О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№................................ 25.02.2016 г. гр. Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско
отделение, I-ви възз. гр. състав,
на 25.02.2016 година,
в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ИВА КОДЖАБАШЕВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия КОДЖАБАШЕВА
възз. ч. гр. д. № 93 по
описа за 2016 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б.Я.М. срещу Определение № 5 от 05.01.2016 г. по гр. д. № 3129/2015 г. по описа на Ямболския районен съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК е върната
исковата молба на Б.Я.М., ЕГН **********,***, с която ищецът
е предявил срещу "Юробанк България" АД, ЕИК 000694749, иск за признаване за
установено, че ответното
дружество не е придобило
качеството на кредитор спрямо ищеца вследствие на цесия, която да е била съобщена на ищеца и да е породила
действие спрямо него, към датата на завеждане на исковата молба.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност
на атакуваното определение, поради постановяването му в нарушение на
процесуалния закон и касационната практика на ВКС, а също и поради нарушение на
принципа на безпристрастност на съдебния състав. По редовността на исковата
молба се твърди, че ищецът е изпълнил дадените от ЯРС указания за отстраняване
на нередовностите, като е посочил, че няма как да знае дата на договор, който
не му е съобщен, обосновал е правния си интерес от иска, в която връзка е
цитирал практика на ВКС и ОС - Ямбол, както и е посочил, че искът е неоценяем
или го предявява частично за 1250 лв. от цялото вземане, поради което е внесъл
дължимата държавна такса за предявяването му в размер на 50 лв. По
допустимостта на предявения иск, се излагат отново твърденията, с които ищецът
е обосновал правния си интерес в изпълнение указанията на ЯРС, като с допълнение към частната жалба тези твърдения
са допълнени, в която връзка е цитирано определение по в.ч.гр.д. № 314/2015 г. по описа на ЯОС. Настоява се за отмяна на
прекратителното първоинстанционно определение и връщане на делото на друг
състав на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от частната жалба, съгласно
разпоредбите на чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК, не е връчван на лицето, посочено
като ответник в исковата молба - "Юробанк България" АД.
Ямболският окръжен съд, като прецени данните по делото и обсъди доводите в жалбата, намери за установено следното:
Производството по гр. д. № 3129/2015
г. по описа на ЯРС
е образувано по искова молба вх. № 16320/07.12.2015 г., с която ищецът Б.Я.М. *** предявил
срещу ответника "Юробанк България"
АД отрицателен
установителен иск за
признаване за установено, че ответното дружество не е придобило качеството на кредитор спрямо
ищеца вследствие на цесия, която да е била съобщена на ищеца и да е породила действие спрямо
него. С разпореждане № 5388 от 08.12.2015 г., ЯРС е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност по ГПК, поради което е оставил същата без движение и
е дал указания за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок, като е
уведомил ищеца за последиците от неотстраняването на нередовностите в указания
срок. В мотивите на разпореждането си,
съдът е указал на ищеца да посочи датата на процесния договор за цесия, за който се твърди,
че не му е съобщен, да обоснове правния си интерес от иска, включително като
посочи дали има непогасени задължения към кредитора и дали кредиторът предявява
към него претенции в тази връзка, както и да посочи цената на иска, респективно
стойността на сключения от ищеца договор за кредит и да представи документ за
внесена държавна такса.
В дадения му от съда едноседмичен
срок ищецът М. е депозирал в ЯРС уточняваща молба вх. № 7/04.01.2016 г., с която е посочил, че не знае датата на договора за цесия, тъй като
той не му е съобщен, обосновал е отново правния си интерес от иска, като е
посочил, че няма непогасени задължения към кредитора, тъй като кредиторът е
прехвърлил вземането си спрямо ищеца с цесия от 28.03.2008 г., както и е
посочил, че според него искът е неоценяем или го предявява частично за 1250 лв.
от цялото вземане, поради което е внесъл дължимата държавна такса за
предявяването му в размер на 50 лв.
С обжалваното определение ЯРС е приел, че макар и след направените от ищеца
уточнения, исковата молба все още е нередовна, тъй като частично не са изпълнени указанията
на съда и
наведените от ищеца твърдения са противоречиви и взаимно изключващи се. Съдът
е приел още, че предявеният иск е недопустим, тъй като законът не
позволява да се
установяват определени качества, било то на длъжник или на кредитор. На тези основания съдът е
върнал исковата молба на ищеца М. и е прекратил производството по делото поради
неотстраняване на нередовностите на исковата молба и поради недопустимост на
предявения иск.
Ямболският окръжен съд намира от правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното
определение е правилно, макар и по различни съображения относно недопустимостта
на предявения иск.
На първо място, дадените
от ЯРС указания в никакъв случай не представляват отказ от правосъдие.
Институтът, уреден в процесуалния закон, за отстраняване на нередовности на
исковата молба е създаден преди всичко в интерес на ищеца, за да могат да бъдат
определени точно параметрите на правния му спор, съответно той да получи
законосъобразно разрешение. От друга страна, тези правила са създадени и с
оглед защита правата на ответника, тъй като той от своя страна има правото да
знае срещу какви конкретно претенции следва да се защитава. В случая, всички
дадени от съда указания за отстраняване на нередовности на исковата молба са
правилни и обстоятелствата, до които се отнасят, са необходими на съда, за да
разгледа и разреши правния спор на ищеца.
С предявения от
него иск, ищецът отправя петитум към съда да признае за установено, че
ответното дружество не му е кредитор. Но, за да може да стори това съдът, а за
да може и ответникът да отговори на такъв предявен иск, е необходимо да е
посочено конкретно вземане, за което се твърди, че ответникът не притежава
спрямо ищеца, защото такива вземания може да съществуват в по-голям брой и на
различна стойност. Конкретното задължение, което ищецът цели да установи, че не
дължи на ответника, трябва да е установено по безспорен начин в исковата молба по
основание и размер, тъй като това е предметът на делото по предявения иск. Неговият
размер представлява цената на иска, като този размер обосновава и родовата
подсъдност на спора пред съда като първа инстанция. Отрицателният установителен
иск, че ответникът не е кредитор на ищеца, представлява отрицателен
установителен иск, че ищецът не дължи на ответника дадено задължение.
Недължимостта на дадено задължение е единственият предмет на спора в случая,
като основанията за недължимост могат да бъдат различни. В случая ищецът
твърди, че не дължи на ответника, защото договорът за цесия, с който ответникът
се легитимира като негов кредитор и е заявил претенции спрямо него по ч. гр. д.
№ 2040/2013 г. по описа на ЯРС, не е съобщен на ищеца от
цедента и цесията не е породила действие спрямо него. Ищецът е изложил
твърдения в исковата
молба, че с ответника са
имали сключен договор за потребителски кредит от 04.02.2008 г. На 28.03.2008 г.
ответникът прехвърлил с цесия вземанията си по договора срещу ищеца на друго лице, като в резултат на обратна
цесия на неуточнена дата, ответникът твърдял, че отново е придобил качеството на кредитор по
договора за кредит. Поради това ищецът нямал непогасени задължения към
цесионера "Юробанк България" АД, тъй като ответното дружество не му е
кредитор, считано от 28.03.2008 г. Копия на договорите за кредит от 04.02.2008
г. и уведомление за настъпила цесия, ищецът е представил като писмени
доказателства към исковата молба.
От изложените
обстоятелства от ищеца, макар и все още недостатъчни да обосноват редовност на
исковата молба, може да се направи изводът, че с предявения иск ищецът М. иска
от съда да признае за установено, че не дължи на ответника "Юробанк
България" АД задължения по договора за потребителски кредит от 04.02.2008
г., които ответникът претендира по ч. гр. д. №
2040/2013 г. по
описа на ЯРС. Като основание за недължимост ищецът е посочил, че ответникът е прехвърлил с цесия вземанията си по
договора срещу ищеца на
друго лице, като в
резултат на обратна цесия на неуточнена дата, ответникът твърдял, че отново е придобил качеството на
кредитор по договора за кредит, но обратната цесия не му била съобщена от цедента и не
му е противопоставима. Ищецът е предявил иска си като частичен, тоест да бъде
установено, че ищецът не дължи на ответника частта в размер на 1250 лв. от
цялото задължение, чиито размер не е посочил.
Така предявеният
иск е недопустим, но по различни от изложените от ЯРС съображения. Както вече
изложи в мотивите си въззивният съд, предявеният иск да бъде признато за
установено, че "Юробанк България"
АД не е придобило качеството на кредитор
спрямо ищеца, вследствие на
цесия, която да му е
била съобщена и да е
породила действие спрямо него, представлява отрицателен
установителен иск да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника задължения
по договора за потребителски кредит от 04.02.2008 г., които ответникът
претендира по ч. гр. д. № 2040/2013 г. по описа на ЯРС, вследствие на цесия която не му е била съобщена и не е породила действие спрямо ищеца.
Ч. гр. д. № 2040/2013
г. по описа на ЯРС обаче е образувано по заявление на "Юробанк
България" АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК за вземанията на банката срещу длъжника Б.М. по същия
договор за потребителски кредит от 04.02.2008 г. След депозирано от длъжника възражение за
недължимост на сумите по заповедта, по предявения от заявителя установителен
иск по чл. 422 ГПК, на 14.12.2013 г. е образувано търговско дело № 128/2013 г. по описа на ЯОС. Производството по делото е висящо към настоящия момент,
като има постановено първоинстанционно решение, което е обжалвано пред АС -
Бургас и не е влязло в сила. В решението си, ЯОС е обсъдил въпросите относно
наличието на материалноправна легитимация на ищеца "Юробанк България" АД като
кредитор на ответника Б.Я.М. именно
във връзка с възражението на ответника М. за непротивопоставимост спрямо него на договор за обратна цесия от 08.12.2010 г., с оглед
липсата на писмено уведомление от цедента.
Съдът се е произнесъл и по действителността на договора за обратна цесия от 08.12.2010
г.
Посочените обстоятелства
налагат категоричен извод за пълно тъждество между предмета, страните и вида на
търсената с установителните искове по двете дела съдебна защита. Независимо, че
кредиторът и длъжникът участват в различно процесуално положение по всяко от
делата и че предявеният от кредитора установителен иск е положителен, а
предявеният от длъжника иск е отрицателен, с исковете се цели идентичен
резултат - установяване със сила на пресъдено нещо дали "Юробанк
България" АД има валидно възникнали вземания към Б.Я.М. по договор за
потребителски кредит от 04.02.2008 г. Ето защо настоящият въззивен състав намира, че предявеният отрицателен установителен иск, при наличието на висящо съдебно производство между
същите страни по предявен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК,
е недопустим. За ищеца М. липсва правен интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск, тъй като всички целени за разрешаване
с иска негови претенции са предмет на разглеждане и решаване в
специалното производство по чл. 422 ГПК. Правният спор дължи ли Б.Я.М. на "Юробанк
България" АД задължения по договор за потребителски кредит от 04.02.2008
г., и свързаните с него въпроси материалноправно легитимирано ли е
"Юробанк България" АД като кредитор на Б.М., действителен ли е
договорът за обратна цесия от 08.12.2010 г. и противопоставима ли тази цесия на длъжника М., са
предмет на разглеждане по т. д. № 128/2013 г. по описа
на ЯОС, образувано преди гр. д. № 3129/2015 г. по описа
на ЯРС.
Жалбоподателят е цитирал
определение на ЯОС, в подкрепата на разбирането си, че макар да съществува дело
между същите страни, то е на друго основание и няма наличие на пълен субективен
и обективен идентитет между двете дела. Разгледаната в него хипотеза обаче е
различна от настоящата, поради което и даденото разрешение на спора е
неприложимо в случая. В цитираното определение по ч.гр.д. № 134/2014 г. по описа на ЯОС, за да отмени прекратителното
определение на ЯРС и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия, въззивният съд е приел, че не
е бил налице висящ спор между страните относно едни и същи искови претенции, тъй като с
влизане в сила на 14.09.2013 г. на определение за прекратяване на
производството по гр. д. № 1176/2013 г. по описа на ЯРС по няколко искови
претенции на Б.М. срещу "Медицински център Дианамед-2001" ЕООД, в ЯРС
вече не е съществувало висящо дело по тези претенции, което да е пречка за
разглеждането на гр. д. № 3177/2013 г. по описа на съда. В настоящия случай е
налице висящ спор между страните, тъй като предметът на т. д. № 128/2013 г. по описа на ЯОС и на по-късно заведеното гр. д.
№ 3129/2015 г. по описа на ЯРС изцяло съвпада, поради
което и по-късно заведеният иск по гр. д. № 3129/2015 г. е недопустим с оглед наличието на абсолютна
процесуална пречка за разглеждането му, а именно наличието на висящ процес
между същите страни относно същия спор.
Несъответстващ на настоящата
хипотеза е и даденият от жалбоподателят М. пример с цитираното в допълнение към
частната жалба определение по в.ч.гр.д. № 314/2015 г. по описа на ЯОС. Същото е постановено по искане за спиране на принудителното
изпълнение по чл. 420 ГПК, като въззивният съд е уважил искането на
жалбоподателите и е постановил спиране на изпълнението, тъй като са били
представени убедителни писмени доказателства, от които е възникнало съмнение
относно дължимостта на част от лихвите по вземането. Твърдените съмнения обаче
относно дължимостта на цялото вземане на "Юробанк България" АД спрямо
длъжника Б.М. са предмет на разглеждане на първо място по т. д. № 128/2013 г. по описа на ЯОС и за втори път недопустимо са
въведени като предмет на образуваното по-късно гр. д. № 3129/2015 г. по описа на ЯРС, поради което и цитираното
определение на ЯОС по никакъв начин няма как да промени изводите за
недопустимост на предявения от ищеца М. срещу ответника "Юробанк
България" АД отрицателен установителен иск.
По изложените съображения атакуваното
с частната жалба определение на ЯРС следва да бъде потвърдено. Предвид предявяването на иска като частичен
за сумата от 1250 лв., на основание чл. 274,
ал. 4 ГПК, определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5 от 05.01.2016 г. по
гр. д. № 3129/2015 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е върната исковата молба на Б.Я.М., ЕГН **********,***, с която ищецът
е предявил срещу "Юробанк България" АД, ЕИК 000694749, иск за признаване за
установено, че ответното
дружество не е придобило
качеството на кредитор спрямо ищеца вследствие на цесия, която да е била съобщена на ищеца и да е породила
действие спрямо него, към датата на завеждане на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.