О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 10 февруари 2016 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч.гр. дело №52 по описа за 2016 година

За да се произнесе взе предвид:

„ЖАРДЕН" ООД в ликвидация, с.Зимница обл.Ямболска, с ЕИК-128604769, представлявано от ликвидатора Н.С. е обжалвало Определение №2300/16.12.2015г., постановено по ч.гр.д.№1613/2015г. по описа на ЯРС, с което е отхвърлена като неоснователна молбата му с пр. осн. чл.420 ал.2 ГПК, за спиране на изпълнението по изп.д. № 20158510402648 по описа на ЧСИ М. П. при СГС до приключване на производството за установяване съществуването на вземането на „КТБ”АД /в несъстоятелност/, предмет на ч.гр.д. №1613/2015г. по описа на ЯРС, с влязъл в сила съдебен акт. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяната му и постановяване на ново, с което да се уважи искането за спиране на незабавното изпълнение на издадената по ч.гр.д.№1613/2015г. по описа на ЯРС Заповед за незабавно изпълнение №1012/06.07.2015г., както и да бъде спряно производството по изп.д. № 20158510402648 по описа на ЧСИ М. П. при СГС.

В жалбата се поддържа, че не съществува паричното вземане в полза на „КТБ" АД /в несъстоятелност/ и тя не е кредитор на „ЖАРДЕН" ООД - в ликвидация. Твърди се, че незаконосъобразно ЯРС е изключил доказателствената сила на представените с молбата уведомителни писма относно наличието на сключен между „КТБ”АД и „Сосиете Женерал” /Франция/ договор за срочен заем и договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог, както и че предмет на последния са бъдещи вземания на „КТБ" АД по договора за кредит от 20.02.2009г. и анекси към него. Сочи се, че при постановяване на атакуваното определение, ЯРС не е взел под внимание обстоятелството, че в уведомителните писма „Сосиете Женерал” /Франция/ посочва, че поради неизпълнение на Договора за срочен заем от страна на „КТБ” АД, обезпечен с Договора за учредяване на финансово обезпечение и по силата чл.5 ал.2 от Договора за учредяване на финансово обезпечение „Сосиете Женерал” /Франция/ е придобило вземанията, произтичащи от скючения между „ЖАРДЕН” ООД и „КТБ" АД договор за кредит от 20.02.2009г. С оглед на изложените в частната жалба съображения се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново с което молбата за спиране да бъде уважена.

Противната страна - „КТБ”АД /в несъстоятелност/ гр.София, в писмен отговор оспорва частната жалба. Изложено е становище, че първоинстанционният съд правилно е приел, че представените в подкрепа на искането за спиране- Уведомително писмо от 18.11.2014г., Уведомително писмо от 08.12.2014г. и Уведомително писмо от 26.03.2015г., отправени от „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, не представляват „убедителни писмени доказателства" и по естеството си не са годни да разколебаят удостоверителната сила на изпълнителното основание. Твърди се, че от изявленията в посочените писма, и без представянето на цитираният в писмото Договор за срочен заем от 19.05.2011 г., както и доказателства относно неизпълнението му по смисъла на т. 5 от Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДФО от страна на „КТБ" АД (н.), в това число условията, предвидени в договора, при които следва да се приеме, че действително на 04.11.2014г. са се осъществили кумулативните обективни и субективни предпоставки за настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост, не може да бъде обоснован извод, че действително са се осъществили предвидените в чл. 10 и чл. 11 ЗДФО условия за реализиране на финансовото обезпечение, осигурено по договора за залог, ведно с предвидените в закона последици от това. Сочи се, че за да бъде задължението по един кредит обявено за предсрочно изискуемо следва да са се осъществили редица предпоставки за това, наличието на които обаче не може да се изведе единствено от съдържанието на изпратените до длъжника „Жарден”ООД писма. А така също твърденията за придобиване на заложените в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк" АД вземания, произтичащи от сключения Договор за банков кредит от 20.02.2009г. също не са доказани. Твърди се също, че с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, „КТБ"АД е поставена под специален надзор. С Решение №138/06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, обявено в Търговски регистър на 07.11.2014 г., е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на банката. Съгласно чл.3 ал.2 ЗБН от датата на решението за отнемане на лиценз за извършване на банкова дейност - 06.11.2014 г., на основание чл.36 ал.2 ЗКИ, не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение, в това число и по реда на ЗДФО. Следователно, от същата дата всякакви действия, насочени към изпълнение срещу активи на „КТБ"АД /н./, са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, съгласно изричната разпоредба на чл. 3, ал. 3 ЗБН., като с оглед на това „КТБ"АД е отправила Уведомително писмо №9221/11.12.2014г. до кредитополучателя „Жарден"ООД, изпратено с препоръчана поща чрез „Български пощи" ЕАД, в което изрично е указано, че към посочената дата не са налице условията за събиране на вземанията по реда на чл.11 ЗДФО срещу „КТБ"АД от страна на „Сосиете Женерал Експресбанк"АД и длъжникът следва да продължи да погасява задълженията си към „КТБ" АД по посочени в писмото банкови сметки.

