Р Е Ш Е Н И Е
№ 17 18.02.2015 г. гр. Ямбол
Ямболският окръжен съд, ІІІ-ти въззивен наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря М. К. и с участието на прокурора Д. Г.
като разгледа докладваното
от мл. съдия Коджабашева ВНОХД № 436 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба на
подсъдимия С.Г.Г. срещу Присъда № 134 от 05.11.2015 г. по НОХД № 1391/2014 г. по описа на Ямболския районен съд, с
която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 18.07.2012 г., около 23.30 ч., в
гр. Ямбол, ул. М.М., зад
заведение "Ф.", чрез нанасяне на множество удари с ръце в областта на тялото и
главата, е причинил на М.Д. *** лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата с
наличие на болезнени подутини в тилните области на главата и врата, кръвонасядане в областта на дясната половина на
долната устна, сътресение
на мозъка, кръвонасядане в областта на лявата половина на гръдния кош с охлузване на кожата вляво и кръвонасядане по предната повърхност на дясната предмишница, което е довело до временно разстройство на здравето на
пострадалата, неопасно за живота й, като деянието
е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от
свобода, което на основание
чл. 66, ал. 1 НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години. Със същата присъда подс. Г. е осъден да
заплати на гражданския ищец М.Д. обезщетение за причинените й неимуществени
вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв., гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. На основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимият е осъден да заплати на гр. ищец и частен обвинител Д. направените
от нея разноски в размер на 3200 лв., както и направените по делото разноски в
размер на сумата от 140 лв. в полза на републиканския бюджет и по сметка на ОД
на МВР - Ямбол, сумата от 236.34 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ЯРС, и 120 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
Във въззивната жалба се излагат бланкетно твърдения за незаконосъобразност,
необоснованост и явна несправедливост на атакуваната присъда и постановяването
й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и непълнота на
доказателствата. Настоява се първоинстанционната присъда да бъде отменена и да
бъде постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен
и оправдан по повдигнатото му обвинение, а предявеният срещу него граждански
иск да бъде отхвърлен изцяло. Алтернативно се претендира обжалваната присъда да
бъде отменена, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при постановяването й и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на ЯРС. В допълнението към въззивната жалба се излагат подробни
съображения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални
нарушения при постановяване на атакуваната присъда. Твърди се, че е налице
очевидно несъответствие между фактическата обстановка, приета от съда и тази,
изложена от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е
довело до ограничаване на процесуалните права на осъдения да научи в какво
точно е обвинен, като ЯРП, при установяване на нови факти, свързани с
изпълнителното деяние, в хода на съдебното следствие, е следвало да поиска
изменение на обвинението. На второ място се твърди липса на мотиви на
първоинстанционната присъда, тъй като изложените такива от съда са
противоречиви и неясни и съдът не е обсъдил и анализирал всички доказателства
по делото и не е изложил съображения защо кредитира някои доказателствени
източници, а други отхвърля. Изтъква се, че съществува съмнение относно
авторството на деянието от страна на подсъдимия, както и относно времето и
мястото на получаване на уврежданията на пострадалата. Възразява се и срещу
изводите на съда за наличие на хулигански подбуди за извършване на деянието от
страна на подсъдимия, като се твърди, че действието му да избута пострадалата,
така че същата да си тръгне, е било мотивирано от нейното предизвикателно и
агресивно отношение спрямо св. Е. П. и не е имало за цел да демонстрира
неуважение към обществото. На последно място се твърди, че в обвинителния акт
по делото липсва анализ на доказателствата, въз основа на които прокурорът е
приел за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинението.
Изтъква се, че това е съществено процесуално нарушение, което съдията-докладчик
е пропуснал да отстрани по реда на чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3
НПК. Настоява се за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на
първоинстанционния съд или на ЯРП, алтернативно за постановяване на въззивна
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение, а предявеният срещу него граждански иск да бъде
отхвърлен.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция участващият по делото прокурор от ЯОП пледира за правилност, законосъобразност
и справедливост на обжалваната присъда, като на тези основания предлага
потвърждаването й. Изтъква, че съдът е изяснил правилно фактическата
обстановка по делото на базата на събраните доказателства по време на
досъдебното производство и съдебното дирене, като в мотивите си е изложил подробни съображения кои
доказателства кредитира или не и защо.
