Р Е Ш Е Н И Е
№ 28/
29.02. 2016 год. гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд, II-ри наказателен състав
На
10
февруари 2016 година,
В публично заседание
в следния състав:
ИВА
КОДЖАБАШЕВА
Секретар :М.К.
Прокурор:Г.ГЕОРГИЕВ
Сложи на разглеждане докладваното от съдия П.Чиликова
ВНОХД № 2 по описа за 2016 год.
И
ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ
ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството пред ЯОС
е образувано по въззивни жалби на подсъдимите В.А.С. ***,депозирана чрез
защитника му - адвокат Д.Н. *** и П.М.П. *** депозирана чрез защитника му -
адвокат М.А. ***, против Присъда № 83/26.11. 2015 год., постановена
по НОХД № 5/2015 год. по описа
на РС- Тополовград.
С
атакуваната присъда на ТРС въззивника- подсъдим
В.С. е признат за виновен в това, че от 18.07.
2007 г. до 18.09.2007 г. в
гр.Тополовград ,в качеството на длъжностно
лице –Началник на Отдел „ТСУ” в Община
Тополовград и инвеститорски надзор
от името на Община
Тополовград ,по изпълнението на
Договор № 26/29.06.2007 г. по описа
на Община Тополовград за „Ремонт на
преливника на язовир „Луков дол „ в с.Устрем,чрез съставяне
на документи с невярно съдържание
–четири броя Акт
Образец 19, без дата и месец/Акт
1 до Акт 4/за
Ремонтно- възстановителни работи
на Обект „Преливник на язовир
„Луков дол „ с.Устрем,община Тополовград , в които актове
удостоверил неверни данни за извършени
видове работа и вложени материали ,единична мярка ,количество, единична цена
и обща стойност
както следва : на основание издадена
фактура №2/18.07.2007 год. за
сумата от 29 357,79 лева е изплатена
посочената сума от Община Тополовград на ЕТ „Е.Е. П. по платежно нареждане от
18.07.2007 г.;на основание
издадена фактура № 3/09.08.2007
г. за сумата от 8 230,97 лева е изплатена
от Община Тополовград на ЕТ „Е.Е.
П. „ посочената сума по
платежно нареждане от 11.08.2007 г.;на основание
издадена фактура № 4/21.08.2007
г. е изплатена посочената сума от Община Тополовград на ЕТ „Е- Е П.” по
платежно нареждане от 21.08.2007
г.;на основание издадена
фактура № 5/18.09.2007 г. за
сумата от 66 846,48 лева,от която сума
Община Тополовград е
изплатила авансово сумата от
41 539,00 лева на ЕТ „Е.Е. П.” по
фактура № 1/29.06.2007 г.,представляван от Е.П. П.
както и сумата от 25 307,48
лева изплатена от
Община Тополовград на ЕТ”Е- Е П.” по платежно нареждане
от 18.07.2007 г., с които действия съзнателно
е дал възможност на ЕТ „Е- Е
П. „ да получи
без правно основание чуждо
движимо имущество -сумата от 5951,89 лева,собственост на Община
Тополовград - престъпление по чл. 212 ал.2 вр. с ал.1
НК като в условията на чл. 54 от НК на
въззивника- подсъдими В.С. е наложено
наказание от ДВЕ години „лишаване от свобода „ ,което на осн. чл. 66
ал.1НК е отложено с изпитателен срок
от три
години и шест месеца.
Със същата атакувана
присъда въззивника- подсъдим
В. С. е
признат за невиновен и оправдан по
първоначалното обвинение за
разликата за получаване без правно
основание на чуждо движимо
имущество от Е.П. П. над
5951,89 лева до 29650 ,35 лева.
Със същата атакувана присъда ТРС
е признал въззивника-
подсъдим П.М.П. за виновен в това ,че
на 19.09.2007 г. в гр.
Тополовград е присвоил сумата
от 11 682,00 лева
,собственост на Община Тополовград ,връчена и поверена
му в това му качество
да я пази и
управлява ,като за улесняване
на присвояването е извършил
и друго престъпление
по чл.220 ал.1 от НК – в
качеството си на длъжностно лице- Кмет на
Община Тополовград ,съзнателно сключил неизгодна сделка-Договор № ТСУ-44/19.09.2007 г. по описа на Община Тополовград
с ЕТ „Е.Е. П.”,представляван
от Е.П.
