О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 09 февруари 2016 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч.гр. дело №66 по описа за 2016 година

За да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК, вр. чл.129 ал.4 ГПК.

Образувано е образувано по подадена от Министерство на вътрешните работи гр.София, чрез пълномощник Р. М.- гл. юрисконсулт, частна жалба срещу Определение №61/12.01.2016г., постановено по гр.д. №2672/2015г. по описа на ЯРС, с което е било прекратено производството по делото и върната ИМ, депозирана от жалбоподателя.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и постановено при нарушаване на процесуалните правила и моли за неговата отмяна. Твърди, че в указания от ЯРС срок е изпълнил дадените от съда указания, като е представил молба рег. №812100-441/08.01.2016г. с данни за постоянен и настоящ адрес на ответника С.Д.Б.. Сочи, че с допълнителна молба рег.№812100-684/12.01.2016г. е поискал от ЯРС, в случай, че ответникът не бъде открит на посочения адрес, да бъде призован при условията на чл.48 ГПК, чрез публикация в „Държавен вестник”. Твърди, че първоинстанционния съд в нарушение на съдопроизводствените правила, не е предприел действия в тази насока, а е прекратил производството по делото. Претендира се отмяна на атакуваното определение.

ЯОС, след като прецени доказателствата по делото с оглед изложеното в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок от съобщаване на атакуваното определение, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ЯРС е било образувано по ИМ на Министерство на вътрешните работи гр.София срещу С.Д.Б. ***, к-с”Д” бл .вх... ап.....

Видно от съобщението до ответника, с указания по чл.131 ГПК, с което му е бил изпратен препис от ИМ и доказателствата, върху същото е отбелязано от връчителя, че адресът е посещаван многократно, но лицето не е открито, а по сведения на съседи е установено, че лицето е в чужбина. На 21.12.2015г. от връчителя е било поставено и уведомление по чл.47 ГПК.

С разпореждане на съда от 23.12.2015г., на осн. чл.129 ал.4 вр. с чл.47 ал.4 ГПК е указано на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи справка за адресна регистрация на ответника Б. по постоянен и настоящ адрес. Съобщението за това е получено от ищеца на 04.01.2016г.

В молба рег. №812100-441/08.01.2016г. /именована „Уточнение по искова молба”/, изпратена по пощата на 08.01.2016г. /получена в съда на 12.01.2016г.- вх. №430/, ищецът е заявил, че с оглед разпореждането на ЯРС, в посочения едноседмичен срок, прави следните уточнения: „С писмо УРИ 2853р-165/07.01.2016г. Дирекция ”Български документи за самоличност”-МВР предоставя следните данни за постоянен и настоящ адрес на длъжника ни С.Д.Б.:***, к-с ”Д...” бл.....вх... ет... ап...”. Към писмото не са представени никакви писмени доказателства.

Срокът даден с разпореждането на съда от 23.12.2015г. е изтекъл на 11.01.2016г. Не  е било искано продължаването му.

С атакуваното определение ЯРС е прекратил производството по делото, като е приел, че с молбата – уточнение на исковата молба нередовностите на исковата молба не са надлежно отстранени, тъй като липсва представено пред съда доказателство за регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответника, а в молбата ищецът само е направил твърдение за определени обстоятелства, като не е изпълнил вменените му задължения по чл.47 ал.4 ГПК.

Въззивният съд счита, че тези изводи на първоинстанционния съд са правилни. Когато връчителят установи, че ответникът не пребивава на посочения адрес, съгл. чл.47 ал.4 ГПК, съдът следва да укаже на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация независимо от залепването на уведомлението по ал.1, като му даде срок за това. Срокът е преклузивен и изтичането му означава, че всички последващи процесуални действия на страната са недопустими. Непредставянето на справка за адресната регистрация на ответника /т.е. нарочен удостоверителен документ, издаден от компетентен орган/, е равнозначно на неотстраняване на нередовност на исковата молба, тъй като препятства хода на производството, поради което са приложими правните последици на чл.129 ал.4 ГПК. Тъй като в настоящия случай е било образувано производство, същото правилно е било прекратено.

Цитираното в молба рег. №812100-441/08.01.2016г., изпратена по пощата на 08.01.2016г. / получена в съда на 12.01.2016г.- вх.№430/, писмо УРИ 2853р-165/07.01.2016г. Дирекция ”Български документи за самоличност”-МВР, е представено по делото едва с ЧЖ, респ. след постановяване на атакуваното прекратително определение, т.е. много след изтичане определения от съда срок за това. Поради това въззивният съд няма основание да приеме, че указаната от съда нередовност е отстранена в определения срок.

Що се касае за допълнителна молба рег.№812100-684/12.01.2016г. на ищеца, ответникът ако не бъде открит на посочения адрес, да бъде призован при условията на чл.48 ГПК, същата е подадена след 11.01.2016г. и след постановяване на определението за прекратяване на производството по делото.

Ето защо, ЯОС счита, че атакувано определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №61/12.01.2016г., постановено по гр.д. №2672/2015г. по описа на ЯРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.