Р Е Ш Е Н
И Е
№ 10 08.02.2016 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІ-ти
въззивен наказателен състав на 27 януари
2016 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ИВА КОДЖАБАШЕВА
Секретар: М.К.
Прокурор: Д.Г.
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 3 по описа на съда за
2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимата К.П.С. ЕГН **********, против Присъда
№ 164/24.11.2015 г., постановена по НОХД № 423 по описа на Районен съд – гр.Елхово
за 2015 г.
С обжалваната присъда съдът е признал подс.С. за виновна в това, че на
16.04.2015 г., около 16,50 часа, по път I-7, км.292, обходен път север
на гр.Елхово, управлявала МПС-лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Паджеро” с
рег.№У **** АМ, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от
наказването й по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление с НП№*************** г. на ВНД Началник на
РУП-Елхово, влязло в сила на 13.03.2015 г., поради което и на основание чл.343в, ал.2, вр. ал. 1 вр.чл.2, ал.1 и чл.55, ал.1,
т.2, б”б” вр.чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК е
осъдена на пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година.
Във въззивната
жалба се навеждат по същество доводи за явна несправедливост на постановената
присъда. Иска се изменение на присъдата чрез намаляване на срока на наказанието
пробация от една година на шест месеца. Счита се, че решаващата съдебна
инстанция не е оценила в достатъчна степен смекчаващите вината обстоятелства, а
именно личността на подсъдимата, съжалението й за извършеното от нея, както и
подбудите за осъществяване на деянието.
В съдебно
заседание ОП-Ямбол изпраща представител. Последният оспорва основателността на
въззивната жалба и моли съда да потвърди осъдителната присъда на Районен
съд-гр.Елхово като правилна, обоснована и справедлива. Изразява становище, че при
определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е проявил
необоснавана снизходителност, но поради липса на протест не е налице възможност
да се иска неговото увеличаване.
В съдебно
заседание въззивницата – подсъдима участва чрез упълномощен защитник-адвокат от
АК-Ямбол. Последният поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи по изложените
в нея съображения. Излага се допълнително съображение за несправедливост на
наложеното наказание, т.к. същото не е съобразено с размера на наказанието,
наложено на подсъдимата за по-тежкото извършено от нея престъпление по чл.316
вр.чл.308, ал.2 вр.ал.1 от НК.
Съдът, след като се запозна с изложеното във
въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и
в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като
подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.319, ал.1 от
НПК, а разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните
съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в
хода на досъдебното производство и на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, поради което намира за ненужно да я преповтаря. Правилен и
аргументиран е анализа, направен в мотивите към присъдата на събраните по
делото доказателства, поради което въззивния съд ги възприема изцяло.
При правилно изяснена фактическа обстановка
районният съд е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че
подс.С. е
осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 343в, ал.2, вр.ал.1 от
НК, т.к. на 16.04.2015
г., около 16,50 часа, по път I-7, км.292, обходен път север на гр.Елхово, управлявала МПС-лек автомобил
марка „Мицубиши”, модел „Паджеро” с рег.№У **** АМ, без свидетелство за
управление на МПС, в едногодишен срок от наказването й по административен ред
за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с НП№***************
г. на ВНД Началник на РУП-Елхово, влязло в сила на 13.03.2015 г.
Авторството на така осъщественото престъпно деяние се
доказва по безспорен начин както от обясненията на подсъдимата, така и от
показанията на разпитания по делото свидетел К.К..
Безспорно от всички кредитирани от съда и събрани по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че на подс.С. е било наложено административно
наказание с НП№*************** г., издадено от ВНД Началник на
РУП-Елхово, влязло в сила на 13.03.2015 г., за извършено от нея административно
нарушение,
изразяващо се именно в това, че управлява МПС като неправоспособен водач /без да притежава свидетелство за управление на
МПС/. Въпреки това обаче,
на 16.04.2015 г., т.е. в едногодишен срок от наказването й с горното
Наказателно постановление, подсъдимата отново предприела управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС.
