Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              23.06.2014 година                        гр.Ямбол

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  въззивен граждански състав, 

на  27.05.2014  година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТОЕВА

  КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

 

Секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К. Пейчева

въззивно гражданско дело № 188  по описа за 2014 година на ЯОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба на Й.Н.В., чрез пълномощника му, адв.Весела С. от АК – Ямбол, се обжалва първоинстанционното решение № R-196 от 24.03.2014г. по гр.д.№ 3369/2013г. по описа на ЯРС в частта, с която ЯРС е отхвърлил иска по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата от 7 000 лв. до сумата от 20 000 лв., както и в частта, с която е отхвърлил иска за имуществени вреди в размера над 800 лв. до сумата от 1 811.64 лв. Въззивникът твърди, че решението в обжалваната част относно неимуществените вреди е постановено в нарушние на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, а относно имуществените вреди е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и излага подробни съображения. Моли ЯОС да отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и постанови друго, с което да уважи исковете изцяло. Претендира направените по делото разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв.

С въззивната жалба от М. Н. И. – прокурор при РП-Ямбол, се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която ЯРС осъжда Прокуратурата на РБ с адрес гр.София, ул.”Витоша” № 2 – съдебна палата, да заплати на Й.Н.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно с мораторната лихва от датата на увреждането – 01.03.2013г. до окончателното изплащане, както и сумата от 800 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 03.12.2013г. до окончателното изплащане, които вреди са претърпяни от лицето вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП №240/2005г. по описа на РУП „Тунджа” – Ямбол, както и разноски. Твърди се, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно, че не били доказани действително претърпени неимуществени вреди като пряк резултат от воденото наказателно производство, приключило с влязлата в сила оправдателна присъда, като се излагат съображения. Твърди се, че решението на ЯРС е неправилно и в частта му по отношение присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди, тъй като не били ангажирани доказателства, които да установят действително претърпени имуществени вреди. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в частта относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като вместо него въззивният съд изцяло да отхвърли претенцията за причинени неимуществени вреди или определи такива в размер, значително по-малък от уважения от ЯРС. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в частта относно размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди, както и в частта относно дължимата от Прокуратурата на РБ държавна такса по делото.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв.

След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното нохд №384/12 по описа на ЯРС с постановление от 16.03.2011г. въззивникът-ищец бил привлечен като обвиняем по ДП № 240/2005 г. по описа на РУП „Тунджа” – Ямбол за извършено престъпления по чл.216, ал.1 и по чл.323, ал.1 от НК, с взета мярка за неотклонение „подписка”. С постановление от 19.01.2012 г. по същото наказателно досъдебно производство ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 195, ал.1, т.2 и т.4 във вр.чл.194, ал.1 от НК, с взета мярка за неотклонение „подписка”. ЯРП е внесла обвинителен акт срещу Й.Н.В. за престъпление по чл. 195, ал.1, т.2 и т.4 във вр.чл.194, ал.1 от НК и било образувано нохд № 384/2012 г. по описа на ЯРС. С присъда №220 от 22.11.2012г. на ЯРС, потвърдена с решение от 01.03.2013г. на ЯОС ищецът e признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Със същото решение ЯОС е отменил първоинстанционната присъда в нейната гражданска част и е върнала на първоинстанционния съд  делото в тази част за ново разглеждане. ЯРС се е произнесъл по гражданския иск с присъда от 06.06.2013г., влязла в сила на 08.10.2013г., с която е отхвърлил като неоснователна предявената против подсъдимия В. претенция за заплащане на обезщетение за причинени на пострадалия имуществени вреди, ведно с лихвата от датата на увреждането.

По делото е представен болничен лист за временна неработоспособност от 12.10.2011 г., с който на ищеца е бил предписан домашно-амбулаторен режим на лечение в размер на 3 дни, с поставена диагноза «други неинфекциозни гастроинтерити и колити». Установява се от последователно издадени болнични листи, че ищецът е бил в отпуск по болест за периода от 12.10.2011 г. до 01.02.2012 г., като болничните листове са издадени от ЛКК с диагноза ИБС САП ІІ ф.к. състояние след РСІ стент, дислипидемия. Представени са епикриза от 15.10.2011г. на СБАЛ по кардиология – гр.Ямбол и катетеризационен протокол №2988/2011 на Й.Н.В., издаден на 13.10.2011г. от СБАЛ по кардиология – гр.Ямбол.

