Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.11.2014г. гр.Ямбол
На 20 октомври 2014 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
Л.Р.
Като
разгледа докладваното от съдия Н.ИВАНОВ
търг.д.
№118 по описа на 2013 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.И. *** против „КАУЧУКОВА
КОМПАНИЯ ДС”ООД гр.Ямбол. В исковата молба и доп. молба от 16.12.2013г. ищецът
сочи, че на 28.10.2013г. и на 29.10.2013г. са били проведени Общи събрания на
съдружниците на ответното дружество, като ищецът счита взетите на тези ОС
решения, за незаконосъобразни. Твърди се, че ищецът и Д.Г.Ш. са съдружници в
ответното дружество, като всеки от тях притежава лично по 25 дяла от капитала
на дружеството, а един от дяловете /които са общо 51/ двамата притежават при
равни квоти в съсобственост, като и двамата съдружници са вписани като
управители и законни представители на дружество. Сочи се, че съдружникът Ш., с
нотариална покана от 23.09.2013 г., едновременно и еднолично е отправил до ищеца предупреждение по чл.126 ал.3 т.1 и т.3 от ТЗ и покана за свикване на Общо събрание на
дружеството за 18.10.2013г., с дневен ред : 1. Изключване от състава на дружеството
на съдружника С.И.; 2. Освобождаване на С.И. като управител и представляващ
дружеството; 3. Приемане на нов дружествен договор съобразно
промените по т.1. и т.2 и 4.
Вземане на решение за търсене на отговорност на освободения управител. Сочи се,
че на 18.10.2013 г. Общо събрание на дружеството не е било проведено, а същото
е било отложено за 28.10.2013 г. Твърди се, че на последната дата е било проведено Общо събрание, като по т.1
от дневния ред независимо от заявеното
от ищеца становище, че не са налице основания за изключване от дружеството, ОС на
дружеството, чрез съдружника Ш., във водения от същия протокол е приело решение
аз изключване на съдружника С.И., както и такова - притежаваните от последния
дялове от капитала на дружеството, да се поемат
от съдружника Ш.. Сочи се, че по т.2 от дневния ред не е било взето
решение- с гласове „за” на съдружника Ш. и глас „против„ на ищеца, а по т. 3
от дневния ред отново е било гласувано със „за” от съдружника Ш. и
„против” от ищеца, като решение в протокола от 28.10.2013 г. не е било
формулирано. Твърди се, че от търговския регистър на Агенцията по вписванията ищеца е узнал, че на 29.10.2013 г. е било
проведено ново Общо събрание на ответното дружество, на което е присъствал само съдружника Ш., на
което Общо събрание, видно от протокола за същото Ш., действащ като едноличен собственик на
капитала на дружеството е приел нов учредителен акт - Устав на ответното дружество с означение,
че същото е „еднолично”. В исковата
молба се твърди, че е била нарушена законоустановената процедура по отправяне
на предупреждение към ищеца за изключването му като съдружник. Сочи се, че
такова решение за отправяне на предупреждение за изключване на съдружника, не е
било вземано от Общото събрание на дружеството, а поканата е била
отправена еднолично от другия съдружник.
Посочено е, че нарушената и неспазена процедура по отправяне на предупреждение
води до незаконосъобразност на взетото решение на Общото събрание от
28.10.2013г. за изключване на ищеца като съдружник в дружеството. Твърди се, че
решението по т.1 от дневния ред е незаконосъобразно и поради факта, че при
вземането на решението съдружникът Ш. да поеме дяловете на изключения
съдружник, липсва удостоверяване, от
поемащия, че уреждането на имуществените отношения не би накърнило покритието
на записания капитал от една страна, както и удостоверяване, че поемащия
дяловете съдружник е уредил имуществените отношения с изключения със собствени
средства, съобрадно счетоводния баланс на дружеството. Посочено е, че не е била
спазена и процедурата по свикване и
провеждане на Общото събрание от 29.10.2013г. Сочи се, че за същото до ищеца не
е била отправена покана и същия не е бил уведомяван за дневния ред на това
събрание, нито за датата на провеждането му, като това води и до
незаконосъобразност на взетите на
събранието решения. Сочи се, че до вписването на решението за изключване на
съдружник, изключения продължава да е
съдружник в дружеството, съответно следва по отношение на него да бъде
спазвана процедурата относно свикването
и провеждането на Общите събрания, за да е налице редовност по смисъла на разпоредбите на Дружествения
договор и Търговския закон. В исковата молба ищеца е оспорил и наличието на
предпоставките по чл.126 ал.3 т.1 и т.3 от ТЗ
за изключването му като съдружник, като е изложил съображения за липса на
допуснати нарушения, визирани от съдружника Ш.