В отговора на ЧЖ се твърди още, че по т.д.н. № 7549/2014 г., VI-4 състав на СГС, с Решение №664/22.04.2015г., е открито производство по несъстоятелност на „КТБ" АД, банката е обявена в несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността - 06.11.2014г. и е постановено започване на осребряването на имуществото, а с Решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д.н. № 2216/2015 г., III състав на Апелативен съд град София е отменено първоинстанционното решение в частта относно началната дата на неплатежоспособност и е определена начална дата на неплатежоспособност -20.06.2014 г. Сочи се, че разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗБН предвижда, че в производството по несъстоятелност на банките не се прилагат разпоредбите на чл.43 от ЗОЗ. Съгласно хипотезата на чл.21 ал.4 ЗБН, обаче изпълнението на вземането на кредитор, в чиято полза е учреден особен залог върху вещ или имуществено право от масата на несъстоятелността, продължава по реда на ЗОЗ, след като вземането му бъде прието в производството по несъстоятелност на банката.

Твърди се обаче, че в представените от длъжника „Жарден"ООД три броя Уведомителни писма само е посочено, че Договор за срочен заем от 19.05.2011 г. е обезпечен с Договор за залог - първоначално вписан в ЦРОЗ под № 2011052501037 и изменен с вписване под № 2013110401922, без да са представени доказателства в тази връзка, поради което не съществува възможност да се обсъжда съществуването на посоченото обезпечение, неговата действителност, обемът на гаранционната му функция, както й дали и в кой момент заложния кредитор е пристъпил към изпълнение върху заложеното имущество с произтичащите от това последици. Т.е. липсват достатъчно данни и доказателства, за да се приеме, че „КТБ" АД /н./ е загубила качеството си кредитор на длъжника „Жарден" ООД.

След анализ на събраните по делото доказателства и съобразявайки изложените в частната жалба доводи, съдът приема следната фактическа обстановка:

Видно е от данните по делото, че ответникът по частната жалба -„КТБ”АД /в несъстоятелност/ гр.София е подал заявление пред ЯРС за издаване заповед за незабавно изпълнение против жалбоподателя по чл.417 ал.1 т.2 ГПК и за изпълнителен лист. ЯРС е уважил заявлението, като е издал Заповед за изпълнение парично задължение по чл.417 ГПК №1012/06.07.2015г., против „ЖАРДЕН" ООД в ликвидация, с.Зимница обл.Ямболска, както и изпълнителен лист за сумите, както следва: сумата 1500000лв. - просрочена главница за периода от 25.07.2014г. до 22.04.2015г., просрочени лихви върху редовна главница в размер на 49626.71лв. от 26.05.2014г. до 25.09.2014 г., просрочени лихви върху просрочена главница в размер на 175686.61лв. от 25.07.2014 г. до 25.03.2015г., неустойка в размер на 10% годишно върху просрочената лихва по буква „б”, точка 1 в размер на 10154.68лв. от 26.05.2014г. до 22.04.2015г., за вземане произтичащо от следните обстоятелства: Извлечение от счетоводни книги на „КТБ” АД / в несъстоятелност/ от сметки на Кредитополучателя „Жарден” ООД /в ликвидация/ по Договор за банков кредит от 20.09.2009г. и Анекс №1 от 25.01.2011г., Анекс №2 от 25.01.2011г., Анекс №3 от 24.07.2013г. и Анекс №4 от 17.04.2014г.

На 04.11.2015г.. „ЖАРДЕН” ООД в ликвидация е депозирало възражение по см. на чл.414 ГПК по ч.гр.д.№1613/2015г. по описа на ЯРС, че не дължи изпълнение на вземането по издадената срещу него Заповед за изпълнение. По молба на дружеството-длъжник, ЯРС служебно е изискал от ЧСИ №851- Мариян Петков с РД- СГС, справка и доказателства за това, кога Заповедта е била връчена на длъжника.

Със съобщение вх.№16495/09.12.2015г., ЧСИ №851- М.. П. с РД- СГС е представил на ЯРС, копие от ПДИ до длъжника „ЖАРДЕН”ООД в ликвидация, с която на последния е била връчена Заповедта по чл.417 ГПК. Видно от ПДИ, връчването е станало, чрез ликвидатора на дружеството на 01.12.2015г.

