Р Е Ш Е Н И Е

№ 14 5.02.2016г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд ІІ- ри въззивен наказателен състав

На 27 януари 2016 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пепа Чиликова

Членове: Петранка Жекова

Ива Коджабашева

Секретар Ив.З.

Прокурор Живко Илиев

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внохд. № 465 по описа за 2015г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалби на въззивниците подсъдими А.И. депозирана, чрез служебно назначения му защитник адв. С.Г. ***, С.А.Г. депозирана, чрез служебно назначения му защитник адв. Г.Г. и А.Н.Г., депозирана чрез защитника си адв.М.Г. против присъда № 150/ 30.11.2015г.постановена по нохд № 1116/2015г.по описа на ЯРС.

На основание чл.320 ал.5 от НК подсъдимия М.М. се присъедини към жалбите на останалите въззивници – подсъдими.

С обжалваната присъда въззивниците- подсъдими С.Г., А.И., А.Г. и М.М. са признати за виновни в това, че за времето от 18 часа на 9.03.2015г.до 7,30часа на 10.03.2015г.в гр.Ямбол , от склад находящ се на ул.”Преслав” № 269, действайки в съучастие и след предварителен сговор помежду си, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот са отнели чужди движими вещи на обща стойност 5 552,12лв.от владението на собственика им „Е И” ООД -Ямбол представлявано от Н. Б без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, подсъдимия А.Г. е действал в условията на опА.рецидив, а подсъдимите А.И. и М.М. макар и непълнолетни към момента на извършване на деянието са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, поради което и на основание

чл.195 ал.1 т. 3 и 5 , вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.54 и чл.58а ал.1 от НК подс.С.Г. е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода;

чл.196 ал.1 т.2 , вр.с чл.195 ал.1 т.3 и 5, вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.29 ал. буква „б” , вр.с чл.54 и чл.58 а ал.1 от НК подс.А.Г. е осъден на две години и четири месеца години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор;

чл.195 ал.1 т. 3 и 5 , вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.63 ал.1 т. 3, вр.с чл.54 и чл.58а ал.1 от НК подс.А.И. е осъден на осем месеца лишаване от свобода и

чл.195 ал.1 т. 3 и 5 , вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.63 ал.1 т. 3, вр.с чл.54 и чл.58а ал.1 от НК подс.М.М. е осъден на десет месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 НК е отложено изтърпяването на наложените наказания на подсъдимите С.Г., А.И. и М. М за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимите са осъдени да заплатят и направените по делото деловодни разноски.

Разпоредено е веществените доказателства два катинара като вещи без стойност да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата.

В жалбата на А.И. се навеждат доводи за неправилна правна квалификация на извършеното от него престъпление. Сочи се, че същият е участвал в деянието като помагач, а не в качеството на извършител, поради което квалификацията по чл.195 ал.1 т.5 НК е неправилна. На това основание се иска съдът да измени присъдата относно правната квалификация и вида на наложеното наказание като наказанието лишаване от свобода да бъде заменено с обществено порицание или да се приложи разпоредбата на чл.61 НК и да се освободи от налагане на наказание.

В жалбата на С.Г. също се навеждат доводи за неправилна правна квалификация на деянието. Сочи се, че е участвал в изпълнителното деяние като помагач, а не като извършител и на това основание квалификацията на престъплението по чл.195 ал.1 т.5 НК е неправилна. Иска се и съдът да отчете в достатъчна степен наличните смегчаващи вината обстоятелства по отношение на него , а именно самопризнанията и чистото му съдебно минало. В предвид това налагане на по- леко наказание.

В жалбата на въззивника А.Г. се иска изменение на присъдата в наказателно- осъдителната й част, като по отношение на него се определи наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК. Като смегчаващи вината обстоятелства се сочат самопризнанията му, проявеното критично отношение към извършеното и тежкото му семейно и материално положение.

В жалбата на М.М. се навеждат доводи за несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че съдът не е отчел в достатъчна степен обстоятелството, че М. не е инициатора за извършване на кражбата, а напротив той се е оказал „ на неподходящо място и в неподходяща компания”. Иска се изменение на присъдата като на същия се наложи по- леко наказание.

