Р Е Ш Е Н И Е
№ 11 12.02.2016 год. гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд, II-ри наказателен състав
На 27
януари 2016 година,
В публично заседание
в следния състав:
ИВА КОДЖАБАШЕВА
Секретар :Ив.З.
Прокурор:Ж.ИЛИЕВ
Сложи на разглеждане докладваното от съдия П.Чиликова
ВНОХД № 435 по описа за
2015
год.
И
ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ
ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на подсъдимия Д.А.Д. ***,чрез служебния му защитник –
адвокат М.А. от ЯАК против Присъда № 140/16.11. 2015 год., постановена по НОХД № 1079/2015 год. по описа на Ямболския
районен съд.Преди даване ход на делото
към въззивната
жалба на подсъдимия Д. се
присъединяват подсъдимите С.Т.К.
и З.
Д.Н. ***.
С
атакуваната присъда на ЯРС въззивниците -
подсъдими Д. ,К. и Н. ,са признати
за виновни в това , че в
периода 01.12.2014г.-01.02.2015 г.,в
с.Зимница,обл.Ямбол,след предварителен сговор като съизвършители , от жилищна сграда и лятна
кухня/външна постройка/
,находящи се в дом № 50 на ул.”Цар Борис” чрез
повреждане на прегради здраво
направени за защита
на имот са
отнели чужди движими вещи
на обща стойност 726 лева
от владението на собственика им Л.И Г от гр.Ямбол , без негово съгласие
с намерение противозаконно
да ги присвоят
като престъпното посегателство
не представлява маловажен случай,
а подсъдимия Д. е действал в условията на повторност
.
С
атакуваната присъда на
подсъдимите решаващият съд определя
наказания както следва
: за осъщественото
от въззивника-
подсъдим Д.А.Д. престъпление по чл. 195 ал.1 т. 3 ,т.5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 НК в
условията на чл. 58а ал.4 вр. с чл. 55 ал.1
т.1 от НК- наказание от ПЕТ
месеца „лишаване от свобода”
,което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип при първоначален
„строг” режим, а за осъщественото от въззивниците- подсъдими С.К. и З.Н. престъпно деяние по чл. 195 ал.1 т.3 и
т.5 вр. с чл.194 ал.1
от НК в условията на чл. 58а ал.4 вр. с чл. 55
ал.1 т.1
от НК - наказание от по ТРИ месеца
„лишаване от свобода” ,което на
осн. чл. 66 ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от
ТРИ години за всеки от двамата.
Във въззивната жалба
на подс.Д.
,депозирана чрез служебния му защитник- адвокат А. *** ,която
е бланкетна, се навеждат доводи за необоснованост несправедливост на атакувания
съдебен акт като се пледира
намаляване на присъдата в частта и
относно размера на наложеното наказание ,за което се претендира намаляване към
законовия минимум.
В
допълнението към въззивната жалба
,депозирано от редовно упълномощения
за въззивната инстанция
защитник на подс.Д.- адвокат М.Г.
от АК-Ямбол,се навеждат доводи
за явна несправедливост на
определеното от ЯРС наказание.Твърди се ,че
при престъпна деятелност с правно квалификация по т.5 на чл. 195 ал.1 от НК
при индивидуализацията на
наказанията за подс.Д.
е определено по- високо по размер
наказание „лишаване от свобода „
,което не е отложено
по чл. 66 ал.1 от НК както за другите
двама подсъдими.Настоява се
за намаляване размера на наложеното на подс.Д.
наказание към законовия минимум,т. к. ефективното
изтърпяване на наложеното на подс.Д.
наказание ще постави в
тежко положение членовете на неговото семейство ,за които
единствено той се
грижи и издържа.Инвокира се и довод ,че
подс.Д.
е възстановил на пострадалия причинените
му от престъплението щети ,което
обстоятелство е останало
недооценено от първоинстанционния съд.Представят се писмени
доказателства.