В срока за възражение, длъжникът с отделна молба е направил и искане на основание чл.420 ал.2 ГПК изпълнението по делото да бъде спряно. Към молбата са били представени 3 бр. уведомления от Сосиете Женерал /Франция/, с които длъжникът е уведомен, че последната е придобила всички вземания произтичащи от сключения между страните договор за кредит от 20.02.2009г. Посочено е, че с оглед на това „КТБ”АД /в несъстоятелност/ гр.София, няма качеството на кредитор по отношение на жалбоподателя.

С обжалваното определение ЯРС е приел, че по делото не са налице убедителни писмени доказателства, за недължимост на вземането по заповедта за изпълнение, или че изискуемостта му не е настъпила, поради което и е отхвърлил молбата за спиране на изпълнението.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от легитимна страна, в предвидения от закона срок и с оглед разпоредбата на чл.420 ал.3 ГПК е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

В разпоредба на чл.420 ГПК императивно се поставя изискването в хипотезите на чл.417, т.1-8 ГПК спирането да е възможно само: ако кредиторът е надлежно обезпечен по реда на чл.180 и 181 ЗЗД /чл.420 ал.1 ГПК/ или ако искането е подкрепено с "убедителни писмени доказателства" /чл.420 ал.2 ГПК/. Това е една създадена в полза на заявителя гаранция, че в рамките на заповедното производство правата му ще бъдат защитени. Искането от длъжника в случая е по чл.420 ал.2 ГПК. В хипотезата по чл.420 ал.2 ГПК, за да бъде спряно изпълнението молбата за спиране трябва да е обоснована с възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства, че изпълняемото право не съществува. Понеже изпълнението е започнато по изпълнителен лист въз основа на невлязлата в сила заповед за изпълнение, длъжникът може да оспорва изпълняемото право с всички възражения, които би могъл да противопостави на осъдителен иск на взискателя. Само убедителни писмени доказателства могат да разколебаят удостоверителната сила на документа, въз основа на който на основание чл.418 ГПК е издадена заповедта за незабавно изпълнение и да оправдаят спиране на изпълнението. Формалното тълкувание на понятието „убедителни писмени доказателства" сочи, че следва да бъдат представени документи, от които да е видно, че задължението е погасено или не е възникнало, и които най - често са извън основанието за възникване на задълженията.

Като взе предвид, че в настоящото производство съдът следва да извърши преценка дали представените от длъжника писмени доказателства /и то в срока по чл.420 ал.2 ГПК/, са убедителни, настоящия съдебен състав напълно споделя възприетото от районния съд, че представения от длъжника 3 бр. Уведомителни писма, не представляват „убедително писмено доказателство” по чл.420 ал.2 ГПК, разколебаващо доказателствената сила на изпълнителното основание и даващо основание за спиране на изпълнителното производството.

Аргументите си съдът извлича от това, че под "убедителни писмени доказателства" в разпоредбата на чл.420, ал.2 ГПК законодателят има предвид такива, които по своя характер могат да обосноват възражението срещу присъденото изпълнение - т.е. да убедят съда, че изпълнението /изцяло или отчасти/ не се дължи или изискуемостта на дълга не е настъпила. Представените 3 бр. Уведомителни писма /две от които – от 18.11.2014г. и 08.12.2014г., с идентично съдържание/, предсатавляват частини писмени документи, изходящи от трето по отношение на делото лице и съдържат твърдения за: наличие на скслючени между това трето лице и заявителя договори, както и за настъпване на факти, довели до изискуемост на задължението на „КТБ”АД /в несъстоятелност/ към третото лице. По делото обаче липсват описаните в писмата договори, както и други документи и доказателства, за да може да се установи съществуването на посоченото обезпечение, неговата действителност, обемът на гаранционната му функция, както й дали и в кой момент заложния кредитор е пристъпил към изпълнение върху заложеното имущество с произтичащите от това последици. Следва да се посочи, че „КТБ”АД също е изпратила до длъжника писмо изх.№922/11.12.2014г., с което е заявила, че въпреки писмата на Сосиете Женерал /Франция/, кредитът следва да се погасява към „КТБ”АД, т.е. счита себе си за кредитор.

Съдът не обсъжда представеното с ЧЖ писмено доказателство- писмо изх.№2743/05.07.2011г., тъй като същото е представено извън преклузивния срок по чл.420 ал.2 ГПК.

С оглед гореизложеното, за съда не е налице основание да приеме, че представените към искането за спиране доказателства представляват "убедителни писмени доказателства" по смисъла на чл.420, ал.2 ГПК. Настоящият състав приема, че не е изпълнено изискването на чл.420 ал.2 ГПК, при което районният съд правилно не е спрял изпълнението по делото и съдебният му акт, като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него оставена без уважение като неоснователна.

Мотивиран от горното, Ямболски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2300/16.12.2015г., постановено по ч.гр.д. №1613/2015г. по описа на ЯРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.