Частният обвинител и граждански ищец М.Д.
не се явява лично, представлява се от повереника си - адв. М. А. ***, чрез
която пледира за правилност и законосъобразност на постановената присъда и иска
потвърждаването й. Претендира и присъждане на разноските, направени във
въззивното производство.
Подсъдимият С.Г. се явява лично и със защитника си -
адв. Ж. А. ***, чрез която поддържа жалбата и допълнението към нея по
изложените в тях съображения и пледира за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на обжалваната присъда. Настоява за отмяна на обжалваната
присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд или за постановяване на
нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение, а предявената срещу него гражданска претенция да
бъде отхвърлена.
В своя лична защита и в последната си подсъдимият
твърди, че не е извършил инкриминираното деяние и моли да бъде оправдан.
Въззивната инстанция, след цялостна проверка на доказателствата по делото и атакувания съдебен акт, и след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея и становищата на страните, съгласно правомощията
си по чл. 313 и сл. НПК, намери следното:
Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена
в срок и от лице, имащо право и интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.Г.Г. бил роден *** ***, б., б.г.,
н., със с.о., у. на "Г.-ф." ООД.
На 18.07.2012 г. около 20.30 часа, св. М.Д. ***, заедно със св. Г.К.,
св. С.П. и още един техен приятел, отишли в заведението "Ф.", на ул.
"М.М." в гр. Ямбол, където щяла да свири рок-групата на св. И.М.. Д.
и приятелите й седнали на една от масите отвън до входа на заведението, където
седял св. М.. На съседна маса се намирала компанията на подс. Г., в която освен него били също свидетелите С.П., Н.П., Ж.Ч. и Е. П.. Тъй като повечето от хората в
заведението се познавали,
решили да съберат няколко маси и да седнат
заедно, като св. М.Д. и св. Г.К. се
преместили при компанията на подсъдимия. От време на време при компанията сядал за кратко и свидетелят Г.Д. - у. на заведението. Гостите
на заведението се обслужвали от барманката - св. Д.И.
и двете сервитьорки - св. Е.К.
и св. Д.С.. В
продължение на няколко часа хората от компанията употребявали алкохол, но
не били пияни, като разговаряли на по-висок
тон. Св. М.Д. започнала да се държи
предизвикателно и да обижда св. Е. П., като поведението и отношението на Д. много обидило П.. Очевидец на предизвикателното
държание на св. Д. бил и приятелят
на св. П. - св. Ж.Ч., както и подсъдимият Г..
Поведението на св. Д.
принудило св. П. и Ч. да станат от масата, като с
тях станал и подсъдимият, въпреки, че лично между него и св. Д. до този момент
нямало словесен или физически конфликт. Св. П., Ч. и подс. Г. застанали в близост до заведението и
продължили да разговарят помежду си.
Малко след това, около
23.30 ч., св. Д. и св. К. решили да си тръгват,
като св. Д. се
отправила към велосипеда си, с който дошла и оставила отвън до заведението, а св. К. отишъл до храстите наблизо
по малка нужда. Д. взела велосипеда си и бутайки го минала по пътеката покрай масите и
заобиколила сградата на
заведението от задната й част. Св. К.,
връщайки се към заведението, видял св. Д. и застаналия в близост до нея подсъдим Г.. Недалеч от тях били и свидетелите Ч. и П..
В този момент подсъдимият, подразнен от поведението на св. Д.
