло правните изводи на първата инстанция и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В допълнение, ЯОС излага и следните свои правни изводи:

Съгласно чл. 135 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им длъжникът е знаел за увреждането(ал.1), като знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника(ал.2). Презумпцията е оборима и доказателствената тежест лежи изцяло на ответната страна. Оборването може да стане с всички допустими от закона доказателства вкл. и гласни такива.

В конкретния случай няма спор(напротив налице е признание от страна на ответницата К.), че към датата на извършване на увреждащата сделка(покупко-продажбата от първия ответник-„Склад”ЕООД на втората ответница Р.К.), управител и едноличен собственик на търговското дружество-юридическо лице е съпругът на купувачката-конституираният като необходим другар по делото С.Д.К.(по силата на СК, имотът става СИО).

Разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД е ясна и не може да бъде тълкувана разширително, но следва да се има в предвид, че всяко юридическо лице се управлява от определени органи, които винаги се състоят от физически лица и които по силата на закона образуват и изявяват волята на юридическото лице, валидно го обвързват и са носители на волеизявление. Т.е.законът определя за воля на юридическо лице да се счита изявената воля на определено физическо лице или лица. Когато това физическо лице действува като орган, то поема права и задължения не за себе си, а за юридическото лице. Поради това оборимата презумпция на чл. 135, ал. 2 ЗЗД се прилага и по отношение на юридически лица. Неоспоримият факт, че продавачът-юридическо лице чрез едноличния си собственик и управител-физическо лице е формирал воля да продаде и е продал собственост на дружеството на съпругата на същия този управител и собственик, както и фактът че този закупен имот става СИО , на половината ид.ч. от който става собственик и той, води до извода за знание и на съпругата му, че с тази сделка се уврежда кредитора.

Като е стигнал до идентичния извод,че в случая е приложима презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД ТРС е постановил правилен съдебен акт който следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №9/06.04.2015г., постановено по гр.д.№145/2012г. по описа на Районен съд –гр.Тополовград.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.