В съдебно
заседание въззивника-подс.Д. ,редовно
уведомен се явява лично
и чрез защитника си-адвокат Г. поддържа изцяло въззивната жалба и
допълнението към нея на
сочените в тях основания.
В съдебно заседание
,въззиваемия- подсъдим З.Н. , редовно призован , се
явява лично , и чрез защитника
си- адвокат Д.П. *** изразява становище
,че се присъединяване към въззивната жалба на
подс.Д. и настоява
за намаляване размера на наложеното му
наказание „лишаване от свобода”.
В съдебно
заседание ,въззиваемия-
подсъдим С.К., редовно призован, се
явява лично , и чрез защитника
си- адвокат Ап.Г. *** изразява становище
,че се присъединяване към въззивната жалба на
подс.Д.
и настоява за намаляване размера на
наложеното му от ЯРС наказание
„лишаване от свобода”.
Представителят на ЯОП настоява да се потвърди изцяло
постановената от РС-Ямбол
присъда като правилна
,обоснована ,законосъобразна
и справедлива, а въззивната жалба да се остави
без уважение като неоснователна.Навеждат
се доводи, че при
постановяването на съдебния акт решаващият съд е
изложил достатъчно аргументи
касателно
вида и размера на
определените на тримата подсъдими наказания,които са законосъобразни и обосновани .Според представителя
на държавното обвинение , в
условията на съкратено съдебно следствие наказанието на всеки
от тримата подсъдими е
определено като е
съобразена личната
обществена опасност на дееца от една страна ,
а от друга- високата степен
на обществена опасност на престъпната
му деятелност –за подс.Д. в
условията на повторност.
Съдът
след като се запозна с изложеното във въззивната жалба на
подсъдимия Д. ,към която са
присъединени подсъдимите Н. и К. ,с
доводите на страните и обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на
атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице , имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледана по същество
се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
Фактическите положения, приети за
установени от решаващия
съд ,са правилни
и се подкрепят от събраните по делото
гласни и писмени
доказателства.На базата на
задълбочен и подробен анализ
на събраните и приложени доказателства, в изпълнение
на разпоредбата на чл.14
ал.1 от НПК, първоинстанционния съд е достигнал до правилни и
обосновани изводи касателно квалификацията на осъщественото
от обективна и субективна
страна от страна на тримата подсъдими престъпни деяния .Проверяващата инстанция
намира за ненужно да
преповтаря приетото за безспорно
и несъмнено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
като изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд досежно установената
фактическа обстановка- същата е установена
в условията на Глава XXVII-ма ,чл. 371 т.2
от НПК на базата на пълните самопризнания
на тримата подсъдими ,които са в пълен синхрон със събраните и проверени
в хода на ДП писмени и гласни
доказателства..
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От
обективна страна предмет на престъпно
посегателство са чужди движими вещи с определена стойност ,годни за употреба по
предназначението си.
Както
пълните самопризнания на тримата подсъдими
в специалното производство по
реда на Глава XXVII-ма
от НПК,така и писмените
и гласни доказателства
и заключението не
вещото лице , изготвило
в хода на ДП приетата от съда и
приобщена стоково-оценъчна експертиза , от обективна
страна по несъмнен начин разкриват
и доказват времето ,мястото
и механизма на
престъпното деяние от една
страна , а от друга - авторството му.
На
първо място е несъмнено
,че се касае за
осъществена взломна кражба
в периода 01.12.2014 г.. до 01.02.2015
г.от частен дом на ул. „Цар Борис” № 50 в с.Зимница, обл.Ямбол ,собственост на Л.И Г от гр.Ямбол.Наличието на
квалифициращ признак по чл. 195
ал.1 т.3
от НК е безспорно ,т. к.
тримата подсъдими проникват в двуетажната основна
къща и в пристройката/лятна кухня/
като използват сила и натиск ,следствие на което чупят
заключващите механизми – катинар
и метални халки в къщата и на
входната врата на лятната кухня. В тази насока
са пълните самопризнания на тримата подсъдими, подкрепени
с гласни доказателства и с писмени
такива , обективирани в протоколите
за извършените два следствени експеримента и фотоалбуми към тях.