спрямо св. П. и с цел демонстриране на превъзходство над св. М.Д.,
се приближил до нея и започнал да й нанася удари
с ръце в областта на главата и тялото. Подсъдимият блъснал св. Д., при което тя се ударила в една от
водосточните тръби на външната
стена на заведението и паднала на земята, а велосипедът паднал върху нея. Св. Д. успяла да се изправи от земята и да клекне, като била
изключително разстроена от станалото. По това време
св. Г. К. достигнал до св. Д., при което тя успяла да побегне, бутайки велосипеда си до
бензиностанция ОМВ, където се скрила в храстите около бензиностанцията. Св. К. започнал да звъни на св. Д. по телефона, за да установи
къде точно се намирала пострадалата. След като се свързал с нея, св. К. я изпратил
до дома й. В дома на пострадалата живеела и св. П. Д., нейната майка, която
същата вечер възприела наличието на наранявания, с които се прибрала дъщеря й,
като св. М.Д. й разказала какво й се е случило. На следващия ден св. Д.
позвънила в полицията, за да съобщи за инцидента.
Съгласно
заключението на приетата по делото СМЕ № 144/2012 г., вследствие на нанесения й побой
на 18.07.2012 г., около 23.30 ч. в гр. Ямбол, на ул. "М.М.", зад
заведение "Ф.", на М.Д. била причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главата с наличие на болезнени подутини в тилните
области на главата и врата, кръвонасядане в областта на дясната половина на долната
устна, сътресение на мозъка, кръвонасядане в областта на лявата половина на
гръдния кош с охлузване на кожата вляво и кръвонасядане по предната повърхност
на дясната предмишница, което е довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалата, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НПК.
Видно от приложената справка за съдимост,
подсъдимият Г. не е осъждан. Същият е освобождаван от наказателна отговорност
на основание чл. 78а НК по
НАХД № 14652/2007 г. по описа на РС - София, но е
реабилитиран по право на 23.10.2009 г., след изтичане на една година от заплащането
на наложената му глоба.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези описани фактически положения въззивният състав прие въз основа
на събраните в хода на първоинстанционното
съдебно следствие доказателства - отчасти от обясненията на подсъдимия,
отчасти от показанията на свидетелите Ж.Ч., Е. П., И.М., С.П., Н.П., М.Д., Г.К., С.П.
и П. Д.; от заключението на
приетата по делото СМЕ, както и от писмените доказателства, приобщени чрез
прочитане по реда на чл. 283 НПК.
За разлика от първоинстанционния съд, въззивната инстанция не кредитира
показанията на св. Г.И., тъй като те не са непосредствени, а напротив, самият
свидетел твърди, че пострадалата Д. му е разказала впоследствие за инцидента
между нея и подс. Г. и го е помолила да свидетелства в нейна полза. Тези
обстоятелства се установяват и от показанията на св. Н.К.. От показанията на
последната обаче, както и от показанията на св. Т.Б., въззивният съд не
установи никакви релевантни обстоятелства, свързани с фактическата обстановка
по делото, тъй като никой от двамата не е присъствал в заведение "Ф."
във вечерта на 18.07.2012 г., като и двамата в показанията си пресъздават
единствено слухове за инцидента, които са възприели в доста по-късен момент.
От показанията на св. Д.И., барман в
заведение "Ф." и свидетелките - сервитьорки Е.К. и Д.С., както и от показанията на св. Г.Д. - у. на заведението,
въззивният съд също не установи релевантни факти относно настъпилия в
инкриминираната вечер инцидент между подс. Г. и пострадалата Д., а единствено,
че тези свидетели са били на работните си места в заведението през тази вечер, като
не са възприели нищо по-особено в поведението на присъстващите клиенти.
Показанията на св. П.П. и св. К.И. също не
допринасят за разкриване на релевантни факти от предмета на доказване по
делото, тъй като се
установява единствено, че същите са полицейски служители, съставили на 13.08.2012 г. протоколи за предупреждение по ЗМВР на св. Ч. и на
подс. Г. да не предприемат действия по саморазправа спрямо св. М.Д.. Показанията
на свидетелките Т.К и М. К, касаят обстоятелства, случили се след процесния
инцидент, поради което също не допринесоха за разкриване на обстоятелства от
предмета на доказване по делото.