в отправената до ищеца нотариална покана от 23.09.2013г. Счита, че с
поведението не е действал против интересите на дружеството- ответник.
Предвид на изложените съображения, ищецът моли /с
оглед направеното от него в о.с.з. на 17.02.2014г. и прието от съда уточнение/,
съдът да постанови решение, с което: да отмени взетото решение на ОС на „КАУЧУКОВА КОМПАНИЯ ДС”ООД
гр.Ямбол, проведено на 28.10.2013г. по т.1 от дневния ред: за изключване на
ищеца като съдружник и за поемането на дружествения му дял от съдружника Д.Ш.,
както и да отмени взетото решение на ОС на „КАУЧУКОВА КОМПАНИЯ ДС”ООД гр.Ямбол, проведено на 29.10.2013г.,
като незаконосъобразни. Претендират се разноски по
делото.
По делото и в срока по чл.367 от ГПК е постъпил
отговор от ответното дружество, на ИМ и такъв на доп. ИМ, с който се оспорва
исковата молба изцяло, като е заявено становище както за недопустимост на иска,
в частта с която се атакуват решенията взети на ОС на 29.10.2013г., както и за
неоснователност на исковете. Ответникът сочи, че искът, с който се атакува решението на Общото събрание от 29.10.2013 г. е недопустим , тъй като с
решение на ОС от 28.10.2013г., ищеца е
бил изключен като съдружник, което решение е произвело действие веднага, тъй
като касае вътрешни отношения между съдружниците, поради което ищеца не е активно легитимиран да предяви иска
по чл.74 от ТЗ, за отмяна на решенията
на събранието от 29.10.2013г. Изложено е становище, че конститутивния ефект на
вписването на решението за изключване на
съдружник намира своето проявление само спрямо трети за дружествата лица. По
отношение на иска за отмяна на решенията взети
от ОС на дружеството на 28.10.2013 г. е изложено становище за
неоснователност на претенцията. Твърди се, че до ищеца-съдружник е била
отправена нотариална покана -
предупреждение съгласно чл.126 ал.1 т.1
и т.3 от ТЗ, получена от последния на 25.09.2013 г., като до датата на
проведеното ОС, ищеца е имал възможност
да се запознае и да вземе отношение по отправеното му предупреждение за
изключване, както и да се подготви по посочения в поканата за ОС дневен ред.
Оспорва се твърдението на ищеца за необходимост на решение на ОС за
предупреждение за изключване на съдружник, като се излага становище, че няма
пречка предупреждението за изключване и поканата за свикване на ОС за вземане
на решение за изключването, да бъдат обективирани в един документ. Твърди се,
че закона не съдържа изискване писменото предупреждение за съдружника за
изключване да бъде последица от нарочно
проведено преди това ОС, за вземане на решение в този смисъл. Оспорват се
изложените доводи в исковата молба,
свързани с имуществените последици от изключването на съдружника, като се счита,
че същите са неотносими към законосъобразността на взетото решение за самото
изключване на съдружника. Изложено е становище, че в отношенията на
съдружниците не намира приложение разп. на чл.140 ал.4 от ТЗ, тъй като
действието на решението на ОС на дружеството вътре в дружеството по отношение
на самите съдружници настъпва веднага, поради което относно всички останали
решения на дружеството по обявения дневен ред, след приемане на решението за
изключване на съдружника – ищец, последния няма активна легитимация да оспорва. В отговорите ответника подробно е обосновал твърденията си
за наличието на предпоставките на чл.126 ал.3 т.1 и т.3 от ТЗ, обуславящи
изключването на ищеца като съдружник, изразяващи се в: сключване на сделка за
прехвърляне на недвижим имот в гр.Созопол собственост на дружеството без
надлежно съгласие от другия съдружник ,
респ. без решение на ОС на дружеството, която продажба е извършена и по данъчна
оценка на имота, а не по реалната
пазарна стойност на същия; неотразяване на дадени от ищеца в заем
парични средства собственост на дружеството през 2007г. в размер на 72100 евро
в баланса на дружеството към 31.12.2007г. Твърденията са, че средствата са предоставени
на трети лица без сключване на договори, без клауза за начин на
възстановяване и без обезпечения;
неучастието на ищеца в погасяване на задължения на дружеството за осигуровки, В
и К и Ел.енергия от началото на 2013г. и предприети от ищеца действия, с които
е инициирал прекратяването на
дружеството-ответник. По подробни съображения посочени в отговора, се
претендира прекратяване на производството по делото в частта с която се
атакуват решенията взети на ОС на 29.10.2013г., а в случай, че съдът приеме
исковете за допустими, то искането е за тяхното отхвърляне. Претендират се направените по делото разноски.
