Р
Е Ш Е Н И Е
№. 34
23.02.2016 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Ш-ти въззивен наказателен състав
на 17 февруари 2016
година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ИВА КОДЖАБАШЕВА
Секретар: М.К. Прокурор:
Е.Гоцев
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 14 по описа на ОС-Ямбол за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.313
и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на служебно назначения защитник-адвокат
от АК-Ямбол на подсъдимите А.Д. /A J/, У.К. /W K/
и К.А. /K A/, тримата граждани на Ислямска република Афганистан,
против Присъда № 177/08.12.2015 год., постановена по НОХД № 789/2015 год. по
описа на РС-Елхово.
С атакуваната присъда PC-Елхово
е признал подсъдимите А.Д. /A J/, У.К. /W K/
и К.А. /K A/ за виновни в това, че на 08.12.2015 година през
ГКПП-Лесово, община Елхово, обл.Ямбол, действайки в съучастие като извършители,
влезли през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта, като К.А. макар и непълнолетен е
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, поради което и на основание чл.279, ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК е
осъдил всеки от подсъдимите А.Д. и У.К. на по три месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение при условията на чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен
срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, както и на глоба в
размер на по 100.00 лева. С присъдата, на основание чл.279, ал.1 вр.чл.20, ал.2
вр.чл.63, ал.1, т.4 и т.5 вр.чл.54 от НК подсъдимият К.А. е осъден на три
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение при условията на чл. 69, ал.1 вр.
чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от една година, считано от
влизане в сила на присъдата, както и на обществено порицание, което да се
изпълни чрез публикуване на присъдата в официалния сайт на Община Елхово.
Въззивната жалба е бланкетна. В нея не се релевират
конкретни доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Претендира
се за отмяна или изменение на присъдата.
В съдебно заседание въззивниците - подсъдими, редовно
призовани не се явяват, а в производството участва служебно назначеният им
защитник - адвокат от АК-Ямбол, който поддържа изцяло въззивната жалба.
Настоява за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимите за невиновни в
извършване на престъпление по чл.279, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, т.к. и тримата
са навлезли на територията на Република България, за да се ползват от правото
на убежище съгласно Конституцията, предвид обстановката в Афганистан.
Представителят на ОП-Ямбол настоява да се потвърди
изцяло постановената от PC-Елхово присъда като правилна,
обоснована и справедлива.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по
делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт, в съответствие с
правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и
от лице имащо право и интерес от обжалване. Разгледана по същество се преценя
като неоснователна по следните съображения:
Приетата от районният съд фактическа обстановка е
правилна и обоснована, тъй като се подкрепя напълно от събраните по делото
доказателства.
От обективна страна е
безспорно установено, че подсъдимите решили да напуснат държавата си по
произход - ИР Афганистан, поради сложната обстановка в родината им и лошото
социално-икономическо положение там. Целта им била да отидат в Европейска
държава, по-конкретно в Италия, за да се установят и да живеят по-добре, а
подсъдимите А.Д. и К.А. - и за да учат. Преди датата 07.12.2015 година всеки
един от подсъдимите напуснал родината си по произход Афганистан и е влязъл на
територията на Република Турция, преминавайки през Пакистан и Иран. Никой от
тях не притежавал надлежни документи, разрешаващи му по законен начин да влезе
на територията на страна от Европейския съюз. Поради това решили да достигнат
до Република Италия по незаконен начин. В изпълнение на намеренията си
подсъдимите се свързали в Република Турция с неустановено по делото лице, което
се ангажирало да им помогне да влязат в Република България. През нощта на
07.12.2015 година, неусатновеното по делото лице отвело подсъдимите в района на
ГКПП - Хамзабейли, до колона от товарни автомобили, изчакващи преминаване през
Граничния пункт за Република България, между които и товарен автомобила марка
„Мерцедес" с турски per.№27DN885 на влекача и турски per.№27U9079 на ремаркето. Неустановеното лице прерязало брезента
на товарното отделение на посочения автомобил и помогнало на тримата подсъдими
да се качат в него. Така, автомобила продължил движението си в посока Република
България. На 08.12.2015 година, рано сутринта, подсъдимите влезли през
границата на страната от Република Турция в Република България през ГКПП
Лесово, обл.Ямбол, укрити в товарния автомобил. При извършена щателна
митническа проверка около 01.30 часа на 08.12.2015 година били открити и
задържани от служител на ГПУ гр.Елхово - свидетелят М.М. - ст.полицай в ГКПП -
Лесово при ГПУ - Елхово.
