Р Е Ш
Е Н И Е
№ 12 03.02.2016 год.
гр.Ямбол
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд, II-ри
наказателен състав
На 02 февруари 2016 година,
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕПА ЧИЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
Секретар Ив.З.
Прокурор Ж.ИЛИЕВ
Сложи на разглеждане докладваното от съдия П.Чиликова
ВНОХД № 451 по описа за 2015 год.
И
ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ
ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството пред ЯОС
е образувано по въззивна жалба на К.М. *** чрез служебния
му защитник -адвокат Пл.М. от ЯАК против Присъда № 170/ 27.11.2015 год., постановена
по НОХД № 758/2015 год. по описа
на РС гр.Елхово.
С атакуваната присъда въззивника -подсъдим М. е признат
за виновен,в това че на
25.11.2015 г.,в 20,00 часа,по път I-7,на
км.290 ,в посока от гр.Ямбол
за гр.Елхово е
управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ СТ 65 68 АВ ,без съответно свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за правоуправление с Наказателно
постановление №115-0261-000280/24.07.2015 г. на ВНД Началник на РУП-Елхово,вл.
в сила 11.08. 2015 г.,поради което и на
основание чл.343в ал.2 вр. с ал.1 от НК и в
условията на чл. 58а ал.1 от НК му е
определено наказание от ДЕСЕТ
месеца „Лишаване от
свобода”,което да се изтърпи
в затвор при първоначален „строг
„ режим както и
наказание „Глоба „ в полза на държавата
в размер на 500 лева.
Във въззивната жалба
на подс.М.
се навеждат
доводи за необоснованост
и незаконосъобразност на атакуваната присъда както и
доводи за явна несправедливост
на наложеното наказание.Твърди се
,че наказанието не съответства
на тежестта на деянието и на
личната обществена опасност на дееца.Настоява се за
приложение на разпоредбата на чл. 55
ал.1 т.1 от НК предвид наличието на
многобройни смекчаващи вената на
подс.М.
обстоятелства както и за
приложение на нормата на чл. 55
ал.3 от НК по
отношение на кумулативно предвиденото и наложено
наказание „ глоба”.В този смисъл се
настоява въззивният
съд да постанови решение , с което
да измени първоинстанционната присъда
като приложи в частта за наказанието разпоредбата на чл. 55 ал.1 т. 3
и ал.3 от НК
и намали значително размера на наложеното на
подсъдимия наказание.
В съдебно
заседание въззивника-подсъдим М. се явява лично и наред
със защитник- адвокат. Защитата поддържа
въззивната
жалба на сочените
основания.
Представителят
на ЯОП счита въззивната жалба за неоснователна ,
а атакуваната присъда на ЕРС за законосъобразна , обоснована
и справедлива.Навеждат
се доводи ,че държавното обвинение напълно споделя
мотивите на първоинстанционния съд за липсата на
основания за приложение
разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1
НК и
на чл. 55 ал.3 от НК при
определяне на наказанието на подс.М..
Настоява се атакуваната присъда да се потвърди като не страдаща от твърдяните във възивната жалба
пороци.
Съдът след като се запозна с изложеното
във въззивната
жалба ,с доводите на страните
и обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и
в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр.
чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА
като подадена от лице
, имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледана по същество
се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА,
предвид следното:
Фактическите положения, приети за установени са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл. 14 ал.1 от НПК,решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи касателно осъществено както от обективна така и от субективна страна на престъпно деяние по чл. 343в ал.2вр. с ал.1 НК от страна на подсъдимия.Проверяващата инстанция споделя приетото за установено от фактическа страна в хода на първоинстанционното производство и след служебна проверка ,обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и отчитайки обстоятелството ,че приетото за установено от фактическа страна не се оспорва от страните ,се присъединява изцяло към изводите на ЕРС досежно безспорно установеното от фактическа страна,поради което и същото не следва да се преповтаря.
При така установената
фактическа обстановка ,възз. съд прави
следните правни изводи:
Правилни , обосновани и законосъобразни са доводите на решаващия съд, че от събраните по делото доказателства може да се направи безспорен и несъмнен извод , че подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му от ЕРП обвинение за престъпление по чл. 343в ал.2 вр. с ал.1 от НК и в този смисъл правилно и законосъобразно подс.М. е признат за виновен по повдигнатото му и поддържано от ЕРП обвинение.
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Осъществено е съставомерно деяние по посочения текст от НК.Както правилно
и законосъобразно констатира ЕРС е
безспорно авторството на престъпното
деяние – в този смисъл са както самопризнанията на подсъдимия ,така
и всички събрани в хода на
производството гласни и
писмени доказателства.Видно от свидетелските показания
на полицаите от РУП
Елхово- свидетелите К и И,на
инкриминираната дата, при
рутинна проверка на км.
290 на
главен път I-7 на
движещия се в посока
към гр. Елхово лек автомобил
марка „Фолксваген Голф” с рег.№
СТ 65 68 АВ ,подс.М. не представя свидетелство
за правоуправление на МПС.
При справка чрез работната станция за отдалечен достъп по документите
за самоличност представени от подсъдимия
,двамата свидетели
констатират,че М. е неправоспособен водач,не притежава
свидетелство за правоуправление на МПС
както и че спрямо него е
издадено НП за нарушение
на ЗДвП касателно управление
на МПС без свидетелство за
управление и това
издадено НП е влязло
в законна сила.
От обективна страна на следващо място
е безспорно ,че подс.М. ,който
никога не е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС ,на
инкриминираната дата ,управлява процесното МПС
в рамките на
едногодишния срок след влизане в сила на
НП ,с което е санкциониран за
същото обстоятелство и същото
деяние по административен ред. .Несъмнено
е налице влязло в сила НП № 15-0261-000280/24.07.2915 г. на ВНД Началник
на РУП Елхов,в сила от 11.08.2015 г. ,т.
