О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 29 февруари 2016 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч.гр. дело №100 по описа за 2016 година

За да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.419 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от Г.Д.Ж. ***, чрез пълномощника си адв.Ж.А., против разпореждане №1015/11.06.2009г. по ч.гр.д. №1333/2009г. по описа на ЯРС, в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение по отношение на него, на издадената в производството Заповед за изпълнение, с която е разпоредено  длъжникът К.Е.К. и поръчителят Г.Д.Ж. солидарно да заплатят на „БАНКА ДСК”ЕАД гр.София : сумата от 10395,93 лева, от които главница: 8956,69 лева, договорна лихва от 16.11.2008г. до 09.06.2009г. в размер на 1004,81 лева, наказателна лихва от 16.12.2008г. до 09.06.2009г. в размер на 434,43 лева, заедно със законна лихва върху главницата, считано от 09.06.2009г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски - ДТ в размер на 207,92 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 457,92 лева. Изложени са доводи, че документът по чл.417 т.2 от ГПК не удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане, защото жалбоподателят не бил уведомен от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост. Настоява се за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение в частта, с която е осъден солидарно с кредитополучателя да заплати сумите на банката. Жалбоподателят твърди още, че макар и Заповедта да е била издадена през 2009г. е узнал за нея едва на 29.01.2016г., когато е получил съобщение от ЧСИ И. Х.. Твърди, че след справка в ЯРС е установил, че ч.гр.д. е унищожено т.е. липсват документите по чл.417 т.2 ГПК и е лишен от възможност да основе жалбата си на съдържанието на същите, респ. е ограничена възможността му като поръчител да се защити по реда на чл.147 ЗЗД, респ. да направи възражения относно действителността на договора за поръчителство. В жалбата е направено и искане за спиране на изпълнението по см. на чл.420 ГПК.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата „БАНКА ДСК”ЕАД гр.София, в която се твърди, че жалбата е неоснователна и претендира нейното отхвърляне.

ЯОС приема, за установено от фактическа страна, следното:

По заявление на „БАНКА ДСК”ЕАД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу Г.Д.Ж. ***, пред ЯРС е образувано ч.гр.д.№1333/2009г. Заявителят е мотивирал искането си с „Извлечение от кредитна сметка №13682580” към 09.06.2009г., по Договор за банков кредит от 14.03.2007г., срещу К.Е.К.- длъжник и поръчителят Г.Д.Ж., за сумата от 10395,93 лева, от които: главница- 8956,69 лева, договорна лихва от 16.11.2008г. до 09.06.2009г. в размер на 1004,81 лева, наказателна лихва от 16.12.2008г. до 09.06.2009г. в размер на 434,43 лева, заедно със законна лихва върху главницата, считано от 09.06.2009г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски - ДТ в размер на 207,92 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 457,92 лева. Видно от представеното извлечение кредитът е бил разрешен на 14.03.2007г., и е бил с краен падеж на 14.03.2015г.

С обжалваното разпореждане ЯРС е уважил заявлението и е разпоредил да се издаде заповед за претендираните суми със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането й, направените и поискани в производството разноски, допуснато е незабавното й изпълнение, и е разпоредено издаването на изпълнителен лист. Видно от представеното пред ЯРС, копие от Покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20158780401163 по описа на ЧСИ с рег. № 878, с РД-ЯОС, Заповедта за изпълнение е била връчена от ЧСИ на жалбоподателя на 29.01.2016г.

На 09.02.2016г. в ЯРС са постъпили подадени от длъжника по заявлението Ж.: Възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и Частна жалба срещу разпореждане №1015/11.06.2009г. по ч.гр.д. №1333/2009г. по описа на ЯРС, съдържащо и искане по чл.420, ал.2 ГПК за спиране на принудителното изпълнение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, т.к. отговаря на изискванията на ГПК за срок, легитимация, правен интерес и обжалваемост на акта. Съгласно чл.419 ал.1 ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.

Разгледана по същество жалбата се преценява като основателна: Съобразно разпоредбата на чл.419 ал.2 ГПК, длъжникът, ведно с възражението, може да обжалва и разпореждането за незабавно изпълнение, но възраженията, които прави, следва да се извлекат само въз основа на актовете по чл.417 ГПК, т. е. възражения, обусловени от нередовност от външна страна на основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Това право кореспондира със задължението на съда в това производство да проверява редовността на основанието от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. При проверка на тези обстоятелства, съдът се ограничава само в рамките на представения документ, като изключение от правилото е допустимо досежно изискуемостта на вземането, която може да се удостовери с официален или изходящ от длъжника документ. При произнасяне по молбата за допускане на незабавно изпълнение на заповед, съдът проверява дали е представен документ, попадащ след изчерпателно изброените в чл.417 ГПК, дали той е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане; дали заявлението изхожда от лицето, което има вземане от длъжника и дали искането е насочено към последния.

Представеният от заявителя документ извлечение от счетоводните книги макар и да съдържа данни за договора за кредит, за крайния падеж по договора, за размер на общата дължима сума към дата 09.06.20009г, включваща главница, лихви и неустойки, както и периода, за който се претендират, същия не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В документът липсват данни за датата на последното плащане, както и за това колко са неплатените вноски по кредита. Съобразно  изложените подробни съображения в т.18 от ТР№4/2013 по т.д.№4/2013 год. на ВКС, банката кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл.417 т.2 от ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката  установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника- в случая поръчителя Ж. е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем, при положение че видно от документа към датата на издаването му 09.06.2009г. не е настъпил крайния падеж на договора /същия е посочен- на 14.03.2015г./. Данни за такова уведомяване на жалбоподателя по делото липсват. Следователно задължението, за което е издадена заповедта, не е било изискуемо по отношение на Г.Ж. и предпоставката по чл.418 ал.1 от ГПК за разпореждане за неговото незабавно изпълнение по отношение на този длъжник не е налице. Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че частната жалба е основателна и обжалваното разпореждане, в частта му в която е допуснато незабавно изпълнение по отношение на жалбоподателя, следва да бъде отменено.

Последица от уважаването на частната жалба срещу разпореждането на заповедния съд, с което е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист, е не само отмяна на разпореждането в тази част, но и обезсилване на изпълнителния лист, без обаче да се засяга самата заповед за изпълнение. В тази хипотеза заповедта за изпълнение ще съставлява съдебно изпълнително основание само в случай на успешно проведен исков процес по положителния установителен иск по чл.422, вр.с чл.415 ал.1 ГПК. /реш. №152/15.11.2012г. по т.дело № 1058/2011г. на ІІт.о. на ВКС на РБ/.

Съдът не се произнася по направеното в частната жалба искане да бъде спряно принудителното изпълнение, тъй като съгласно разпоредбата на чл.420, ал.2 от ГПК компетентен да се произнесе по искането е съдът, постановил незабавното изпълнение, т.е. районния съд.

С оглед резултата от настоящото производство, на частния  жалбоподател следва да се присъдят направените разноски, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и 15 лв.-платена държавна такса.

Водим от гореизложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 11.06.2009г. по ч.гр.д. №1333/2009г. по описа на ЯРС, в частта му с която срещу длъжника Г.Д.Ж. с ЕГН-**********,*** -поръчител по Договор за кредит от 14.03.2007г., е допуснато незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение №1015/11.06.2009г., издадена в полза на заявителя “Банка ДСК”ЕАД гр.София въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, за сумата от 10395,93 лева, от които: главница 8956,69 лева, договорна лихва от 16.11.2008г. до 09.06.2009г. в размер на 1004,81 лева, наказателна лихва от 16.12.2008г. до 09.06.2009г. в размер на 434,43 лева, заедно със законна лихва върху главницата, считано от 09.06.2009г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски - ДТ в размер на 207,92 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 457,92 лева.  и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.

ОБЕЗСИЛВА издадения по ч.гр.д. №1333/2009г. по описа на ЯРС изпълнителен лист, в полза на “Банка ДСК”ЕАД гр.София, по отношение на длъжника Г.Д.Ж. с ЕГН-**********,*** -поръчител по Договор за кредит от 14.03.2007г. за сумата от 10395,93 лева, от които главница: 8956,69 лева, договорна лихва от 16.11.2008г. до 09.06.2009г. в размер на 1004,81 лева, наказателна лихва от 16.12.2008г. до 09.06.2009г. в размер на 434,43 лева, заедно със законна лихва върху главницата, считано от 09.06.2009г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски - ДТ в размер на 207,92 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 457,92 лева.

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК”ЕАД гр.София да заплати на Г.Д.Ж. сумата 315лв.- разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.