Р
Е Ш Е Н И Е
№ 8 08.02.2016 г.
гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІІІ-ти
въззивен наказателен състав на 27 януари 2016 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ИВА КОДЖАБАШЕВА
Секретар: М.К.
Прокурор: Д.Г.
като разгледа докладваното от съдия
КОНДОВА
ВНОХД № 441
по описа на ОС-Ямбол за 2015 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на
чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по протест на РП-Ямбол и по жалба на гражданския
ищец и частен обвинител Г.С., подадена чрез повереника – адвокат от АК-Ямбол,
против Присъда № 139 от 11.11.2015 г., постановена по НОХД № 407 по описа на
Ямболски районен съд за 2014 г.
С присъдата подсъдимият К.Х.П. е признат за невиновен в
това на 18.05.2013 г. около 17.30 часа в гр. Ямбол, на кръстовището между ул.
Граф Игнатиев и ул. Милин камък, при управление на МПС – собствен лек автомобил
„Мазда 323” с рег. № У ****АК, да е нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.37, ал.1 от ЗДвП,
чл.47, ал.1 от ЗДвП, чл.84, ал.2 от ППЗДвП, чл.102 от
ППЗДвП, в резултат на което да е допуснал ПТП и по
непредпазливост да е причинил на Г.М.С. тежка телесна повреда и средна телесна
повреда, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му
обвинението по чл.343, ал.1, бук.“б“, пр.1 и пр.2, вр.чл.342,
ал.1 от НК.
С присъдата - предмет на въззивната проверка, е отхвърлен
като неоснователен предявения граждански иск от Г.М.С. срещу подсъдимия П.
за сумата от 140 000 лева, за причинени неимуществени вреди.
На основание
чл. 190, ал.1 от НПК съдът е постановил разноските по делото да останат за
сметка на органите, които са ги направили.
С протеста се
прави оплакване за необоснованост и неправилност на присъдата като постановена
в нарушение на материалния и процесуалния наказателен закон. Посочва се, че първоинстанционният съд необосновано, при
непълно и неточно обсъждане и тълкуване на доказателствата по делото и в
нарушение на материалния закон е приел, че подсъдимият К.П. не е осъществил
вмененото му във вина престъпно деяние. Според прокурора, заключението по
назначената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза е
единствено обективното, т.к. именно то дава категорични и ясни отговори на
всички въпроси относно механизма на възникналото ПТП, начина на причиняване на
телесните повреди и констатираните следи по автомобила, съпоставяйки ги с
механизма на транспортното произшествие. В тази връзка, държавният обвинител
счита, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал с доверие
заключенията по останалите назначени по делото в хода на проведеното съдебно
следствие автотехнически експертизи, а не първоначалната такава, както и
неправилно е отхвърлил като необективни показанията на единствения свидетел
очевидец – И.Т., въпреки, че същите се подкрепят от показанията на свидетелите И.С.,
Т.Д., К.К. и М.Д., както и от заключението по автотехническата експертиза,
назначена в досъдебното производство. Иска се отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или
алтернативно – отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която
подсъдимият П. да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му във вина
престъпно деяние, с всички законни последици от това.
Във въззивната
жалба се навеждат бланкетни доводи за неправилност на първоинстанционната присъда,
като постановена в нарушение на материалния и процесуалния наказателен закон,
както и за необоснованост и явна несправедливост на същата. В тази връзка се
иска отмяна на присъдата в наказателната и в гражданската й части и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Алтернативно се
претендира за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен в това да е извършил престъплението, в
което е обвинен, като му бъде наложено съответното и справедливо наказание,
както и да бъде уважен предявеният от въззивника Г.С. против подс.П. граждански
иск за претърпени неимуществени вреди в пълния му размер, ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане. Претендират се и направените от гражданския ищец и частен обвинител
разноски по делото.
По делото е депозирано допълнение към въззивната жалба. В
него са изложени подробни аргументи в посока необоснованост на постановената
присъда, както и неправилност на същата като постановена при допуснато от
първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
неправилно анализиране на събраните доказателства, в частност на показанията на
единствения свидетел – очевидец И.Т., както и на заключението по назначената по
делото в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза.
В съдебно заседание ОП-Ямбол редовно призована изпраща
представител. Последният поддържа протеста и моли да бъде уважен, но не по изложените
в него съображения, а поради това, че по време на съдебното следствие е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в постановен от
съда в съдебно заседание, проведено по делото на 11.11.2015г., отказ да приеме
исканото от прокурора изменение на обвинението по реда на чл.287, ал.1 от НПК. Моли
въззивният съд да отмени присъдата
изцяло и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Въззивникът –
гр.ищец и частен обвинител Г.С. участва чрез повереника си – адвокат от
АК-Ямбол. Последния се присъединява към становището на прокурора за допуснато в
хода на съдебното следствие съществено процесуално нарушение, поддържа
въззивната жалба и допълнението към нея и моли съда да я уважи по изложените в тях
съображения.