На следващо място
от обективна страна е безспорно и
несъмнено ,че от
дома на пострадалия Л. Г тримата подсъдими
отнемат и изнасят без негово
съгласие и знание движими
вещи на обща стойност от 726 лева, според заключението
на вещото лице М. Д. и свидетелските показания
на пострадалия, кореспондиращи с приложените
по делото писмени доказателства
и пълните самопризнания
на тримата подсъдими, вкл. и чрез
разпит пред съдия по реда на чл.
222 ал.1
НПК.
Безспорно и категорично
е от обективна страна ,че обект
на престъпното посегателство с цел
установяване на своя фактическа
власт са вещите ,собственост на пострадалия Г както следва :1
бр. пластмасова гръбна 20 -литрова пръскачка,1 бр. електрически тример за косене на трева с корда,1бр. ел.ъглошлайф марка
„Бош”,1бр. диск за метал,1 бр. ел. поялник за
силикон,1 бр. ръчна машинка за
пръскана мазилка,1 бр. метална кофа,1 бр. тесла ,1 бр. 3-килограмов чук с
дървена дръжка,1 бр. тръбен ключ,1 бр. метален секач,1 бр. клещи/керпеден/,1 бр.нов монофазен
ел.мотор ,1 бр. ел. мотор с мощност 2,2 киловата с монтирани
2 бр. метални шини и 1
бр. шайба за пистов ремък,1 бр.
ел.мотор с мощност 2,2 киловата, монофазен с монтирана на него
водна помпа „Вида” с маркуч за обезвъздушаване, с
кранче ,метална тръба с колена
,в готовност за експлатация,1 бр. алуминиева тъва с диаметър 60 см., 1 бр. малка брадва д дървен сап и 1 бр. нова
голяма брадва, ,всички вещи отнети от основната
къща и пристройката
/лятна кухня/с обща стойност 726
лева.В този смисъл е
заключението на вещото
лице М.Д. , изготвено в хода на ДП и присъединено
към доказателствата чрез
прочитането му по специалния ред предвиден в Глава XXVII-ма от НПК,което
заключение не се оспорва
от страните и кореспондира както с пълните самопризнания
на подсъдимите ,така и
с приложените по делото писмени
доказателства и със
свидетелските показания на пострадалия.
На следващо място
от обективна страна е безспорно ,че тримата подсъдими са
установил своя собствена
фактическа власт върху
отнетите чужди движими вещи и
са започнали да ги
своят като свои предвид факта
,че тримата подсъдими напускат местопроизшествието и
започват да се разпореждат с
отнетите вещи като със свои- на следващия ден смачкват и чупят всички метални вещи
и ги предават
като скраб ,
а получената от продажбата сума пари си
разделят и всеки от тях
харчи за свои лични
нужди .
Безспорно и
несъмнено е от обективна страна ,че
част от вещите ,предмет на
престъпното посегателство от дома на
по страдалия е върнато – видно
от приложените по делото 1 р. Протокол за доброволно предаване и 1 бр.
разписка с дата 23.02.2015 г. ,пострадалия
получава от подсъдимия
З. Н. паричната
равностойност на 2 бр. ел. мотори
, равняваща се на 200 лева
и му е предадена
1 бр. брадва или в хода на ДП на пострадалия
са възстановени във вещи
и пари щети на обща стойност 214 лева. В хода на въззивното съдебно следствие са представени от защитата на въззивника Д. 3
бр. разписки , от които е видно
,че същия е
възстановил в полза на пострадалия Г
сумата от 258 лева или
общата сума ,която е
възстановена в пари и вещи
на пострадалия към монета на приключване на въззивното
съдебно следствие възлиза на сумата от 472
лева.
