В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 15 септември 2015 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №301 по описа на 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Прокуратура на Република България против Решение №307/03.04.2015г., постановено по гр. дело №2378/2014г. по описа на ЯРС, в частта му, с която са уважени предявените от Р.С.И. –Х., С.С.И. и П.И.С. против Прокуратура на Република България искове с правно основание чл.49 ЗЗД, като въззивникът е бил осъден да заплати на всяка от тях сума от по 20000лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди при провеждане на Досъдебно производство №1730/1992г. по описа на ОСлО при Окръжна Прокуратура - Ямбол /Преписка вх. № 550/1992 г. по описа на ОП-Ямбол/, ведно със законната лихва за забава, считано от 08.04.2013г. до окончателното изплащане на сумите, и са присъдени разноски на всяка от ищците в размер на от по 1024 лв. В жалбата се сочи, че постановения от ЯРС акт, в обжалваната си част е необоснован, неправилен и постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че не са налице основанията на чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на Прокуратура на Република България по настоящото производство. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства, установяващи по надлежен ред виновни действия или незаконосъобразни бездействия, на магистрати или служители, в трудови правоотношения с прокуратурата, извършени спрямо ищците. Твърди се, че прекратителното постановление, с което е бил сложен край на наказателното производство, е преминало инстанционен контрол и е влязло в законна сила, поради което не може да се приеме, че се касае за виновно и противоправно извършени действия от представители на прокуратурата. Изложено е становище, че претърпените от ищците вреди, не са в причинно-следствена връзка с поведението на прокурор, а са последица от извършеното престъпление. Счита се също, че е недоказано по делото, че са налице вреди причинени в резултат твърдяното бездействие на представител на прокуратурата. Твърди се, че в приложеното по делото ДП, липсват актове на следователи и прокурори, които да са били отменени като незаконосъобразни по реда на йерархичния или инстанционния контрол. Сочи се, че с обжалваното решение, ЯРС неправилно приравнява института на давностния срок в наказателния процес, с деликт. Претендира се отмяна на решението на ЯРС в обжалваната част и постановяване на ново, с което претенцията за неимуществени вреди бъде изцяло отхвърлена, като бъдат присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В писмения отговор на въззиваемите се сочи, че жалбата е неоснователна, а изводите на ЯРС правилни и законосъобразни, съответстващи на ангажираните по делото доказателства. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в жалбата. Твърди се, че правилно ЯРС е приел, че претенцията за обезвреда е обоснована с липса на ефективност и разумна бързина при разследването на ДП №1730/92г. на РСС при РДВР –Ямбол и преписка №550/92 на ЯОП, както и с виновно пълно бездействие от страна на прокуратурата за разкриване на извършителя на убийството на наследодателят им. Твърди се, че 20 години ЯОП и следствените органи не са предприели никакви адекватни действия за откриване на убиеца. По изложени подробно съображения, претендира потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Видно от удостоверение за наследници изх. №2801-24581/18.04.2013г. на Община гр.Ямбол, въззиваемите- ищци в първоинстанционното производство са наследници на С. И. Г., б.ж. на гр.Я., починал на***., като П.С. е негова съпруга, а Р.И. -Х. и С.И. – К., са негови дъщери. В препис извлечени от Акт за смърт №589/08.08.1992г. е посочено, че господинов е починал на 06.08.1992г. от порезно прободни рани на корема.

От приложеното Досъдебно производство №1730/1992 г. по описа на ОСлО при Окръжна Прокуратура - Ямбол /Преписка вх. № 550/1992 г. по описа на ОП-Ямбол, се установява, че същото е било образувано с Постановление от 07.08.1992г., за престъпление по чл.115 от НК, срещу неизвестен автор, който през нощта на 06.08./07.08.1992 г. в гр. Ямбол, в ж.к.„Г.Бенковски" бл.11, Вх."3", ет.5, ап.172 умишлено е умъртвил С. И. Г., на 40г. от гр.Я.

В ДП е бил извършен оглед на местопрестъплението, за което е бил съставен Протокол за оглед от 07.08.1992г. и 3бр. фото албуми. Били са назначени: съдебно-химическа експертиза, с Постановление от 10.08.1992г., дала заключение с Протокол от 14.08.1992г.; съдебно-биологична експертиза с Постановление от 10.08.1992г., дала заключение с Протокол №94/21.08.1992г.; тройна съдебно –медицинска експертиза с Постановление от 08.08.1992г., дала заключение №119/1992г. Извършен е бил и разпит на свидетели, както следва: на П.С.- съпруга на убития /видно от Протокол за разпит от 31.08.1992г./; на С.И.- дъщеря на убития /видно от Протокол за разпит от 31.08.1992г./; на И. К.- съсед на убития /видно от Протокол за разпит от 31.08.1992г./ и на С. М. /видно от Протокол за разпит от 04.09.1992г./.

На 28.01.1993г. е било изготвено Постановление за спиране, с което е постановено сл.дело да се изпрати на ЯОП с мнение за спирането му на осн. чл.239 ал.1 т.2 НПК, поради неразкриване автора на престъплението.

С постановление от 04.02.1993г. на ЯОП е било спряно наказателното производство.

С писмо рег.№3147/05.06.2009г. на ОСО в ОП-Ямбол, ДП №1730/1992 г. е било изпратено до ОД на МВР-Ямбол за продължаване на действията по издирването на неизвестния извършител.

Делото е било изискано с писмо рег. №242/12.03.2013г. от Окръжен Следствен отдел към Окръжна прокуратура - Ямбол и е постъпило там с писмо вх. № 34/18.03.2013г.

С Постановление от 08.04.2013г. на Прокурор при ЯОП, наказателното производство по Сл. дело №1730/1992г. по описа на ОСС - Ямбол е било възобновено и прекратено със същото постановление, поради изтичане на законоустановената давност на осн. чл.245, ал.2 и чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.З от НПК. Постановлението е било обжалвано пред Апелативна прокуратура- Бургас, която с Постановление от 08.05.2013г., е изменила правната квалификация по делото, от тази по чл.115 НК в чл.116, ал.1, т.6, изр. последно, вр. с чл.115 НК. Изменена е била правната квалификация на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като в останалата част, постановлението на ЯОП е било потвърдено.

Пред първата инстанция ищците, с оглед установяване на обстоятелството, че в резултат на преживяното С.С.И. и Р.С.И. -Х. са изпаднали в състояние на силен стрес и ужас, дало отражение върху здравето им: С.И. е имала рискова бременност и е родила напълно увредено дете – В. К. с диагноза „Атипичен аутизъм на фона на начална умствена изостаналост, значително нарушено ниво на функциониране, а Р.И. - Х. е родила увредено дете – С. Х., което е с диагноза „Сърдечна недостатъчност”, са представили: Удостоверение за раждане на децата С. Х.Х., род. на ***г. и Удостоверение за раждане на В. Д. К., род. на ***г., Експертно решение № 4221/13.12.2014 г. на ТЕЛК за Общи заболявания при МБАЛ „Свети Пантейлемон"АД гр.Ямбол за детето В., Експертно решение №1209/03.04.2014г. на ТЕЛК за Общи заболявания при МБАЛ„Свети Пантелеймон”АД гр.Ямбол за детето С.

Пред ЯРС са били събрани и гласни доказателства:

Св. Н. Б.- сестра на П.С. и заявила, че сестра й и малката й племеница са намерили зет й в кухнята убит. Посочила е, че ищците били много стресирани, изпитали панически страх, не искали да се показват, страхували се и плачели. Посочила е, че по-голямата дъщеря получила хормонални смущения, а малката психологически, като лекарите обяснили, че тези смущения са ги получили от стреса, който са изпитали заради смъртта на баща си. Според свидетелката сестра й също била много уплашена и чакала закрила от прокуратурата, за да научи кой е убиеца. Посочила е, че 6 месеца след убийството, те постоянно са ходили в полицията да се интересуват за хода на делото, но от там ги връщали, като им казвали, че в момента нямало нищо. Заявила е, че са ходили и в Прокуратурата, но получили същия отговор. Видно от показанията, след като се омъжили дъщерите родили болни деца- на едната детето й било сърдечно болно, а другото дете било с психически отклонения- заболявания причинени от стреса. Свидетелката е заявила, че ищците не са намери отношение нито от полицията, нито от прокуратура, който се държали незаинтересовани към станалото, и сестра й и децата изгубили надежда.

В тази насока са и показанията на св. Георги Михалев и св.Руска Чиликова - съседи на ищците. М. е заявил също, че П. му е споделяла, че никой не й обръща внимание в прокуратурата, като е ходила много пъти и там и в полицията, за да пита за делото. Посочил е, че П. била .много разстроена, отчаяна и изтормозена, че имала съмнения за убиеца и го е казвала на прокуратурата, но никой не й обръщал внимание. Според свидетеля отношението на прокуратура и полицията, се отразило негативно на ищците. Посочил е, че когато през 2013г. делото било прекратено, П. и дъщерите й били много притеснени. В показанията си св.Руска Чиликова, е посочила, че убийството на С. се отразило много зле върху ищците - всички били много разстроени и ужасени от това, което се е случило. Заявила е, че много пъти майката, а по-късно и децата, като пораснали, ходили да се интересуват в следствието и прокуратурата за делото, но нямало никакъв резултат и движение по делото, и от това те се чувствали много зле.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Съобразно наведените в исковата молба обстоятелства, въззиваемите - ищци в първоинстанционното производство обосновават претенцията си за обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, с обстоятелството, че 20 години Окръжна прокуратура Ямбол и следствените органи не са предприели никакви действия за откриване на убиеца на техния наследодател. Посочили са, че делото е преминавало от прокуратурата в следствието и обратно, писани са писма, но никой не е работил по прокурорската преписка в продължение на 20 години. Посочили са също, че през тези години животът им е преминал в очакване Прокуратурата да предприеме някакви действия по образуваната преписка, но това не е станало. В доп. молба вх.№14566/15.10.2014г., ищците макар и да са заявили, че не се касае за вреди причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, отново са посочили, че държавата следва да носи отговорност за демонстрираното в продължение на 20 години пълно бездействие от страна на разследващите органи, неосъществен контрол от Прокуратурата и липсата на реални действия по разкриването на неизвестния извършител. С оглед разпореждане за „без движение” на ЯРС, ищците с молба вх.№1602/03.02.2015г., изрично са заявили че претенцията им се основава на „липсата на ефективност и разумна бързина при разследването по ДП №1730/1992г. по описа на ОСлО при ЯОП /Преписка вх. №550/1992г. по описа на ОП-Ямбол/”, като са направили уточнение, че „изискването за своевременност и разумна бързина е присъщо на понятието ефективност”.

При тези твърдения и заявен и поддържан петитум и развилото се пред първоинстанционния съд производство по делото, ЯРС е квалифицирал предявените искове по чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, като е приел, че когато отговорността на Държавата не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалния закон, уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл.49 ЗЗД. Окръжният съд не възприема дадената от първата инстанция правна квалификация на исковете по чл.49 ЗЗД, тъй като при редовна искова молба, в нарушение на процесуалните правила районният съд е дал указания на ищците, напътвайки ги към обосноваване отговорността на държавата по общия ред- чл.49 ЗЗД. Но независимо, че е дал неправилна квалификация на ищцовите претенции, с решението районният съд е разгледал и се е произнесъл по спорното материално право. Настоящия въззивен състав счита, че претенциите на ищците, следва да бъдат квалифицирани като такива с пр. осн. чл.2б ЗОДОВ. От наведените от ищцците с исковата молба и доп. молби фактически основания и заявен петитум произтича квалификацията на спорното право именно по реда на чл.2б ЗОДОВ. Видно от твърденията на ищците се касае за бавното правосъдие, респ. за правосъдие извън разумния срок- производство продължило 20 години, и на практика представляващо отказ от правосъдие, а с това - и от ефективна защита на правата им, тъй като е довело до прекратяване по давност на наказателното производство и неразкриване на извършителя на убийството на техния наследодател. Българския законодател е предвидил специален ред за защита срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Тази възможност се отнася до всички приключени граждански, административни и наказателни производства, по които гражданите и юридически лица са страна, както и в случаите на прекратени досъдебни производства, в които гражданите са били обвиняеми, пострадали /каквото качество са имали ищците съгл. чл.74 ал.2 НПК/, а юридически лица са били ощетени.

Съгласно разпоредбата на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 от Конвенцията. Съгласно нормата на чл.8, ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди, причинени при условията на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, може да се търси по реда на този закон, а не по общия ред. С разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ е установено, че гражданите могат да предявят иск по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. В случая е безспорно, че производството, от което твърдят да са претърпели вреди ищците е приключило. По делото обаче липсват твърдения и доказателства, ищците, да са правили искане по реда на Глава трета "а" от ЗСВ, респ. да е била образувана административна процедура за обезщетение за вреди. При тези обстоятелства искът по чл.2б от ЗОДОВ е недопустим поради липса на установената в чл.8, ал.2 от ЗОДОВ процесуална предпоставка. Заявеното в тази насока възражение на ответника по делото неправилно не е разгледано от първоинстанционния съд. Липсва процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, поради което и липсва право на иск по чл.2б от ЗОДОВ в полза на ищците.

С оглед вида на нарушението, недопустимото производство следва да бъде прекратено. Затова и съгласно разпоредбата на чл.270 ал.3 изр.1 ГПК, обжалваното първоистанционно решение следва да бъде обезсилено, като постановено по ненадлежно предявени искове в обжалваната негова част, съгласно чл.269 изр.1 предл.2 ГПК, а именно в частта с която са уважени исковете на Р.С.И. – Х., С.С.И. и П.И.С. за присъждане на обезщетение в размер на от по 20000 лв. за всяка от тях- представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди при провеждане на ДП №1730/1992г. по описа на ОСлО при ЯОП /Преписка вх. №550/1992г. по описа на ОП-Ямбол/, като производството по делото следва бъде прекратено в тази негова част.

При този изход на делото в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, пред настоящата инстанция, в размер на 2947,50лв./ в т.ч.: 1200лв.- заплатена ДТ за въззивната жалба, и юрисконсулстко възнаграждение в размер на 1747,50лв., съгл. чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.9 ал.1 и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/04 за МРАВ/.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА като НЕДОПУСТИМО Решение №307/03.04.2015г., постановено по гр. дело №2378/2014г. по описа на ЯРС, в ЧАСТТА му, в която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати, както следва: на Р.С.И. – Х., ЕГН-**********,***, съд.адрес:***, кант.*** - адв.С. В. ***, сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди при провеждане на Досъдебно производство №1730/1992 г. по описа на ОСлО при Окръжна Прокуратура - Ямбол /Преписка вх. №550/1992г. по описа на ОП-Ямбол/, ведно със законната лихва за забава, считано от 08.04.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1024лв.-разноски по делото; на С.С.И.,***., съд.адрес: ***, кант.*** - адв.С. В. ***, сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди при провеждане на Досъдебно производство №1730/1992г. по описа на ОСлО при Окръжна Прокуратура - Ямбол /Преписка вх. №550/1992г. по описа на ОП-Ямбол/, ведно със законната лихва за забава, считано от 08.04.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1024лв.-разноски по делото; и на П.И.С., ЕГН-**********,***., съд.адрес:***, кант.204 - адв.С. В. ***, сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди при провеждане на Досъдебно производство №1730/1992г. по описа на ОСлО при Окръжна Прокуратура - Ямбол /Преписка вх. №550/1992г. по описа на ОП-Ямбол/, ведно със законната лихва за забава, считано от 08.04.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1024лв.-разноски по делото, и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо, при условията на чл.270 ал.3 изр.1 ГПК, производството по делото в тази му част.

В останалата част, решението като необжалвано, е влязло в сила.

ОСЪЖДА Р.С.И. – Х., С.С.И. и П.И.С. да заплатят на Прокуратура на Република България сумата 2947,50лв. – разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.