П. за извършване на допълнителни
видове строително- ремонтни работи на обект „Ремонт на преливника на язовира в местността „Луков дол „ в землището на с.Устрем,община Тополовград,въз основа на който
договор от името на ЕТ”Е- Е П. ***
е издадена фактура № 6/19.09.2007 г. за
авансово плащане на сумата от 11 682 ,00 лева ,платена от Общината
с платежно нареждане от
19.09.2007 г. от бюджета на Община Тополовград по сметка на
издателя и от това
е произлязла значителна вреда за
Община Тополовград в размер
на 11 682,00 лева- престъпление по чл.202 ал.1 т.1 вр. с
чл.201 от НК като
в условията на чл. 54 от НК на подс.П. е
наложно наказание от две години
и шест месеца
„лишаване от свобода” ,което
с приложението на чл. 66 ал.1 от
НК е
отложено с изпитателен срок от четири
години.
Със същата обжалвана присъда въззивниците - подсъдими
П. и С. са осъдени да заплатят
разноски от ДП по сметката на ОД на МВР
Ямбол в размер на 1915 лева и по сметката на ТРС разноски от съдебното производство в размер на 1760 лева.
Във въззивната жалба на
подс. С.
се развиват доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания
съдебен акт. Твърди се ,
че ТРС е постановил
съдебен акт ,който е налице
напълно и неточно ,превратно
тълкуване на събраните по
делото доказателства ,което
е довело до неправилни правни
изводи. Твърди се ,че
деянието което е вменено на въззивника-
подсъдим С. е несъставомерно както
от обективна ,така
и от субективна страна като се развиват подробни доводи в тази
посока.Твърди се ,че в разрез
с константната практика на ВКС
решаващия съд приема ,че е
налице документна измама при наличие на
фактическо основание за получаване на обществено имущество в допустимите от нормативните актове
размери-договор № 26/29.06.2009 г., и Констативен протокол на назначената
по приемането на обекта комисия
от 11.09.2009 г.,в който са
направени изводи за
извършени и изпълнени в срок СМР с добро
качество.В жалбата се развиват и
доводи за липса на съставомерност
на деянието и
от субективна страна ,т. к. за това деяние е
необходим пряк умисъл , а от събраните по делото доказателства
не се установява по несъмнен и категоричен начин ,че дееца е съзнавал ,че създава документи
с невярно съдържание з цел
съзнателно да даде възможност на ЕТ „Е- Е П. „ да получи баз правно основание
чуждо имущество ,които
не и се следва.Според защитата за подс. С. е било пределно
ясно ,че фирмата
има правно основание да получи парите
по сключения договор ,т. к. са му били
известни резултатите от
работата на назначената по приемането на
обекта комисия,констатирала ,че
всички СМР са в рамките на срока
и на техническата
документация.Навеждат се и
доводи ,че нито Кмета на
Община Тополовград ,нито Главния
счетоводител или Финансовия
контрольор са се чувствали въведени в заблуждение от
съставените от подс.С.
4 бр. акта по Образец 19 .Защитата твърди ,че
такова въвеждане в
заблуждение не е налице
,т. к. трите лица са
знаели резултатите от
работата на назначената
комисия по приемането на
обекта ,обективирани в Констативен протокол от 11.089.2009 г.
Настоява се за отмяна на атакуваната
първоинстанционна присъда
и постановяване на нова такава
от въззивната
инстанция ,с която въззивника-
подсъдими С. да бъде
признат за невиновен
и оправдан по повдигнатото му и
поддържано от страна на ТРП
обвинение.
Във въззивната жалба на
подс. П.
П. ,която е бланкетна ,се
настоява за отмяна на
незаконосъобразната ,необоснована
и несправедлива присъда на ТРС и
постановяване на нова такава от страна на ЯОС ,с която подсъдимия
да бъде признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му и
поддържано обвинение.
В
ЯОС е депозирано и възражение
от страна на подс- В.С. ,което има
характера на допълнение
към депозираната от упълномощения
му защитник въззивна жалба. Във възражението се развиват доводи за допуснати
от ТРС неточности ,неясноти
и вътрешни противоречия при
изготвянето на мотивите
към постановената присъда.
Излагат подробни съображения
защо съставените 4бр.
документи по образец Акт !9 не представляват официални
документи- съставянето на такъв
Акт е задължително при СМР до
2003 г. съгласно Наредба
№ 7на МРРБ , а към
2007 година е само при постигнато
съгласие между страните.Твърди се ,че
изготвянето на Акт 19 е само
препоръчително , а в конкретния случай
е било договорено между страните
,но при липсата на задължителен характер на този документ се оспорва
квалифицирането му като официален с документ с невярно съдържание.Навеждат се доводи ,че
не Община Тополовград както приема ТРС
, а фирмата-изпълнител наема и възлага на „Хидрогеокомплект
„ЕООД гр.София изготвянето
на технически проект, който
е от 58 позиции .Община Тополовград не е
изплащала проектански хонорар.Такъв
в размер на 50000 лева е изплатен
от страна на фирмата-изпълнител.Именно този
факт и свидетелските
показания ,че за
финансовите контрольори е
важно дали СМР отговарят на
тези заложени в работния проект 13
позиции , а не дали
съответстват на последващите
заложени за строителя по
изготвения КСС 58
позиции,според въззивника сочат на липсата на
осъществено от негова страна престъпление.Навеждат се доводи
за пълна
липса на мотиви защо
е прието ,че фирмата- изпълнител
не разполага с нито
един сертификат за качеството на
вложените материали,както и е не разполага с техника и човешки ресурси за да извърши
ремонт на преливника.Развиват се и доводи за пълната липса на
експертност и
професионални знания при изготвянето
на назначените от съда
комплексна техническа и оценъчна
експертиза и допълнителна
такава именована като „коригирана”.
В съдебно заседание въззивника-
подсъдим В.С. ,редовно
призован, се явява лично
и наред със защитника си изцяло
поддържа въззивната жалба
и депозираното възражение на сочените
и подробно развити съображения.
Навеждат се доводи за постановяване на съдебен акт , с който
да се постанови оправдателна
присъда по отношение и на
двамата подсъдими , а
алтернативно се настоява за
отмяна на атакувания съдебен
акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав
поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание въззивника-
подсъдим П.П. ,редовно
призован ,се явява лично
и наред със защитника си
поддържа въззивната жалба. Излагат се съображения за
допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила
от първоинстанционния съд
както и за допуснати такива от
прокурора при изготвянето на обвинителния акт. Излагат се подробни съображения за необоснованост и незаконосъобразност
на постановената присъда .Твърди се
,че липсва осъществено престъпление както от
обективна ,така и от субективна страна .Настоява се въззивника- подсъдим П. да
бъде признат за невиновен и оправдан
по предявеното му обвинение поради несъставомерност
на деянието ,предмет на спора и недоказаност на същото , а
алтернативно се настоява за отмяна на
атакувания съдебен акт и
връщане на делото на първоинстанционния съд
или на прокурора предвид допуснатите
съществени нарушения на
процесуалните правила неотстраними в тази
фаза на наказателния процес.
Представителят на ЯОП настоява да се оставят без уважение двете въззивни жалби като неоснователни, а
постановената присъда на ТРС - да
се потвърди като
правилна ,обоснована ,законосъобразна
и справедлива.Навеждат се доводи ,че фактическата обстановка е
изяснена в пълнота , а множеството доказателства- анализирани и преценени
правилно и обективно.
Съдът след като се запозна с изложеното
във въззивните
жалби на двамата подсъдими,с
доводите на страните и обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна служебна проверка
на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:
Жалбите са ДОПУСТИМИ като подадени от лица , имащи право и интерес да обжалват и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледани по същество
се преценяват като ОСНОВАТЕЛНИ, предвид следното:
В хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила неотстраними
в тази фаза на процеса,
довели до нарушаване на правото на защита на
двамата подсъдими ,респективно
на техните защитници-
абсолютно основание за
отмяна на постановения
съдебен акт и връщане на делото
за ново разглеждане от друг съдебен състав-аргумент от разпоредбата на чл. 335 ал. 2 т.1 вр. с чл.348 ал.3
т.2 вр. с чл. 334 т.1 от НПК.
Проверяващата инстанция
намира ,че е
налице и второ независимо абсолютно
основание за отмяна
на атакуваната присъда
и връщане на делото за ново
разглеждане на прокурора- при изготвянето
на обвинителния акт
е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила
,неотстранимо в тази фаза на
процеса , довело
до ограничаване правото на защита
на двамата подсъдими и
на техните защитници- аргумент от
разпоредбата на чл. 335 ал. 1
т.1 вр. с
чл.334 т.1 от НПК.
На
първо място в диспозитива на
постановената от ТРС Присъда № 83/26.11.2015 г. по
отношение на подсъдимия В. А.С.
е налице вътрешно противоречие
,изразяващо се в следното :подс.С. е признат за виновен ,че
е изготвил документи
с невярно съдържание -4 бр.
Актове Образец 19,,с които
съзнателно е дал възможност на
ЕТ”Е- Е П.”,представлявано от Е.П. П.
да получи без правно
основание чуждо движимо имущество –сумата от 5 951,89 лева ,собственост на Община
Тополовград като за разликата над 5 951,89 лева до
сумата по първоначалното обвинение
до 29 650,35 лева
подсъдимия е оправдан
от една страна , а от
друга при конкретизацията на
4-те броя актове
Образец 19, съставени от инж.С. ,за които се приема ,че са с невярно съдържание
липсва корекция на
сумите.Безспорно е налице вътрешно
противоречие с цитирания
диспозитив ,т. к. при
наличие на оправдателна
част е следвало да се
индивидуализира за всеки от
сочените 4 бр. документи за
каква сума , невярно
удостоверена в конкретния документ, инж.С. е признат за виновен и за каква сума е
оправдан. В този му вид диспозитива на постановената от
ТРС присъда създава загадки
досежно
волята на съда – за
каква конкретна сума
,отговаряща на кои конкретни
СМР инж. С. е признат за виновен ,че ги
е отразил невярно
в кой конкретно акт
Образец 19 от посочените и
изброени общо 4,вменени му
от прокуратурата по
първоначалното обвинение.
На
второ място проверяващата инстанция
намира,че по същество липсват
мотиви към диспозитива на
атакуваната присъда. Решаващият съд не
е изложил конкретни и ясни мотиви
защо и въз основа на кои
доказателства приема ,че всеки
от подсъдимите е
осъществил вмененото му деяние
от обективна и от субективна страна. За настоящият съдебен
състав не е ясна и
известна волята на
решаващия съд касателно разпоредителните действия
,с които подс.П. е
извършил длъжностно
присвояване в полза на трето лице- въз основа на кои
обстоятелства и на базата на кои
точно установени по безспорен
начин факти съда приема наличие на
разпоредителни действия в
чужд интерес , които са в пряка причинна
връзка с настъпилите за
Община Тополовград значителни вреди на стойност 11 682,00 лева. На следващо
място липсват мотиви и защо ТРС приема
,че за присвоителните действия
на подс.П. е извършено
улесняващо престъпление с
квалификация по чл.220 ал.1 от НК- защо се приема ,че
сключения от Кмета на Община Тополовград
Договор № ТСУ-44/19.09.2007 г.
по описа на Община
Тополовград с ЕТ”Е.Е. П. „
за извършване на
допълнителни видове СМР на
обект „Ремонт на преливника на
язовир в местността „Луков дол
„ в землището на с.Устрем представлява
неизгодна сделка .Въз основа
на кои
установени по безспорен начин
факти се приемат допълнителните СМР за неизгодни такива не
става ясно по
безспорен и несъмнен начин. За
прецизност настоящата инстанция
счита за необходимо да
отбележи ,че не
всяка сделка, сключена
в нарушение на нормативната
уредба по индиция е
неизгодна такава – дали
сключената сделка е неизгодна
се преценява с оглед на всички
условия, предвид на които
тази сделка е сключена – Р№
14/79г. на ОСНК на ВКС.Тук тази сделка
следва да се преценява и на
фона на сключения
договор и на предварително утвърдената
от КБАК към МС обща сума за
изплащане на фирмата- изпълнител.
На
трето място проверяващата инстанция
намира ,че ТРС
още в разпоредителното заседание
за предаване на съд е следвало
да прекрати съдебното производство
и да върне делото на
прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт, предвид обстоятелството ,че
внесения за разглеждане в съда обвинителен
акт на ТРП е в пълно противоречие с изискванията на ТР № 2/2002 г. на
ОСНК на ВКС, даващо
задължителни указания при
изготвянето на обвнителния акт прокурора в пълнота да
развива обвинителната теза ,като в обстоятелствената част в
пълнота и изчерпателно и злага всички
факти и обстоятелства относими към
обективната и субективната страна
на престъпното деяние ,вменено на всеки
от подсъдимите като обвинителния
акт създава общата
рамка на цялостната обвинителна
теза, въз основа на която
страните- подсъдимите и техните защитници
да упражнят в пълнота правото си
на защита.
В конкретния случай такава
зададена в пълнота рамка
на обвинението липсва .Категорично липсват в обвинителния
акт на ТРП всички факти и обстоятелства отонсими към всеки
от елементите от обективна страна по вменените на двамата
подсъдими престъпления.По
отношение на престъплението по чл. 220 ал.1 от НК ,вменено на подс.П.
като улесняващо такова
за осъществяване на
длъжностно присвояване по
чл.202 ал.1 т.1 вр. с
чл.201 от НК в обстоятелствената част
на обвинителния акт
липсват посочени факти
въз основа на които обвинението
приема тази сделка
за неизгодна .Не става
ясно от къде обвинението
съди за неизгодност
на сделката- дали от заключението на
вещите лица или
пък от собственото си
съждение ,изложено в
обвинителния акт ,че
„този договор въобще
не е трябвало да
бъде сключван”,т. к.СМР предвидени
в него вече са били предмет на
сключения от Община
Тополовград с фирмата-
изпълнител Договор от
лятото на 2007 г. или пък защото
е опорочена процедурата
по сключването му и е
следвало да има нова
ОП с нова процедура.Не става как
и въз основа на кои факти
изнесени в обстоятелствената част
на обвинителния акт
държавното обвинение обуславя
извършени от подс.П.
разпоредителни действия в полза на трето лице
-в не става ясно кои са
тези разпоредителни действия
и как точно фирмата-изпълнител незаконно
за сметка на Община Тополовград се е обогатила
като наред с всичко в същия
обвинителен акт се приема
,че за цялостното
изграждане на обекта е налице
една предварително заложена
и утвърдена от КБАК при МС сума
от 138 456,92 лева и фирмата-изпълнител не може
да получи повече
от тази вече заложена и утвърдена
цена.В обстоятелствената част
на обвинителния акт
наблюдаващия прокурор не сочи
защо приема ,че предвидените в договора
от м. септември допълнителни СМР
са същите предвидени
в основния договор от м. юни
2007 година и въз основа на
кои доказателства ,събрани
в хода на ДП. Предвид твърденията на вещите лица Й и П ,че
строително- монтажните
работи ,заложени в допълнителния договор от м. септември 2007 год. са „останали недовършени”.На следващо място
престъплението по чл. 202 ал.1
т.1 от НК винаги
се осъществява с пряк умисъл
, а от обстоятелствената част на обвинителния акт
не става ясно защо
и въз основа на кои
елементи от обективна страна ,ТРП приема
,че разпоредителните действия
в полза на Е П. подс.П. е извършил
с пряк
умисъл - дали става дума за
фактическо или за
юридическо присвояване на
проверяващата инстанция при
прочита на обвинителния акт не
и стана ясно.Основният
проблем в случая е липсата на регистрация по ЗДДС
на фирмата- изпълнител и
как Община Тополовград да извършва плащанепо съставените
и приложени фактури при
липсата на такава регистрация
от една страна , а от друга
какъв е механизма за връщане на МС
на получения остатък
/при липсата на регистрация
по ДДС/ или пък
за усвояване на
тази сума . От обстоятелствената
част на обвинителния акт не става ясно
как точно е нарушена финансовата
дисциплина в тази насока , от
кого точно и как
тези нарушения на ЗДДС имат пряко
отношение към
разпоредителните действия на
Кмета на Община Тополовград
при реализацията на длъжностно присвояване в полза на трето лице. Какви
точно експертизи с какви
точно задачи следва
да се назначат в хода на ДП за обосноваване
и доказване на обвинителната теза
по отношение на длъжностното присвояване с улесняващо престъпление по чл. 220 ал.1 от НК
е изцяло в
правата и задълженията на държавното
обвинение ,което е господар на
ДП ,но проверяващата инстанция счита
за необходимо да отбележи ,че в
този конкретен случай следва да се намерят и
назначат компетентните вещи
лица с подходящото и относимо към
характерния обект /язовир / образование,
професионален опит и експертни
познания.
По
отношение на вмененото обвинение
на подс. инж.В.С. в обвинителния акт
механично е преписано
цялостното съдържание на всеки
от съставените общо 4 бр. акт
Образец 19 като са изброени механично някакви СМР, ,а които се твърди
че не са извършени , а са
фактурирани , за да се
достигне до общата
сума от 29 650,35 лв.,за която се твърди ,че подс.С. е дал
възможност на фирмата- изпълнител да
получи без правно основание.
В обстоятелствената част на обвинителния
акт прокуро следва
да изложи подробни
всикки
факти въз основана на които
е построена обвинителната му теза ,
но в този случай липсва обосновка
защо държавното обвинение
и въз основа на кои факти
приема ,че отразените
в четирите броя документи
- Акт образец
19,без дата , СМР не са
изпълнени .Няма ясна формулировка
защо държавното обвинение
приема ,че фирмата- изпълнител следва да
работи по 13-те
позиции в първоначалното КСС, а
не по КСС ,което е залегнало
по договора ,сключен между Общината
и фирмата. Изпълнител.От обвинителният
акт не става ясно дали изготвянето
на тези 4 бр. удостоверителни документа
/Акт 19/ е задължително или
само е препоръчително и въз основа на кои нормативни документи
в строителството и какъв е отговора на този въпрос ,ако се касае
за обект от Шеста
категория ,какъвто се явява
процесния
. Не става ясно
и защо и въз основа на кои факти
и обстоятелства ТРП приема
,че на обекта
е липсвал контрол по така
наречените „скрити работи „
при наличие на събрани
и проверени в хода на ДП гласни
и писмени доказателства за наличието на такъв контрол- проверяване и заснемане
на извършените СМР
представляващи „скрити работи”.
На следващо място
не става ясно както
за страните по делото-
подсъдими и защитници
,така и на проверяващата инстанция
защо на вещите лица в хода на ДП
са поставяни задачи
да смятат и изчисляват по
някакви средни пазарни цени при наличие на сключен договор ,утвърден от КБАК при МС ,т. е. при наличие на договорена
крайна и окончателна цена
за цялостната работа по
обекта.Господар на ДП е прокурора
,но при изясняване
от относимите
факти и обстоятелства именно
от прокурора зависи как
ще постави въпросите на
назначените експерти и какви
точно експерти ,с какви
знания и ниво
на експертиза ще назначи.След
цялостен прочит на обвинителния акт за
проверяващата инстанция не стана ясно
защо държавното обвинение
счита ,че фирмата- изпълнител е следвало да работи
и изпълнява СМР по
заложените в предварителния проект
13 позиции , а
не по изготвената техническа документация
и цялостен работен проект след сключването на договора
,по които има налични зададени
общо 58 позиции. Защо ТРП приема
,че е следвало да се
работи по първоначалните 13
позиции , а не по изготвения
въз основана на т.14 от
Договора КСС с 58 позиции за СМР.Не община Тополовград , а
фирмата- изпълнител въз основа на т.14
от сключения с Общината договор е възложила
и заплатила изготвения
КСС с общо 58 позиции на стойност 138 752 лева.Дали не се
касае в първия случай
за актуване и плащане/14 позиции
по предварителния КСС/, а във втория случай -за
работа и изпълнение /58 позиции СМР/- отговор на този въпрос в обстоятелствената част на обвинителния акт
ТРП не дава.
При
повдигане на обвинение
по чл.212 от НК по отношение
на подс.С.
държавното обвинение би следвало
да отговори на
основен въпрос, а именно:
какво отношение имат
съставените от подс.С. актове
образец 19 към възможността
фирмата-изпълнител да получи без правно
основание определена сума ,собственост на Община Тополовград при наличие на
една окончателна договорена
и съгласувана цена по
сключения договор от м. юни 2007 година ,която цена е
окончателно договорена
и съгласуваната сума не може бъде завишена или
коригирана.При положение ,че подс.С. с
изготвянето на Акт 19/незадължителен за
обект от шеста категория/ не може
да влияе по никакъв начин върху определения начин
на плащане –офертна цена,оригинална фактура и приемателен протокол ,то държавното
обвинение следва в
обвинителния акт да
обоснове и защити тезата
си защо приема
,че с действията си подс.С. дава
възможност на фирмата-изпълнител
да получи някаква сума
пари без правно основание.
Предвид гореизложеното настоящия
състав на ЯОС счита
,че атакуваната присъда
на ТРС следва да бъде
отменена , а делото
- върнато на ТРП за
изготвяне на нов обвинителен
акт предвид констатираните съществени
нарушения на процесуалните правила
,неотстраними в тази
фаза на наказателния
процес,довели до ограничаване на правото
на защита на
подсъдимите – същите съгласно ТР№2/2002
г. на ОСНК на ВКС и
константната практика на инстанционните
съдилища на страната за да
упражняват в пълното правото
си на защита следва
да знаят за какво
точно са обвинени
и въз основа на кои факти и
обстоятелства.
Ето
защо и на осн. чл.335 ал.
1 т.1
от НПК ,Ямболския окръжен съд ,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда № 83/26.11.2015
г.,постановена по НОХД № 5/2015 г.
по описа на Тополовградския районен съд
и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане на РП-Тополовград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.