Въззиваемият – подсъдим К.П., редовно призован се явява
лично и с упълномощения от него защитник – адвокат от АК-Ямбол. Оспорват
основателността на въззивната жалба и протест и молят съда да ги остави без
уважение, като потвърди присъдата на РС-Ямбол като правилна и обоснована.
Подсъдимият заявява пред въззивния съд, че поддържа
казаното от неговия защитник в пледоарията му и че не счита себе си за виновен.
Съдът, след като се запозна с изложеното в протеста, въззивната жалба и допълнението към нея,
доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата,
след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с
правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира следното:
Въззивната жалба и протест са процесуално допустими, като
подадени от лица имащи право и интерес да обжалват и в сроковете по чл.319,
ал.1 от НПК. Разгледани по същество се
преценяват като основателни, по следните съображения:
Изпълнявайки
задължението си за цялостна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивният съд трябва на първо място да прецени дали в хода
на проведеното досъдебно производство, както и в хода на първоинстанционното
съдебно следствие са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е
така - дали те са съществени по своя характер и само в случай на липса на
такива нарушения следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай
следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора
или на първостепенния съд, който правен резултат не изисква разглеждане на
спора по същество и не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и
неправилност на присъдата поради неправилно приложение на материалния
наказателен закон. Посоченото правомощие за проверка относно спазването на
процесуалния закон въззивната инстанция упражнява не
само поради релевиран в жалбата и протеста довод за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, но и по силата на законоустановеното
служебно начало да проверява изцяло правилността на оспорения съдебен акт,
независимо от основанията, които са посочили страните, инициирали въззивния контрол и независимо от техните устно изразени
претенции пред въззивния съд.
Съобразно
горното, въззивната инстанция осъществи проверка във
връзка с изпълнение задължението на решаващия съд по охрана процесуалните права
на всички страни в производството, както и за съблюдаване и точно прилагане на
нормата на чл.305, ал.3 от НПК, регламентираща изискванията към мотивите на
присъдата и установи, че първоинстанционната присъда
е постановена при съществени отстраними нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати в съдебната фаза на
процеса.
Внимателният
преглед на извършената от първоинстанционния съд
процесуална дейност и изложените от него мотиви към присъдата разкриват неточно
изпълнение на задълженията му като основна съдебна инстанция при решаване на
настоящия спор. Допуснатите нарушения на процесуалните правила в съдебната фаза
се изразяват в липсата на безпротиворечиви мотиви към
присъдата, които да съдържат установени фактически констатации, непротиворечащи
на направените от съда правни изводи, както и в недопустимо неприемане от
страна на съда на направено от прокурора по реда на чл.287, ал.1 от НПК
изменение на обвинението.
В хода на съдебното следствие, в последното по
делото съдебно заседание, проведено на 11.11.2015 г., прокурорът е направил
искане за повдигане на ново обвинение при съществено изменение
обстоятелствената част на обвинението. Тази негова процесуална дейност е била
обоснована от приетото от него за установено след изслушване на всички
назначени по делото автотехнически експертизи, че подсъдимият е осъществил
престъпното деяние по чл.343, ал.1, б.”б” пр.1 и пр.2 вр.чл.342, ал.1 от НК при
неправилно извършване на маневра „завой надясно”, а не както е описано в
обстоятелствената част на обвинителния акт - при маневра „завой наляво”. Съдът
с протоколно определение е отказал да приеме и да продължи съдебното
производство по делото по новото обвинение, мотивирайки се единствено с това,
че така повдигнато обвинението съдържа вътрешно
„противоречие между приетата нова обстоятелствена част и сочените от прокурора
за нарушени правила за движение по Закона за движение по пътищата”, което
според съда би довело до съществено нарушаване на процесуалното право на защита
на подсъдимия, в случай че новото обвинение бъде прието.
Постановеният
от първоинстанционния съд отказ да приеме направеното от прокурора изменение на
обвинението, изразяващо се в установено в съдебното следствие съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението, според въззивния съд,
съставлява съществено нарушаване на процесуалното право на държавния обвинител
да повдигне и да докаже обвинение, каквото приема за правилно, при спазени от
прокурора процедурни правила за това. Законодателят
в чл.287, ал.1 от НПК е посочил при кои точно обстоятелства може да се направи
изменение на обвинението и това е право на прокурора, върху който лежи тежестта
на доказване и при тяхното наличие съдът не може да откаже приемане на новото
обвинение. Правото на прокурора да направи изменение на обвинението възниква
тогава, когато на съдебното следствие установи основания за съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението, какъвто безспорно е и
процесният случай. В резултат на изслушаните по делото автотехнически експертизи,
прокурорът е преценил, че извършеното от подсъдимия е в резултат на осъществена
маневра завой надясно, а не описаната такава в обстоятелствената част на
обвинителният акт – завой наляво. Това, видно от мотивите към присъдата, е
възприел от фактическа страна впоследствие и съдът. Въпреки това, съдът е
отказал да приеме измененото обвинение, повдигнато от прокурора в съдебно
заседание. Само по себе си последното е довело до съществено ограничаване и
нарушаване на процесуалните права на държавния обвинител – порок, достатъчен за
отмяна на присъдата.