Видно от представеното удостоверение на РУ «СО» - Ямбол за периода 01.10.2011г. – 01.10.2012г. въззивникът-ищец е получил обезщетение за временна неработоспособност в общ размер  на 2598.36 лв.

От представената заповед № 18/03.01.2011 г. е видно, че считано от 01.01.2011 г. основното трудово възнаграждение  на ищеца е било в размер на 950 лв.

От назначената от ЯРС по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че разликата между трудовото възнаграждение, получавано от въззивника-ищец и обезщетението, получено от него за ползвания отпуск по болест в периода от 12.10.2011 г. до 01.02.2012 г., е в размер на 811.64 лв.

От представените по делото 3бр. договори за правна защита и съдействие за осъществено от адвокат С. процесуално представителство на ищеца във връзка с водените ДП № 240/2005 г. по описа на РУП «Тунджа» - Ямбол и нохд № 384/2012 г. по описа на ЯРС, както и пред ЯОС, се установява, че въззивникът-ищецт е заплатил на своя защитник сумата от общо 800 лв. адвокатски хонорар.

Пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели на ишеца – М. В. и К. Ч., чиито показания се преценят от настоящата инстанция като се отчита роднинската връзка на ищеца със свидетелката В. Свидетелката М. В. – майка на ищеца, сочи, че когато започнало наказателно производство срещу сина й, той рухнал психически, бил в прединфарктно състояние и е бил приет в кардиологичен център, където са му направили сърдечна интервенция. Преди това въззивникът-ищец никога не е имал проблеми с правосъдието или негативни прояви, водил е здравословен начин на живот, спортувал е, ходил е на риболов или на лов, излизал е със семейството си. След като започнало наказателното преследване срещу него, му отнели ловното оръжие и това  го сломило, тъй като го лишило от възможността всяка седмица да ходи на лов – нещо, което правел от дете. Свидетелката дава показания, че тя и съпругът й тежко са преживели обвиненията срещу сина им и че от тревогите съпругът й получил инфаркт, след това - и инсулт, и починал през 2011г., а свидетелката се разболяла от рак на гърдата и претърпяла операция. След смъртта на баща си ищецът заживял с чувството на вина, че не могъл приживе да го зарадва. Преди започването на делата ищецът не е имал здравословни проблеми и всичко се отразило зле върху авторитета му, чувствал се подтиснат, всичките му колеги го разпитвали какво става, не смеел да излиза навън, това го подтискало. Свидетелката сочи, че преди произнасянето на присъдата по делото, той припаднал, бил в прединфарктно състояние. В момента пазел строга диета и приемал лекарства, предписани му пожизнено, за да запази хода на заболяването си. Свидетелката заявява, че освен наказателните производства срещу него, си имал и висящи граждански дела.

От показанията на разпитания пред ЯРС свидетел Ч. – приятел на ищеца-въззивник, се установява, че го познава от 1980 г. като изключително добър човек, че ищецът се ползва с много голям авторитет, че го познават всички в града. Свидетелят сочи, че ищецът водил здравословен начин на живот,  никога не е пушил или пил и не е бил с наднормено тегло че като ловец ищецът всяка събота и неделя ходил на лов. Свидетелят сочи, че никога не е забелязал в него агресия или нервност, а напротив - същият бил изключително търпелив, винаги е бил ведър и след като започнало това, изведнъж се сринал психически. Свидетелят като очевидец установява как производството срещу ищеца му повлияло и той се сринал психически. Негативно се отразило върху него и отнемането на ловното му оръжие. Впоследствие ищецът получил инфаркт и, според свидетеля, причината за това е причинените му стрес и неудобства от посещенията в институциите във връзка с делата, тъй като инфарктът бил получен по време, когато ищецът бил призован отново в полицията и бил много притеснен. След  медицинската интервенция ищецът променил начина си на живот, налагало му се да прави терапия и да търпи ограничения, пиел много лекарства, извършвали му се периодични прегледи, имал поставен стент. Свидетелят сочи, че Й.В. се променил, станал затворен в себе си.