В с.з. исковата претенция се поддържа.
Ответникът, чрез своя пълномощник, оспорва исковата
претенция и поддържа възраженията си по иска направени в писмените му отговори.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Страните не спорят, а и от представените
писмени доказателства и справка в ТРегистър се установява, че ищецът е бил съдружник в „КАУЧУКОВА КОМПАНИЯ ДС”ООД
гр.Ямбол, заедно с Д.Г.Ш., като всеки от тях
е притежавал лично по 25 дяла от капитала на дружеството, а един от
дяловете /които са общо 51 всеки на стойност 100лв./, двамата са притежавали
при равни квоти в съсобственост, като всеки от двамата е имал качеството на
управител и право да представлява дружеството.
В тази връзка по делото е представено копие и от Дружествения договор от
21.03.2007г.
Не е спорно също, че
съдружникът Ш., с нотариална
покана от 23.09.2013г. /връчена на ищеца на
25.09.2013г.- видно от направеното отбелязване върху същата/, е отправил до ищеца предупреждение по чл.126 ал.3 т.1
и т.3 от ТЗ и едновременно с това покана
за свикване на Общо събрание на дружеството за 18.10.2013г. с дневен ред: 1.Изключване
от състава на дружеството на съдружника С.И.; 2.Освобождаване на С.И., като
управител и представляващ дружеството; 3.Приемане на нов дружествен договор
съобразно промените по т.1 и т.2; 4.Вземане
на решение за търсене на отговорност на освободения управител. Видно от поканата, действията, които са описани в същата
като извършени против интересите на дружеството са, както следва: 1. На
05.12.2008г., И. е извършил продажба на недвижим имот, собственост на
дружеството, като го е продал с Нотариален акт №56/2008г. на Нотариус с
рег.№133 с РД-Бургас, лично на себе си, без съгласието на другия съдружник и
без предварително решение на ОС на дружеството за това. Освен това продажбата
била извършена не по пазарна, а по данъчна оценка на имота, т.е. цената е била
силно занижена; 2. През 2007г., ищецът се е разпоредил с парични средства на
дружеството в размер на 18800 евро и в размер на 53000 евро, в полза на трето
лице, без решение на ОС на дружеството и без съгласието на другия съдружник,
като връщането на сумите не е било обезпечено, и средствата не са били
възстановени; 3.И. трайно
от 2013г. не вземал участие в дейността на дружеството, като не участвал в
погасяване на дружествените задължения за осигуровки, задължения към ВиК и EVN и 4.Включване от страна на И.,
в дневния ред на ОС, проведено на 04.09.2013г., на точка за вземане на решение
за прекратяване на дружеството, чрез ликвидация.
От представения Протокол от ОС на съдружниците от
18.10.2013г., се установява, че на посочената дата Общо събрание на дружеството
не е било проведено, а същото е било отложено за 28.10.2013г., с оглед
възможността на съдружника Ш. да се запознае с отговора на съдружника И. по
отправената му нотариална покана. Видно от
съставения Протокол на 28.10.2013г., за проведеното общо събрание на „КАУЧУКОВА КОМПАНИЯ ДС”ООД гр.Ямбол, събранието е било проведено по дневен ред, вписан в поканата, връчена
на ищеца на 25.09.2013г., като на събранието са присъствали и двамата
съдружници. По т.1 от дневния ред, въпреки изказването на съдружника И., че не
са налице основания за изключването му, е било взето решение за изключване
на съдружника С.И., и такова - притежаваните от последния дялове от капитала на
дружеството, да се поемат от съдружника Ш..
