Р Е Ш Е
Н И Е
№
04.02.2016 год. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД VІІ-ми граждански състав
На 20 януари
2016 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
търговско дело
№ 27
по описа за 2015 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, предявена от
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК 128001319 против Д.Н.М. – Р., гражданин на
Великобритания, с адресна регистрация в България: гр.Ямбол, ул.”К.... К...” №...,
ет.., ап.....
Ищецът претендира съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми: 52235,40 евро – просрочена главница по
договор за кредит; 2845,87 евро –
просрочена лихва за периода 25.10.2013 г. – 03.06.2015 г. вкл.; 2222,45 евро – наказателни лихви за
просрочена главница за периода 25.10.2013 г. – 03.06.2015 г. вкл.; 2184,15 евро – неустойки за периода
25.10.2013 г. – 03.06.2015 г. вкл.; 4440,37
евро – обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от деня на
забавата – 04.07.2014 г. до датата на подаване на исковата молба; 4755,91 лв. – разноски, както и законна
лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане на задължението. Заявена е и претенция за заплащане на сторените по
делото разноски.
Исковата си претенция ищеца основава на следните
обстоятелства:
Между него и ответника на
29.07.2008 г. бил сключен Договор за кредит „Жилище” №31862/29.07.2008 г., по
силата на който „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ”
АД предоставила на ответника Д.Н.М. – Р. банков кредит в размер на 60000 евро, при
годишна лихва, посочена в договора и с краен срок за погасяване 25.07.2027 г.
Кредитът е обезпечен с ипотека върху недвижими имоти, съгл. НА №11, т.V,
д.№618/2008 г. на Нотариус №453. Кредита е изцяло усвоен, а погасяването му
следвало да се извършва на месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен план,
считано от 25.08.2008 г., на 25-то число на съответния месец. Според ищеца,
длъжникът е спрял плащанията, считано от 25.10.2013 г., като не е заплатил
съответната вноска, както и всички следващи месечни вноски по погасителния
план.
Ищецът сочи, че съгласно т.19.1,
б.”е” от договора е предвидена клауза за предсрочна изискуемост на цялото
кредитно задължение, когато кредитополучателя е просрочил над 30 дни една
погасителна вноска или лихва. Заявява, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на 28.05.2014 г. Съгласно т.19.2 от договора, когато банката обяви
кредита за предсрочно изискуем, изпраща до кредитополучателя писмено известие,
с което му дава 7-дневен срок за погасяване на всички задължения. Такова
известие до ответника е отправено с Нотариална покана, изх.№2646/30.05.2014 г.
на Нотариус №487, с която е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
цялото задължение, за размера на задължението и му е предоставен 7-дневен срок
за погасяване на цялото задължение. Връчването на нотариалната покана е
удостоверено с Протокол от 26.06.2014 г. на Нотариус №487, като до изтичане на
определения срок изпълнение от длъжника не е последвало.
По делото е изпълнена процедурата
по чл.366-373 от ГПК и е приключила двойната размяна на книжа между страните.
В срока и при условията по чл.367
от ГПК ответника, чрез назначения на основание чл.47, ал.6 ГПК особен
представител – адв.С.А. от ЯАК, е депозирал писмен отговор, в който е заявил становище за допустимост на
предявения иск, а по същество – за неоснователност. Наведени са доводи за липса
на доказателства за усвояване на кредита. Иска се отхвърляне на предявения иск.
Искане за допускане на доказателства не е направено, освен допълване обема
задачите на поисканата от ищеца СИЕ, в.л. по която да отговори относно датата
на усвояване на кредита, направените погасителни вноски по главница и
договорена лихва.
При условията и в срока по чл.372
от ГПК, ищеца е депозирал допълнителна
искова молба, с която е направил пояснения и допълнения на първоначалната
такава. Заявени са допълнителни съображения във връзка с твърдението на
ответника за липса на доказателства за усвояване на кредита и са представени
такива, чието приемане се иска. Поддържа се и искането за назначаване на СИЕ.