От кредитираните от съда гласни доказателства се установяват по безспорен
начин обстоятелствата, че вечерта на 18.07.2012 г., в заведение "Ф."
в гр. Ямбол, заедно на няколко събрани маси са стояли подс. Г., св. Ч. и
приятелката му св. П., св. М. Д. и приятелят и Г. К., заедно с други техни
познати, сред които свидетелите С.П., Н.П., С.П. и И.М.. Всички те са
консумирали алкохол и са разговяряли. От обясненията на подсъдимия и
показанията на св. Ж.Ч. и Е. П. се установява, че св. М.Д. е започнала да
обижда св. П. на висок тон, което е подразнило свидетелката П. и приятелят й
св. Ч. и тримата, заедно с подс. Г., са станали от масата и са застанали в
близост до заведението. В тази им част, относно предизвикателното поведение на
св. Д. въпросната вечер, обясненията на подсъдимия и на свидетелите П. и Ч. се
подкрепят и от показанията на свидетелите И.М., С.П. и Н.П., поради което и
възивният съд не намери основание да откаже да ги кредитира. Съдът, от друга
страна, не се довери на показанията на св. Д. в тази им част, че докато е
стояла на масата в компанията на подсъдимия не е имала конфликт с никого, в
този смисъл не е обиждала св. П., именно поради противоречието им с
кредитираните по-горе гласни доказателства. Въззивният съд кредитира
показанията на пострадалата Д. в частта им относно обстоятелствата, че когато
същата е напуснала заведението, подс. Г. се е добижил до нея и й е нанесъл удари с ръце в областта на главата и
тялото, блъснал я, при което тя се ударила във водосточна тръба на заведението и паднала на земята, след което успяла се изправи и да побегне, бутайки велосипеда си до бензиностанция
ОМВ, където се скрила в храстите. В тази им част показанията на св. Д.
се подкрепят от тези на св. Г. К., очевидец на инцидента, от заключението на
приетата по делото СМЕ и косвено, от показанията на св. П. Д., възприела състоянието
на дъщеря си непосредствено след инцидента. Ето защо съдът отказа да се довери
в тази им част на обясненията на подсъдимия, че само е бутнал пострадалата, за
да си ходи, като кореспондиращите им показания на св. Ч. и П., че подсъдимият
не е удрял, а единствено е бутнал св. Д., съдът отказа да кредитира, тъй като
ги прие единствено като опит да бъде подкрепена защитната версия на подсъдимия.
От съвкупния анализ на посочените гласни доказателства, в кредитираните им
от съда части, се установява по безспорен начин авторството на деянието от
страна на подсъдимия, времето, мястото и
механизма на осъществяването му. От заключението на приетата по делото
СМЕ несъмнено се установява и видът и характерът на нанесените на пострадалата
телесни увреждания.
Проверяващата инстанция
обаче не споделя фактическия извод на ЯРС, че в резултат на инцидента
велосипедът на пострадалата е бил повреден и му е
извършен ремонт, като са били
подменени: шийка, предпазител, фар и батерии, на обща стойност 44,40 лв.
Въззивната инстанция не кредитира представената като писмено доказателство
фактура, тъй като същата е без дата и от нея не става ясно кога е била
извършена подмяната и монтажа на описаните части. Липсват доказателства по
делото за нанесени повреди на велосипеда на пострадалата по време на инцидента.