е. действията на подс.М. по
управление на МПС без притежаване на съответното свидетелство за това
са в рамките на
едногодишния срок от наказването му за
същото деяние по
административен ред. Именно в
този предвиден от материалната наказателна
норма едногодишен срок ,започващ да
тече от влизане в сила на
НП , с което лицето
е наказано по
административен ред ,всяко
констатирано по съответния ред
управление на МПС без свидетелство за правоуправление прави действието съставомерно от обективна страна като престъпно деяние по чл. 343 в ал.2 от НК.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Несъмнено въззивника-
подсъдим М. е действал виновно с форма на вина пряк умисъл при осъществяване
на вмененото му
престъпление .Същият
несъмнено е съзнавал
,че не притежава свидетелство
за правоуправление на МПС
,бил е наясно, че е
налице разрешителен режим за снабдяване
с такова свидетелство ,съзнавал
е че не притежава качеството на
водач на МПС по смисъла на ЗДвП и
неговия правилник за
приложение,съзнавал е общественоопасния
характер както и
вредоносните последици , но е
искал и пряко е целял тяхното настъпване.
Касателно
наложеното наказание :
За осъщественото от въззивника- подсъдим
М. престъпно деяние
по чл.343в ал.2 вр. с ал.1 НК
материалната норма предвижда
наказание “Лишаване от свобода” от
1 до 3 години/след
изменението с ДВ бр. 74 от 2015 г./.Решаващият съд при
индивидуализацията на
наказанието обосновано и законосъобразно е взел предвид високата степен на
обществена опасност на деянието и многократните
предишни осъждания на подсъдимия , вкл. и за престъпно деяние по чл. 343в ал.2 вр.
с ал.1 от НК.Обосновано като
смекчаващи вината обстоятелства решаващия
съд е отчел възрастта на подс.М. както и
добросъвестното му процесуално
поведение както в хода на Дп ,така и
в хода на съдебното такова като именно
добросъвестното поведение на подсъдимия е допринесло за бързото
изясняван на фактическата обстановка
и приключване на производството като
незабавно такова по смисъла на
Глава XXV-та от НПК В този
смисъл според проверяващата инстанция
правилно, обосновано и законосъобразно ,решаващия
съд е приел ,че се касае
за баланс между отегчаващите и смекчаващите вината
на подс.М. . В
конкретиката на изложеното като
неоснователни се преценяват доводите на защитата на подс.М. за
явна несправедливост на
атакувания съдебен акт. Правилно и обосновано ЕРС
е отказал приложението на 55
ал.1 т.1 от НК като е констатирал ,че не са налице многобройни смекчаващи вината
на подс.
М. обстоятелства и
мотивирано е отказал да наложи
по- ниско по размер наказание
под предвидения законов минимум.
Проверяващата инстанция споделя правните изводи на ЕРС
касателно вида
и размера на наложеното
наказание като счита същото
за законосъобразно и справедливо.Отчитайки трайните престъпни навици на подс.М. и
обстоятелството ,че изтърпените
от него ефективно наказания
„лишаване от свобода” ,вкл. и за престъпление по чл. 343в ал.2 вр.
с ал.1 от НК, не за
изиграли целената от наказателния
закон превантивна и
възпиращо- възпитателна
функция по отношение
на подсъдимия,ЕРС му е определил
наказание от ЕДНА година
и ТРИ месеца „лишаване от свобода „ ,което след редукцията по чл. 58а
ал.1 от НК с 1/3 окончателно
е в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА”лишаване от свобода”.Правилно и законосъобразно предвид законовата невъзможност за приложение на
условното осъждане по чл. 66 ал.1 от НК досежно подс. М.- аргумент от предходните му ефективни осъждания на
„лишаване от свобода „ на
същия е
определен първоначален
„строг” режим за
изтърпяване в затвор на осн. чл. 60
ал.1 и чл. 61 т.2 от
ЗИНЗС.Законосъобразно на подс.М. е наложено
и кумулативно предвиденото в
материалната норма наказание
„Глоба „ като е определен размер
от 500 лева,който размер е в рамките
на предвидения от закона
минимум.
Въззивната инстанция
намира,че така определеното законосъобразно наказание
се явява твърде снизходително ,
предвид множеството предишни осъждания
на подсъдимия и
трайната му престъпна воля да
продължава да управлява МПС
без да има свидетелство
за правоуправление ,с което
поставя в реална опасност както своя
собствен живот ,така и
живота и телесната неприкосновеност на останалите участници
в движението по пътищата. В този смисъл според проверяващата
инстанция както
наказанието”лишаване от свобода „ , така
и наказанието „глоба „ са определени
от ЕРС в твърде нисък размер
,несъответен на обществената опасност на деянието и
личната завишена обществена
опасност на дееца- при
липсата на протест на прокурора за въззивната инстанция
съществува законова невъзможност
да увеличи размера на определените
от решаващия съд наказания
по аргумент от разпоредбата на чл.337 ал.2 т.1 от НПК.
Водим от гореизложеното въззивният съд намира ,че атакуваната присъда като ЗАКОНОСЪОБРАЗНА,ПРАВИЛНА
,ОБОСНОВАНА и ПОСТАНОВЕНА
ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА следва ДА СЕ ПОТВЪРДИ, а въззивната жалба КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА
- да се остави
БЕЗ УВАЖЕНИЕ..
Ето защо и на осн. чл. 338 вр. с чл.334 т.6 от НПК ,Ямболският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда №170 /27.11.2015 г. ,постановена по НОХД № 758/2015 год. по описа
на Елховския районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.