Участващият по делото прокурор от Ямболската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбите, поради което иска да се потвърди присъдата на районния съд.

В съдебно заседание въззивникът- подсъдим А.Г. участва лично и с упълномощения си защитник адвокат Г., чрез която поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Излагат се подробни съображения за тежкото му материално положение, а именно че има многодетно семейство за което следва да се грижи и изхранва. Сочи се, че съдът е допуснал нарушение на закона като е отчел при определяне размера на наказанието обстоятелството, че е извършил деянието в условията на опА.рецидив и предишните му осъждания, които обстоятелства са елемент от състава на престъплението и не би следвало да се отчитат като отегчаващи вината обстоятелства. На това основание се иска съдът да измени присъдата по отношение на подсъдимия Г. и да му определи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК.

Въззивникът- подсъдим С.Г. участва в съдебно заседание лично и със служебно назначения си защитник на първата инстанция адв.Г., чрез който поддържа жалбата си. Излагат се подробни съображения, че А.И. и С.Г. не са участвали в изпълнителното деяние на отнемането на вещите, а са взели участие в тяхното отчуждаване. На това основание се иска изменение на присъдата като подс.С.Г. бъде оправдан по обвинението по чл.195 ал.1 т.5 НК, тъй като е участвал като помагач. На това основание се иска наказанието по отношение на него да се определи при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК.

Въззивникът- подсъдим А.И. участва в съдебно заседание лично и със служебно назначения си защитник на първата инстанция адв.С. Танчева, чрез която поддържа изцяло жалбата си по подробните съображения изложени в нея.

Въззивникът- подсъдим М.М. участва в съдебно заседание лично и със служебно назначения си защитник на първата инстанция адв.М., чрез който поддържа изцяло жалбата си по съображенията изложени в нея. Излагат се многобройните смегчаващи вината обстоятелства, а именно чистото съдебно минало, лошите битови условия в които живее това население, самопризнанията му и съдействието което е оказал на разследващите органи. На това основание се иска наказанието по отношение на него да се определи при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК.

ЯОС след като обсъди доводите в жалбата, пледоариите на защитниците на въззивниците- подсъдими и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на присъдата и приема следното:

Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лица имащи право и интерес да обжалват. Разгледани по същество същите се явяват неоснователни по следните съображения:

Съдебното производство в районния съд е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК. В първото по делото съдебно заседание подсъдимите са се признали за виновни и са признали изцяло фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, като са изразили искане да не се събират доказателства в тази насока. С нарочно определение по чл. 372 ал.4, вр.с чл.371 т.2 от НПК съдът е приел, че при постановяване на присъдата ще ползва доказателствата събрани на досъдебното производство.

Присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се споделя от въззивната инстанция.

Подсъдимият А.Г. е роден на ***г***, с начално образование, не работи, не женен и живее в същия град. Осъждан е както следва:

С определение № 1029/ 31.10.2008г. по нохд № 1213/08г.на ЯРС, в сила от 31.10.2008г. е одобрено споразумение, с което Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 и т.7, вр.с чл.20 ал.2 и чл.26 ал1 НК и на основание чл.55 ал.1 т.1 му е определено наказание три месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години и

С определение № 26/ 7.02.2013г. по нохд № 101/13г.на ЯРС, в сила от 7.02.2013г.е одобрено споразумение, с което Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т.5 и т.7 НК и на основание чл.55 ал.1 т.1 му е определено наказание пет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 25.07.2013г.

Подсъдимият е осъждан още три пъти за извършване на престъпления против собствеността, като тези присъди не са съставомерни относно правната квалификация по чл.29 ал.1 буква „б” НК. Същите обаче следва да се вземат предвид при индивидуализацията на наказанието.

Подсъдимият С.Г. е роден на ***г***, неграмотен е , не работи и не е осъждан.