Самата пострадала твърди наличието на повреда на велосипеда си за първи път по
време на разпита си пред първоинстанционния съд от 23.06.2015 г., при
повторното разглеждане на делото пред съда, като заявява, че веригата на
колелото паднала, било счупено зъбното колело и предпазителят. Св. П. Д. -
майка на пострадалата, също за първи път свидетелства в съдебно заседание на
05.02.2015 г., че колелото на дъщеря й било "цялото потрошено", като
имало "счупени неща по кормилото". В хода на досъдебното производство
по делото, както и в разглеждането му в съдебна фаза пред първия състав на ЯРС,
подобни имуществени вреди не са твърдени от пострадалата и не са представяни
доказателства за настъпването им. Процесната фактура също е представена от
повереника на пострадалата едва в хода на повторното разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд, като предвид липсата на дата на същата и липсата на
твърдения от страна на пострадалата, в резултат на инцидента между нея и подс. Г.,
да са й били причинени имуществени вреди, изразили се в счупване на шийката,
предпазителя и фара на велосипеда й, то няма как да се достигне до фактическия
извод, че такива вреди са били причинени от деянието на подсъдимия.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА:
Неоснователно е възражението на защитника на подс. Г. за допуснато
в хода на досъдебното производство по делото съществено процесуално нарушение,
изразило се в липса на доказателствен анализ в обстоятелствената част на
внесения обвинителен акт по делото. В случая са спазени изискванията на чл. 246
НПК за съдържанието на обвинителния акт, като съгласно разпоредбата на чл. 246,
ал. 2 НПК в обстоятелствената му част са посочени доказателствените материали, от
които прокурорът е установил описаните обстоятелства. Поради това не може да се
приеме, че районният съд неправилно не е упражнил правомощията си по чл. 249,
ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК.
Неоснователни са и възраженията на
защитника на подс. Г. за допуснати от съда съществени процесуални нарушения при
постановяване на обжалваната присъда. Твърдяното несъответствие между
фактическата обстановка, приета от съда и тази, изложена от прокурора в
обстоятелствената част на обвинителния акт, e незначително и не представлява съществено изменение в обстоятелствената част
на обвинението, нещо повече, то не касае съставомерни обстоятелства. Съвсем
логично е, пресъздавайки възприетата фактическа обстановка, съдът да употреби
собствения си езиков стил на пресъздаване на приетите за установени факти и
обстоятелства, а не буквално да възприеме описаното от прокурора. Това
прецизиране на установената от съда фактическа обстановка се е изразило във въпросните
несъществени изменения във фактическите обстоятелства, описани от прокурора и
впоследствие, установени от съда, които обаче по никакъв начин не са довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия да научи в какво точно е
обвинен.
Твърдението за противоречивост и неяснота
на мотивите на първоинстанционната присъда, за липса на доказателствен анализ и
съображения защо съдът е кредитирал дадени доказателства, а други - не, които
са довели формално до липса на мотиви на обжалваната присъда, също няма как да
бъде споделено. Първоинстанционният съд е изложил изключително подробни мотиви не
само кои доказателства кредитира и защо, съответно на кои отказва да даде вяра
и защо, а и конкретно по отношение на различни техни части поотделно или
относно конкретни обстоятелства в детайли, поради което на пръв поглед би могло
да се създаде впечатление за някаква обърканост или неяснота. Внимателният
прочит на мотивите обаче не оставя съмнение за протеклата у решаващия съд прецизна
логическа дейност по анализа на всички доказателства поотделно и съвкупно,
довел до пълно и правилно установяване на фактическата обстановка по делото.
Въззивната инстанция изцяло споделя
подробните мотиви на ЯРС относно безспорната доказаност по отношение на
времето, мястото и механизма на извършване на инкриминираното деяние, както и
по отношение на авторството на деянието от страна на подсъдимия Г.. Ето защо
като неоснователни се прецениха и
възраженията на защитника на подсъдимия относно наличието на съмнение относно
авторството на деянието от страна на подсъдимия, както и относно времето и
мястото на получаване на уврежданията на пострадалата. По отношение на
последното може само да се допълни, че действително в съдебномедицинското
удостоверение на пострадалата № 369/2012 г. са
установени повърхностни белези от стари повърхностни травми на пострадалата в
областта на челото и носа, но изрично е упоменато, че това са стари белези,
поради което и същите не са били описани в заключението на СМЕ като нараняване,
причинено на пострадалата от подс. Г. при инцидента на 18.07.2012 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка, ЯОС изцяло споделя правилните правни изводи на първоинстанционния
съд, че подсъдимият Г. е осъществил с инкриминираното деяние престъпния състав
на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.
