ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22.02.2016г. гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав

На 22.02.2016 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ИВА КОДЖАБАШЕВА Секретар Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА Възз. ч.гр.дело №92 по описа за 2016г. За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл. ГПК, във вр. с чл.117, ал.2 ГПК ИЧЛ.121ГПК.

Образувано е по частна жалба на търговското дружество „Експримитур"ООД -гр.Ямбол, действащо чрез управителя М. М., срещу Определение №57/12.01.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №1759/2015г., с което е прекратено производството по делото пред този съд и делото е изпратено по правилата за местната подсъдност на Софийски районен съд.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и липса на мотиви на обжалваното определение, като моли същото да бъде отменено и делото бъде върнато за разглеждане на ЯРС. Изтъкнати са съображения, че страните са сключили договор, с който на основание чл.117, ал.2 ГПК са уговорили подсъдност на спора, различна от общата местна подсъдност, като неправилно ЯРС е тълкувал волята на страните във връзка с избраната от тях подсъдност и се е десезирал. Жалбоподателят счита, че използвайки понятието „изпълнението", страните са го употребили в неговия широк смисъл, включващ сключване на договора, действие - изпълнение и неизпълнение, и прекратяване на договора. За този смисъл на понятието допринасяло членуването му, неговото граматическо и логическо тълкуване, както и систематическото му място в раздел VII от договора „Спорове", като волята на страните безспорно е била уговорената подсъдност да е приложима във всички случаи, свързани и произтичащи от сключения между тях договор за търговско представителство.

Ответникът по частната жалба - дружеството „Рапидо експрес енд лоджистикс" ООД - гр.София, е подало писмен отговор, с който е оспорил жалбата, с искане същата да бъде оставена без уважение. Според изложените твърдения, страните изрично са изразили волята си в сключения от тях договор от 14.07.2014г. и диспозитивно са уговорили, че специалната компетентност ще се прилага само при възникнали спорове по изпълнение на договора, а не и при прекратяване на договора, какъвто е разглежданият случай.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 121 ГПК.

ЯОС, като извърши преценка на данните по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:

Ямболският районен съд е сезиран с исковата молба на дружеството „Експримитур" ООД' - гр.Ямбол, с която против дружеството „Рапидо експрес енд лоджистикс" ООД - гр.София е предявен иск с правно основание чл.40, ал.1 ТЗ и цена 15 000лв., представляваща еднократно дължимо от ответника обезщетение при прекратяване

на договор за търговско представителство, което обезщетение е в размер на годишното възнаграждение на търговския представител, изчислено на основата на средното възнаграждение за целия период на договора.

Изрично с исковата молба ищецът е обосновал подсъдността на спора пред сезирания съд ЯРС, с чл.1 от раздел VII от сключения с ответника агентски договор. Видно от разпоредбата, страните по договора - „Рапидо експрес енд лоджистикс" ООД в качеството на куриер и дружеството „Експримитур" ООД в качеството на агент, са постигнали съгласие при възникнали спорове по изпълнението на договора, да ги решават на база добро партньорско сътрудничество чрез преговори и допълнителни споразумения, а когато това се окаже невъзможно - чрез компетентния съд по седалището на агента. Седалището на последния е в гр.Ямбол.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът е направил възражение за неподсъдност на спора пред ЯРС, тъй като ищцовата претенция се основава не на действащия, а на прекратения договор, в който случай приложимо е общото правило за местна подсъдност по чл.105 и чл.108, ал.1 ГПК - по седалището на ответника.

Първоинстанционният съд е приел възражението на ответника за основателно и с обжалваното определение е прекратил производството пред себе си, изпращайки делото за разглеждане на СРС. Според изложените мотиви, уговорената от страните договорна подсъдност е относно правоотношения, свързани с изпълнението на договора им, докато предявената в случая претенция за обезвреда е на извъндоговорно основание, по силата на закона, поради което разпоредбата на чл.117, ал.2 ГПК е неприложима.

Определението е неправилно.

Макар предявеният от ищцовото дружество иск по чл.40, ал.1 ТЗ да е извън темпоралното действие на договора за търговско представителство, източникът на вземането е именно този договор. За предявяването на иска правопораждащ факт е прекратяването на договора, но основен предмет на изследване е валидното възникване на договорното правоотношение и точното изпълнение на договорните задължения на представителя, тъй като именно неговите усилия са отчетени от законодателя при уреждане на обезщетението, независимо че са дали резултат след прекратяване на договора. Смисълът на разпоредбата на чл.40. ал.1 ТЗ е, че щом търговецът продължава да има облаги от дейността на представителя, последният има право на възнаграждение. Ако договорът е развален по вина на търговския представител, обезщетението не може да се търси съгласно ал.З на чл.40 ТЗ.

Краткият анализ на уредбата на обезщетението на търговския представител, дължимо след прекратяване на договора за търговско представителство, което не е настъпило по вина на представителя, сочи, че основанието за търсене на това обезщетение не е извъндоговорно, както неправилно е приел районният съд. Правото на това обезщетение произтича от самия договор и не се ограничава само в периода на действието му, като на изследване подлежи причинната връзка именно между изпълнението на договорните задължения на представителя и постигнатия благоприятен за принципала резултат. Такъв е настоящият спор, той произтича от твърдението за изпълнението от страна на ищеца на договора за търговско представителство, дало резултати след прекратяване на договора и е обхванат от изричната договорна клауза по чл.1 от раздел VII от процесния агентски договор. Тази уговорка представлява действително споразумение по чл.117, ал.2 ГПК за отклонение от общите правила на местната подсъдност, сключена е в писмена форма; спорът е имуществен; спорът е с облигационен характер и не попада сред предвидените в чл.109 ГПК; спорът произтича от договора за търговско представителство, във връзка с който е сключено споразумението по чл.117, ал.2 ГПК, като компетентният съд е този по седалището на представителя. Следователно, налице са в конкретния случай предвидените в закона и съдебната практика условия спорът да бъде разгледан от сезирания

районен съд - ЯРС, който не е местно компетентен съд по общите правила за местната подсъдност на чл.105 и чл.108, ал.1 ГПК, но страните с валидно споразумение по чл.117, ал.2 ГПК са определили компетентността му.

По горните съображения, предявеният иск по чл.40, ал.1 ТЗ и цена 15 000 лева е подсъден на Ямболски районен съд, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото се върне на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №57/12.01.2016г. по гр.д. №1759/2015г. по описа на Ямболски районен съд и ВРЪЩА делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи ла обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.