Видно от Протокола, решение по т.2 от дневния ред, за освобождаване на С.И.,
като управител и представляващ дружеството, не е било прието, решение по т.3 за
приемане на нов дружествен договор, макар и гласувано, не е било прието, а гласуване на решение по т.4 от дневния ред не
е било проведено, поради преустановяване на работата на събранието.
По делото е представен Протокол от
29.10.2013г., видно от който на посочената дата Д.Ш., като едноличен собственик
на капитала на „КАУЧУКОВА КОМПАНИЯ ДС”ЕООД гр.Ямбол е взел решение, с което е
приел нов Устав на „КАУЧУКОВА КОМПАНИЯ ДС”ЕООД гр.Ямбол, с оглед настъпили
промени в персоналния състав на дружеството /изключване на съдружника С.И./.
Приложен е и Учредителен акт-Устав от 29.10.2013г. По делото не е спорно, че
ищецът не е присъствал при вземане на горепосоченото решение, нито
предварително е бил уведомяван за същото.
От служебна справка в електронния сайт на
Търговския регистър по партидата на „КАУЧУКОВА КОМПАНИЯ ДС”ООД гр.Ямбол, с
ЕИК-128517047, ЯОС констатира, че от дружеството е подадено заявление с
вх.№20131029212512 за вписване на промени относно обстоятелства, за които са
взети решения на ОС, проведени на 28.10.2013г. и 29.10.2013г.. По подаденото
заявление е постановен отказ на длъжностно лице по регистрацията, срещу който е
подадена жалба, чрез АВп. до ЯОС.
Страните не спорят, а и от представения
нот.акт №56 т.ІV н.д.981/2008г. на Нотариус №133 с РД РС-Бургас се установява,
че на посочената дата 05.12.2008г. С.И. е
извършил продажба на недвижим имот, собственост на дружеството в гр.Созопол,
като го е продал лично на себе си за сумата 31560лв. с ДДС. Посочената сделка е
била атакувана от ответното дружество по гр.д. №1011/2012 на БОС с иск за
нищожност на покупко- продажбата, поради противоречие с чл.38 ЗЗД и поради
липса на протокол от ОС, съдържащ съгласие за сделката. С решение
218/10.10.2014г. по гр.д. №850/2014г. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК,
искът е бил отхвърлен. От заключението на изслушаната СТЕ се установява, че
пазарната стойност на имота към датата на сделката е била 78550лв.
Не се спори също, че на 04.09.2013г. е било проведено ОС на
съдружниците, свикано по инициатива на ищеца, на което като част от дневния ред
като т.3 е присъствал въпросът за вземане на решение за прекратяване на дружеството,
чрез ликвидация. Видно от протокола за това ОС, след проведеното гласуване,
решение за прекратяване на дружеството и за ликвидацията му, не е било прието.
От заключениетона назначената и изслушана по делото
ССЕ се установява, че ищецът се е разпоредил с парични средства на дружеството
в размер на 18800 евро и в размер на 53000 евро, в полза на трето лице /в т.вр.
са и 2бр. преводни нареждания и 2 бр. платежни нареждания от 05.12.2007г. – на
л.11-л.114 по делото/. Според ВЛ, сумата от 72100 евро преведена на М. С. И., е
била отразена в счетоводството на дружеството по сметка 498-Други дебитори, със
салдо към 31.12.2007г.-156683,34лв. ВЛ е посочило, че това салдо е било покрито
с ПКО №539/18.01.2008г. за 156683,34лв., с основание „върнати средства”, като
операцията е отразена и в оборотната ведомост, като намаление на наличното
дебитно салдо на сметка 498-Други дебитори. ВЛ е посочило, че на 14.04.2013г. е
бил наложен запор на сметките на дружеството в СИ БАНК от НАП за сумата
15002,09лв., а на 19.03.2014г. запор от НАП е бил наложен и върху сметките на
дружеството в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК за сумата 15166,08лв. ВЛ е посочило също, че по
разплащателна сметка в „СИ БАНК”АД - BG51BUIB78991099038800
за периода 01.01.2013г.-31.12.2013г. са
били извършени голям брой разплащания към контрахенти, получавани са средства
от клиенти на дружеството, както и са внасяни и теглени пари. Видно от доп.
заключение, след справка в счетоводството на ответното дружество, ВЛ е
установило от представените му вносни бележки и нарежданията разписки за
вноските и изтеглените средства, че транзакциите извършвани на каса в банката
са извършвани от С.И..
Разпитания по делото св. Д.М., работил в
дружеството от 2007г. до март 2013г., твърди, че предприятието е извършвало
производствена дейност до края на 2012г., като задачите са му били поставяни от
управителя С.И.. Твърди, че от м.октомври 2012г. е било прекъснато ел.
захранването, поради неплатени сметки и тогава производствената дейност е била
преустановена. Сочи, че до март 2013г. ел. захранването не било възстановено.
Твърди, че след спирането на тока, за първи път чул двамата управители да се
карат и да се обиждат.
Св. Г.Ш., син на управителя Ш. дава
показания, че проблемите между съдружниците започнали, когато баща му узнал, че
другият съдружник, без негово знание и съгласие през 2012г. е прехвърлил
недвижим имот на дружеството в гр.Созопол. Свидетелят сочи, че от 2012г. И. не
е посещавал офисите на дружеството, и че въпреки уговорките между двамата
управители да поемат общо разходите за ток и вода, те са били плащани само от
баща му до определен момент, след който и баща му отказал да ги плаща. Сочи
също, че ел. захранването е било спряно именно поради неплатени сметки и
понастоящем дружеството като абонат на ЕВН се води със спряно ел.захранване. В
останалата част, съдът не обсъжда показанията на св.Ш., тъй като същите са
неотносими към спора- описват действия на ищеца С., които стоят извън
действията визирани в отправеното му от съдружника Ш. предупреждение и
послужили като основание за вземане на решението по т.1 от ОС от 28.10.2013г.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.74 от ТЗ – оспорва се законосъобразността на
решението по т.1 от дневния ред на ОС на съдружниците на ответното дружество,
проведено на 28.10.2013 г., както и законосъобразността на решението взето на
проведено на 29.10.2013 г. ОС на съдружниците на ответното дружество.
Искът е
допустим в частта му, с която се атакува решението по т.1 от дневния ред на ОС,
проведено на 28.10.2013г. Предявен е в срока по чл.74 ал.2 от ТЗ, като ищецът към
посочената дата е имал качеството на съдружник, в ответното дружество. Разгледан
по същество, съдът счита, че искът касаещ това решение е основателен, по
следните съображения:
С посоченото решение ищецът е бил изключен като съдружник, като
основанията за изключване не са посочени в протокола от ОС. Описание, на извършени нарушения от И., по см.
на чл.126 ал.3 т.1 и т.3 ТЗ – неоказване на съдействие при осъществяване на
дейността на дружеството и действия против интересите на същото, е налице в нотариалната
покана от 23.09.2013г. Съгласно разпоредбата на чл.126 ал.3 ТЗ, изключването на
съдружника в този случай следва да става, след писмено предупреждение. Целта на писменото предупреждение
по чл.126 ал.3 ТЗ
е да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на
участието или неучастието му в дружествените работи, а също така представлява и
известие, че дружеството би могло да предприеме действия по изключването му. С
предупреждението на съдружника, освен да узнае за намерението да бъде изключен,
му се предоставя и възможност да се подготви за ОС, на което ще се разглежда
този въпрос, като при желание той би могъл да изложи доводи против съобщените
му писмено провинения, попадащи в някое от основанията по чл.126 ал.3 ТЗ,
евентуално и да коригира и поведението си, ако нарушението позволява това. В
Решение №56/8.09.2010г. по т. д. №
472/2009г., II т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е застъпено становището, че предупреждението
по чл.126 ал.3 ТЗ не следва да бъде
отправено задължително по решение на общото събрание на дружество, като не може да бъде отречено
правото на ТД да възприеме подобен регламент, но той трябва изрично да се
съдържа в дружествения договор.
Видно от актуалния към датата на
провеждане на ОС дружествен договор от 21.03.2007г., основанията за изключване
на съдружник по см. на чл.126 ал.3 ТЗ, са изведени и в чл.24 ал.2 т.2 б.”А” от
Договора. В б.”Б” на чл.24 ал.2 т.2, обаче съдружниците са постигнали изрично съгласие
относно процедурата, касаеща изключването на неизправен съдружник. Съгласно
същата, е необходимо да е налице решение на ОС, за изпращане до съдружника на
писмено предупреждение, с посочен срок за отстраняване на допуснатите
нередности, след което се взема решение от ОС за изключване на съдружник, което
следва да е взето с единодушие, без гласуването на изключвания съдружник. Тази
процедура в настоящия случай не е била спазена. Такова решение за отправяне на
предупреждение за изключване на съдружника И.,
не е било вземано от Общото събрание на дружеството, а поканата е била
отправена еднолично от другия съдружник Ш.. Поради това, съдът приема, че
законосъобразното отправяне на предупреждение в конкретния случай не е било
предприето.
Ето защо и само на основание констатираните процедурни нарушения би
следвало да се приеме, че искът е основателен.
За пълнота на изложението, а и по повод обстоятелството, че на практика
се касае до отделни и самостоятелни основания за незаконосъобразност на
атакуваното решение на ОС, ще се разгледат и фактите, дали са налице по
същество основанията за изключване на съдружника посочени в предупреждението. В чл.126 ал.3 ТЗ са предвидени законовите
основания за изключване на съдружник. Общото, което обединява изброените в
цитирания текст основания, при настъпването на които ОС може да пристъпи към
изключване е това, че по своята характеристика тези основания се свеждат до
неизпълнение на основните задължения на съдружника, определени в чл.124 ТЗ или залегнали в дружествения договор.
Тъй като изключването на съдружник е крайна санкционна мярка, тя следва да е
адекватна на извършеното нарушение, което трябва да има траен, а не епизодичен
характер и да демонстрира явното желание на съдружника да действа против
интересите на дружеството. В случая доказателства за такива сериозни и
систематични нарушения от страна на изключения съдружник по делото няма представени.
В предупреждението до С.И., е посочено на първо място,
че на 05.12.2008г., той е извършил продажба на недвижим имот, собственост на
дружеството, като го е продал с нот акт №56/2008г. на нотариус с рег.№133 с
РД-Бургас, лично на себе си, без съгласието на другия съдружник и без
предварително решение на ОС на дружеството за това. Освен това продажбата била
извършена не по пазарна, а по данъчна оценка на имота, т.е. цената е била силно
занижена. Сделката е била атакувана от ответното дружество по гр.д. №1011/2012
на БОС с иск за нищожност на покупко- продажбата, поради противоречие с чл.38
ЗЗД и поради липса на протокол от ОС, съдържащ съгласие за сделката. С решение
218/10.10.2014г. по гр.д. №850/2014г. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК,
искът е бил отхвърлен, като съдът е приел, че неспазването на чл.137 ал.1 т.7
ГПК от ТЗ не води до нищожност на сделката, а само до отговорност на управителя
за вреди причинени на дружеството. Видно от решението, когато дружеството влиза
във външни взаимоотношения, основния принцип отразен в чл.141 ал.2 пр.3 ТЗ е,
че управителят няма ограничения в представителната си власт и този принцип важи
дори и в случаите, в които управителят извършва разпореждането с недвижимия
имот без разрешение на ОС и в своя полза. Съобразно разпоредбата на чл.145 ТЗ, управителят носи
отговарност за причинените на дружеството вреди. Отговорността
му е договорна, тъй като произтича от мандатните правоотношения и възниква при
неизпълнение на задълженията му към дружеството. Тази отговорност се различава
от отговорността на редовия съдружник, тъй като и в случаите, в които
действията, респ. бездействията на управителя се обхващат от фактическия състав
на чл.126 ал.3 т.1 и т.3 ТЗ, тя
винаги има имуществено изражение и може да бъде ангажирана единствено по реда
на чл.145 ТЗ, но не съставлява основание за изключването му като съдружник. /в този смисъл е и р. №56/08.09.2010г.
по т.д. №472/2009 г., II т.о. на ВКС; р.№216/23.07.29014г. по в.т.д. №811/2013
на Вн.АС/. Предвид изложеното, следва да се приеме,
че възприетите от общото събрание факти и обстоятелства относно начина и условията на сключване на тази
сделка, в т.ч. и договорената и получена цена, представляват действия свързани с дейността на ищеца като управител, поради което не съставляват основание за
изключването му като съдружник.
На следващо място се твърди, че през 2007г., ищецът се е разпоредил с
парични средства на дружеството в размер на 18800 евро и в размер на 53000 евро,
в полза на трето лице, без решение на ОС на дружеството и без съгласието на
другия съдружник, като връщането на сумите не е било обезпечено, и средствата
не са били възстановени. От една страна посочените действия, са свързани с
дейността на ищеца като управител на дружеството, а не в качеството му
на съдружник, поради което за тях важи
изложеното по-горе в мотивите. От друга, видно от изслушаната по делото ССЕ,
сумата от 72100 евро преведена на М. С. И., е била отразена в счетоводството на
дружеството по сметка 498-Други дебитори, със салдо към
31.12.2007г.-156683,34лв. ВЛ е посочило, че това салдо е било покрито с ПКО
№539/18.01.2008г. за 156683,34лв., с основание „върнати средства”, като
операцията е отразена и в оборотната ведомост, като намаление на наличното
дебитно салдо на сметка 498-Други дебитори. Т.е. не е налице твърдяното в
поканата-предупреждение, действие на ищеца, което да се квалифицира, като
действие на съдружник „против интересите на дружеството”.
На трето място, видно от нотариалната
покана от 23.09.2013г., се сочи, че И. трайно от 2013г. не взема участие в
дейността на дружеството, като не участва в погасяване на дружествените
задължения за осигуровки, задължения към ВиК и EVN. В дадения случай нарушението е формулирано общо и
абстрактно, липсва конкретизация на нарушението, респ. срок за отстраняването
му, няма доказана връзка между прието решение на общото събрание, касаещо
съдружника С.И. и неговото неизпълнение от същия съдружник. Следва да се посочи
също, че визираните нарушения, като финансовата издръжка на дружеството,
разходи за осигуровки, текущи разходи и т.н., са свързани с дейността и
задължения на дружеството, а не на конкретен съдружник, поради което и не могат
да се вменят като неизпълнение на съдружника С.И..
По отношение на последното
посочено в нотариалната покана нарушение, касаещо включване от страна на И., в
дневния ред на ОС, проведено на 04.09.2013г., на точка за вземане на решение за
прекратяване на дружеството, чрез ликвидация: Ищецът е предприел действия във
връзка с една правно регламентирана възможност, по ред и процедура визирани в
ТЗ. Предвид на това не може да се приеме, че действията му следва да бъдат
квалифицирани в някоя от хипотезите на чл.126 ал.1 т. и т.3 ТЗ. Освен това, видно
от представения по делото Протокол за проведено на 04.09.2013г. ОС на
съдружниците, посочения въпрос е бил включен като т.3 от дневния ред, но след
проведеното гласуване, решение за прекратяване на дружеството и за ликвидацията
му, не е било прието.
Предвид изложеното и на основание чл.74 ТЗ, ЯОС счита, че
следва да бъде отменено като незаконосъобразно, решението от 28.10.2013г. на
Общото събрание на съдружниците на „КАУЧУКОВА
КОМПАНИЯ ДС”ООД гр.Ямбол, по т.1 от дневния ред – за изключване на съдружника С.И.И.
и за поемане на притежаваните от него от капитала на дружеството дялове от
съдружника Д.Г.Ш..
По отношение на
атакуваното решение от 29.10.2013г.: На 29.10.2013г. е било проведено Общо
събрание на съдружниците на „КАУЧУКОВА
КОМПАНИЯ ДС”ООД гр.Ямбол, на
което е било взето решение за приемане на нов учредителен акт- Устав на ЕООД „КАУЧУКОВА
КОМПАНИЯ ДС” гр.Ямбол, с оглед настъпили промени в персоналния състав на
дружеството/ изключване на съдружника С.И.И./. Искът по отношение на това решение се преценя от съда, като
процесуално недопустим, по следните съображения:
Съгласно чл.74 ТЗ всеки съдружник
може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на
решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби
на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството.