130, ал. 1 НК.
От обективна страна, на 18.07.2012 г., около 23.30 ч., в
гр. Ямбол, ул. М.М., зад
заведение "Ф.", е нанесъл множество удари с ръце в областта на тялото и главата на М.Д., довели до контузия на главата с наличие на болезнени подутини
в тилните области на главата и врата, кръвонасядане в областта на дясната половина на долната устна, сътресение на мозъка, кръвонасядане в областта на лявата половина на гръдния кош с охлузване на кожата вляво
и кръвонасядане по
предната повърхност на
дясната предмишница. Тези наранявания са довели до разстройство на здравето на пострадалата, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Инкриминираното време и място на
осъществяване на деянието, авторството и механизма на осъществяването му от
страна на подсъдимия е безспорно установено от съвкупния анализ отчасти на
обясненията на подсъдимия, показанията на пострадалата Д. и свидетелите Ч., П., М., Ст. П., Н. П.,
К., П. и П.Д..
В съответствие с материалния закон
първостепенният съд е определил медико-биологичното естество на засягане
телесния интегритет на пострадалата и оттам характера на телесна повреда, а
именно лека такава по чл. 130, ал. 1 НК.
От субективна страна подсъдимият Г. е
извършил деянието при пряк умисъл, тъй като същият е нанесъл удари по главата и
тялото на пострадалата, които са били годни по своя характер, сила и насока да
доведат до нанесените на пострадалата увреждания. Налице и квалифициращият
признак по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. Деянието е извършено от подс. Г. по
хулигански подбуди, тъй като същият, с действията си спрямо пострадалата, е
демонстрирал незачитане на телесната неприкосновеност на
личността й, пренебрежение
към правилата на морала и нормалното общуване между хората, а в този смисъл
и явно неуважение към
обществото. Неоснователни
са възраженията на защитника на подсъдимия, че поведението му не е целяло
демонстриране на незачитане на обществения ред, а е било провокирано от
поведението на пострадалата Д.. Както безспорно се установи по делото, действително
същата се е държала предизвикателно и е обиждала св. П., но по никакъв начин не
е провокирала лично подс. Г.. Предприетото от него поведение - нанасяне на удари
на пострадалата Д., дори и да е целяло защита на честта и достойнството на св. П.,
грубо нарушава установения в страната ни правов ред, както и обществените правила на приличие и
общуване и се
явява форма на наказание, която е недопустима.
Ето защо при правилен правен извод за
обективна и субективна съставомерност на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.
чл. 130, ал. 1 НК, ЯРС правилно е признал подсъдимия Г. за виновен в
извършването му.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
ЯРС е мотивирал неприложимост на института
на чл. 78а НК спрямо подс. Г., поради наличието на причинени имуществени вреди от
престъплението в размер на 44,40 лв., поради което и с обжалваната присъда е
наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода, определено по реда на чл.
54 НК.
Проверяващата инстанция не споделя този
извод на първоинстанционния съд. Предвид формирания от ЯОС фактически извод за
липса на причинени имуществени вреди от деянието, съдът намира, че в случая са
налице всички предпоставки за прилагане на института на чл. 78а НК, който е
задължителен начин за приключване на наказателното производство в хипотезите,
когато са налице предпоставките на въпросния текст.
Предвиденото наказание за престъплението
по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК към момента на извършване на
деянието е лишаване от свобода до три години. Подсъдимият не е осъждан. Същият
е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а НК, но е реабилитиран по право по чл. 86 НК на 23.10.2009 г. Съгласно т. 4 от
ППВС № 7 от
04.11.1985 г. по н. д. № 4/1985
г. по отношение на
лицата, които са освободени от наказателна отговорност по глава осма на
Наказателния кодекс, разпоредбите на чл. 85 и сл. НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат, защото
те не се считат за осъждани. Тези лица обаче не могат да бъдат поставени в
по-тежко положение от лицата, които са осъдени на глоба по Наказателния кодекс.
Затова и лицето, което е освободено от наказателна отговорност, може да бъде
повторно освободено от наказателна отговорност по чл. 78а НК, ако е изтекла една година от
наложената мярка за обществено въздействие или глоба. Видно от приложените по делото доказателства,
подсъдимият е заплатил наложената му глоба на 22.10.2008 г. С престъплението не
са причинени имуществени вреди. Липсват отрицателните предпоставки за
приложение на нормата по ал. 7 на чл. 78а НК като: причиненото увреждане да е тежка
телесна повреда или смърт, деецът да е бил в пияно състояние, да са налице множество
престъпления или престъплението да е извършено спрямо орган на власт при или по
повод изпълнение на службата му.
Поради това, вместо наложеното му
наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено от изтърпяване на основание
чл. 66, ал. 1 НК, подсъдимият Г. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното престъпление и да му бъде наложено административно
наказание глоба.
Нормата на чл. 78а НК към момента на извършване
на деянието предвижда размер на наказанието глоба от 1000 до 5 000 лв.
При определяне размера на глобата съдът
отчете като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало на
подсъдимия, а като отегчаващо такова проявената агресия при извършване на
деянието, чрез нанасяне на няколко удара спрямо физически по-слабата от него
пострадала. Настоящият съдебен състав намира, че следва да определи административното
наказание в размер около средния, като взе предвид и високата степен на обществена
опасност на деянието, ниската обществената опасност на дееца и баланса между
смекчаващите и отегчаващите вината му обстоятелства. Ето защо, ЯОС намери за
справедливо и законосъобразно административно наказание глоба в размер на 3000 лева.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК И РАЗНОСКИТЕ:
Въззивният съд споделя изводите на първата
инстанция относно гражданската отговорност на подсъдимия Г.. В резултат
на виновното му поведение за
гражданския ищец М.Д., пострадала от извършеното от подсъдимия престъпление, са
настъпили неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и
страдания, като са налице всички елементи на сложния фактически състав
на непозволеното увреждане: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и
вина. Отмереният размер от 3000 лева
съответства на изживените от пострадалата болки и страдания и е справедливо
обезщетение с оглед характера, интензитета и продължителността на претърпените от
нея неимуществени вреди. Правилно и законосъобразно ЯРС е отхвърлил иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 6000 лева като неоснователен и
недоказан.
Правилна и законосъобразна е обжалваната
присъда и в частта й за разноските, с която подс. Г. е осъден на основание чл.
189, ал. 3 НПК да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Д. направените
от нея разноски в размер на 3200 лв., както и направените по делото разноски в
размер на сумата от 140 лв. в полза на републиканския бюджет и по сметка на ОД
на МВР - Ямбол, сумата от 236.34 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ЯРС и 120 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и
направените от гражданския ищец и частен обвинител разноски по делото във
въззивното производство.
При извършване на цялостна проверка на
постановената присъда, въззивният съд не намери съществени нарушения на
процесуалните правила, налагащи нейната отмяна или изменението й в останалата й
част.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал.
1, т. 4 НПК, вр. чл. 334, т. 3 НПК и чл. 338 НПК Ямболският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда №
134 от 05.11.2015 г. по НОХД №
1391/2014 г. по описа на Ямболския районен съд в частта й, с която на
подсъдимия С.Г.Г. за извършеното от него престъпление на основание чл. 54 НК
му е наложено наказание шест
месеца лишаване от свобода, отложено от изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1
НК за изпитателен срок от три години, като вместо това на основание чл. 78а, ал. 1 НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата част.
ОСЪЖДА подсъдимия С.Г.Г.
да заплати на гражданския ищец и частен обвинител М.Д.Д. сумата от 700 /седемстотин/ лева, разноски за въззивното
производство по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.