Видно от заключението на назначената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, психичното разстройство на здравето на въззивника - разстройство в адаптацията, е резултат от преживяната психотравма от съдебните дела, водени срещу него, префокусирани и опосредствани от индивидуалните характерови особености на лицето. Персистирането на проблемите с години води до едно затегнато невротично разстройство, протичащо както с невротична и невро-вегетативна, така и с хиподепресивна симптоматика. Ищецът-въззивник е с диагноза „исхемична болест на сърцето стабилна ангина пекторис 2-3 ф.кл. по НИХА, състояние след ПСИ и стентиране, хипертонична болест и хипертонично сърце. През процесния период му е поставен стент. Вещите лица изказват мнение, че наличните у ищеца хипертонична болест и хипертонично сърце също биха могли да са свързани причинно-следствено с описаните в делото преживявания на освидетелстваното лице. В заключението се установява, че проведеното наказателно преследване срещу лицето с голяма вероятност е задълбочило изброените психични и кардиологични проблеми. Вследствие психотравмиращите житейски събития, префокусирани от структурата на характера на ищеца, у него се е формирало в психичен план едно невротично състояние, протичащо с невро-вегетативни, астенни и хиподепресивни феномени, което може да се  диагностицира като „разстройство в адаптацията”. Това психично разстройство е вследствие от значима житейска проблематика и неблагоприятни и продължителни обстоятелства, като зависи и от индивидуалната уязвимост на лицето. Клиничната картина включва депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето или за продължаване на съществуването в настоящата ситуация. В някаква степен нарушава и извършването на рутинните ежедневни дейности, като описаните симптоми с времето е  възможно да хронифицират и да формират затегнато невротично състояние.

Представени са преписи от решения по в.гр.д. № 496/2010 г. по описа на ЯОС, по в.гр.д. № 148/2012 г. по описа на ЯОС и по в.гр.д. № 183/2013 г. по описа на ЯОС, в които осъдена за заплащане на парични задължения страна по споровете е било дружеството, на което ищецът-въззивник е бил изпълнителен директор.

При така установената фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени от надлежни страни в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.

Решението на ЯРС е валидно и допустимо.

Предявен е иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В конкретния казус е налице първата хипотезата: лицето е оправдано. Й.Н.В. е признат за невинен по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и 4 вр. чл.194, ал.1, от НК с присъда № 220 от 22.11.2012г. по нохд № 384/2012г. на ЯРС и с решение №20 от 01.03.2013г. по внохд № 460/2012г. на ЯОС оправдателната присъда е потвърдена. Със същото решение №20 от 01.03.2013г. по внохд № 460/2012г. ЯОС е отменил първоинстанционната присъда в нейната гражданска част и е върнал на първоинстанционния съд  делото в тази част за ново разглеждане. ЯРС се е произнесъл по гражданския иск с присъда от 06.06.2013г., влязла в сила на 08.10.2013г., с която е отхвърлил като неоснователна предявената против подсъдимия В. искова претенция за заплащане на обезщетение за причинени на пострадалия имуществени вреди. Налице е хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди ЯОС, съгласно чл.52 от ЗЗД, го определя по справедливост. Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди от неоснователно поддържаното обвинение ЯОС определя по справедливост, като в конкретния случай преценява с оглед установените по делото обстоятелства, имайки предвид тежестта на повдигнатото и поддържано в съдебната фаза срещу въззивника-ищец обвинение, продължителността на наказателното преследване, обстоятелството, че му е наложена мярка за неотклонение “подписка”, негативното отражение на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на въззивника-ищец, върху доброто му име и авторитет в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му. ЯОС приема, че вследствие на незаконно обвинение по чл.195, ал.1 т.2 и 4 вр. чл. 194 ал.1 от НК, по което е бил признат за невинен с влязла в сила присъда, въззивникът-ищец е претърпял стрес, притеснения от отзвука сред близки, приятели и колеги, което е дало отражение върху самочувствието му, преживял страдания, изразяващи се в притеснения, сериозно влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в психично разстройство в адаптацията и кардиологични заболявания; било е накърнено доброто име, с което се е ползвал в обществото, от което се е чувствал наранен. В този смисъл са неоснователни възраженията на въззивника –ответник, че в хода на съдебното производство не били доказани действително претърпени неимуществени вреди като пряка последица от воденото срещу него наказателно производство.

Настоящият състав като отчита факта, че въззивникът В. не е бил осъждан преди това, както и продължителността на досъдебното и съдебното наказателно производство и всички установени факти и обстоятелства по делото, приема, че справедливото обезвъзмездяване на претърпените от въззивника-ищец неимуществени вреди съответства на обезщетение в размер на 7000 лева. Неоснователни са възраженията на въззивника-ищец, че решението на ЯРС в обжалваната част относно неимуществените вреди е постановено в нарушние на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Искът за обезщетение на неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение следва да се уважи до размер 7000лв., а в останалата част  - да се отхвърли, поради което постановеното решение на ЯРС относно неимуществените вреди следва да се потвърди.

По отношение имуществените вреди, въззивният съд намира следното: по делото е установено, че влошаването на здравословното състояние на въззивника-ищец е в пряка причинно-следствена връзка с повдигането и поддържането от прокуратурата срещу него на обвинението по процесното наказателно дело, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд. Според заключението на вещите лица по назначената съдебно-медицинска експертиза, здравословното състояние на въззивника-ищец вследствие наказателното преследване значително се влошило, променил начина си на живот, психически се сринал, затворил се в себе си, изпаднал в особено психическо състояние „разстройство в адаптацията”. Заболяванията ИБС, стабилна ангина пекторис, състояние след стентиране,  хипертонична болест и хипертонично сърце у ищеца биха могли да са в причинно-следствена връзка с описаните преживявания. През процесния период му е извършена сърдечна интервенция - поставен му е стент, което променило начина му на живот. Проведеното наказателно преследване срещу него с голяма вероятност е задълбочило психичните му и кардиологични проблеми. Ето защо, въззивният съд намира, че претърпените в тази връзка имуществени вреди следва да бъдат обезщетени от ответника и в тази част въззивната жалба на ищеца е основателна. На ищеца следва да се присъдят освен 800 лв., представляващи заплатени от него разходи за адвокат в наказателното производство, и разликата между трудовото възнаграждение, получавано от него и обезщетението, получено от него за ползвания отпуск по болест в периода от 12.10.2011 г. до 01.02.2012 г., която е в размер на 811.64 лв., видно от назначената от ЯРС по делото съдебно-икономическа експертиза.

Възражението на въззивника-ответник, че не били ангажирани доказателства за действително търпените имуществени вреди е неоснователно, предвид представените три броя договори за правна защита и съдействие за осъществено от адвокат С. процесуално представителство на ищеца във връзка с водените досъдебно и съдебно наказателно производство пред ЯРС и ЯОС, неоспорени СМЕ и съдебно-счетоводна експертиза.

Oснователно е възражението на прокуратурата за дължимата държавна такса от Прокуратурата на РБ, тъй като държавната такса за дело по ЗОДОВ, съгласно чл.9а от ЗОДОВ е проста държавна такса в размер 10лв., съгласно чл.2а, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Според чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, т.е. от нормите на чл.9а, ал.1 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ следва, че прокуратурата не дължи пропорционална държавна такса върху размера на уважения иск, както неправилно е присъдил ЯРС.

При въззивното обжалване на първоинстанционното решение от Прокуратурата на РБ не е събрана следващата се, съгласно чл.18, ал.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на половината от предвидената в чл.2а от същата Тарифа по ГПК – 5лв., поради което въззивникът-ответник следва да бъде осъден да я заплати.

Предвид изхода от делото, на въззивника –ищец следва да се присъдят още 55.84лв. разноски по делото за първата инстанция и 705лв. разноски пред въззивната инстанция (700лв. платено адв. възнаграждение и 5лв. д.т.)

На основание изложеното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

Отменя решение № R-196 от 24.03.2014г. по гр.д.№ 3369/2013г. по описа на ЯРС в частта, с която ЯРС е отхвърлил иска на Й.Н.В. с ЕГН ********** ***, срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размера над 800лв. до 1611.64лв., като вместо това постанови:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес: гр.София, ул.”Витоша” № 2 – съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Н.В. с ЕГН ********** ***, допълнително освен присъдената сума от 800лв. от ЯРС и сумата от 811.64лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които вреди са претърпяни от Й.Н.В. вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП № 240/2005г. по описа на РУП „Тунджа” – Ямбол и по нохд № 384/2012г. по описа на ЯРС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 03.12.2013г. до окончателното изплащане.

Отменя решение № R-196 от 24.03.2014г. по гр.д.№ 3369/2013г. по описа на ЯРС и в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати по сметката на ЯРС сумата от 330 лв. като представляваща дължима държавна такса по уважената част от исковете.

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в останалите части.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес: гр.София, ул.”Витоша” № 2 – съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Н.В. с ЕГН ********** ***, сумата 55.84 лв. допълнително разноски за първата инстанция и 705лв. разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес: гр.София, ул.”Витоша” № 2 – съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ЯОС за въззивното обжалване 5 лв. държавна такса.  

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.