В срока по чл.373 от ГПК ответника
не се е възползвал от процесуалното си право на отговор на допълнителната ИМ.
В о.с.з. по същество ищеца, чрез
процесуалния си представител – адвокат М.Т. от ЯАК, поддържа иска така, както е
предявен. Заявява и претенция за присъждане на разноски.
В о.с.з. по същество ответника се представлява от назначения на
основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адвокат С.А. от ЯАК, като поддържа
становището за неоснователност на предявения иск и претендира отхвърлянето му.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото между страните не се
спори, че на 29.07.2008 г. са сключили Договор за кредит „Жилище” №31862/29.07.2008
г. по силата на който „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ” АД предоставила на ответника Д.Н.М. – Р. банков кредит в размер на
60000 евро, при годишна лихва, посочена в договора и с краен срок за погасяване
25.07.2027 г. Кредитът е обезпечен с ипотека върху недвижими имоти, съгл. НА
№11, т.V, рег.№8410, д.№618/2008 г. на Нотариус №453. Кредита е изцяло усвоен,
а погасяването му следвало да се извършва на месечни анюитетни вноски, съгласно
погасителен план, считано от 25.08.2008 г., на 25-то число на съответния месец.
В договора са посочени и дължимите от кредитополучателя такси и комисионна. В т.19.1
от договора са регламентирани условията при които банката има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. В т.19.1, б.”е” страните са уговорили клауза за
предсрочна изискуемост на цялото кредитно задължение, когато кредитополучателя
е просрочил над 30 дни една погасителна
вноска или лихва. Съгласно т.20 от договора, когато банката обяви кредита
за предсрочно изискуем, изпраща до кредитополучателя писмено известие, с което
му дава 7-дневен срок за погасяване на всички задължения.
По делото ищеца е представил Нотариална
покана, рег.№2646 от 30.05.2014 г. на Нотариус №487, отправена до длъжника Д.Н.М.
– Р., с която банката уведомила последния, че кредита е обявен за предсрочно изискуем на 28.05.2014 г. и му е
предоставен 7-дневен срок за погасяване на цялото задължение, което според
банката към 28.05.2014 г. възлиза на 56473,52 евро (в т.ч. просрочена главница,
лихви, неустойка). Връчването на нотариалната покана е удостоверено с Протокол
от 26.06.2014 г. на Нотариус №487, в който е посочено, че след залепване на
уведомление адресата не се е явил, поради което връчването е счетено за
редовно, на осн.чл.47, ал.5 ГПК.
Основният спорен между страните по
делото въпрос е дали е кредита е усвоен изцяло и дали е настъпило основание за
предсрочна изискуемост на целия кредит.
За установяване на твърденията по
исковата молба и по искане на ищеца, а и с оглед оспорванията на ответника,
съдът допусна ССчЕ. На поставените въпроси вещото лице отговори следното: 1) На
длъжника по процесния договор за кредит е предоставен кредит в размер на 60000
евро, като по разплащателната сметка на кредитополучателя е преведена сума от
58800 евро, след удържане на таксата по т.7.1 от договора за кредит в размер на
1200 евро; 2) Предоставения кредит е усвоен изцяло на 01.08.2008 г.; 3) Направените
от ответника погасителни вноски по кредита са в размер общо на 35017,38 евро, в
т.ч. главницата е погасена до 62 погасителна вноска с падеж 25.09.2013 г. в
размер общо на 7764,60 евро, а договорената лихва е погасена до 63 погасителна
вноска - частично с падеж 25.10.2013 г. в размер общо на 27252,78 евро; 4)
Размера на дължимите от ответника суми по процесния договор за кредит към датата
на подаване на ИМ е 63942,84 евро, в т.ч. непогасена главница – 52235,40 евро,
непогасена договорна лихва за периода 25.10.13 г. – 03.06.13 г. – 2845,87 евро,
непогасена наказателна лихва за периода 25.10.13 г. – 03.06.13 г. – 2222,45
евро, непогасена неустойка за периода 25.10.13 г. – 03.06.13 г. – 2184,15 евро,
обезщетение за забава върху главницата за времето от 04.07.2014 г. до датата на
подаване на ИМ 04.06.15 г. – 4454,97 евро и разноски в размер на 4755,91 лева; 5)Последната
погасителна вноска по кредита е от 08.04.2014 г.