Предвид това, че лицата
отговаряли на рисковия профил за нарушители на държавната граница, граничните
полицаи пристъпили към задържане на лицата, при което действие не е била
оказвана съпротива от чуждите граждани. След това задържаните лица били
конвоирани до ГПУ-Елхово за регистрация.
Установява се безспорно, че
при задържането им у подсъдимите не са намерени документи за самоличност и
разследващия орган е снел самоличността им по техни данни, както и по
дактилоскопна карта, вписана в Евродак, която включва и фотоснимка на лицата,
даваща визуална представа и индентификация за всеки от подсъдимите.
От приложените по делото справки за съдимост, издадени
от БС при PC-Елхово въз основа на справки,
направени в ЦБС при МП на Република България, се установява, че тримата
подсъдими не са осъждани.
Изложените фактически обстоятелства се установяват по
безспорен начин от събраните по делото доказателства -обясненията на
подсъдимите, дадени от тях в хода на проведеното съдебно следствие, показанията
на разпитания свидетел М.М., дадени от него в хода на досъдебното производство
и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.281
ал.5 вр.ал.1 т.5 от НПК, както и писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК.
Въз основа на горната
фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилен правен извод
като е приел, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.279, ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК - за А.Д. /A J/
и У.К. /W K и на чл.279, ал.1 вр.чл.20,
ал.2 вр.чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК - за К.А. /K A/, т.к. на 08.12.2015 година, през ГКПП-Лесово, влезли през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта.
Безспорно установено от фактическа страна е
обстоятелството, че въззивниците са осъществили фактически действия по преминаване
на държавната граница, като не са имали разрешение от надлежните органи на
властта, които осъществяват гранично пропускателен контрол. Безспорно е
обстоятелството, че въззивниците не са разполагали с необходимите документи за
преминаване на държавната граница през съответните КПП-та. С обстоятелството на
преминаване на държавната граница без разрешение на съответните органи за това,
въззивниците безспорно са нарушили установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната граница. Осъщественото от подсъдимите деяние по
чл.279 ал.1 от НК е извършено в изпълнителна форма без разрешение на органи на
властта, в хипотеза на влизане в страната, като деянието е довършено, тъй като
е налице обективно преминаване на държавната граница.
Въззивниците са осъществили
деянието и от субективна страна, при пряк умисъл, тъй като са съзнавали
противообществения му характер и са искали настъпването на п роти во правните
последици. Съзнавали са, че преминават държавната граница при липсата на
необходими за това документи, респективно разрешение на съответните власти, но
са искали настъпването на противоправните последици, а именно преодоляване на
държавната граница и достигането на територията на Република България.
Несъмнено всеки от тримата е съзнавал общия престъпен замисъл и се е съгласил с
него. По изложените съображения, с атакуваната присъда районният съд правилно,
обосновано и законосъобразно е признал подсъдимите за виновни в осъществяване
на съставомерно по смисъла на чл.279 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК деяние.
Настоящия състав на въззивния съд намира наложеното на
всеки от въззивниците наказание при условията на чл.54 от НК -лишаване от
свобода за срок от три месеца и глоба в размер на 100 лева - за А.Д. и У.К. и
три месеца лишаване от свобода и обществено порицание - за К.А., за
справедливо. Същото е съобразено със степента на обществена опасност на
осъщественото деяние, която е сравнително невисока с оглед начина на
осъществяване на деянието от една страна и с ниската степен на обществена
опасност на личността на извършителите, предвид обстоятелството, че са с чисто
съдебно минало, а и механизма на осъществяване на деянието. Затова и
определеното на минимума на предвиденото в текста наказание глоба и лишаване от
свобода и с приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК - за А.Д. и У.К. и
на чл.69, ал.1 вр.чл.66, ал.1 от НК - за К.А., при минимално предвидения в тях
срок, се явява справедливо и съответно на целите, визирани в чл.Зб от НК.
Въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционния
такъв не е приложил разпоредбата на ал.5 на чл.279 от НК. В конкретният случай
е установено по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимите са напуснали
страната си на произход доброволно с намерение да се заселят другаде. По делото
липсват доказателства, че подсъдимите са били преследвани заради свои убеждения
или дейност в защита на международно признати права и свободи. Актуалната
политическа обстановка в държавата по произход на подсъдимите - Ислямска
република Афганистан сочи, че макар да има размирици, въоръжени сблъсъци и
несигурност, липсва безогледно насилие, характеризиращо наличие на въоръжен
конфликт, който да е признат от международната общност и то в такава степен, че
да е недопустимо вътрешно разселване. От всичко изложено можем да съдим, че
въззивниците-подсъдими са влезли на територията
на Република България
по причини, различни от