Съзряното от
районния съд противоречие между обстоятелствата на новото обвинение и сочените
от прокурора за нарушени правила за движение по Закона за движение по пътищата,
не може да съставлява аргумент за отказ да се приеме направеното изменение на обвинението
при наличие на основанията по чл.287, ал.1 от НПК. Същото е могло да бъде
преодоляно единствено чрез правомощията на съда по чл.288, ал.1 т.1 от НПК, но
само след прието от него преди това изменение в обвинението. Тази поредност в
процесуалната дейност на съда следва не само от съдържанието на чл.287, ал.1 от
НПК, в която не присъства отбелязано задължение на съда да откаже приемане на
изменение на обвинение при наличие на противоречие в него, а и от систематичното
място на разпоредбата на чл.288 от НПК, която е след тази на чл.287.
Отделно от
горното, съдът не е изготвил мотивите към проверяваната присъда при спазване на
изискванията за пълнота, яснота и непротиворечивост на съдържанието им. То е
изключително непълно, тъй като изложените в него фактически и правни изводи са
противоречиви, поради и което са неубедителни. Прочитът на мотивите указва, че
от фактическа страна съдът не приема подсъдимият да е осъществил сблъсък с
велосипедиста. Прието е само, че на кръстовището подсъдимият е осъществил завой надясно, след
което спрял управлявания от него автомобил пред близкия тото пункт /л.2 от
мотивите/. По-нататък обаче, при анализиране на доказателствената съвкупност и
при излагане на изградените от него правни изводи, съдът сочи осъществено от
подсъдимия ПТП с велосипедиста, при което подс.П. е нарушил разпоредбата на
чл.25, ал.1 от ЗДвП, за каквото нарушение съдът подчертава, че на подсъдимия не
е предявено обвинение нито от фактическа, нито от юридическа страна /л.10 от
мотивите/. С така изготвените мотиви, на практика остава неясна волята на съда
както по отношение на фактически установеното от него, така и относно точното
основание, на което подсъдимият е признат за невиновен и оправдан – дали за това,
че не е автор на вмененото му във вина престъпно деяние или за това, че го е
извършил, но поради липса на относимо към поведението му фактическо и
юридическо обвинение, следва да бъде оправдан.
Очевидно последното не е било ясно и за решаващия съд, видно от пълното
отсъствие на мотиви за това на какво основание е отхвърлен предявения по делото
граждански иск. В тази връзка, ако съдът в случая е приел, че извършено е било
престъпление, но за същото не е имало надлежно обвинение, то съдът е бил длъжен
наред с признаване на подсъдимия за невиновен по предявеното му обвинение да
уважи приетия граждански иск за неимуществени вреди.
Намерената непълнота
и неяснота на мотивите, съгласно трайната практика на ВКС на Република
България, се приравнява на липса на мотиви, което съставлява процесуално
нарушение от категорията на съществените, т.к. води до невъзможност страните да
се запознаят с формираната воля на съда и адекватно да се защитават в
производството и също е основание за отмяна на присъдата в наказателната и в
гражданската й част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Присъдата
следва да се отмени и в частта й относно присъждането на разноските по делото,
по който въпрос отново следва да се произнесе първоинстанционният
съд при новото разглеждане на делото с оглед крайния изход на спора.
Настоящата инстанция счита, че не следва да проверява и да се
произнася по наведените в жалбата и протеста
доводи за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт като
постановен при неправилно приложение на материалния закон, т.к. това са въпроси
по съществото на делото и могат да бъдат анализирани само при наличие на постановена
присъда, като краен съдебен акт на едно непорочно водено съдебно производство.
Въззивният съд
намира за необходимо да укаже, че при новото разглеждане на делото съдът следва
да се произнесе както по предявения от пострадалия Г.С. срещу подсъдимия граждански
иск за неимуществени вреди, така и по предявения от него граждански иск за
имуществени вреди. Това указване се налага предвид констатираната липса на
произнасяне от решаващия съд по приетия за разглеждане иск за имуществени вреди
с проверената негова присъда, въобще.
Освен това, при новото разглеждане съдът следва да съобрази,
че двата граждански иска - за имуществени и неимуществени вреди, са предявени
ведно със законните лихви върху сумите по тях, считано от датата на увреждането
до окончателното им изплащане. Неясно защо, първостепенният съд при тяхното
първоначално приемане се е ограничил само до приемане на главните задължения,
без да приеме и без същевременно да е отказал да приеме съпътстващите ги
акцесорни задължения.
С оглед на изложеното и на осн.чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3,
т.1 и т.2, пр.1 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 139 от 11.11.2015 г., постановена по
НОХД № 407 по описа на Ямболски районен съд за 2014 г. и ВРЪЩА делото на
същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.