В о.с.з. заключението не се оспори
от страните в процеса и се прие от съда.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С депозираната пред ЯОС искова
молба ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати следните суми: 52235,40
евро – просрочена главница по договор за кредит; 2845,87 евро – просрочена лихва за периода 25.10.2013 г. –
03.06.2015 г. вкл.; 2222,45 евро –
наказателни лихви за просрочена главница за периода 25.10.2013 г. – 03.06.2015
г. вкл.; 2184,15 евро – неустойки за
периода 25.10.2013 г. – 03.06.2015 г. вкл.; 4440,37 евро – обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата от деня на забавата – 04.07.2014 г. до датата на подаване на
исковата молба; 4755,91 лева –
разноски, както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска
до окончателното изплащане на задължението, които суми произтичат от сключен между
страните Договор за кредит „Жилище” №31862/29.07.2008 г., по който ответника е
допуснал неизпълнение.
Предявения иск се прецени за допустим, а разгледан по същество искът
е основателен.
С оглед фактическите
взаимоотношения между страните, в производството е предявен иск с правно основание
чл.430 и сл. от ТЗ.
При разпределяне на
доказателствената тежест, с оглед определената правна квалификация на
предявеният иск, съдът указа на страните, че в тежест на ищеца е да докаже
наличието на договорни взаимоотношения между него и ответника по повод
сключване на процесния договор за кредит, усвояването на кредита и съответно
наличие на предпоставки да бъде обявен кредита за предсрочно изискуем и да се
пристъпи към принудително събиране на целия дълг, а ответникът от своя страна
следва да доказва, че е изправна страна по отношение на поетите с процесния
договор задължения в частност, че редовно и своевременно е заплащал
погасителните си вноски.
При съобразяване на
доказателствата по делото, настоящият състав счита, че между ищеца и ответника
е сключен валиден договор за банков кредит по смисъла на чл.430, ал.1 и ал.3 ТЗ. Договорът за
банков кредит е формален. Писмената форма е необходима за неговата
действителност (аргумент чл.430,
ал.3 ТЗ). В настоящия казус е спазена изискуемата форма за
действителност на сключения между страните по делото договор.
Между страните липсва спор, а и от
доказателствата по делото е установено, че ищецът е изпълнил произтичащото от
договора задължение – от заключението на назначената по делото експертиза е
видно, че на ответника е предоставен кредит в размер на 60000 евро, като това е
станало като по разплащателната му сметка е преведена сума от 58800 евро, след
удържане на таксата по т.7.1 от договора за кредит в размер на 1200 евро. Пак
от заключението на в.л. се установява, че предоставения кредит е усвоен изцяло
на 01.08.2008 г. Липсва спор и относно факта, че ответникът частично е изпълнил
поетото задължение - пак от заключението на експертизата се установява, че
направените от ответника погасителни вноски по кредита са в размер общо на
35017,38 евро, в т.ч. главницата е погасена до 62 погасителна вноска с падеж
25.09.2013 г. в размер общо на 7764,60 евро, а договорената лихва е погасена до
63 погасителна вноска - частично с падеж 25.10.2013 г. в размер общо на
27252,78 евро. Според вещото лице последна вноска по кредита е направена на
08.04.2014 г., след което плащанията по кредита са преустановени. Вещото лице е
изчислило също така, че размера на дълга към датата на подаване на ИМ в съда (04.06.2015
г.) е: непогасена главница – 52235,40 евро, непогасена договорна лихва за
периода 25.10.13 г. – 03.06.13 г. – 2845,87 евро, непогасена наказателна лихва
за периода 25.10.13 г. – 03.06.13 г. – 2222,45 евро, непогасена неустойка за
периода 25.10.13 г. – 03.06.13 г. – 2184,15 евро, обезщетение за забава върху
главницата за времето от 04.07.2014 г. до датата на подаване на ИМ 04.06.15 г.
