Р Е Ш Е Н И Е

№ 29 15.02.2016г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд ІІ- ри въззивен наказателен състав

На 10 февруари 2016 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пепа Чиликова

Членове: Петранка Жекова

Ива Коджабашева

Секретар: М.К.

Прокурор: Г.Г.ев

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внохд. № 22 по описа за 2016г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура- Елхово против присъда № 156/27.10.2015г.постановена по нохд № 473/2014г.по описа на РС- Елхово.

С обжалваната присъда въззиваемите- подсъдими И.П.И., П.И.И. и И.П.И. са признати за невиновни в това в периода от месец февруари до месец май 2011г. в землището на с.Мамарчево, обл.Ямбол от обект ВР 1441 /бивша военна база/, действайки в условията на продължавано престъпление и в съучастие помежду си и със С.Н.Х., като извършители да са отнели чужди движими вещи на обща стойност 2 833,69лв.от владението на собственика им Регионална инфраструктура на отбраната – гр.Сливен, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като за подс.П.И. деянието да не представлява маловажен случай и е извършено в условията на повторност при условията на чл.28 ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК подсъдимите са оправдани по предявените им обвинения по чл.194 ал.1, вр.с чл. 20 ал.2 и чл.26 ал.1 НК за подсъдимите И.И. и И.И. и по чл.195 ал.1 т.7, вр.с чл.195 ал.1, вр.с чл.20 ал.2,вр. с чл.26 ал.1 и чл.28 ал.1 от НК за подсъдимия П.И..

Като неоснователен и недоказан е отхвърлен предявения граждански иск от Министерството на отбраната на Р България против подсъдимите И.П.И., П.И.И. и И.П.И. за заплащане на причинени от престъплението имуществени вреди в размер на 2 733,69лв-., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивният протест се изразява несъгласие с постановената присъда като се сочи „че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като всички събрани по делото доказателства не са подложени на обективно, всестранно изследване и на внимателна проверка”. На това основание се иска въззивната инстанция да отмени протестираната присъда и да постанови нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на предявеното им обвинение. Депозирано е допълнение към протеста, в който се сочи, че съдът неправилно е приел, че „направените от двамата подсъдими самопризнания на досъдебното производство не се подкрепят от каквито й да било други доказателства”. Сочи се, че същите макар и частично се подкрепят от показанията на св.М К и св.Т.Д., които макар и косвени са достатъчни да се приеме, че тримата подсъдими са извършили инкриминираното им престъпление.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура—Ямбол не поддържа протеста. Излага подробни съображения за неоснователността му, тъй като процесната присъда не страда от пороците посочени в него. Твърди се, че подсъдимите И. и П. Илиеви са разпитани на досъдебното производство твърде схематично и дори да се приеме, че са налице някакви самопризнания то техните обяснения правилно не са приобщени от решаващия съд към доказателствата по делото, тъй като същите са разпитани от орган на досъдебното производство в отсъствие на адвокат. Това на практика блокира възможността същите да могат да се прочетат на съдебното следствие и съответно да се приобщят към доказателствения материал. Относно показанията на свидетелите К и П. се сочи, че същите по никакъв начин не уличават подсъдимите като извършители на инкриминираното им престъпление. На това основание се прави искане въззивната инстанция да потвърди протестираната присъда.

В съдебно заседание въззиваемите- подсъдими И.И., П.И. и И.И. участват лично и с упълномощения си защитник адвокат Д.Д. ***, чрез който оспорват протеста на Районна прокуратура –Елхово и се присъединяват към пледоарията на прокурора. На това основание правят искане за потвърждаване на процесната присъда.

ЯОС след като обсъди доводите в протеста, пледоарията на защитника на въззиваемите- подсъдими и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на присъдата и приема следното:

Протеста е процесуално допустим, тъй като е подаден в срока по чл.319 ал.1 от НПК. Разгледан по същество същия е напълно неоснователен по следните съображения:

Първоинстанционният районен съд е положил максимални процесуални усИ.за събиране на относими към предмета на доказване доказателства, като е уважил и направените от страните в това число и на прокурора искания за събиране на доказателства. При постановяване на съдебния си акт съдът е направил пълен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и е направил обоснован и законосъобразен правен извод, че обвинението не е доказано от обективна страна, поради което е постановил оправдателната си присъда.

Против подсъдимите И.П.И., П.И.И. и И.П.И. е предявено обвинение в това, че в периода от месец февруари до м.май 2011г.от обект ВР 1441 / бивша военна база/ в съучастие помежду си и със С.Х са извършили две кражби както следва:

в периода от февруари до март 2011г.са извършили кражба на 1002бр. бетонни колове за ограда и 5 010м.бодлива тел за ограда и

през м.май 2011г.са откраднали два броя метални двойни врати. Деянието е квалифицирано като продължавано престъпление.

С обвинителния акт е предявено обвинение и против В.Д. за това че е извършил кражба в съучастие с посочените по- горе трима подсъдими, но наказателното производство против него е прекратено от съда , поради неговата смърт в хода на съдебното следствие.

По отношение на С.Х не е внесено обвинение, тъй като на досъдебното производство е установено / от заключението на изготвената съдебно- психиатрична експертиза/, че същия страда от вродена глухонемота. Вроденото заболяване не му позволява да участва в наказателното производство, тъй като същия не владее жестомимичната азбука и не може да бъде разпитан посредством лице владеещо езика на глухонемите.

Районният съд е направил пълен анализ на събраните доказателства, който се споделя от въззивната инстанция и е ненужно да се преповтаря.

Съдът споделя направения извод, че от събраните доказателства по безспорен начин е установено, че от процесния изоставен военен обект е извършена кражба на множество вещи в това число и на процесните- бетонни колове, бодлива тел за ограда и метални врати. По това обстоятелство не се спори, поради което е ненужно проверяващата инстанция да се преповтаря доказателствата, които го установяват.

Също така е безспорно установено, че подсъдимите И.И. и И.И. са синове на подсъдимия П. И.,***. Бащата е роден в с.Мамарчево и по този повод се познават с голяма част от жителите на селото. През 2011г.тримата подсъдими са гостували в дома на св. Г. Х. в с.Мамарчево за една седмица, когато било топло. Един ден сутринта в дома на св.Х. пристигнали В.Д. /починал/ и С.Х /глухоням/. Д. работел като охрана на обект ВР 1441 /бивша военна база/ и помолил тримата подсъдими да му помогнат да натоварят една врата от обекта за да я прибере в дома си. След като подсъдимите се съгласили тръгнали заедно с Д. и С.Х и с каруцата на последния отишли до процесния военен обект. Там Д. им показал вратата, която била разкачена и оставена на земята и петимата я натоварили на каруцата. След това я отнесли в дома на Д., а за оказаната помощ той ги почерпил.

На 4.04.2011г.С.Х предал в пункт за изкупуване на вторични суровини стопанисван от „Петров 05” ЕООД находящ се в гр.Болярово врати с общо тегло 194 кг., за което получил сумата 69,84лв. Горното е установено от приложената по делото покупко- изплащателна сметка № 2856/9.04.2011г. По делото са приложени още 50бр. покупко- изплащателни сметки издадени от същото дружество, от които е видно, че в периода от 6.01.2011г. до 20.07.2011г.С.П е предавал в пункта отпадъчни железа, между които 602кг.бодлива тел. Това обстоятелство е установено и от показанията на св.Т.П. работеща през този период като закупчик в дружеството. Същата сочи, че С.П и В.Д. са предавали многократно метални отпадъци и е категорична, че никога не е виждала подсъдимите нито да предават метални отпадъци, нито да придружават лица предаващи такива. От показанията на останалите свидетели Г. Х., И. И. и М.К също не се установява авторството на инкриминираното престъпление. Събраните по делото писмени доказателства – подробно анализирани от съда установяват факта, че от бившия военен обект е имало извършвани множество кражби, както и че част от тях са били извършени от назначения за охрана В.Д. както и от С.П, но нито едно доказателство не уличава подсъдимите в извършване на кражба.

Съдът не споделя доводите във въззивния протест, че съдът е следвало да кредитира самопризнанията на двама / без да се сочи точно на кого/ от подсъдимите на досъдебното производство, тъй като същите са разпитани без защитник от орган на досъдебното производство и това прави процесуално невъзможно техните обяснения да се прочетат на съдебното следствие по реда на чл. 279 НПК. Това обстоятелство следва да е известно на прокурора, който като „господар” на досъдебното производство е длъжен да следи за събирането доказателства, които да могат да се ползват на съдебното следствие- основната фаза за събиране на доказателства. В обясненията си на съдебното следствие подсъдимите категорично отричат да са извършили инкриминираните им две кражби и техните обяснения напълно кореспондират с останалите събрани доказателства.

Неоснователно е твърдението в протеста, че показанията на свидетелите М.К и Т.Д. макар и косвени са достатъчни да се приеме, че тримата подсъдими са автори на инкриминираните им деяния. Посочените свидетели по никакъв начин не уличават подсъдимите като автори на инкриминираните им две кражби, поради което за съда е неясно въз основа на какво прокурора прави този извод. Свидетелката Т.Д. П. сочи в показанията си „не познавам подсъдимите, видях ги за първи път по делото”. Св.К в показанията си не сочи нищо свързано с подсъдимите и инкриминираното им деяние. Той дава показания за случай когато В Д го е ангажирал да го откара в пункт за изкупуване на вторични суровини, в който работи Т.П. и че са разговаряли за метална врата предадена в пункта от С..

Поради липса на доказателства за авторството на инкриминираните деяния въззивната инстанция намира за ненужно да анализира съставомерността на останалите елементи от състава на престъплението- наличието на продължавано престъпление, на повторност за подс. П.И. и т.н.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на осн. чл.338 НПК , Ямболския окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 156/ 27.10.2015г.постановена по нохд № 473/2014г.по описа на РС- Елхоаво.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.