№

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Ш-ти въззивен граждански състав на 15 февруари 2016 година в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА СТОЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева възз.ч.гр.дело №60 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.420, ал.З от ГПК.

Образувано по частна жалба на О.А.А. *** против Определение №2297/16.12.15 г., постановено по ч.гр.д.№1549/2015 г. по описа на ЯРС, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело №20158380406406 по описа на ЧСИ М. Б., преобразувано под нов номер при ЧСИ И. Х., per.№878 с район на действие ЯОС.

Частният жалбоподател намира атакуваното определение за неправилно и моли за отмяната му. Твърди, че има разминаване и неяснота в заявлението и в извлечението от счетоводните книги относно твърдението, че плащането на кредита е в забава от 25.04.2014 г. и посочването, че крайният падеж на договора за кредит е 10.07.2014 г., което от своя страна създавало пречки да се извлече еднозначен извод относно началната дата, на която кредита е станал изискуем и размера му. Освен това сочи, че в извлечението е посочено, че е направено плащане по кредита на 29.04.2015г., което според жалбоподателя следва да се цени като убедително писмено доказателство по см. на чл.420, ал.2 ГПК. Предвид тези и останалите съображения, изложени в жалбата, моли за отмяна на атакуваното определение и при произнасяне по същество молбата за спиране да бъде уважена.

Ответната страна по частната жалба „КТБ" АД (в несъстоятелност) гр.София е депозирала писмен отговор, в който е оспорила основателността на частната жалба. Сочи, че атакуваното определение е правилно, тъй като не са налице предпоставките на чл.420 от ГПК. Твърди, че след подаване на възражение от длъжника и в срока по чл.415 ГПК, банката е предявила иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение. Сочи още, че намира за неоснователни възраженията за разминаване и неяснота в заявлението и в извлечението от счетоводните книги относно датите на падежа, на забавата и на предсрочната изискуемост на кредита, а същите би следвало да бъдат обсъждани в рамките на образуваното производство по чл.422 ГПК. Моли за потвърждаване на атакуваното определение

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е с правно основание чл.420, ал.З ГПК, подадена е в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл.417 ГПК, с което кредиторът „КТБ" АД гр.София е направил искане да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника О.А.А. за следните суми: сумата 715 619,12 лв. общо задължения към 22.04.2015 г. по договор за банков кредит, от които 583 400 лв. просрочена главница от 10.07.2014г. до 22.04.2015г.; 17 085,37 лв. просрочени лихви върху редовна главница от 25.04.2014г. до 25.07.2014г.; 82 742,08 лв. просрочени лихви върху просрочена главница от 25.07.2014г. до 25.03.2015г.; 8 755,38 лв. текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г.; 4 871,29 лв. неустойка върху просрочена лихва за периода 25.04.2014г. до 22.04.2015г. и 18 765 лв. дължими такси по кредита, както и по сметката на ЯРС 14 312,38 лв., представляваща ДТ за настоящото производство на основание чл.57, ал.6 от Закона за банковата несъстоятелност. В заявлението е отразено, че вземането произтича от договор за кредит, като е представено извлечение от сметка. .

Със Заповед №967/30.06.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д.№1549/2015 г. по описа на ЯРС заявлението е уважено. В заповедта е инкорпорирано и разпореждане за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист.

В законоустановения срок по чл.414, ал.2 ГПК длъжника е депозирал възражение срещу заповедта. В същия срок е подал и молба, в която е заявил искане с правно основание чл.420, ал.2 ГПК за спиране на принудителното изпълнение по образуваното въз основа на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист изпълнително дело. В молбата длъжника е изложил твърдения, че е налице разминаване и неяснота в заявлението и в извлечението от счетоводните книги относно твърдението, че плащането на кредита е в забава от 25.04.2014 г. и посочването, че крайният падеж на договора за кредит е 10.07.2014 г., което от своя страна създавало пречки да се извлече еднозначен извод относно началната дата, на която кредита е станал изискуем и размера му. Описаните твърдения по същността си представляват материалноправните възражения на длъжника срещу издадената в полза на банката заповед за изпълнение, тъй като е оспорена, както предсрочната изискуемост на кредита, така и размера му.

С атакуваното в настоящото производство определение ЯРС е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за спиране на принудителното изпълнение с аргумент, че последния не е представил надлежно обезпечение за кредитора, нито е представил убедителни писмени доказателства, че задължението е недължимо.

Определението е правилно.

В настоящия случай, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и е постановено разпореждане за незабавно изпълнение на тази заповед. Съобразно разпоредбата на чл.419, във връзка с чл.415 и чл.420 ГПК, този длъжник, срещу когото е издадена заповедта за незабавно изпълнение, може да подаде възражение срещу заповедта, което не спира нейното принудително изпълнение. В тази хипотеза длъжникът, заедно с възражението, има възможност да поиска спиране на незабавното изпълнение по чл.420, ал.2 ГПК, когато искането е подкрепено с убедителни писмени доказателства, разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание, или представи надлежно обезпечение за кредитора, по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД.

Въззивния съд приема, че в случая не са налице предпоставките на чл.420, ал.1 и ал.2 ГПК, за да бъде постановено исканото спиране. По делото не са налице доказателства и то „убедителни" по см. на закона, които да подкрепят твърдението на длъжника за недължимост на сумата по заповедта за изпълнение и да създават съмнение за наличие на изпълняемо право в претендирания размер. Като такова не би могло да се цени направеното плащане по кредита на 29.04.2015 г. Липсват и доказателства за представено надлежно обезпечение за кредитора, по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД.

Следователно, доказателствената съвкупност към момента не е достатъчна, за да разколебае удостоверителната сила на изпълнителното основание, въз основа на което е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, съответно да доведе до претендирания от частния жалбоподател резултат - спиране на незабавното изпълнение.

По горните съображения и предвид съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, частната жалба е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден. Липсват предпоставки за уважаване на искането за спиране на незабавното изпълнение на процесната заповед, във връзка с което е образувано посоченото изп. дело.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ: