О   П     Р     Е      Д     Е    Л    Е    Н    И    Е

 

                                           Ямбол  29.02.2016 г.

 

         Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 29.02.2016 г/две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

 

                                                                  Председател:Д.Кючуков

                                                                         Членове:1.Ж.Бозукова

                                                                                       2. Н.Иванов

 

При  секретаря  Л.Р. и в присъствие на  прокурора.............

.....................................като разгледа докладваното от  Ж.Бозукова

.................................................................... възз.ч.гр. д № 95 по описа

за 2016г

За да се произнесе съдът взе в пред вид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по ЧЖ  от  „Дженерали застраховане”АД, със седалище и адрес на управление: гр.София- правоприемник на Застрахователно АД”Виктория” АД   против Определение от 06.01.16г, пост. по гр.д №3370/15г по описа на ЯРС, с което подадената ИМ от ЗАД”Виктория” против „Югоизточно държавно предприятие”,чрез ТП „Държавно горско стопанство Тунджа”, с пр. осн.на иска- чл 422 ГПК-да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, предмет на издадената заповед по чл 410 ГПК №1863/14.11.14г по ч.гр.д №2982/14г на ЯРС е върната  и производството по делото е прекратено поради  недопустимост на иска, а заповедта е обезсилена.

В ЧЖ се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.

В тази връзка се навеждат доводи за неправилност на приетото от съда, че към датата на подаване на заявлението  по чл 410 ГПК, посоченото като длъжник ЮЛ не е съществувало,т к същото съществува и към момента, но под различно име, с друг адрес на управление и предмет на дейност. Според жалбоподателя, по силата на самия закон правоприемството е  пълно и обхваща  цялото имущество на преобразуващите се дружества  -всички техни права и задължения вкл. и задълженията по чл.50 ЗЗД и преди да постанови обжалваното определение РС е имал възможност и е следвало да даде указания  на ищеца, за отстраняване на констатираната нередовност за посочване на  проц. правоспособен и дееспособен ответник, съгл. нормата на чл 129 ал 2 ГПК.

В срока по чл.276 ал 1 ГПК, е постъпил отговор по повод ЧЖ депозиран от ТП”Държавно горско стопанство”Тунджа” ДП гр.Ямбол-ТП на „Югоизточно  предприятие”ДП, представлявано от Директор  инж.Н.А.М., чрез пълном.-адв.Б.Ч.-ЯАК, в който се твърди, че  атакуваното определение е правилно, законосъобразно и обосновано и липсват основания за неговата отмяна, докато ЧЖ е допустима, но е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Страната навежда доводи, че възраженията на жалбоподателя, за даване от съда на указания на ищеца, относно отстраняване нередовността по ИМ са неоснователни, т.к  не е възможно заповедта да е издадена срещу едно ЮЛ, а установителният иск да се води срещу друго ЮЛ, защото  двете производства са свързани. В отговора се твърди,  че заявлението по реда на чл 410 ГПК е подадено много след като ДГС „Тунджа” вече не е съществувало като правен субект и заповедта е издадена срещу несъществуващ правен  субект, което налага извода, че  иска по чл 422 ГПК е недопустим и  ИМ следва да се върне, делото следва да се прекрати, а издадената заповед за незабавно изпълнение по см на чл 410 ГПК-да се обезсили.

След като се запозна с  ЧЖ, обжалваното определение и извърши проверка на доказателствата по делото, ЯОС установи следното по фактите:

 РС е бил сезиран със заявление  за издаване на заповед за изпълнение по чл 410 ГПК от 12.11.14г със заявител Застрахователно АД „Виктория”АД гр.София срещу „ДГС”Тунджа” гр.Ямбол и   Н. И. Н.от с.Крумово обл.Ямбол  за сумата 769.20лв-главница , мораторна лихва върху главницата за периода от  09.10.12г до 12.11.14г в размер на 160.91лв и законна лихва от  12.11.14г- датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането,както и  направените по делото разноски от 325лв общо за ДТ и адв.възнагр.

В тази връзка  е  издадена Заповед №1863 от 14.11.14г за изпълнение на парично задължение по чл 410 ГПК, по ч гр д №2982/14г на ЯРС, с която  длъжниците  „ДГС”Тунджа” -Ямбол и Н. И. Н. от с.Крумово обл.Ямбол са осъдени да заплатят солидарно на заявителя-кредитор Застрахователно АД „Виктория”АД гр.София, претендираните суми по заявлението.

И т к в срока по чл  414 ГПК, двамата длъжници са  възразили, че не дължат сумите, то с Разпореждане от 24.01.15г съдът е указал на ЗАД „Виктория”АД гр.София, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок.

В изпълнение указанията на съда, ЗАД”Виктория” АД-гр.София е предявило  срещу ДП”Югоизточно държавно предприятие”, чрез ТП „Държавно горско стопанство „Тунджа” иск по чл 422 ГПК, с който се претендира съдът да приеме за установено  по отношение на ответника , че същият дължи на ищеца  сумите предмет на издадената заповед  по чл 410 ГПК,по ч гр д №.№2982/14г на ЯРС.Ищецът е уточнил,че е  настъпило преобразуване  на ДГС”Тунджа” и че  ДП”Югоизточно държавно предприятие” е негов правоприемник.

С Определение №19/06.01.16г, пост. по гр д №3370/15г на ЯРС, ИМ е върната  и производството по делото е прекратено, поради  недопустимост на иска, а заповедта по см. на чл 410 ГПК е обезсилена. В мотивите на съд. акт е прието, че  след извършена служебна проверка  по партидата на СГС  „Тунджа”съдът е констатирал, че преобразуване чрез сливане на всички ДГС на територията на страната в новообразуваното  ДП”Югоизточно държавно предприятише” е станало на 28.06.11г,докато заявлението  по реда на чл 410 ГПК пред ЯОС е подадено много след това –на 12.11.14г, когато ДГС „Тунджа” не е съществувало вече като правен субект, което  означава, че заповедта по чл 410 ГПК е издадена срещу изначално несъществуващ правен субект-ДГС”Тунджа”,което прави предявения по чл 422 ГПК иск –недопустим и ИМ следва да бъде върната на осн чл 130 ГПК,а производството по делото-прекратено и заповедта  по чл 410 ГПК –обезсилена, с оглед приетото в т. 13 от ТР №4/18.06.14г на ОСГК  на ВКС  ТД №4/13г

ЯОС извърши служебно интернет справка в ТР, по партидите на ”Югоизточно държавно предприятише”ДП и „ДГС”Тунджа”ДП-и констатира, че преобразуването е извършено чрез сливане на всички  ДГС на територията на страната, в новообразуваното ”Югоизточно държавно предприятие”ДП от дата 28.06.11г и  „ДГС”Тунджа”ДП е заличен търговец , докато заявлението  по реда на чл 410 ГПК е подадено на 12.11.14г-когато ДГС”Тунджа”, не е съществувало като правен субект.

С оглед изложеното, съдът прави следните правни изводи:

ЧЖ е допустима като подадена в срок и от правно легитимирана страна.Същата, разгледана по същество се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Искът по чл 422 ал 1 ГПК е установителен и с него кредиторът цели  установяване със СПН спрямо насрещната страна, съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по см. на чл 410 ГПК, като искът по чл 422 ГПК е обусловен от предхождащото го заповедно производство, което се явява негова процесуална предпоставка.

Данните по делото сочат, че  в случая Заповедта по чл 410 ГПК е издадена срещу несъществуващ  правен субект  -ДГС”Тунджа”-Ямбол-заличен търговец, т к извършеното преобразуване,чрез сливане  на всички  ДГС на територията на страната в новообразуваното ”Югоизточно държавно предприятие”ДП е от дата 28.06.11г, докато заявлението за издаване на заповед  по реда на чл 410 ГПК е подадено в по-късен момент- на 12.11.14г-когато ДГС”Тунджа”е бил заличен търговец и  не е съществувало като субект в правния мир, което прави предявеният на осн чл 422 ГПК иск –недопустим. В тази връзка и на осн. чл 130 ГПК, ИМ следва да бъде върната, а издадената заповед за изпълнение следва да се обезсили, след като производството по делото  се прекратява,предвид приетото в  т.13 на ТР №4/18.06.14г на ВКС по ТД№4/13г ОСГТК .

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че атакуваното определение на ЯРС като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното ЯОС

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

Потвърждава Определение от 06.01.16г, пост. по гр.д №3370/15г по описа на ЯРС, с което подадената ИМ от ЗАД”Виктория” против „Югоизточно държавно предприятие”ДП,чрез ТП „Държавно горско стопанство Тунджа”, с пр. осн.на иска- чл 422 ГПК-да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, предмет на издадената заповед по чл 410 ГПК №1863/14.11.14г по ч.гр.д №2982/14г на ЯРС е върната  и производството по делото е прекратено, поради  недопустимост на иска, а заповедта е обезсилена.

Определентието не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                        Членове:1.            2.