Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1 11.02.2016г. гр.Ямбол
Ямболският Окръжен съд I-ви наказателен състав
На 13 януари 2016 година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ФАРФАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ЧИЛИКОВА
ИВАН ИВАНОВ
Секретар: М.К.
Прокурор: Д.Л.
Сложи на разглеждане
докладваното от съдия И.Иванов
ВНОХД № 318 по описа за 2015 год.
И ЗА
ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ
ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 92/07.07.2015г. , постановена по
НОХД № 482/2015г.Ямболският районен съд е признал подсъдимите : А.В.А. с ЕГН **********
, Д.В.А. с ЕГН ********** и Д.С.А. с ЕГН ********** за виновни в това , че на
08.06.2014г. около 01,00ч. в гр.Ямбол от двор на ул.”Д.” № 16 , действайки в
условията на повторност след предварителен сговор помежду си и в съучастие като
съизвършители са отнели чужди движими вещи – дрехи и цзавивки на обща стойност
254 лева от владението на собственика им Г.И.Ш. от гр.Ямбол без нейно съгласие
, с намерение противозаконно да ги присвоят , като деянието не представлява
маловажен случай и подсъдимите, макар и непълнолетни , са могли да разбират свойството и значението на
извършеното и да ръководят постъпките си , поради което и на основание чл.195
ал.1 т.5 и т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК вр.
с чл.58а ал.1 от НК ги е осъдил както следва: Подсъдимият А.В.А. на четири
месеца „лишаване от свобода” , като на основание чл.58а ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК на
подсъдимите Д.В.А. и Д.С.А. наложил наказание пробация при следните пробационни
мерки за всеки от тях:
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от две години с явяване и подписване на подсъдимите пред пробационен
служител два пъти седмично.
2.Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от две години и
3.Ограничения в свободното придвижване за
срок от две години изразяващо се в забрана за напускане на жилището , което
обитават за времето от 22,30ч. до 06,30ч.
На основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС
, наложеното на подсъдимия А.В.А. наказание следва да бъде изтърпяно в затвор
при първоначален строг режим.
На основание чл.189 ал.3 от НПК ЯРС е осъдил
подсъдимите А.В.А. , Д.В.А. и Д.С.А. да заплатят направените по делото
разноски в размер на 50 лв. или по
16,67лв. за всеки от тях вносими в полза на Републикански бюджет и по сметката
на ОД на МВР – Ямбол , както и в размер на 200лв.за всеки от тях , вносими по
сметката на НБПП-София.
Срещу Присъдата в законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба от служебния защитник – адвокат на подсъдимия Д.В.А..В
Жалбата се сочи , че присъдата е явно несправедлива и определеното с нея
наказание не отговаря на обществената опасност на деянието и дееца . Настоява
се да бъде изменена присъдата на ЯРС, като бъде намален размера на наложеното
наказание.
Въззивникът Д.В.А. , редовно призован се явява лично и с процесуален
представител – адвокат.Поддържа се въззивната жалба предвид съображенията изложени в нея. Настоява
да се да бъде намален размера на наказанието.
Въззиваемият А.В.А. , редовно призован се явява личино и с процесуален
представител – адвокат.Не се присъединява към въззивната жалба на подсъдимия Д.А..Въпреки
това чрез служебният си защитник настоява да му бъде намален размера на
наложеното наказание от четири на три месеца „лишаване от свобода”.
Въззиваемият Д.С.А. ,редовно
призован се явява лично и с процесуален представител – адвокат.Не се
присъединява към подадената възивна жалба от подсъдимия Д.А..Чрез служебният си
защитник настоява да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
В съдебно заседание представителя на ЯОП счита , че въззивната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение , а атакуваната присъда на ЯРС
като правилна и справедлива следва да бъде потвърдена.
Въззивният съд, наказателно отделение, като
се запозна с изложеното в жалбата и доводите на страните, обсъди
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и извърши цялостна
проверка на атакувания съдебен акт в пределите по 313 и сл. от НПК , установи
следното:
Жалбата е допустима, подадена в процесуалните
срокове, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Производството
по делото пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК.
Фактическата
обстановка е изяснена безспорно , направен е подробен и задълбочен анализ на
доказателствата и изводите върху тях.Същата се подкрепя изцяло от обясненията
на подсъдимите, показанията на свидетелите Ш., Ч. и А., от заключението на
вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза , както и от всички приобщени по делото
писмени доказателства.
Направените от подсъдимите признания на
фактическите обстоятелства , съдържащи се в обстоятелствената част на
обвинителния акт , напълно се подкрепят от посочените по-горе гласни и писмени
доказателства.
Фактическите
положения, приети за установени от първата инстанция са правилни , подкрепят се
напълно от събраните по делото доказателства и въз основа на тях са направени
законосъобразни и правилни изводи.В съответствие с тях Ямболският районен съд
законосъобразно и обосновано е приел ,
че тримата подсъдими са осъществили състава на престъплението по чл.195 ал.1
т.5 и т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК , тъй
като на 08.06.2014г. около 01,00ч. в
гр.Ямбол от двор на ул.”Д.” № 16 действайки в условията на повторност след
предварителен сговор помежду си и в съучастие като съизвършители са отнели
чужди движими вещи – дрехи и завивки на обща стойност 254 лева от владението на
собственика им Г.И.Ш. от гр.Ямбол без нейно съгласие , с намерение
противозаконно да ги присвоят , като деянието не представлява маловажен случай
и подсъдимите, макар и непълнолетни , са
могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят
постъпките си.
От обективна страна тримата подсъдими са осъществили деяние , покриващо всички признаци от състава на престъплението кражба, визиран в чл.194 ал.1 от НК , тъй като отнемайки дрехите и завивките от простора в двора на свидетелката Ш. и отнасяйки ги със себе си , са извършили действия по прекратяване на владението на собственика върху вещите и установяване на свое владение.Т.е. налице е прекратяване фактическата власт на собственика върху вещите , което настъпило вследствие деянието на подсъдимите , при липсата на съгласие за това от страна на самия собственик.
От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл.Същите са
съзнавали общественоопасния характер на деянието , предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали настъпването на същите.Налице е общност
на умисъла.
Относно вида
и размера на наложеното наказание на
подсъдимия А.А. , ЯРС правилно и законосъобразно е взел предвид високата
степен на обществена опасност на деянието, че деянието е квалифицирано по два
квалифициращи признака, и най вече високата степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия , като отделно от присъдата водеща до квалифициране на
извършеното , като такова в условията на повторност , е осъждан още девет пъти
за тежки умишлени престъпления от общ характер повечето против собствеността ,
а след извършване на деянието е осъждан още четири пъти с влезли в сила присъди
за други такива престъпления.Като смекчаващи вината обстоятелства ЯРС е посочил
младата му възраст, дадените в досъдебното производство обяснения , с които е
допринесъл за разкриване на обективната истина по делото ,признанието на вината
, проявената критичност към извършеното, сравнително невисоката стойност на
отнетите вещи , фактът на своевременното връщане на по-голямата част от
отнетите вещи , социалното му положение.На фона на отегчаващите отговорността
обстоятелства на непълнолетния А.А. , изброените по –горе смекчаващи
отговорността обстоятелства правилно ЯРС е приел , че не са нито многобройни ,
нито изключителни по своя характери не водят до несъразмерност на предвиденото
в закона най-леко наказание от три месеца лишаване от свобода.Правилно и
законосъобразно ЯРС прилагайки разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК е определил
наказание на непълнолетния А.А. в размер на 4 месеца „лишаване от свобода”,
което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг режим”.
По отношение
наказанията на подсъдимите Д.А. и Д.А. правилно и законосъобразно ЯРС е
приложил разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК в хипотезата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б”
от НК – чрез замяна на наказанието „лишаване от свобода” с наказание „пробация
„ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 2 години с периодичност 2 пъти седмично; задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от 2 години
; ограничение в свободното предвижване за срок от 2 години с налагане на
забрана за напускане на жилището , което обитават за времето от 22,30 до
06,30ч. Правилно и законосъобразно ЯРС е отчел за двамата подсъдими многобройни
смекчаващи отговорността им обстоятелства – младата им възраст, дадените в
досъдебното производство обяснения , с които са допринесли за разкриване на
обективната истина по делото , признанието на вината, проявената критичност към
извършеното , своевременното връщане на по-голямата част от отнетите вещи на
техния собственик ,социалното им положение, като е намерил , че и най – лекото
предвидено в закона наказание от три месеца лишаване от свобода би се оказало
несъразмерно тежко.От друга страна правилно ЯРС е приел ,че се касае за
завишена степен на обществена опасност на деянието , обстоятелството , че
същото е квалифицирано по два квалифициращи признака , както и данните за
личността им в приложените по делото справки от ДПС и именно и поради това не е
определил пробационните мерки в по-малък размер.
Настоящият
състав на ЯОС счита , че така определените наказания от ЯРС са справедливи ,
необходими и достатъчни за постигане целите на чл.36 от НК и преди всичко
намира , че ще се въздейства предупредително и превъзпитателно както върху тримата
подсъдими , така и върху останалите членове на обществото.
Ето защо и
на основание чл.338 вр. с 334 т.6 от НПК,Ямболският окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 92/07.07.2015г.,
постановена по НОХД № 482/2015г. по описа на Ямболския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………
ЧЛЕНОВЕ:1.
…………………..
2. ………………….