От
обективна страна на следващо
място е несъменно ,че
деянието не представлява
маловажен случай , а е
осъществено от тримата подсъдими
след предварителен сговор по смисъла на т.
5 на
чл. 195 ал.1 от НК.Несъмнено се касае
за предварително оглед на
мястото , от което тримата
подсъдими планират да извършат кражбата както и до предварително наблюдение с цел да
установят кога собственика
отсъства, което сочи на
предварително плануване на действията на всеки от тримата
подсъдими и на вземане
на решение за извършване
на престъпното
посегателство в спокойна обстановка .
На следващо място
от обективна страна е
безспорно ,че подс.Д. е
осъществил престъпното
деяние в условията на „повторност” по
смисъла на чл. 28 ал.1 от НК и в този смисъл спрямо него квалификацията на престъпното деяние е и
по т. 7 на чл. 195 ал.1
от НК.Видно от приложената по делото
справка за съдимост, по
отношение на подс.Д. е
налице влязъл в сила на 12.05.2011 г.
съдебен акт- Определение за
одобряване на споразумение
по НОХД № 264/2011 г.на ЯРС
,според което за осъществено престъпление
по чл. 195 ал.1 т.5 вр. с чл. 194 ал.1 от НК на
Д. е наложено наказание от 3 месеца
„лишаване от свобода „, което
с приложение разпоредбата на чл.
66 ал.1 от НК е отложено
с изпитателен срок от три
години.Несъмнено
предвидения в разпоредбата на чл.
30 ал.1
от НК 5- годишен период
от изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода „ по
предходното осъждане на подс.Д. не е
изтекъл и в този смисъл по отношение
на него престъпната
деятелност е правилно и законосъобразна квалифицирана
от решаващия съд като такава по чл. 195 ал.1 т. 3 ,т. 5
и т. 7 вр. с чл. 28 ал.1 от НК.
От субективна страна
както обосновано сочи първоинстанционния
съд тримата подсъдими са действали
като съизвършители в
условията на предварително сговаряне- в този смисъл са
пълните им самопризнания като всеки
от тримата подсъдими.Всеки от
тях е съзнавал както собственото си
участие ,така и участието на
другите двама подсъдим в
общия им престъпен замисъл .Несъмнено
всеки от тримата е съзнавал
обществената опасност на взломната
кражба , съзнавал е обществената опасност на
последиците , като е целял и
искал настъпването на вредоносните
обществено опасни последици.
Касателно ВИДА
И РАЗМЕРА на наказанието
,въззивната
инстанция намира следното :
При
наличие на квалификация на осъщественото от подс. Д. престъпно деяние като
такова в условията на „повторност „ по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК
с престъпна деятелност
разкриваща по-висока степен
на обществена опасност на личността от престъпната деятелност на подс.Н. и подс.К., които са с чисто съдебно минало ,то правилно , обосновано и законосъобразно е индивидуализирано наказанието на всеки от тримата подсъдими. Въззивната инстанция
намира ,че законосъобразно и обосновано
ЯРС при определяне
размера на наказанието
„лишаване от свобода” за
всеки от тримата подсъдими е приел ,че
деянието е осъществено при
наличието на многобройни смекчаващи вината
им обстоятелства като
правилно за такива е съобразил
пълните самопризнания на подсъдимите от досъдебната фаза на процеса и в
условията на съкратено съдебно следствие
,допринесли в решаваща степен за
разкриване на фактическата
обстановка,сравнително ниската стойност
на предмета на престъпното посегателство ,чистото съдебно минало на подс.К. и подс.Н.,тежкото семейно
и материално положение на тримата
подсъдими и критичното
им отношение към извършеното от тях и
последиците му както и
обстоятелството, че част
от откраднатото е заменено
под формата на пари ,
възстановени на пострадалия от подс.Н. и подс.Д..Проверяващата
инстанция намира, че
правилна оценка на изброените многобройни смекчаващи
вината на подсъдимите
обстоятелства ,решаващия съд е достигнал до
обосновани законосъобразен извод досежно приложимост
на разпоредбата на чл. 55 ал.
1 т.1 от НК. В този смисъл
определените на подсъдимите
К. и Н. наказания от ТРИ
месеца „лишаване от свобода” в условията на съкратено съдебно следствие
с приложимост на разпоредбата на чл. 58а
ал. 4 от НК
се явяват обосновани,
законосъобразни и справедливи.
Правилно и обосновано,
при липсата на предишни осъждания
на подс.К.
и подс.Н.,спрямо
същите е приложена
разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК
и определеното им наказание е
отложено с изпитателен срок
от ТРИ
години.
Като
правилно индивидуализирано ,законосъобразно и справедливо се преценява от въззивната инстанция
определеното на подс.Д. наказание
от ПЕТ месеца „лишаване
от свобода „ с приложимост на разпоредбата на чл. 58а ал. 4 вр. с чл. 55
ал.1 т.1 от НК.по
отношение на подс.Д.
е повдигнато и се поддържа
обвинение за трети квалифициран признак , а
именно по т.7 на чл. 195 ал.1 от НК
свързан с осъществената престъпна деятелност в условията на „повторност”.При наличие на
три квалифицирани признака
по чл. 195 ал.1 от НК за подс.Д. срещу по
два такива за подс.К.
и подс.Н.,то
обосновано ЯРС е определил по- високо по размер
наказание за подс.Д. от
размера на наказанията на подс.К. и подс.Н.. В този
смисъл проверяващата инстанция не споделя
доводите на защитата на подс.Д. за необоснованост и за явна несправедливост на наказанието му.При наличие на законова
невъзможност за приложение разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК по
отношение на подс.Д.-
аргумент от наличието на
квалификация за „повторност” по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК,то
ЯРС правилно и
законосъобразно е
определил първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието в затвор- аргумент от
нормата на чл. 60 ал.1 и чл.
61 т.2
от ЗИНЗС при наличие на предишно
осъждане и липса на законова възможност
за позоваване на разпоредбата на чл. 86 ал.1 т.1 от НК
повторно /по НОХД № 1186/2000 г
на ЯРС е настъпила
реабилитация по право, а за
осъждането по НОХД № 264/2011г.на ЯРС не е
постановена съдебна
реабилитация/.Режимът на изтърпяване
е определен законосъобразно и
правилно при наличие на предишни осъждания
на „лишаване от свобода „
за умишлени престъпления от
„общ” характер. Наведените от защитата
доводи за добрите характеристични данни на подс.Д. ,обективирани в представените пред въззивната инстанция
писмени доказателства ,не
разколебават законосъобразния и обоснован
извод на решаващия съд ,че
размера на наказанието
„лишаване от свобода „
за подс.Д.
следва да е с два месеца по- дълъг от
размера на наказанията определени на подс.К. и подс.Н. предвид наличието на предишно осъждане
и на квалификация на престъпното деяние
в условията на „повторност”.
Така определените на тримата подсъдими
наказания по вид и размер
се преценяват от въззивната инстанция
като законосъобразни и справедливи,съответни на
целите на генералната и специална превенция на
закона по смисъла на чл. 36 от
НК.
В частта на разноските атакуваната присъда на ЯРС е законосъобразна като правилно е
приложена разпоредбата на чл. 189
ал.3 от НПК.
Предвид
гореизложеното обжалваната присъда на ЯРС като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНА,ПРАВИЛНА
,ОБОСНОВАНА И СПРАВЕДЛИВА, постановена
при СПАЗВАНЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА,следва да
се ПОТВЪРДИ , а въззивната
жалба на подс. Д. като неоснователна
- да се остави БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
Ето защо
и на осн. чл. 338 вр.
с чл.334 т.6 от НПК ,Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 140/16.11.2015 г.,постановена
по НОХД № 1079/2015 г. на Ямболския
районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.