Поради това, изводът на районния съд, че подсъдимата е осъществила престъпното
деяние по чл.343в, ал.2 вр.ал.1 от НК от обективна страна е правилен и
обоснован.
Проверяващата
инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че от субективна страна престъпното деяние е извършено
от подс.С. с пряк умисъл,
тъй като въззивницата
ясно е съзнавала общественоопасния и противоправен характер на
същото, както и неговите общественоопасни последици, но въпреки това е искала настъпването на тези последици.
Предвид
изложеното, правилно подс.С. е бил призната за виновна по предявеното й и
поддържано от РП-гр.Елхово обвинение.
Въззивният съд
намира, че решаващата инстанция правилно и законосъобразно е приложила
разпоредбата на чл.2 ал.1 НК и е определила наказанието на подсъдимата при
старата редакция на чл.343в ал.2 НК, според която за извършено престъпление по
този законов текст се налага наказание до две години лишаване от свобода. С ДВ
бр.74/2015г. разпоредбата на чл.343в ал.2 НК е изменена, като за това
престъпление са предвидени две кумулативни наказания лишаване от свобода от
една до три години и глоба от 500 до 1000лева.
Безспорно е че старата редакция е по- благоприятна за подсъдимата и
наказанието следва да бъде определена по нея.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимата С. наказание
първоинстанционният съд е проявил необоснована снизходителност като е приложил
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б”б” от НК. Районният съд е анализирал смекчаващите
и отегчаващите вината обстоятелства, но неправилно и необосновано е преценил
наличните смекчаващи такива като многобройни, така че да доведат до извод за това, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за
дееца. В конкретния случай като смекчаващи вината обстоятелства могат да бъдат отчетени
единствено частичното признание на вината, проявената критичност към
извършеното и съдействието, което С. е оказала за разкриване на обективната
истина в хода на досъдебното производство, които обаче не могат да бъдат ценени
като многобройни такива. От приложената по делото Справка за нарушител водач от
месец октомври 2015г. се установява, че подсъдимата многократно е наказвана по
административен ред за това, че управлява МПС без да притежава Свидетелство за
управление на моторно превозно средство, като поредното такова нарушение С. е
извършила през месец септември 2015 г., т.е. след като обвинителният акт за
настоящото престъпно деяние е внесен в РС-Елхово и препис от него й е бил
връчен лично. Всичко това навежда на извод за съществуваща у подсъдимата упоритост
за осъществяване на такъв вид нарушения и спрямо нея следва да бъде подходено
по-строго. Поради липса на протест обаче е налице процесуална пречка
проверяващия съд да утежни положението на жалбоподателката.
Във връзка с посоченото дотук, искането на защитника за намаляване на
размера на наложеното наказание пробация се явява неоснователен. Изразеното съжаление и
обещанието, че повече няма да кара без книжка не се приемат като основание за
намаляване размера на наказанието, тъй като е очевидно, че подсъдимата
демонстрира абсолютно незачитане на установените правила за управление на МПС и
наложените досега административни наказания по никакъв начин не са й
въздействали нито превъзпитателно нито възпиращо.
Напълно се
споделят мотивите, изложени от районният съд в отговор на довода на защитника и
подсъдимата в посока, че наказанието за инкриминираното престъпление следва да
бъде съобразено по тежест с това, наложено й за извършеното престъпление по
чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.3 от НК
наказанието следва да бъде съответно на престъплението, като съдът е длъжен при
определянето му да се съобрази единствено с принципите за индивидуализирането
му и с особеностите на конкретният случай, но не и с вида и размерите на други
наложени на дееца наказания за други престъпления.
Водим от гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваната присъда
следва да бъде потвърдена като правилна, обоснована, справедлива и постановена
при спазване на процесуалните правила.
Ето защо и на осн.чл.338, вр.чл.334,
т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 164/24.11.2015 г.,
постановена по НОХД № 423 по описа на Районен съд – гр.Елхово за 2015 г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.