Подсъдимият А.И. е роден на ***г***. От приложената по делото характеристична справка изготвена от инспектор от ДПС /прил.на л. 119 от ДП/ е видно, че същия е ученик в четвърти клас и е добър ученик. От обясненията на И. и показанията на майка му св.Тодорка Минева е видно, че той е неграмотен и не може да чете и да пише. Не е осъждан, регистриран е в ДПС от 1.09.2014г., но няма налагани наказания.

Подсъдимият М.М. е роден на ***г***, с основно образование е и не е осъждан. От приложената по делото характеристична справка изготвена от инспектор от ДПС /прил.на л. 109 от ДП/ е видно, че същия не е регистриран в ДПС.

На 9.03.2015г.четиримата подсъдими се срещнали в ромската махала, като А.Г. им предложил да извършат кражба на кабели от склад на Завода за технически каучукови изделия, наричан от тях завода за гумени играчки. Останалите подсъдими се съгласили и в изпълнение на намисленото се отправили към ЗТКИ находящ се на ул.”Преслав” № 269, като подходили от страната на река Тунджа. В неустановен период от време от 18 часа на 9 март до 7,30часа на 10 март 2015г.подсъдимите А.Г. и М.М. прескочили оградата и влезли в двора на предприятието, а подсъдимите А.И. и С.Г. останали отвън за да поемат подаваните им от другите двама подсъдими вещи. А.Г. и М. се придвижили до склад ползван под наем от „Електра инженеринг” ООД Ямбол, представлявано от св.Б. А.Г. счупил катинара заключващ входната врата на склада и по този начин двамата подсъдими проникнали в помещението. От там взели различни видове кабели навити на рула и описани подробно по вид и размер в мотивите на обжалваната присъда. Взели и електрожен „Кракра” и ножица за рязане на арматура. Посочените вещи подали на чакащите ги от външната страна на оградата С.Г. и А.И., а след това излезли навън. Четиримата подсъдими отнесли отнетите вещи в дома на подс.А.Г.. Следващата вечер отново четиримата подсъдими отишли в двора на ЦДГ”Люляците” в ж.к.”Райна Княгиня” и започнали да горят изолацията на част от откраднатите кабели. В 3,55 часа на 11.03.2015г.в ОДМВР Ямбол е получен сигнал, че в двора на детската градина се горят кабели. Св. П Н. служител на сектор Охрана на обществения ред при ОДМВР – Ямбол и колегите му Хр. П и Д. Г. били изпратени за проверка на сигнала, но при пристигането им подсъдимите избягали и оставили на място горящите кабели. Служителите на полицията ги прибрали в гараж на МВР, а на 12.03.2015г.са предадени с протокол за доброволно предаване по делото. На 13.03.2015г. е извършен оглед на веществените доказателства, за което следствено действие е съставен протокол / прил.на .32 от ДП/. Установено е, че същите представляват меден проводник и са с общо тегло 69 кг. С протокол за доброволно предаване от 11.03.2015г.подсъдимият М. М е предал част от отнетия проводник , който е с общо тегло 93кг.

На ДП е разпитан в качеството на свидетел управителя и един от собствениците на „Електра инженеринг” ООД Ямбол – св. Н. Б, като същия в качеството си на собственик на подробно описва вида и количеството на отнетите вещи

От заключенията изготвената по делото електротехническа експертиза от вещото лице инж.Б, допълнителна такава и от заключението на стоково- оценителната експертиза на вещото лице М.Д е видно, че общата стойност на отнетите вещи 5552,12лв. Стойността на възстановения кабел е 995,84г., а стойността на иззетия обгорен кабел оценен като отпадъчен меден проводник е 483лв.

Районният съд за да постанови присъдата си е приел за установена същата фактическа обстановка, като правилно и обосновано е кредитирал всички събрани гласни и писмени доказателства на досъдебното производство- обясненията на подсъдимите С.Г., А.Г., И. и М , показанията на свидетелите Н. Б, П П, Т.М /майка на непълнолетния И./ и Т.Д /майка на непълнолетния М./, от заключенията на стоковата и електротехническите експертизи и приложените по делото писмени доказателства- протокол за оглед на местопрестъпление, протоколи за доброволно предаване, разписки за получаване, фактури за закупуване на кабели, справки за съдимост на подсъдимите и писмени характеристични данни .