Правото на иск по чл.74. ал.1 ТЗ принадлежи на съдружниците и акционерите в
търговското дружество, които имат това качество към момента на провеждане на
събранието /Р. №46/22.04.2010г. по т.д.№500/2009г. на ВКС, ІІ т.о. постановено
по реда на чл.290 ГПК/. В случай, че членственото правоотношение със съдружника
е прекратено преди датата на провеждане на събранието, последният не е
легитимиран да оспорва пред съда взетите от събранието решения, дори те да
противоречат на повелителни законови разпоредби или на дружествения договор.
Ако въпреки липсата на активна процесуалноправна и материалноправна легитимация
прекратилият участието си съдружник предяви конститутивен иск по чл.74 ал.1 ТЗ,
искът би бил недопустим и образуваното по повод на него производство следва да
бъде прекратено. Към
момента на провеждане на ОС от 29.10.2013г., ищецът С.И. не е притежавал
качеството на съдружник в „КАУЧУКОВА
КОМПАНИЯ ДС”ООД гр.Ямбол, предвид обстоятелството, че на ОС от 28.10.2013г. е било
взето решение за изключването му, което решение е породило незабавно действие
във вътрешните отношения между ООД-то и съдружниците. Съгласно Реш.№690/03.12.2008г.
по т.д. № 349/2008г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК,
решенията на общото събрание, касаещи промяна в капитала и в персоналния състав
на съдружниците, избора и освобождаването на управител, във вътрешните
отношения пораждат незабавно действие. Конститутивният ефект на вписването по
чл.140 ал.4 ТЗ досежно изключването на съдружник намира проявление само спрямо
третите лица, като взетото решение за изключване до вписването поражда действие
в дружеството. Отмяната на решението на
Общото събрание на „КАУЧУКОВА КОМПАНИЯ ДС”ООД гр.Ямбол, състояло се на 28.10.2013г.,
в резултат на уважаване на иска с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, би имала действие занапред,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение. Това действие се
изразява в заличаване на вписаните вече обстоятелства, настъпили по силата на
решението на Общото събрание, което е отменено, и възстановяване на членството
на изключения съдружник, т. е. възстановява се правната връзка между съдружника
и дружеството от този момент нататък.
Ето защо, съдът
намира направеното от ответника възражение, за недопустимост на предявения иск,
по отношение на решението на ОС от 29.10.2013г., за основателно и счита, че производството
по делото, в тази му част, следва да бъде прекратено, поради недопустимост на
предявения иск.
При този изход на делото,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна разноски по
делото в размер на 415лв.-съразмерно с уважената част от исковата претенция. С
оглед разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК, поради частичното прекратяване на
производството по делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната
страна разноски в размер на 750лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото, по предявения от С.И.И. ***, със съд адрес:***, чрез адв. П.С. против „КАУЧУКОВА КОМПАНИЯ
ДС”ООД гр.Ямбол с ЕИК-128517047, иск с пр. осн. чл.74 ТЗ в частта му, с която се претендира, да бъде отменено взетото решение на ОС на съдружниците
на „КАУЧУКОВА КОМПАНИЯ
ДС”ООД гр.Ямбол, проведено на 29.10.2013г., отразено в протокола от същата дата.
ОТМЕНЯ на основание чл.74 ТЗ, като
незаконосъобразно, решение взето от Общо събрание на съдружниците на „КАУЧУКОВА КОМПАНИЯ ДС”ООД гр.Ямбол с ЕИК-128517047, проведено на 28.10.2013г. в гр.Ямбол, по т.1 от
дневния ред – за изключване на съдружника С.И.И.
и за поемане на притежаваните от него от капитала на дружеството дялове от
съдружника Д.Г.Ш..
ОСЪЖДА „КАУЧУКОВА
КОМПАНИЯ ДС”ООД гр.Ямбол с ЕИК-128517047 да
заплати на С.И.И. ***, със съд адрес:***, чрез адв. П.С., сумата 415лв.-разноски
по делото.
ОСЪЖДА С.И.И. ***, със съд адрес:***, чрез адв. П.С. да заплати на „КАУЧУКОВА
КОМПАНИЯ ДС”ООД гр.Ямбол с ЕИК-128517047 сумата 750лв.-разноски по делото.
Решението в частта, с която се прекратява
производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен
дневен срок от връчване на страните, а в останалата част подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчване на страните, пред Апелативен съд
гр.Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: