Р Е Ш Е Н И Е
№.16 16.02.2015 г. гр. Ямбол
Ямболският окръжен съд, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕПА ЧИЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря Ив. З. и с участието на прокурора Ж. Илиев
като разгледа докладваното
от мл. съдия Коджабашева ВНОХД № 1 по описа
за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на адв. В. С., в
качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия П.Н.П. и по жалба на адв. А.
Д., в качеството й на служебен защитник на подс. П. срещу Присъда № 147 от 25.11.2015 г. по НОХД № 202/2014 г. по описа на Ямболския
районен съд, с която подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец И.В.Г. ***, сумата от 12 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
20.05.2009 г., до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата над 12 000 лева до пълния претендиран размер от 30 000 лева, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимият е осъден да заплати
на гражданския ищец И.Г. и сумата от 67,20 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 20.05.2009 г., до окончателното
изплащане на сумата. Със същата присъда подс. П. е осъден да заплати на гражданския ищец Г.Т.Г. ***, сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 20.05.2009 г., до
окончателното изплащане на сумата, като за
разликата над 2 500 лв. до пълния претендиран размер от 5 000 лева, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския
ищец И.Г. направените по делото разноски за
упълномощаване на повереник в размер
на 2 500 лева, както и на гражданския ищец Г.Г. направените по делото разноски за упълномощаване на
повереник в размер на 500
лева. Подс. П. е осъден да заплати и направените по делото разноски общо в
размер на 2 785 лева, от които 245 лева, вносими в приход
на Републиканския бюджет и по сметката на ОД
на МВР - Ямбол, и 2 540 лева, вносими в приход на бюджета на съдебната
власт и по сметката на ЯРС,
както и ДТ върху уважените
гражданските искове общо в размер на 630 лева.
Във въззивните жалби и в допълнението към жалбата на адв.
Д. се твърди
незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на обжалваната
първоинстанционна присъда и постановяването й при съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон. Излагат се доводи за недопустимост на производството, в
което е постановена атакуваната присъда, тъй като след изпадане на подсъдимия в
съСие на невменяемост в хода на процеса, наказателното производство спрямо него
е било прекратено. В този случай се твърди, че съдът не е следвало да разглежда
предявените граждански искове, а да прекрати производството и в гражданската му
част, съответно да го спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК, субсидиарно
приложим съгласно чл. 88, ал. 1 НПК. Твърди се, че назначаването на особен
представител на подс. П. по реда на чл. 29, ал. 2 ГПК е недопустимо. По
същество се излагат доводи за недоказаност на авторството на извършения деликт
от страна на подс. П. и механизма на осъществяването му, като се изтъква, че е
извършен превратен фактически и правен анализ на събраните по делото
доказателства. Изтъква се, че съдът е възприел фактическа обстановка, която не
се установява от разпитите на незаинтересованите по делото свидетели и
механизъм на получаване на уврежданията на гражданските ищци, който не се
установява от изслушаната по делото комплексна СМЕ. Настоява се за отмяна на
осъдителната присъда на районния съд и постановяване на нова такава, с която предявените
срещу подс. П. граждански искове да бъдат изцяло отхвърлени.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция участващият по делото прокурор от ЯОП пледира за законосъобразност и
обоснованост на обжалваната присъда, като на тези основания предлага
потвърждаването й. Изтъква, че възприетата от съда фактическа обстановка
относно авторството и механизма на извършване на деянието е правилно установена
на база на подробен анализ на събраните в хода на ДП и съдебното следствие писмени и гласни
доказателства.
Гражданският ищец И.Г., редовно призован,
не се явява лично. Гражданският ищец Г.Г. се явява лично. За двамата се явява
повереникът им - адв. Н. ***, чрез който пледират за правилност, законосъобразност
и справедливост на постановената присъда и искат потвърждаването й. Повереникът
излага доводи, че възражението за недопустимост на процеса и произнасяне
по гражданските искове е неоснователно, като съдът правилно на основание чл.
307 НПК се е произнесъл по гражданските искове, тъй като в тези случаи
основанието на иска е деянието, предмет на обвинението. Изтъква, че районният
съд достатъчно добре е мотивирал авторството на деянието от страна на
подсъдимия, поради което правилно при наличие на всички елементи на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД е уважил исковете, макар и не в пълния предявен размер.
Подсъдимият П.П. не се явява лично. За него се явява упълномощеният
му защитник - адв. В. С. ***, служебният защитник - адв. А. Д. *** и особеният
представител - адв. М. А. ***. Особеният представител пледира за незаконосъобразност
и несправедливост на обжалваната присъда, тъй като липсват достатъчни,
категорични доказателства за авторството на деянието от страна на подс. П.. Излага
твърдения, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и моли за отмяна на
атакуваната присъда и отхвърляне на гражданските искове като неоснователни и
недоказани.
Упълномощеният защитник на подс. П. излага подробни доводи за недопустимост на процеса, в койо е постановена атакуваната присъда. Излага твърдения за неприложимост в случая на чл. 307 НПК и Тълкувателно решение № 1/2013 г., тъй като в конкретния казус наказателното производво е било прекратено на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК поради изпадане на подсъдимия в невменяемост и към разглеждането на гражданските искове е следвало да се прилагат правилата на ГПК, конкретно чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК. Изтъква, че у подсъдимия е налице такова разстройство на съзнанието, което води до пълно запрещение, като участието му в производството може да стане единствено и само чрез негов настойник или представител, упълномощен от негов настойник. Излага и подробни доводи по същество за недоказаност на авторството на деликтите от страна на подсъдимия, както и за несправедливост на уважените размери на гражданските искове и необсъждане на съпричиняването на увреждането от пострадалия Г.
Служебният защитник на подс. П. също
пледира за недопустимост и неправилност на присъдата. Изтъква, че наличието на множеството
представители на подсъдимия по никакъв начин не санира нарушението, че П. не е
поставен под запрещение и не му е назначен настойник, за да бъде представляван
така, както изисква законът. Излага,
че не е установена вината на подс. П. за причинените на гражданските ищци
телесни увреждания. Твърди, че с оглед нередовността на исковата молба, същата
е следвало да бъде оставена без движение до изясняване на обстоятелствата какви
суми се претендират за всяко от посочените в молбата телесни увреждания. Изтъква,
че съдът е игнорирал свидетелските показания на св. С, С Т, Х и М, че между С и
Г. процесната вечер е имало сблъсък, при който С му е нанесъл удар с юмрук и Г.
е бил съборен по очи на плочките на тротоара, като след този инцидент от устата
на пострадалия е течала кръв. Допълва, че по делото не и безспорно доказано
колко точно и кои зъби на пострадалия са били избити, като цитира и
заключението на изслушаната по делото СМЕ, съгласно което такова избиване на
зъби би могло да стане с юмрук, а не с метална тръба. На тези основания
настоява производството по делото да прекратено, алтернативно обжалваната
присъда да бъде отменена и гражданските искове да бъдат отхвърлени као неоснователни и недоказани.
Въззивната инстанция, след цялостна проверка на доказателствата по делото
и атакувания съдебен акт, и след като обсъди доводите в жалбите допълнението и становищата на страните, съгласно правомощията
си по чл. 313 и сл. НПК, намери следното:
Двете въззивни жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок и от лица, имащи право и интерес от обжалване. Разгледани по същество, същите са частично основателни, но
по различни от изложените съображения.
ЯОС не споделя доводите на защитниците на
подсъдимия за недопустимост на процеса, в който е постановена осъдителната
присъда, предмет на обжалване. След като наказателното производство спрямо
подс. П. е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като след
извършване на престъплението подсъдимият е изпаднал в продължително
разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, наказателният съд
правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 307 НПК е продължил
производството по предявените и приети за съвместно разглеждане граждански
искове. Чл. 307 НПК, както и ТР № 1/2013 г. по т. д. №
2/2012 г., ОСНК на ВКС закрепят общия правен принцип, че
основанието на гражданската отговорност, реализирана в наказателния процес, е
деянието, осъщественият деликт, а не престъплението. Ето защо, когато всички
елементи на деликта са доказани в процеса, обстоятелството, че той не
представлява едновременно престъпление поради липса на съставомерната форма на
вина, поради погасяване на наказателното преследване по давност или както е в
настоящия случай - поради последвало изпадане на подсъдимия в съСие на
невменяемост, изключваща наказването му, няма законова пречка, напротив, тъкмо
наказателнопроцесуалният закон налага вече приетите за разглеждане граждански
искове да получат произнасяне.
Неоснователни са доводите на защитниците,
че в случая производството е следвало да протече изцяло по правилата на ГПК, с
обездвижване на исковата молба с цел отстраняване на нередовности, със спиране
на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно мотивите на
ТР № 1/2013 г., ОСНК на ВКС правната природа на гражданския иск в наказателния
процес го определя като институт на
наказателнопроцесуалното право, като нормите на ГПК намират субсидиарно приложение в случаите, когато липсват
специални предписания по НПК /чл. 88,
ал. 1 НПК/. От обстоятелството, че
гражданският ищец встъпва в наказателния процес,
за да отстоява своето искане за обезщетение на причинените с престъплението вреди, той трябва да
съобразява цялата своя процесуална активност
с разпоредбите на НПК. За доказване на претенцията си ищецът има право да използва само средствата,
предвидени в НПК. Материята на доказване /предмет на доказване, тежест на
доказване, представяне и допускане на
доказателствените материали, видове доказателства
и доказателствени средства/ е уредена в НПК и в тази област не намират приложение правилата на
гражданското съдопроизводство. Следователно,
недопустимо е изменение на основанието на предявената
претенция, доколкото то е предопределено от фактическото обвинение, очертано в прокурорския акт; не е нужно да се представят
такива доказателствени материали,
каквито предвижда ГПК; невъзможно е депозиране
на искания, чужди на природата на наказателния процес /предварително изпълнение на присъдата по
отношение на гражданския иск, спиране на производството на предвидени в
ГПК основания, позоваване на източници
с презумптивна доказателствена сила, предявяване на насрещен иск, съединяване на искове, допускане на
подпомагаща или контролираща страна/. Веднъж приет за съвместно разглеждане,
гражданският иск придобива своя
самостоятелност и не трябва да бъде подценяван, да се възприема като такъв с второстепенно и маловажно значение.
Компетентният съдебен орган, по
искане на страните и сам, в изпълнение на принципа за официалното начало, е длъжен да събира всички доказателства за
наличието на гражданска отговорност;
да прояви необходимата активност за разкриване на обективната истина във визираната насока; да изследва
обстоятелствата, свързани с
основанието и размера на гражданската претенция; вредите /имуществени и неимуществени/ произхождат ли пряко от
престъплението; да мотивира
убедително акта в тази част. Тези си задължения ЯРС е изпълнил стриктно в протеклото пред него
производство, за да постанови проверяваната присъда.
Следва да се отбележи още, че до
поставянето на пълнолетно лице под запрещение с влязло в сила решение на съда,
лицето юридически притежава пълна правосубектност. Легитимирани да поискат поставянето
му под запрещение са само съпругът, близките му роднини, прокурора или друго
лице, което има правен интерес от това, но не и съдът служебно, когато в
производство пред себе си установи изпадане на лицето в продължително
разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта. Обстоятелството, че подс. П.
е бил представляван наред с упълномощения си защитник и от служебен защитник и
особен представител по никакъв начин не е недопустимо, а напротив - послужило е
в най-пълна степен за охрана правата на подсъдимия, предвид обстоятелството, че
същият не е поставен под запрещение.
Що се отнася до възраженията на
защитниците на подсъдимия и на особения му представител по същество, относно
недоказаността на авторството на деянията от страна на подс. П. и твърденията
за неправилен и необоснован фактически и правен анализ на събраните по делото
доказателства, то въззивният съд прецени и тях като неоснователни. Приетата от районния съд фактическа обстановка е правилна и обоснована.
Правилно ЯРС е установил, че пострадалите Г
били съпрузи и живеели в с. Войника, обл. Ямбол, където стопанисвали хранителен
магазин.
На
20.05.2009 г. вечерта свидетелите С С, С Т и Т Т отишли до хранителния
магазин на Г, като С и Т Ти влезли да пазарят,
а св. С останал да ги чака отвън. С решил да
поръча на Т да
му купят водка и започнал да чука на прозореца на
магазина. Пострадалият Г., подразнен от ударите на С по стъклото, излязъл от
магазина и започнал да крещи, да псува и да обижда св. С. Г. се приближил до С и го ударил, при което св. С се опитал да го успокои. Г. обаче продължил да го обижда, поради което С го ударил с ръка в областта на главата, хванал го за дрехата и го съборил по лице на земята, след което
побягнал. Пострадалият Г.
веднага се изправил, взел тесла от двора си и тръгнал след С, като продължил да крещи и да го псува.
В този момент оттам минавал св. Д М С, който видял конфликта и решил да се
намеси. Св.
С отишъл до св. Г., бутнал го в областта на гърдите и започнал да му говори на английски. Г.
посегнал да удари св. С с теслата, но С успял да хване ръката на Г., взел му теслата и я хвърлил на земята. В това време на двора излезли съпругата на Г. - св. Г.Г. и нейният баща - св. Т Т. Двамата започнали да
удрят и бутат св.
С навън, за да напусне имота им. Св. С излязъл на улицата, където установил, че
му липсват мобилния телефон и златен
синджир. Свидетелят решил, че вещите му са паднали в двора на Г, затова отишъл в барчето при приятеля
си - подс. П.П., разказал му какво се е случило и го помолил да го придружи до дома
на Г, за да ги
потърси. Подс. П. се съгласил и заедно с
приятеля си св. С тръгнали към дома на Г, около 22.00 часа същата вечер. Стигайки до двора на
пострадалите, подсъдимият прескочил оградата, засилил се към Г. и
го ударил силно в лицето с метален предмет, подобен на щанга. От
удара пострадалият Г. паднал на земята по гръб, а от устата и носа му започнала обилно да тече кръв. Подс. П. продължил да нанася безразборни удари по тялото
на Г.. Тъй като пострадалият
не реагирал, св. Г. се изплашила, хванала подсъдимия за
задната част на тениската и опитала да го издърпа, при което дрехата му се
скъсала. Тогава подс. П. се обърнал към св. Г. и й нанесъл удар
с ръка в областта на лявото слепоочие, от който св. Г. паднала на земята.
След като видели, че Г. лежи и не
реагира, подсъдимият и св. С напуснали двора на Г. Св. Г. успяла да се изправи и да се обади по телефона на сина си - св. В В., както и на полицията. За случилото се бил
подаден сигнал и на
тел. 112. След пристигане
екип на ЦСМП,
пострадалият Г. бил откаран и настанен на лечение в хирургично
отделение при МБАЛ "Св. Пантелеймон" АД - гр. Ямбол, където престоял 11 дни. След това посетил стоматолог и
специалист УНГ.
Вследствие
на нанесените му от подс. П. удари, на пострадалия Г. било причинено избиване на 11 (първи горен десен) зъб, счупване на коронките на 12 и 13 (втори и трети горни десни)
зъби на нивото на венеца, счупване на
нивото на венеца на 21 (първи горен ляв) зъб и частично счупване на коронките на 22 и 23 (втори и трети горни леви) зъби, което довело до затрудняване на дъвченето и говоренето
пострадалия, както и контузия на главата със сътресение на мозъка, контузия в областта на лицето с
наличие на разкъсно-контузна рана по гърба на
носа и изразени двустранни периорбитални хематоми,
контузия на гръдния кош със счупване на десето ребро, както и контузия в областта на предната повърхност на
дясното рамо и дясната предмишница с
наличие на травматичен оток на тъканите, всяко от които увреждания поотделно е довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия. Във връзка с лечението си, Г. направил разходи в размер на 67.20 лева.
Вследствие
на нанесения й от подс. П. удар, на пострадалата Г. били причинени контузия в областта на лявата скула с
наличие на оток на меките тъкани и кръвонасядания, разпростиращи се към долния
клепач, зачервяване, болка и парене на
лявата очна ябълка. В резултат на падането й на земята от удара на
подсъдимия, на Г. била причинена и контузия по
тръбната повърхност на дясната предмишница в
долната й трета, с наличие на оток на меките
тъкани и кръвонасядане. Причинените на Г. увреждания в съвкупност са довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота й.
За да
установи фактическата обстановка по делото, решаващият съд е подложил на обстоен
и прецизен анализ всички събрани по делото доказателства, като е изложил
задълбочени мотиви кои от тях
кредитира и в кои техни части, както и на кои отказва да даде вяра. Логическата
дейност на ЯРС по оценката на доказателствата изцяло се споделя от
проверяващата инстанция. Не се споделят твърденията на защитниците на
подсъдимия, че съдът е игнорирал показанията на свидетелите С, С Т, Х и М, че между С и Г. процесната вечер е имало сблъсък,
при който С му е нанесъл удар с юмрук и Г. е бил съборен по очи на плочките на
тротоара, като след този инцидент от устата на пострадалия е течала кръв. Напротив, както ЯРС, така и въззивната инстанция прие за установено, че действително
между С и Г. е имало конфликт, при който Г. е бил ударен от С и съборен на
земята по лице. Безспорно установените последващи обстоятелства обаче, а
именно, че веднага след падането си на земята, Г. е станал, взел е тесла и е
подгонил С, продължавайки да крещи и да го обижда, след което е посегнал да
удря и св. С, не оставят съмнение, че към този момент Г. не е страдал от
уврежданията, на които се основава гражданският му иск, които са несъвместими с
демонстрираното последващо поведение на Г.. Този извод е безспорно логичен
предвид тежестта на получените от Г. увреждания - избиване на зъби, контузия на главата със сътресение на мозъка,
контузия на гръдния кош със счупване
на ребро, които ако бяха налице у пострадалия, вследствие инцидента между него
и св. С, безспорно биха попречили на Г. да предприеме последващи нападателни
действия спрямо С, а и спрямо св. С, намесил се в конфликта. Нещо повече -
самият св. С е възприел пострадалият Г. като заплаха, след като, за да потърси
изгубените в двора му свои вещи, е потърсил помощ от приятеля си - подс. П.П..
За да обоснове авторството на деянията,
осъществени от подсъдимия спрямо всеки от двамата граждански ищци, ЯРС
изключително прецизно е оформил логическата верига от доказателства, като е
обсъдил обстоятелствата, свързани с участието на св. Г. в конфликта между подс.
П. и потрадалия Г., факта, че тя е скъсала тениската на подсъдимия в опит да
защити съпруга си от него и да предотврати последващото нанасяне на удари,
поради което подсъдимият е нанесъл един юмручен удар в лицето на пострадалата Г..
Съдът правилно е кредитирал показанията на св. Г. и Г., поради тяхната
добросъвестност и подкрепеност от показанията на св. Т. Т, В., Г и Х, събраните
по делото писмени доказателства - медицински документи, както и от заключението
на назначената и изслушана по делото КСМЕ, съгласно което поради липсата на съпътстващи увреждания на меките тъкани, е
невъзможно травмите на пострадалия да се получат при падането му върху терена, а разкъсно-контузната
рана в областта на носа на пострадалия е възможно да се получи от нанесен
удар с метален предмет с тясна
и дълга удряща повърхност, каквато характеристика притежават предметите с цилиндрична форма.
От съвкупния подробен и логически
обоснован доказателствен анализ не остава никакво съмнение относно авторството
на деянията от страна на подс. П..
Деликтът спрямо пострадалия Г. се е
изразил в нанасянето на удари от страна на подсъдимия с метален предмет в
областта на главата и тялото, довели, съгласно заключението на КСМЕ, до избиване на 11 (първи горен десен) зъб, счупване на коронките на 12 и 13 (втори и трети горни десни)
зъби на нивото на венеца, счупване на
нивото на венеца на 21 (първи горен ляв) зъб и частично счупване на коронките на 22 и 23 (втори и трети горни леви) зъби, което довело до затрудняване на дъвченето и говоренето
на пострадалия, както
и контузия на главата със
сътресение на мозъка, контузия в областта на лицето с наличие на разкъсно-контузна рана по гърба на носа и изразени
двустранни периорбитални хематоми, контузия
на гръдния кош със счупване на десето ребро, както и контузия в областта на предната повърхност на
дясното рамо и дясната предмишница с
наличие на травматичен оток на тъканите.
Деликтът спрямо пострадалата Г. се е
изразил в нанасянето на удар от страна на подсъдимия, довел до контузия в областта на лявата скула на пострадалата с наличие на оток на меките тъкани и кръвонасядания,
разпростиращи се към долния клепач, зачервяване,
болка и парене на лявата очна ябълка и
контузия по тръбната повърхност на дясната
предмишница в долната й трета, с наличие на оток на меките тъкани и кръвонасядане.
Наред с осъществените деяния спрямо всеки
от двамата пострадали, налице са и останалите елементи от фактически състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. Осъществените от подсъдимия спрямо
двамата пострадали деяния са противоправни, тъй като нарушаването на телесната
неприкосновеност на човека и нанасянето на телесни увреждания е забранено от
закона. В пряка причинна връзка с осъществените от подсъдимия деяния на всеки
от двамата пострадали е причинен вредоносният резултат, а именно неимуществени
вреди, изразили се в болки и физически и морални страдания, понесени от
пострадалите, както и имуществени вреди, причинени на пострадалия Г., изразили
се в направени разходи по лечението му. Съгласно презумпцията по чл. 45, ал. 2
ЗЗД, вината на дееца се предполага до доказване на противното. Доказателства за
обстоятелства, оборващи тази законова презумпция, липсват по делото, нещо
повече, правилно решаващият съд е достигнал до извода за умишлено осъществяване
на деянията от страна на подсъдимия, с форма на вина евентуален умисъл.
Съобразявайки всичко изложено, ЯРС законосъобразно и правилно е приел, че
предявените граждански искове са частично основателни.
Уважените размери на гражданските искове
обаче, съответно 12000 лв. за пострадалия Г. и 2500 лв. за пострадалата Г.,
въззивният съд намира за недоказано завишени. Решаващият съд правилно е основал
съображенията си на чл. 52
ЗЗД и т. 2 от ППВС №
4/1968 г.,
съгласно която понятието "справедливост" не е абстрактно и
при определянето му следва да се изхожда от конкретните
обстоятелства, сред които характерът и начинът на
извършване на деянието, причинените морални страдания, начина на причиняване,
тяхната продължителност и др. В случая действително следва да бъдат отчетени обстоятелствата,
свързани с това, че двамата пострадали са възрастни хора, физически по-слаби от
подсъдимия, стресът от
преживяното и отрицателните им душевни преживявания, породени
от осъщественото неочаквано и непредизвикано с нищо нападение на подс. П.
спрямо пострадалия Г.. Тук е мястото да се отбележи, че неоснователно
упълномощеният защитник на подсъдимия излага доводи за наличие на съпричиняване
на вредите от страна на пострадалия Г.. Последният по никакъв начин не е провокирал
подс. П. с действия или думи, които да го мотивират да нападне пострадалия. Обстоятелството,
че пострадалата Г. се е опитала да предпази съпруга си като е дръпнала
подсъдимия за задната част на тениската му и я е скъсала, също не може да бъде
преценено като форма на съпричиняване на претърпените от нея вреди, тъй като
пострадалата е действала правомерно с намерение да защити живота и здравето на
съпруга си. По отношение на претърпените от пострадалата Г. неимуществени вреди
обаче липсват доказателства за последвали усложнения в здравословното й съСие,
съответно за по-голяма от обичайната продължителност на оздравителния процес.
На същата е нанесен единствен удар, поради което и въззивният съд намира за
справедливо обезщетението за претърпените от нея болки и страдания да бъде в
размер на 1000 лв. Що се отнася до претърпените от пострадалия Г. неимуществени
вреди, то и по отношение на него липсват доказателства за последвали усложнения
в здравословносто му съСие или за по-голяма продължителност на протеклото
лечение от обичайното. Предвид това справедлив размер на обезщетението за
претърпените от пострадалия Г. неимуществени вреди се явява този от 6000 лв. Обжалваната присъда следва да бъде
изменена като размерът на присъденото на гражданския ищец Г обезщетение за
неимуществени вреди бъде намален от 12000 лв. на 6000 лв., а размерът на
присъденото на гражданския ищец Га обезщетение за неимуществени вреди бъде
намален от 2500 лв. на 1000 лв.
С оглед намаления размер на уважените
граждански искове, първоинстанционната присъда следва да бъде изменена и в
частта й относно размера на държавната такса, която подс. П. е осъден да
заплати, като той бъде намален съответно от 630 лв. на 290 лв., съобразно
намаления размер на уважените граждански искове.
В останалата й част, поради липса на
основания за нейното изменение или отмяна, обжалваната първоинстанционна
присъда следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание
чл. 337, ал. 3, вр. чл. 334, т. 3 и чл. 338 НПК Ямболският
окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда №
147 от 25.11.2015 г. по НОХД №
202/2014 г. по описа на Ямболския
районен съд като:
НАМАЛЯВА размера на присъденото на гражданския
ищец И.В.Г. обезщетение за причинени неимуществени
вреди от 12000 /дванадесет хиляди/ лева на 6000 /шест хиляди/ лева;
НАМАЛЯВА размера на присъденото на гражданския
ищец Г.Т.Г. обезщетение за причинени неимуществени
вреди от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на 1000 /хиляда/ лева;
НАМАЛЯВА размера на държавната такса, която подс. П.П.
е осъден да заплати, от 630 /шестотин
и тридесет/ лева на 290 /двеста и деветдесет/
лева, съобразно намаления размер на уважените граждански искове.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата й част.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.