Всички посочени доказателства са безспорни и кореспондират помежду си , поради което решаващата инстанция правилно и обосновано ги е кредитирала.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимия А.Г. е осъществил състава на престъпление по Чл.196 ал.1 т.2 , вр.с чл.195 ал.1 т.3 и 5, вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.29 ал. 1 буква „б” НК, подсъдимия С.Г. е осъществил състава на престъпление по чл.195 ал.1 т. 3 и 5 , вр.с чл.194 ал.1 от НК, а подсъдимите А.И. и М.М. състава на престъпление по чл.195 ал.1 т. 3 и 5 , вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.63 ал.1 т. 3 НК, тъй като за времето от 18 часа на 9.03.2015г.до 7,30часа на 10.03.2015г.в гр.Ямбол, от склад находящ се на ул.”Преслав” № 269, действайки в съучастие и след предварителен сговор помежду си, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот са отнели чужди движими вещи на обща стойност 5 552,12лв.от владението на собственика им „Електра Инженеринг” ООД -Ямбол представлявано от Н. Б без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, подсъдимия А.Г. е действал в условията на опА.рецидив, а подсъдимите А.И. и М.М. макар и непълнолетни към момента на извършване на деянието са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

Районният съд е направил пълен правен анализ на извършеното от подсъдимите деяние, който се споделя от въззивната инстанция и поради липса на обжалване в тази насока е ненужно да се преповтаря.

Оспорва се единствено формата на съучастие от страна на подсъдимите С.Г. и А.Г. като се сочи, че същите са участвали като помагачи, а не като извършители на инкриминираното престъпление и на това основание се иска да бъдат оправдани по обвинението по чл.195 ал.1 т.5 НК. Твърдението е неправилно, тъй като изпълнителното деяние на престъплението кражба е двуфазно на отнемане на вещта, с което се прекратява фактическата власт на собственика върху нея и след това установяване на своя фактическа власт. Когато деецът вземе участие в една от двете фази на престъплението той се счита за извършител, а не помагач, тъй като помагача не взема пряко участие в изпълнителното деяние, а единствено улеснява неговото извършване. Подсъдимите биха били помагачи само ако са стояли в близост до мястото на кражбата за да наблюдават дали няма да се появи пазача на обекта или друго лице без обаче да вземат участие в самото изпълнително деяние. В момента, в който същите са поели отнетите вещи от подсъдимите М. и А.Г. и заедно с тях са ги отнесли в дома на А.Г. те са взели участие втората фаза на престъплението, а именно установяване на фактическа власт върху предмета на кражбата. С това свое деяние същите са извършители в кражбата, а не помагачи. Разбира се степента им на участие в престъплението следва да намери отражение при индивидуализацията на наказанията им.

Относно вида и размера на наложените наказания:

При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимите районният съд е отчел всички налични смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че наказанието на подсъдимите следва да бъде определено при условията на чл.54 НК, с прилагане на разпоредбата на чл.58а ал.1 НК. Въззивният съд споделя всички изложени от решаващата инстанция смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които са ценени обективно и правилно при определяне на наказанията на подсъдимите.

Жалбата на подсъдимите, с която се прави искане за определяне наказанието при условията на чл.55 от НК е напълно неоснователна, тъй като по отношение на четиримата подсъдими не са налице нито изключителни нито многобройни смегчаващи вината обстоятелства , които да обосновават приложението на чл.55 от НК. Не е налице втората кумулативна предпоставка, а именно предвиденото в закона наказание да е несъразмерно тежко на степента на обществената опасност на инкриминираното им престъпление.

Твърдението на защитника на подсъдимия А.Г., че съдът незаконосъобразно е отчел като отегчаващи вината обстоятелства предишните му осъждания, тъй като същите са елемент от състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.2, вр.с чл.29 ал.1 буква „б” НК е неоснователно. Този извод е неправилен, тъй като подсъдимият е осъждан пет пъти, като две от осъжданията му са основание извършеното от него деяние да се квалифицира като извършено в условията на опА.рецидив по буква „б” на чл.29 ал.1 НК, а останалите три осъждания правилно са приети като отегчаващи вината обстоятелства. Още повече, че и с трите присъди е осъден за извършване на кражби. От изложеното следва да се приеме, че подсъдимият А Г. е приел кражбата като източник на доходи и средство да издържа семейството си. Обстоятелството, че има малолетни деца и съпруга за която да се грижи следва да бъде стимул за него да намери работа и да получава законови доходи , а не да краде за да издържа семейството си. Самопризнанията на подсъдимия са взети предвид за да се разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие и именно това е основание наказанието му да се опреди при условията на чл.58а ал.1 НК, поради което то не следва да се отчита повторно като отделно смегчаващо вината обстоятелство. Специалната превенция на наказанието е да превъзпита извършителя на престъплението и да окаже спрямо него възпиращо въздействие, като на това основание съдът приема, че наложените минимални предходни наказания на подсъдимия при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК не са изпълнили своите цели. При индивидуализацията на наказанието следва да се отчете и обстоятелството, че А Г. е инициатора за извършването на престъплението, както и че той е счупил катинара на складовото помещение, поради което неговия дял в общата задружна престъпна дейност е по- голям. По изложените съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно наказанието на подсъдимия А Г. е определено при условията на чл.54 НК. Определеното наказание три години и шест месеца лишаване от свобода е справедливо и дори е силно занижено в предвид наличните отегчаващи вината обстоятелства, поради което не са налице основания за намаляване на неговия размер. Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.58а ал.1 НК и така определеното наказание е намалено с една трета и подс.А Г. е осъден на две години и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Съдът споделя доводите, че по отношение на подсъдимия са налице законови пречки за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК в предвид предишните му осъждания.

Въззивната инстанция не споделя доводите на защитниците на подсъдимите С.Г., А.И. и М.М. за явна несправедливост на наложените им наказания и искане същите да бъдат определели при условията на чл.55 ал.1 НК. По отношение на тримата подсъдими като смегчаващо вината им обстоятелство следва да се отчете чистото им съдебно минало и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина на досъдебното производство. Това обаче не е основание за прилагане разпоредбата на чл.55 НК, тъй като за да се приложи тази разпоредба е необходимо да са налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства или изключително такова , както и съдът да стигне до извода, че налагането дори на най- лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко в предвид степента на обществената опасност на деянието и личността на дееца. Извършеното от подсъдимите престъпление е с висока степен на обществена опасност, в предвид динамиката на този вид престъпления, високата стойност на отнетите вещи, както и наличието на две квалифициращи обстоятелства- предварителен сговор и разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот. Изложеното не дава основание да се счита, че предвиденото в закона наказание за това престъпление е несъразмерно тежко, а и по отношение на тримата подсъдими не са налице и многобройни смегчаващи вината обстоятелства нито е налице изключително такова. По тези съображения проверяващия съд приема, че правилно наказанията на подсъдимите са определени при условията на чл.54 НК. Определените наказания две години лишаване от свобода за подс.С.Г., една година лишаване от свобода за подс.А.И. и една година и три месеца лишаване от свобода на подс.М.М. са справедливи и съответни на степента на участие на всеки един от подсъдимите в общата престъпна дейност. Правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.58а ал.1 НК като така определените наказания са намалени с по една трета. Подсъдимият С.Г. е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода , подс.И. на осем месеца и подс.М. на десет месеца.

По отношение на тримата подсъдими е приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 НК и изтърпяването на наказанията им е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е изложил подробни съображения в тази насока и е ненужно да се преповтарят.

Правилно са присъдени всички направени по делото разноски.

По отношение на приложените по делото веществени доказателства- два катинара съдът е постановил да бъдат унищожени, след влизане в сила на присъдата като вещи без стойност. Това решение също е правилно и законосъобразно.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на осн. чл.338 НПК , Ямболския окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № присъда № 150/ 30.11.2015г.постановена по нохд № 1116/2015г.по описа на ЯРС.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.