– 4454,97 евро и разноски по кредита в размер на 4755,91 лв.
По първия спорен между страните
въпрос – дали процесния кредит е усвоен от ответника, настоящия съд,
съобразявайки доказателствата по делото и заключението на в.л., прие, че
безспорно по делото се установи правно релевантния факт, че ищеца е
предоставил, а ответника е усвоил цялата договорена сума по процесния Договор
за кредит „Жилище” №31862/29.07.2008 г.
Другия спорен между страните по
делото факт е налице ли е основание за предсрочна изискуемост на кредита, в
частност налице ли са предпоставки за активиране на клаузата на т.19.1, б.”е” от
договора. В цитираната клауза от договора за кредит, страните са уговорили
право на банката да обяви цялото кредитно задължение за предсрочно изискуемо,
когато кредитополучателя е просрочил над
30 дни една погасителна вноска или лихва. Съгласно т.20 от договора, когато
банката обяви кредита за предсрочно изискуем, изпраща до кредитополучателя
писмено известие, с което му дава 7-дневен срок за погасяване на всички
задължения.
Според заключението на изслушаната
по делото ССчЕ последното плащане по процесния кредит е на 08.04.2014 г., като
от изготвената от вещото лице таблица за извършените плащания е видно, че
ответника е допускал просрочване на погасителни вноски и преди посочената дата.
Именно поради тази причина в заключението е отразено, че направените от
ответника погасителни вноски по кредита са в размер общо на 35017,38 евро, в
т.ч. главницата е погасена до 62
погасителна вноска с падеж 25.09.2013 г. в размер общо на 7764,60 евро, а договорената лихва е погасена до 63
погасителна вноска - частично с падеж 25.10.2013 г. в размер общо на
27252,78 евро.
При изложеното до тук за настоящия
съд следва извод, че ищеца правилно се е възползвал от предвидената договора за
кредит възможност да направи целия кредит предсрочно изискуем. При това ищеца
изцяло е спазил и предвидената в т.20 от договора процедура – да уведоми
длъжника, на който е изпратена Нотариална покана. Връчването на нотариалната
покана е удостоверено с Протокол от 26.06.2014 г. на Нотариус №487, в който е
посочено, че след залепване на уведомление адресата не се е явил, поради което
връчването е счетено за редовно, на осн.чл.47, ал.5 ГПК. Така извършеното
уведомяване се приема от настоящия съд за редовно извършено и в съответствие с
изискванията на закона.
Въз основа на изложените
съображения предявеният иск се прецени за основателен и като такъв следва да
бъде уважен изцяло.
Водим от горното ЯОС
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Д.Н.М.
– Р., гражданин на Великобритания, с адресна регистрация в България: гр.Ямбол,
ул.”К.... К.....” №..., ет.., ап... да
заплати на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК 128001319, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.”М. Луиза” №79 следните суми: 52235,40 евро – просрочена главница по договор за кредит; 2845,87 евро – просрочена лихва за
периода 25.10.2013 г. – 03.06.2015 г. вкл.; 2222,45 евро – наказателни лихви за просрочена главница за периода
25.10.2013 г. – 03.06.2015 г. вкл.; 2184,15
евро – неустойки за периода 25.10.2013 г. – 03.06.2015 г. вкл.; 4440,37 евро – обезщетение в размер на
законната лихва върху главницата от деня на забавата – 04.07.2014 г. до датата
на подаване на исковата молба; 4755,91 лева
– разноски по кредита, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на иска – 04.06.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението, които суми произтичат от сключен между страните Договор за кредит
„Жилище” №31862/29.07.2008 г.
ОСЪЖДА Д.Н.М.
– Р. с посочени данни, да заплати
на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр.София с
посочени данни, направените в настоящото производство разноски в размер на 13067,55 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: